1. ТВЪРДОСТ НА ПОГРЕШНОТО МЯСТО

И така, както вече ти казах в предисловието, аз изпитвах нужда от твърдост. Въпреки, че с всеки изминал ден пораствах във вяра, познание и помазание, с твърдостта нещата вървяха в една обратно пропорционална зависимост. Колкото повече Господ ми даваше да зная за Него, толкова повече усещах, че се огъвам. С всяка следваща написана книга ставаше така, че вместо сила чувствах все по-голяма слабост. На моменти си мислех, че ето такова нещо ще да е немощта. Просто си немощен, а умът ти интерпретира това като слабост. Да, но и тук съществуваше проблем. А проблемът беше този, че моята “немощ” никак не пасваше на посланието на Апостол Павел, който съвсем ясно изявяваше Божиите думи, свързани с неговата немощ:
“Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен…” (II Коринтяни 12:9-10)
Така разбрах, че имам проблем. А на всички проблеми има само един Отговор и Той е Исус. Една вечер застанах пред Него и Му казах:
“Господи, какво става с мен? От ден на ден ставам все по-слаб и по-слаб. Преди не обръщах внимание на обстоятелства, провокации и всякакъв натиск, а ето, че сега просто не мога да се позная. Моля Те, покажи какъв е проблемът ми! Помогни ми!…”
В този момент Исус отговори на молитвата ми. Той вдигна духа ми и ме постави на една огромна скала, която врязваше носа си в морето. Аз се видях, че стоя на скалата, а до мен се приближи и моят Господ. Тогава Той ми каза:
“Наблюдавай внимателно това място, защото след малко ще разбереш отговора на всичките си въпроси…”
След думите Си Исус повдигна ръка към морето и даде знак на самото море, така, както когато някой движи в синхрон четирите пръста на ръката си, за да те извика към себе си. И миг, след като Исус буквално подкани морето, стана нещо чудно. Задуха силен вятър, а от духането му се вдигнаха високи вълни, които заплашително започнаха да се приближават към скалата, на която седяхме аз и Господ. Само след някакви броени секунди първата вълна се заби в скалата с оглушителен трясък. Скалата посрещна удара, но заедно с удара самият аз усетих, че невидима сила ме блъсна в сърцето, така че паднах върху самата скала. А след това последва ударът на втора вълна, отново придружен с болка в сърцето ми, която буквално ме прониза. Гледайки нещата във видението аз разбирах, че по някакъв начин съм органически свързан със скалата, понеже всеки удар на морските вълни ми носеше болка и жестоко утесняване и угнетяване. Не издържах повече на това и погледнах към Исус. И докато скалата цялата беше мокра от пяната на морските вълни, по ленената бяла дреха на моя Спасител нямаше дори и петънце от случайна пръска. Докато гледах Исус една нова вълна се заби в скалата и аз видях как морските пръски се вдигат високо, за да паднат върху скалата, но в този момент те просто заобиколиха моя Господ, сякаш от тялото Му духаха невидими вентилатори, които не позволяваха водата да Го намокри. Затова извиках:
“Господи мой, скъпоценни Исусе! Моля Те, прекъсни тези вълни!”
Исус се усмихна някак загадъчно. А след това отново вдигна ръката Си и изведнъж цялото море утихна, вятърът спря да свисти и аз чувах само учестеното си дишане и възбудата на бързо биещото ми сърце. В следващия миг Той се наведе над мен и хвана ръката ми, за да ме повдигне и изправи. А после каза:
“Ето това е духовното ти състояние! Ти имаш здрава и силна канара, но по собствена воля си я направил обект на цялата злоба на морето…”
“А какво търся аз в морето, Господи?” – попитах отново аз, все още не разбиращ духовното в думите на моя Господ. А Исус отговори:
“Служението, с което Отец Ми те е натоварил, е да изобличаваш светския дух в църквите и да бъдеш един от Божиите пророци. Затова и словото във всичките ти книги беше остро и изобличително. Но ти направи нещо, което Отец Ми не ти е заповядал. Ти започна да се взираш в атаките на света и така ги допусна до себе си. Ти започна да очакваш атаките на света и така пренесе тази голяма скала от високото в планината тук, долу, при морето. А морето само това чака. То просто вдига вълните си и иска да те потопи. Защото ако една твърда и здрава канара пребъдва високо в планината, или още по-добре – на самия връх, то може ли тогава морето да я стигне с вълните си?”
Докато Исус ми говореше Святият Дух работеше в ума ми и аз вече виждах отговора на проблема си. Едни прекрасни и дълбоки стихове заблестяха пред очите на сърцето ми. Затова казах на Господ:
“Исусе! Прости ми! В моето невежество наистина съм се поставил за мишена пред всичката злоба и коварство на светските тщеславни църкви. Но ето, че сега в сърцето си виждам Святите думи на Отец. Онези думи, с които Той ограничи злобата и яростта на света, за да не може никога светът да руши и побеждава Твоите избрани. Защото тези думи на Отец са Словото, с което Той се обърна към слугата Си Йов, като му казваше за същия този свят и същото това море:
“Когато го облякох с облак, и го пових с мъгла, и поставих му граница от Мене, турих лостове и врати, и рекох: До тук ще дохождаш, но не и по-нататък, и тук ще се спират гордите ти вълни…” (Йов 38:9-11)
Сега разбирам, Исусе, че ако Отец е поставил между морето и Себе Си граница, то светът е безсилен срещу онези, които са скрити в Бога…”
“Точно така, момчето Ми! И ето затова ти дадох това видение, за да разбереш, че мястото на тази канара е високо горе, в областите на Божията Слава и Мир, а не тук, долу, до брега и пясъка на този свят. Остави хулителите да хулят. Остави клеветниците да клеветят. Остави нечестивите да вършат нечестие и никога не се взирай в делата им. Защото това взиране направи и Йоан Кръстителят спрямо Ирод, за да го потопят именно вълните на царския гняв.
Ела при Мен горе! Погледни нагоре и издигни ума и сърцето си в онези неща, които са далече по-горе! Защото сърцето на човека е там, където той вярва и иска да бъде. Защото, без съмнение, ти ясно чу Гласа Ми и извърши волята Ми, за да изявиш светския квас в Църквата и така да се отворят врати за делото на Святия Ми Дух, Който ще възвръща и очиства Сионовите пленници. Но нещата спират дотук. Време е да се скриеш в Мен. И Аз ще те направя да минеш така сред враговете си, че те да са безсилни да те спрат. Защото дяволът може да спре само човеците, които са в неговата територия или близо до него, както ти постави скалата си близо, за да дразниш морето. А това, Моето момче, се нарича твърдост на погрешното място. Защото Словото Ми не ти казва да се съпротивиш на дявола, стоейки твърд в света, но ето какво ти казва Апостола Ми Петър:
“Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата…” (I Петрово 5:9)
Вяра, която не побеждава света и не се издига нагоре, не е Моята Вяра! Това е друга вяра, човешка вяра, която е способна да подхлъзне и най-успешните Ми служители. Блажени и святи онези, които навреме осъзнаят, че собствената им вяра ги е подхлъзнала надолу, и извикат към Мен, за да ги облека с Моята Вяра. Защото в света непременно имате скръб. Но с Моята Вяра ще дерзаете, защото Аз победих света…”
Слушах Исус и сърцето ми се отваряше за Неговата реалност. И аз отново Му казах:
“Господи, чак сега разбирам защо нито една от морските пръски не можа да Те докосне, ако и вълните с ярост да се разбиваха в собствената ми скала…”
Исус се усмихна, а после продължи:
“Тази скала е Моето Слово вътре в теб. То е, което те държи изправен и твърд. Но то не бива да остава дълго време излагано на такива яростни вълни, защото силата на морето е в неговото постоянство. А пред такова постоянство и най-твърдата скала би имала твърде жалък край. Нека ти покажа това в другото видение, преди да те въведа още по-дълбоко в тези важни и неизявени тайни на Вярата…”
След последните Си думи Господ прекрати видението към сърцето ми, за да ме подготви за второто, още по-отговорно видение.