ЗА КАНАРАТА И ПЯСЪКА – III ГЛАВА

3. ДУХОВНИТЕ СТИХИИ НА ДЯВОЛА

Нека сега, братко мой, те направя свидетел на най-удивителната мъдрост, която сърцето ми е получавало от Господ. Знаех, че Исус беше допуснал върху мен утеснението от всякакви вълни на света, за да извикам към Него и да ми разкрие велики и тайни неща, които не зная. И действително, че Той отговори на моето очакване. Защото след двете видения, които вече ми беше дал, Исус ми каза:
“Знай, че ако има свидетелство, което да ти даде увереност, че притежаваш ум Христов, то това е свидетелството, че разбираш притчите Ми. Защото именно в тях Аз прогласих всичко скрито от създанието на света. А притчата, която е крайъгълният камък за утвърждаването на духовния човек и строежа на духовния дом, са именно Моите думи в седма глава на “Евангелието от Матея”. Нека сега те направя свидетел на видение, с което ясно ще разбереш и цялата Ми притча…”
След последните Си думи Господ разкри пред очите ми видение. Аз виждах две къщи, които коренно се различаваха. Едната беше красива триетажна къща, като снимка на вила в Швейцарските Алпи, а другата беше по-скоро неугледна, защото беше построена изцяло от камък. Изобщо, през погледа на един ценител на красотата и архитектурния дизайн, първата къща грабваше погледа и печелеше всякакво човешко възхищение. Докато втората по-скоро приличаше на бункер, отколкото на къща. И така, аз внимателно наблюдавах двете къщи, докато Господ в един момент ми каза:
“Виж двете къщи от още по-близо, за да ти стане напълно ясна разликата между тях…”
След заповедта Му аз се приближих до всяка от къщите и там блеснаха поразителни подробности. Забелязах, че красивата къща, тип “Швейцарски Алпи”, имаше за основа пясък, в разрез с всякакви норми за жилищно строителство, докато каменната къща, приличаща по-скоро на бункер, имаше толкова дебела основа, щото, сравнена със самата й височина до покрива, беше едно към три. И след това внимателно разглеждане Господ се приближи до мен и ми каза:
“Сега ще дам знак да започнат да действат стихиите на лукавия и ти внимателно гледай какво ще се случи…”
След думите Си Господ вдигна ръката Си и миг след това небето почерня от тъмни градоносни облаци. Те се носеха с голяма скорост и много бързо застанаха косо над самите къщи. Така започна да вали дъжд. Отначало това бяха леки капки, но твърде скоро капките се превърнаха в ледени парчета градушка. От тяхното падане се вдигаше огромен шум и в този миг Святият Дух насочи очите ми към красивата триетажна къща с пясъчна основа. Аз видях как от ударите на ледените топчета керемидите започнаха да се трошат, а много от тях се запързаляха по наклонената плоскост на покрива и започнаха да падат на земята. В този момент Святият Дух обърна погледа ми и към другата къща, приличаща на бункер. Ледените топчета падаха и върху покрива на каменната къща, но понеже всичко по нея беше от камък, те просто отскачаха от гранита и падаха встрани. Отново се обърнах и гледах на красивата триетажна къща. Забелязах, че голяма част от покрива вече беше съборена и керемидите продължаваха да се пързалят и падат. Но и това не беше все още кулминацията на видението. Защото от продължително падащия дъжд се появиха ручейчета, които скоро се превърнаха в малки вади, а от стръмнината над къщата започнаха да слизат цели вълни от вода. Те нахлуха в двора на красивата къща, като завличаха всичко пред себе си. Когато водите от проливния дъжд станаха твърде големи, те започнаха да отнасят пясъка, а само след миг две от подпорните греди на къщата се килнаха назад, понеже основата вече не ги държеше. Така дойде свършекът за тази къща. Тя просто се олюля, и гредите й скръцнаха така, щото беше ясно, че се чупят. Миг след това къщата се сгромоляса, а водите повдигнаха гредите, прозорците и всичката покъщнина, като я понесоха надолу. Всичко в това видение беше така реално и живо, щото имах чувството, че трябва да потърся сигурно място да се скрия. Затова отново се обърнах да видя другата каменна къща, която приличаше на бункер. Невероятно, но тя все така си стоеше здрава и цяла. Водата бушуваше край нея, но не можеше да й стори нищо. Отново обърнах погледа си към триетажната къща или по-скоро към онова, което беше останало от нея. Бяха по-скоро някакви развалини, които водата не беше отнесла. Но тогава се усили вятърът. И той забуча толкова страшно и силно, че просто повдигна всичко, което беше останало от триетажната къща и го разпиля във всички посоки. Никога сърцето ми не бе приемало с такава тежест и категоричност видение от Господ. Но аз знаех, че точно това е видението, което обясняваше притчата на Господ в седма глава на “Евангелието от Матея”. И ето, че накрая видението от Исус се прекрати, а Господ застана срещу мен, като ми каза:
“Сега искам да разбера дали правилно си разбрал видението, което ти дадох. Спомни си коя беше първата стихия на дявола…”
Отговорих:
“Господи, това беше дъждът, който дойде от облаците…”
“А какъв беше този дъжд? Топъл или студен?”
“Господи, това си беше типична градушка…”
“А защо Отец Ми допусна да се излее тази градушка върху двете къщи?”
Замислих се над въпроса на Исус и той ми се видя много дълбок. Затова реших да отговоря по най-простичкия начин. Казах:
“Господи, градушката има голяма разрушителна сила. Та тя счупи керемидите на къщата…”
Тук Исус се усмихна на наивността на отговора ми и продължи, като ми каза:
“Разсъждавай в отговорите си така, щото да търсиш причините, а не последствията. Понеже става ли нещо на земята, без да го е заповядал Отец Ми? И ако в това видение ти стана свидетел на краха на един духовен дом, то помисли…
Не каза ли Отец Ми още преди потопа:
“Краят на всяка твар се предвижда от Мене…” (Битие 6:13)
Затова, момчето Ми, търси истината за тая градушка в Абсолютната Власт на Отец Ми да заповядва всичко, без да се съобразява с тези, над които го заповядва. Търси истината за тази градушка в Божия Суверенитет…”
Думите на Исус се забиха с такава сила в сърцето ми, с каквато се забива длето в скалата. И както от скалата хвърчат искри при удар на длето, така и от моето сърце хвръкна искра и освети онова Слово от Отец в Библията, което напълно обясняваше Силата на Неговия Суверенитет. То бе именно слово, свързано с градушката, която наблюдавах във видението. И този път, както и в другото видение с морето, получих знание от “Книгата Йов”, в която отново Отец заявяваше на слугата Си:
“Влизал ли си в съкровищниците за снега, или виждал ли си съкровищниците за градушката, които пазя за време на скръб, за ден на бой и на война…” (38:22-23)
Едва прочел стиховете аз казах на Исуса:
“Господи, излиза, че с тази градушка Отец обявява война на всички, които като блудници Го оставят и се влюбват в този свят и всичките му похоти и мерзости…”
“Не просто това! С тази градушка напълно се обяснява времето, в което живеете всички. Защото е само миг и час преди Голямата Скръб. Защото е усилно време, в което ще издържат и устоят само онези, които изцяло са предали живота си на Мене и са позволили да ги скрия в Себе Си. А такива непременно са умрели за света и всичко, що е в света. Но ти отново се върни на видението и виж кое беше първото поражение от градушката…”
Споменът от видението беше толкова ясен пред сърцето ми, че казах:
“Господи, градушката първо срути покрива на хубавата къща…”
“А защо точно в покрива се прицели яростта на дявола? Защо не започна с основата, а именно с покрива?”
“Господи, аз вярвам, че покривът е тайна, свързана със строежа на духовния дом. И ако началото на строежа е в основата, то завършекът на строежа е с покрива. И като погледна, че той е най-високото място на духовния дом, то това отговаря и на най-извисеното познаване на Твоя Дух, на Теб Самият, като наш Господ…”
“А не е ли Любовта най-извисеното познаване, което можеш да направиш спрямо твоя Бог? Не е ли тя върхът и покривът, който всички трябва да покорите и построите в сърцата си? Не побеждава ли Моята Любов всичките атаки на дявола по-успешно от всички други оръжия? Не казах ли Аз в Евангелието:
“…който се намери на къщния покрив да не слиза да вземе нещата от къщата си…” (Матея 24:17)
Виж, че става дума за “слизане”! А самото слизане е компромис! Слизането е да напуснеш областта на Съвършеното, за да попаднеш под властта на човешкото. Ето затова покривът е Моята Съвършена Любов. Но не всеки покрив говори за Моята Любов. Защото не казва ли стихът от “Песен на песните”, че:
“Много води не могат угаси любовта, нито реките могат я потопи…” (8:7)
Защо тогава градушката успя да разруши покрива на красивата къща?”
“Господи, аз мисля, че успя, просто защото, ако някой няма за основа Канарата, то не би имал и за покрив Канарата…”
Исус се усмихна и ме погледна с такъв поглед, който счетох за награда и велико благословение. А след това ми каза:
“Запомни тези думи, които изговори, защото те не са родени на земята. Те дойдоха от Сион, за да те върнат в Сион. И ето така, момчето Ми, ти вече разбра, че първото нещо, в което се прицелва дяволът, е Моята Любов. По тази причина, знаейки за градушките, които Отец ще изпрати за наложено изпитание в последното време над всички църкви, Аз заявих в Евангелието думите Си:
“Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои докрай, той ще бъде спасен …” (Матея 24:12-13)
Спомни си и това, че ви говорих, като казвах:
“Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива…” (Матея 10:27)
Когато чуваш на ухо, тогава употребяваш вярата си, защото вярата идва от слушане, но когато прогласяваш от покрива, тогава вършиш всичко в името на Любовта и чрез Любовта. Но ето, че покривът на красивата и ефектна къща се срути, докато къщата, която изглеждаше като бункер, устоя. Това ти дава съвършеното знание, че Основата съм Аз, сградата съм Аз и покривът съм Аз! Ако нямаш твърдостта на Канарата изградена в твоята вяра, в твоята надежда и в твоята Любов, то си твърде уязвим за стихиите на лукавия. Виж тогава следващото, което се случи с къщата. Какво беше то?”
Отговорих:
“Господи, от изобилната градушка, която се изля, стана така, че се появиха потоци от вода, която скоро стана на ручейчета, ручейчетата на вади, а вадите на реки. Точно така говори и Твоята притча, понеже в нея Ти казваш:
“И заваля дъждът, придойдоха реките…” (Матея 7:27)
“А къде, момчето Ми, се вливат всички реки на земята? Можеш ли да си спомниш стихът от Словото Ми, който ти говори за това?”
Тук отново почувствах ефектът на длетото, от който хвръкна искра. Затова казах на Господ:
“Господи, Словото Ти казва:
“Всичките реки се вливат в морето, и пак морето не се напълня; на мястото, гдето отиват реките, там те непрестанно отиват…” (Еклесиаст 1:7)
Тук Исус добави:
“Ето така, по силата на писаното, всичките учения на дявола се вливат в света и пак светът не се напълня; на мястото, където те завличат тези учения, там те непрестанно те завличат. Защото целта на всяко дяволско учение, на всяка ерес и заблуда е именно тази – да стоиш в света и да обичаш света и всичко що е в него!
Помисли тогава! Не са ли тези реки тълпи от поклонници, приели евтините учения на дявола, които завличат неутвърдените във вярата, за да им предлагат друг Исус, друг дух и друго благовестие? Няма ли тогава една слаба основа просто да се срути от тяхната активност? И ако нямаш в себе си реките от жива вода, които се вливат в Сион, не ще ли попаднеш на реките на дявола, които се вливат в света? Нека това, което ти говоря, да накара всичките Ми братя и сестри да се замислят и отново да се изпитат дали стоят във вярата. Защото Аз нямам нищо от този свят. Моето Царство не е от този свят, нито пък някога ще бъде. Но твърде много са станали поданици на светския дух, за да си създадат едно фалшиво земно царство, един рай без Бог, в който те самите се чувстват като богове. Ето това е типичното за извратената природа и зъл гений на Луцифер. Неговите дъждове от внушения винаги се превръщат в реки от поклонници. И горко на онзи, който се подаде на наплива им и приклони сърцето си да вярва на лъжите им. Виж най-после и заключителната част на видението, която в пълна степен отговаря на Гнева на Отца Ми…”
Докато Господ ми говореше пред очите ми отново се появи видението и аз виждах как ураганът просто връхлита върху остатъка от къщата, за да я отнесе по всички посоки. Така ми стана напълно ясна духовната трагедия, която мнозина преживяват в това последно време. Затова казах на Господ:
“Господи, вятърът идва, за да отдаде възмездие над Божиите противници и да бъдат напълно покварени и приготвени за Съда на Великия Ден, като съдове на Гнева Му. Понеже стиховете на прекрасния Ти псалом гласяха за всички нечестиви именно съдбата им, според както е писано:
“Не е така с нечестивите; но те са като плявата, която вятърът отвява. Затова нечестивите няма да устоят в съда, нито грешните в събора на праведните; защото Господ наблюдава пътя на праведните; а пътят на нечестивите ще бъде погибел…” (1:4-6)
След думите ми Господ се приближи до мен, докосна главата ми и каза:
“Запиши последните Ми думи в тази книга и нека те бъдат зов за възвръщане на всички към Господ, Който е Спасителната им Канара!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s