СЪГРАДЕНИ НА КАНАРАТА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Имам потвърждение в сърцето си от моя Господ и Спасител, че след всичкото изобилие от пророчески видения и Небесни послания, сега предстои най-трудният етап в съдбата на Божиите чеда. Този най-труден етап се дължи на факта, че Исус е извървял всичкия възможен път до нас, а сега и ние трябва да извървим пътя си до Него. Повече от нашия Господ едва ли бихме могли да искаме и очакваме, при все, че Той е неизчерпаем да осветява сърцата ни с всякакви откровения и просветления от дълбочината на Собственото Си Слово. Но когато става дума за това, че ние трябва да извървим нашата част от пътя до Исус, то тогава нека се приготвим за всичката възможна дяволска съпротива.
Нека преди да те въведа във виденията на тази пророческа книга, да споделя размишленията, с които Святият Дух изпълни сърцето ми. Силно се надявам, че ти непременно вече си прочел последните две пророчески книги, които Господ даде на Църквата Си, защото тази книга за Канарата е тяхно естествено продължение и идва да влее Твърдост в сърцата на Христовите последователи. Казвам това, защото само оня, който осъзнава в сърцето си, че има неизвървян път до Исус, ще разбере посланията, записани по-долу.
Виждаш ли, братко мой, за мен вече е малко нещо да говоря за слугуването към моя Господ, като за път, който продължавам да вървя с вярата на сърцето си. Ако не бях вървял с Исус по пътя, то едва ли щях да получа дори едно видение от Него в сърцето си. Но ето, че виденията нараснаха до стотици, а в последните пророчески книги Господ нееднократно ми потвърждаваше, че съм извървял всичкия възможен път до Него, както и Той до мен. Всичко между мен и Него беше едно постоянно приближаване, което роди съвършените си плодове и свидетелства. Ето защо аз вече не говоря за себе си, като един, който върви по пътя, а като за потвърден от Бога слуга, който чака останалите в края на пътя.
А сега вече нека да започна с посланието на тази книга. Винаги, когато в живота ми се е случвало да слушам за алпинисти и покорители на върхове, аз неволно съм се питал:
Защо тези човеци вършат всичко това? Защо се осмеляват да изкачват високи и непристъпни върхове, като много често рискуват здравето си, а дори и живота си? Какво ги тегли толкоз силно горе във високото, където въздухът е разреден, а температурите са убийствено ниски? Какво ги кара като мравки да пълзят по назъбени ледници и опасни скали, само и само да изкачат някой връх?
Отговорът, до който винаги съм стигал в сърцето си, е именно този:
Тези човеци имат дух в себе си!
Дух на извисяване, саможертва и вътрешна непримиримост! Дух, който ги кара да направят нещо изключително и предизвикателно! Дух, който ги кара да проверят до върховна степен всичките си устои на мъжество, смелост и издръжливост…
Да, братко мой! Така стоят нещата с алпинистите. Защото дори и да са езичници, възкачили земни върхове, те са способни да впечатлят останалите хора не толкова с физическите, колкото с духовните си качества. И когато слязат сред себеподобните си, да бъдат сочени с благородна завист и възхищение, като едни, които са станали покорители на върхове. Именно върху този факт Святият Дух насочи всичките ми помисли и размишления. Защото ако земята предлага много високи планински върхове, Небето предлага един висок духовен връх. И ако алпинистите се задоволяват с това да изкачат набелязан връх, да документират подвига си, а след това да слязат от него, то при духовните човеци нещата стоят много по-различно. Духовният човек, за разлика от естествения, би изкачил Небесния връх, за да остане завинаги на него. Ако следиш внимателно мисълта ми, съвсем справедливо би отбелязал, че алпинистите не биха могли да останат дълго на високия земен връх, защото там няма никакви условия за живот. Там всичко е екстремно – от температурата и ужасните бури до разредения откъм кислород въздух и липсата на всякакви животворящи фактори. Но ние нека видим как стоят нещата при духовните човеци. Още Апостол Йоан е напомнил на всички ни в посланието си, като е казал:
“Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия. Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот…” (1 Йоаново 5:19-20)
И след тези верни и истинни думи, Божият слуга съвсем недвусмислено е записал:
“Дечица, пазете себе си от идоли…” (1 Йоаново 5:21)
Нека разгледам отблизо този стих, защото именно с него ще преминем към същината на тази пророческа книга. Ако сърцето ти е чувствително към Духа, то непременно би забелязал две невидими понятия в цитираните стихове. Това са понятията “горе” и “долу” и те идат да покажат, че целият свят е “долу” и лежи в лукавия, а повярвалите в Истинския Бог и Вечен Живот, са “горе”. Но не служат ли тези понятия и на алпинистите? Няма ли и при тях “горе” и “долу”? Не е ли горе върхът, към който се стремят, докато светът остава долу? Разбира се, че е така. Но ти сега забележи, братко мой, как завършва посланието на Апостол Йоан. Защото Божият слуга съветва и препоръчва на Божиите чеда да се пазят от идоли…
Как разбираш ти това? Защо изведнъж, сякаш ни в клин, ни в ръкав, Йоан намесва в посланието си идолите? Какво са идолите? Естествено е да ми кажеш, че това са неодушевени посредници между човешката вяра и някое религиозно-окултно божество. Но аз искам да отида по-далеч от това обяснение. За да ти кажа, че в древността идолите са били най-често каменни изображения, служещи за религиозно-окултни поклонения. И когато Йоан пише посланието си и съветва вярващите да се пазят от идоли, то той изявява една много по-дълбока истина. Каква е тази истина? Ето виж я отново в тълкуванието на цитираните стихове:
Всички, които са от Бога, са горе – в Неговия Свят Дух…
“Знаем, че ние сме от Бога…”
“Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот…”
Всички, които са от дявола, са долу – в духа на света, който лежи в лукавия…
“…и целият свят лежи в лукавия…”
А всички останали, които се кланят на идоли, си мислят, че са горе, но остават долу…
“Дечица, пазете себе си от идоли…”
Разбираш ли това, което сега записах? Идолът идва да компенсира липсата на “горното” в живота на човека, който е останал с “долното”, като го излъже, че той е същото божество или същият бог, който човек би намерил, когато се качи горе. В крайна сметка, когато човек се изкачва нагоре в планината, той вижда много камъни и скали. И колкото по-нагоре се изкачва – толкова повече стават камъните и скалите. А сега си представи как един такъв камък е отсечен, изкусно изваян и свален долу, за да му се кланят земните човеци. На тях вече не им трябва горе, нито мислят за горното, понеже сполучливо са били измамени от идола, та да го възприемат като нещо горно.
Но аз нека отново да се върна на духовните човеци, които имат призвание от Святия Дух да се възкачат нагоре. Какво или Кого биха намерили те, когато напълно извървят пътя до горното? Истината е, че там горе ги чака Господ Исус Христос. Чака ги не само като Спасител и Божий Син, но най вече – като Канарата на Спасението и Вечния Живот. Защото Този Същият Господ някога заяви на противниците Си:
“И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят. По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете…” (Йоан 8:23-24)
Сега разбираш ли, че единственият възможен начин да се предпазиш от идоли, е като се възкачиш горе? Защото в долния свят доволно много идоли се представят за божества, стълпове и святи камъни, но в горния свят, в света на Святия Дух, има само една Канара, Която се казва Исус.
Аз и до днес не мога да се начудя на земните поклонници, които с някакво животинско безумие продължават да посещават земните си места и да се кланят на земните си идоли, били те одушевени или неодушевени. Без да имат просветени от Бога очи, та да видят, че ако целият свят лежи в лукавия и се облива в нечестие, то и регистрираните в този свят църкви и храмове са едни безполезни свърталища на демони. Именно свърталища, с които дяволът се опитва да ликвидира разликата между горното и долното, сякаш, че Господ Исус Христос просто е слязъл до земните сергии, вертепи и кръчми, за да задоволява религиозните чувства на тълпите от езичници.
Аз ще те моля, братко мой, да запомниш тези две понятия “горе” и “долу” и да започнеш именно с тях да си обясняваш разликата между нещата на Духа и нещата на света. Защото горе има една Спасителна Канара, а долу има купища от тъмни и зловонни идоли. Горе има Святост и Любов, а долу – мерзост и охладняване. Горе има чистота и целомъдрие, а долу – мръсотия и безумие. Горе има Спасение и Вечен Живот, а долу – осъждение и вечна погибел.
А сега помисли за нашата Канара Исус. И като избягаш от всякакви църковни доктрини, втълпявани ти от теология, ми кажи:
От кога Тази Канара стои горе?
Не от тогава ли, откогато човешкият род падна долу? И когато Моисей се качи горе на Синайската планина, за да вземе Плочите на Завета, то той не застана ли пред Канарата на Бога и Отца? А какво правеха през това време израилтяните долу? Пазеха ли се от идоли, както ни съветва Апостол Йоан, или се впуснаха в гнусно идолопоклонство? И когато Исус се възкачи горе на високата планина, за да разкрие Преображението Си на Яков, Петър и Йоан, то какво правеха останалите долу фарисеи? Не се ли съветваха в храм от земни камъни, за да умъртвят Исус, и да Го осъдят в угнетителен съд? И когато най-сетне Канарата излизаше с подарените й от Отца скъпоценни камъни от Соломоновия храм, то не дойде ли миг, когато един Христов ученик възкликна:
“Учителю, виж, какви камъни и какви здания!” (Марк 13:1)
Какво отговори тогава Канарата на камъчето Си:
“Виждаш ли тия големи здания! Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине…” (Марк 13:2)
От мига, когато Исус изговори тези думи, са минали вече близо две хиляди години. И ако днес би се случило Канарата отново да мине по земните храмове по целия свят, то Господ непременно би имал основание хиляди пъти да повтори на всеки от Верните Си, че камъните на тези храмове ще се сринат. Само че както храмовете, така и поклонниците им нехаят за сетнината си. Защо нехаят? Именно защото са родени от света и светът тях обича. Снима ги с фотоапаратите си, превръща ги в телевизионни репортажи и предавания, върти бизнес с идолите им и поощрява всичките им религиозни мероприятия. И всичко това се е случвало, случва се и ще се случва до мига, когато Мечът Господен ще предаде на огън и унищожение всичките дяволски капища, ашери и религиозни свърталища.
Аз не искам да се намеря като прицел на Божия Гняв, а вярвам, че и ти си на същото мнение. Защото нашето спасително място не е долу в света, а горе в Духа. И нека не търсим тези понятия “горе” и “долу” на друго място, освен в помислите на собствените си сърца. Защото всичко, което досега ти си получил от Господния пророк, не е взето от земни височини и географски върхове, но само и единствено от Хълма Господен, сиреч, от извисеното място в Святия Дух, където Исус ме е поставил да пребъдвам и да се срещам с Него. А понеже всеки човек е уникална съвкупност от дух, душа и тяло, то и затова тази книга идва много навременно. Защото чрез нея, откъм духовното естество, Божиите чеда ще се въздигнат горе, при Канарата Исус. И като се възпитат в Съвършена Твърдост и непоколебимост, ще претърпят всички гонения и ярости, с които дяволът ще ги атакува откъм душите и телата им.
И ето затова днес Господ ми дава тази книга за Божиите чеда. За да отидат горе, при Него, Който е Канарата на Вечното Спасение, и да се освободят своевременно от всичките земни идоли и свърталища, в които дяволът е успявал да ги закрепостява и угнетява. Защото вече наистина нямаме никакво време за бавене и трябва по най-бързия начин да се съберем при Канарата.
Тази книга ще бъде Свято въже за духовния алпинист, който повече от всичко иска да извиси духа си в Святия Дух, и сърцето си до Сърцето на Исус!
Отдавам всичката Слава, както и личното си преклонение и благодарение на Канарата, Която ме вдъхнови, за да я напиша!
Авторът

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s