2. СИЛАТА НА МОРСКОТО ПОСТОЯНСТВО ИЛИ ЗА РАЖДАНЕТО НА ПЯСЪКА

Скъпи ми читателю! За първи път в моя духовен живот Господ ми даде видение, което се сгъстява. Но нека не те обърквам с това твърдение, защото сгъстяване е нужно тогава, когато нямаш възможността да събереш нещо много голямо в друго с по-малка вместимост. В това видение Господ ми показа силата на морското постоянство. А самата дума “постоянство” говори за твърде дълъг и значителен период, в който се случва едно и също нещо. Ти със сигурност си виждал море, нали? Е, знаеш тогава от собствен опит, че от хилядолетия морето има неща, които върши постоянно. Постоянно има вълни, които постоянно се разбиват по брега, за да дойдат други вълни след тях. И ако аз трябваше да видя нещата с ефекта на морското постоянство, то би ли предположил, че Господ ще ме прави свидетел на милиони и милиарди вълни, за да ми покаже нещо съвсем определено? Не, разбира се! Ето затова Исус ми даде сгъстено видение. То е равносилно на това да пуснеш видеомагнетофона си на бързо превъртане на кадрите, а след това да умножиш това бързо превъртане по някакво голямо или безкрайно число… Но нека сега ти разкрия нещата, на които станах свидетел, защото те говорят сами по себе си.
Исус вдигна духа ми и ме пренесе в самото видение. Двамата с Господ ходехме по морския бряг, по самия пясък на брега. В един момент Исус се наведе, и загреба с ръката Си шепа пясък. След това го вдигна и ми го показа с думите:
“Виждаш ли, Стефане? Пясъкът в шепата Ми е от стотици хиляди малки песъчинки. А този, по който стъпват нозете Ми, е милиарди по милиарди малки песъчинки. А сега помисли какво ще стане, ако се опиташ да проследиш съдбата само на една песъчинка. Откъде е дошла тя? Или накъде отива? Как мислиш ти? Творецът ли създаде пясъка?”
“Не, Господи! Пясъкът е вторичен продукт. Всяка от тези малки песъчинки преди това е била част от нещо друго – било от черупка на мида, било от скелет на животно, било от някоя скала…”
Господ ме погледна със съвършено внимание. А после ми каза:
“Точно това исках да чуя от теб. Защото в огромната си част пясъкът е дошъл от разрушаването на скали. Затова нека сега ти покажа нещата, които трябва да видиш…”
След думите Си Исус просто ме повдигна и двамата с Него застанахме над една скала, в която се забиваха морските вълни. И именно тогава се реализира това сгъстено видение, за което ти говоря. Господ направи аз да виждам, как след едно огромно количество от разбиващи се морски вълни скалата ставаше все по-малка и малка. Тя сякаш се топеше като лед на топло слънце. Всяка от капчиците съдържаше хиляди песъчинки, които вълнението на морето изхвърляше на брега. Така скалата напълно се стопи и аз вече не можех да кажа къде е тя, защото морето я бе стрило на прах. А Исус ми зададе въпрос, който ме учуди с дълбочината си. Той ме попита:
“Можеш ли да намериш и събереш всички песъчинки на скалата, за да я направиш отново онова, което тя някога е била?”
“Не, Господи! Това е невъзможно!”
А Исус продължи:
“Ако някога Аз нарекох учението Си Канара, то помисли какво стори светският дух с тази Канара. Не я ли раздроби на хиляди малки песъчинки? И да търси ли днес християнинът реализация на духовното си израстване в пясъка? Представи си как две хиляди години всички вълни и цялата ярост на света се е стоварвала над Евангелието. Не над писаното Ми Слово, защото на него нито може да се притури, нито да се отнеме, но над Словото Ми в сърцата на човеците… Не е ли идвал тогава миг, когато християни от едно поколение са предавали на друго не Канарата, но пясъка, който светският дух е натрупал в сърцата им. Става ли ти сега по-ясна Моята притча в “Евангелието от Матея”? Става ли ти сега по-ясно защо разумният строи къщата си на Канара, а неразумният построи къщата си на пясък? И ако Канарата съм Аз, той кой ще е пясъкът? Няма ли това да е светският дух, който всякога е искал да се противи на Святостта на Отца Ми и да засвидетелства княза си, който го владее?”
“Точно така е, Господи Исусе! Но кажи ми: Коя е причината вълните да успяват да откъснат парченца от скалата…”
Тук Господ ми каза:
“Задаваш Ми един от най-дълбоките въпроси на вярата и затова нека бъде внимателно сърцето ти в отговора, който ще ти дам. Забеляза ли от видението, че вълните не откъсваха големи парчета от скалата, но малки песъчинки?”
“Да, Господи! Забелязах това!”
“Помисли тогава… Ако дяволът дойде и откърти една значителна част от Словото Ми в сърцето ти ти ще усетиш ли това?”
“Да, Господи! И аз бих паднал на коленете си и бих плакал пред Теб, за да ми възвърнеш откъртеното!”
Следващите думи на Исус бяха едни от най-проникновените, които някога бях слушал. Той ме попита:
“Ами ако дяволът няма за амбиция да откъртва значителна част, но се задоволява само с микроскопични песъчинки? Би ли тогава викал за помощ към Мен? Не е ли песъчинката толкова дребна, че да й обръщаш каквото и да е внимание?”
“Господи, ако трябва да Ти отговоря в безумие и по човешки, бих Ти казал, че от липсата на някаква си песъчинка няма никаква вреда. Все едно – бълха ме ухапала…”
“Бълха ли каза, Стефане?”
“Да, Господи!”
“Помисли тогава върху друго, а именно, че когато дойда към сърцето ти, за да ти дам Спасение и Вечен Живот, Аз идвам с цялото Си Слово. И Аз, твоят Господ и Бог, съм ревнив Бог, Който много държи на цялото Си Слово и по тази причина съм заповядал нито да се притуря на него, нито да се отнема. Няма ли тогава тази бълха, дето те е ухапала, да се окаже, че те е ухапала смъртоносно? Няма ли в Деня, когато застанете пред Моето съдилище Аз да издиря цялото Си Слово от сърцата ви? Казано чрез самото видение – няма ли да издиря цялата Си скала?”
“Да, Господи! Ти непременно ще издириш цялата Си скала. И ако не я намериш цялата, то ще отхвърлиш онзи, който идва недоизпълнен, понеже е писано, че:
“…това, което е недоизпълнено, не може да се брои…” (Еклесиаст 1:15)
Тогава Исус продължи с други думи, след които напълно паднаха всички люспи на незнание от очите ми. Той ми каза:
“Запомни тогава, че откъртването на части от скалата отговаря на компромисите, които вярващият би направил със Словото Ми. Големият компромис отговаря на цели откъртени късове, а малкият компромис – на песъчинките. Виж тогава и думите Ми:
“Всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък…”
Когато не изпълняваш думите Ми, то не правиш ли компромис със Словото Ми?”
“Така излиза, Господи Исусе!”
“А когато лукавият с хитрост те накара да правиш нищожни компромиси, то не идва ли миг да превърнеш цялата Ми Канара в пясък? Запомни това и предай на всичките Ми братя и сестри, че силата на лукавия е в малките компромиси, точно така, както силата на морските вълни е да отцепват малки песъчинки от скалите!
Къща, построена на пясък, е духовен дом, построен с цената на компромиси с този свят!
Дяволът никога няма да събори християни с големи компромиси, защото така ще стане видим и те ще побързат да се покаят за греха си. Той ги събаря с малки компромиси, та неусетно да се подадат на светския му дух и поквара. И не е ли съвършено точно Словото Ми? Виж тази малка песъчинка… Тя едва се вижда в шепата Ми… Тя е толкова малка, колкото е малък светският квас в една здрава и мощна църква. Но писаното не може да се наруши. Защото малкото квас заквасва цялото тесто, и една малка песъчинка винаги ще доведе след себе си и други, за да газиш след време не просто в пясък, но в цяла пустиня от пясък. На други поколения християни Аз не съм разкривал в такава пълнота всичко това, защото мнозина си харесваха пясъка и строяха домовете си върху него. Но днес, миг преди свършека, вратите към Сион стават прекалено тесни и през тях ще влязат само онези, в които твърдостта е извършила съвършено делото си…”
“Да, Господи! Точно такова е и посланието на Апостол Яков към нас. Защото той писа именно за това:
“А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък…” (1:4)
Исус ме изслуша и продължи:
“Забелязваш ли думите на Апостола Ми? Забелязваш ли, че той говори не само да сте съвършени, но и “цели”. Какво ще рече да си цял? Какво ще рече да си без никакъв недостатък?”
Знаех прекрасно отговора, защото цялото видение ми го подсказваше. И затова казах на Исус:
“Господи, това ще рече така да опазя сърцето си от света, така че дяволът да не успее да откъсне дори и песъчинка от прекрасното Слово, което Си ми дал. Само по този начин ще бъда съвършен и цял, и без никакъв недостатък…”
Господ продължи с други думи към сърцето ми:
“Знаеш ли, че ще дойде времето, когато мнозина ще се окажат с толкова много недостатъци, щото дори и Милостта на Отца Ми ще се окаже абсурдна за такива. Защото целта на лукавия не е просто в самия пясък. Целта на лукавия е така да измами сърцата на мнозина, щото да ги накара да строят върху този пясък. Пясъкът, сам по себе си, не може да разрушава, защото е дребен и малък. Нещо друго, свързано с пясъка, е смъртоносно. И какво е то?”
“Господи, ако видя нещата, за които ми говориш, през Твоята притча в “Евангелието от Матея”, то аз забелязвам там, че Ти акцентираш повече върху това, че пясъкът не издържа на атаката на стихиите и къщата се срути и срутването й беше голямо…”
“Точно така, момчето Ми. Ето тук е важно да разберете и видите, че днес в много църкви е наложен поклон пред един друг Исус, друг дух и друго благовестие. Този друг Исус е бог на компромисите, пясъчен бог, който лъже християните да обикват света и моделите му. Друг дух – пясъчен дух, който залъгва вярващите да бъдат модерни и така да влизат в крак със съвременността, като похулят старомодното Евангелие. Друго пясъчно благовестие, в което всичко, за което се проповядва, за което се молят и което изискват, е пясък, пясък и пясък. Ти можеш ли да видиш пясък на върха на планината, където са най-здравите канари?”
“Не, Господи! Пясъкът винаги е до брега на морето и в самото море…”
“Ето така и компромисите със Словото Ми целят да държат християните до брега на света и в самия свят. И да построиш ли ти Свят Храм за Господа твоя Бог до брега на морето или в самото море? Да позволяваш ли на лукавия да те лъже, че компромисите със Словото Ми са незначителни подробности, а Отец Ми – някакъв меланхоличен дядо с пет диоптъра късогледство, който няма да забележи промяната и покварата?
Не, Моето момче! До Престола на Отца Ми не стига никога никакъв пясък, просто защото съдбоносните Ми думи в Евангелията винаги правят така, че онзи, който е построил къщата си на пясък, просто пада и падането му е голямо. И за всички, които не изпълняват думите Ми, но правят компромиси със Святостта на Отца Ми и с Небесната Му Воля, е в сила записаното от Павел:
“И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата…” (II Солунци 2:11-12)
Виж и духовното в този стих, пречупено през Моята притча за строежа на духовния дом. Тогава прочитът на Павловите думи би изглеждал така:
“И затова Бог праща дъждовете, реките и ветровете да действат всред човеците, които уповават на света, та да бъдат разрушени и съборени онези, които не са приели Канарата, а са имали сърдечно благоволение към пясъка…”
Нека сега ти покажа дъждовете, реките и ветровете на дявола, за да видиш, разбереш и предадеш на Църквата Ми цялото духовно знание по тази дълбока и важна тема…”
След тези думи на Господ видението с морето се прекрати и аз вярвам, скъпи ми читателю, че ти непременно си уловил Духа на мъдрост и на откровение, с които е заредено това слово, за да провериш и изпиташ духовния си дом и да помолиш Господ съвършено да запълни всеки твой пропуск и да ти прости всеки компромис със Словото Му. А колкото до следващата тема, то знай, че предстои да навлезеш в най-прекрасните височини и дълбочини на един ум и едно сърце – Умът и Сърцето на моя Господ Исус Христос.