ЗА КАНАРАТА И ПЯСЪКА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи читателю! Нека Бог благослови очите ти да виждат, ушите ти – да слушат, и сърцето ти – да разбира Неговите помисли и пътища, Неговите намерения и Воля. Много пъти в молитва и в размисъл над Словото съм искал да потопя ума и сърцето си в Ума и Сърцето на Исус. Много пъти съм искал да разбера Този мой прекрасен Господ, Чиито думи винаги са били като искрата на кремъка, за да лумне огненият пламък на Неговата Любов и Светлина. В мигове на общение със Словото Божие съм усещал как Огън от Духа ме запалва отвътре и след това вдъхновението от библейските стихове ме е държало с часове, взрян в неизследимо високото Небе. А Божията ръка с нежен допир, непознат и неизживяван никъде в света, ме е вдигала високо, за да общувам в духа си и сърцето си с Него.
Напоследък, в последните няколко месеца аз започнах да усещам как вътрешния ми човек се огъва, въпреки Благодатта и помазанието. Невидими фактори и обстоятелства надвисваха като огромна тежест над мен, сякаш, за да ме уплашат, че в следващия миг ще се пръсна на хиляди парченца. До пръсване така и не се стигна, но дълбоко в себе си започнах да усещам нуждата от твърдост. Аз не бях твърд и това ме плашеше. Аз не бях твърд и усещах собственото си огъване пред много обстоятелства, пред думи и хули, пред злоба и ярост. Опозицията ми на всички тези неща бе толкова плаха и слаба, колкото плахо и слабо е съпротивлението, което едно пакетче масло би оказало на ножа, който се впива в него. Затова започнах да викам към Исус. Виках и плачех. Плачех и виках. Исках Той да ми даде не просто твърдост, но да ми покаже как да стигна до онова оптимално състояние на вътрешния ми човек, при което никоя от стрелите на дявола да няма възможност да ме нарани и повали. А знаел ли съм, че в тези часове на болка и утеснение моят Господ е бил до мен и ме е чакал да се обърна към Него и да споделя всичките си проблеми? Знаел ли съм, че докато въпросът е на устата ми, Неговият отговор е вече в сърцето ми? Истината е, че не съм знаел, докато Сам Исус не ме загърна в Милостта Си, за да ме освежи, подкрепи и възстанови. Така се роди тази книга. Книга не просто за отговорите на моето сърце, но Слово от Господ за това последно усилно време, в което всички до един ще намерим съдбите си в стиха, където Исус казва:
“Чрез твърдостта си ще придобиете душите си…” (Лука 21:19)
Скъпи ми читателю! Нека Божията Благодат благослови духа и сърцето ти със следващите страници. Вярвам, че с освобождаващата Сила на Святия Дух ти непременно ще бъдеш освежен, укрепен и подготвен да издържиш на целия духовен натиск, който Божият противник дяволът би изпратил против живота ти и сърцето ти.
А сега нека ти разкрия как се роди тази книга и какъв беше пътят на посвещението, с което Исус ме извика при Себе Си, за да ми даде духовен поглед върху Святите Си думи. Амин и Амин! Авторът

Leave a Reply