СВЪРШЕКЪТ НА ВЕКА – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ВЪЗРАСТТА НА НЕБЕТО, ЗЕМЯТА И МОРЕТО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
С всичкото братолюбие, с което Спасителят е изпълнил духа ми, аз сега се моля да бъдеш загърнат и утешен в Святия Дух, за да имаш Силата да понесеш Истината, както я понесе моето сърце. Темата за плевелите е една от най-болезнените в Църквата и на много места тя е табу, сякаш, че плевели изобщо не съществуват. Фокусът на вярващите стига само дотам – да се изобличават, заклеймяват и осъждат плътските грехове на човеците, сякаш, че с тях се изчерпва цялата тема за беззаконието. Нека обаче да ти кажа, че никой грешник, низвергнат за греховете си, няма и не може да има съдбата на плевел, просто защото попада под пресата на презрението и всеобщото отхвърляне. Някои християни явно точно така разбират и тълкуват думите на Апостол Павел:
“Отлъчете нечестивия човек изпомежду си…” [ (1 Коринтяни 5:13)]
Когато отидеш на едно поле, засято с пшеница, то ще ти направи впечатление, че житните класове не придобиват висок ръст и стигат най-много до кръста на възрастен човек. Така ли стои обаче въпросът с плевелите? И най-беглото наблюдение върху пустеещи земи или крайпътни участъци ще ти докаже, че плевелите се извисяват, стигайки дори до един човешки ръст, че и повече. Изскубни тогава един такъв плевел от корена му и иди, та съпостави височината му с тази на житните класове. И тогава сам ще се убедиш, че плевелът има завиден за житата ръст. Ако трябва да говорят с него, житата ще си изкривят стволовете на четиридесет и пет градуса, за да се получи общението. Това иде да покаже, че плевелът между тях е най-малкото първенствуващ или високопоставен. Не е лесно да се завърже разговор с такъв великан, нали? И на Апостол Йоан никак не му е било лесно да завърже разговор с плевела Диотреф. Затова, с болка на сърцето, Христовият Апостол е написал в посланието си:
“Писах няколко думи до църквата; но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема. Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като бръщолеви против нас лоши думи. И като не се задоволява с това, той не просто че сам не приема братята, но възпира и тия, които искат да ги приемат, и ги пъди от църквата…” [ (3 Иоаново 1:9-10)]
А сега си представи същият този плевел в днешно време. Дипломиран, костюмиран и ръкоположен за лидер от някой църковен фараон. Ще реши ли някой християнин да оспорва авторитета му или да говори с него като равен с равен, сиреч, като жито с жито? Няма ли по-скоро да го гледа в захлас и да си мечтае един ден и той да придобие същия ръст? И ако Господ Исус Христос заповяда в Евангелието Святото Си повеление, че онзи, който е пръв между нас, ще бъде слуга на всичките, то как да се вместят в думите Му днешните потомци на плевела Диотреф? Къде им е смирението или в какво им е слугуването? Защо ги е срам дори слуги да се наричат, а предпочитат гръмките титли – за предпочитане с табелка върху ревера на сакото? Що за гнусен и извратен модел, който може единствено да съблазнява? За съблазън ли трябва да служат служенията в Църквата или за нелицемерно братолюбие и съвършено единомислие?
Отново те моля, братко мой! Никак не се наскърбявай от плевелите, нито да изпада в унилост духа ти, защото всичкото това съжителство между жита и плевели е допуснато от нашият Господ, за да бъдат изпитани духовните ни устои, и през ситото да устоят само Званите, Избраните и Верните. А наместо това се замисли докъде би стигнал пророкът Господен, ако за всяка своя написана книга тръгнеше да събира един куп подписи от църковни величия и височайши трупове, които да определят надеждната му доктриналност и препоръчване. Нямаше ли още при първата книга против търговците в Храма да изпадна в чрезмерна скръб, понеже тлъстите църковни бизнесмени не искат изобличаване на бизнеса си?
О, варосани гробници и рожби на ехидна! Ако бях се допитвал до паяжината на сърцата ви нямаше да съм Христов слуга, но жалък щатен ваксаджия, който лъска марковите ви чепици и прегъва гръбначния си стълп за едно потупване по рамото!
Но аз направих избора си и приех наложеното си злострадание от моя Господ. Защото е по-желателно да претърпя четиридесет удара от бич с оловни топчета, отколкото веднъж да се здрависам с мазна и подкупна ръчичка, в която звънтят сребърниците на Мамон. Защото предпочитам да остана още десет години в тъмница от религиозно отрицание и омраза, отколкото да седна на мек фотьойл в кабинета на петдесятен фараон.
Пиша за всичко това като ветеран, който свидетелства от края на Пътя, а не като новобранец, който тръгва в началото. И ако все още сърцето ми е нужно на Исус, то е, понеже съм платил всичката възможна цена за Доверието и Приятелството Му. Църкви няма да си спомнят за мен в Мига на Грабването, но Той ще спомни слугата Си. Пастори и презвитери няма да ми окажат почит и уважение, но Той ще ме направи достопочитаем на Святия Си Хълм. Затова нека да продължа с Неговите думи в изявата на едно от най-скъпоценните и Святи видения, които Той е давал на сърцето ми. Ето думите, които ми проговори Исус в мига, когато ме въздигна до Божието Светилище:
“Слуго Мой! Отдавна мина времето, когато нудех сърцето ти да върви след Мене и те призовавах да вършиш Святото Ми Дело. Това беше време, в което ти все още се утвърждаваше в Божия Пророчески Дух и призивът беше неизменна част от общуването Ми с теб. Сега останаха единствено Приятелството и Доверието, защото те са напълно достатъчни, за да Ме последваш където и да е. Било във височините на Святостта или в дълбочините на Мъдростта.
Има мнозина слуги, които не познават мислите на Господаря си и бързо се съблазняват и наскърбяват, когато очакванията им не се покрият с реалността. Те просто забравят, че Аз съм Алфата и Омегата, и на Сина Отец е дал да извършва съдба над всичко и всички. А тогава липсата на смирение превръща такива слуги в бунтовници спрямо Духа Ми. А бунтът води до отпадане и връщане назад. И още по-страшното – до отстъпление от Святия Ми Дух.
Как мислиш тогава? Какво е мястото на отстъплението в Моята притча за Свършека на Века?”
“О, Святи Господи! Аз мисля, че отстъплението е фаталното пресичане на границата, която разделя духовното Присъствие на Светлината от присъствието на мрака и тъмнината. Това е гибелната стъпка, която човек никога не би трябвало да направи, защото е равносилна на самоубийство. Апостолът Ти Павел във “Второто послание към Солунците” ни предупреди, че Твоето пришествие няма да се случи, докато не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха и синът на погибелта. Ето защо мисля, че отстъплението е заповяданата съдба за всички плевели, които дяволът пося в Нивата Ти. Тези, които не обичаха Истината Ти, за да се спасят, но прилепиха сърцата си към червеите на дявола…”
“Вярно и точно Ми отговори, Стефане! Но сега чуй и втория Ми въпрос, преди да въздигна духа ти до Светилището на Моя Бог и Отец. А ето и въпросът Ми:
Тези плевели, които неприятелят пося в Нивата Ми, имало ли ги е на земята и преди Моето Рождение и Свята Мисия като Човешки Син?”
“О, Спасителю мой! Плевелите се появиха на земята още с Отеческото проклятие върху нея поради грехопадението на Адам и Ева. Защото Отец в Гнева Си каза на Адам:
“Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш…” (Битие 3:17-19)
“И на този въпрос Ми отговори вярно и точно, Стефане! Защото същите тръни и бодли, изпълнили битието на Адам, дяволът пося и на Моята Нива. Но ти сега проумей от твоя Господ, че с грехопадението човеците отключиха една друга възраст в живота си, която не е плътска, но духовна. Едно друго остаряване, което не е за тялото, но за сърцето. Понеже, когато Аз създадох Адам и Ева, не ги сътворих като бебета, които да растат, но като зрели личности, които бяха на определена Небесна възраст. А каква беше възрастта им, слуго Мой?”
“О, Исусе! Като зная, че човекът беше създаден по Божия Образ и подобие, то със сигурност ще Ти отговоря, че възрастта на Адам и Ева беше тридесет и три години, колкото е и твоята Вечна възраст в Небесния Ерусалим…”
“Виж тогава отново думите на Моя Отец! Защото Той ясно каза на Адам, че след грехопадението ще умре и ще се върне в пръстта, от която е бил взет. Това не означава ли, че Адам и Ева са прекрачили онази граница на отстъплението, за която те питах в началото на разговора ни? И няма ли отстъплението да започне категорично да увеличава възрастта на Адам и Ева, та да не останат на онези чудни тридесет и три години от блаженството в Едемската градина?”
“Точно така е, Премъдри мой Господи! Адам и Ева щяха да остареят и да умрат!”
“А умирането им нямаше ли да им бъде свършек?” – отново ме попита Исус, а аз усетих как думите Му ме теглят към неизразима тайна. Затова с вълнение проговорих на Спасителя, като Му казвах:
“Исусе! В този миг Ти разпалваш в духа на слугата Си силна жажда за Скритата Манна! Защото разбирам от думите Ти, че грехопадението на Адам и Ева е отключило духовното остаряване на човешкия род, докато пръстта прибере и последните пръстни потомци на пръстния Адам. А това духовно остаряване е именно достигането до Свършека на Века, за който Ти говориш в притчата Си. Така ли е, скъпоценен мой Учителю? Вярно ли разсъждавам над думите Ти?”
Господ се разсмя с твърде сладък смях, а след това се взря с дълбокия Си поглед в сърцето ми, като казваше:
“Ти наистина си жаден за Скритата Ми Манна и сърцето ти пламенно ревнува за Моите тайни. Верни са думите ти, Стефане, макар и непълни. Но ето затова сега те въздигам с Мен до Светилището на Отца Ми, за да те помаже Той с могъщата Си Десница за настойник на тази Свята тайна, която твоят Господ не е давал на други Свои слуги от създанието на света. А сега Ме прегърни и ела с Мен!”
С неописуем възторг и благоговение аз прегърнах Исус, а Той ме въздигна в Святия Си Дух. Така, след едно мигновение, очите ми отново съзряха сиянията на Небесния Град, и аз пак преминах с Господ през Портата на Исахар, като Го последвах по златната улица до Божието Светилище. И ето, че Спасителят застана пред вратите на Светилището, като ми казваше:
“Коленичи, слуго Мой, в Святото Присъствие на Моя прославен Отец, защото благоволението Му към теб е твърде голямо, понеже се превърна през годините в един от скъпоценните Му жертвени юнци!”
Едва чул Святото повеление на Исус, аз коленичих и наведох глава пред мраморните стъпала на Светилището, а Господ отвори вратите и вдигна напред ръцете Си, като казваше на Всемогъщия:
“Святи Мой Отче! По Твоята Свещена Воля Аз доведох слугата Ти в Святото Ти Присъствие! Благоволи, Отче Мой, да го направиш настойник на тайната за Свършека на Века, защото пророкът Ти е последният Гедеон на земята и пророческото слово вече тръби и ужасява враговете на Сион!”
В отговор на Исусовите думи Отец протегна Десницата от Престола Си като докосна главата ми и я запали със Свят Огън. И Масло потече от пръстите на Всевишния, като се възля от главата по скулите и гърба ми. А тогава Отец ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой, когото вярно и истинно съм посочил за пророк на Сион! Ти удържа всичката ярост и злоба на плевелите, които ти дадох да посечеш с Меча на Правдата Ми. Не се отвърна и не побягна назад, но предаде душата си на опозоряване заради Сина Ми, и сърцето си на похулване и човешка омраза! Не трепна от воя на Сатана, и не се смути от чудовищните жила на Авадон, като че да умираше стократно за Исуса! И не обичаше живота си до толкоз, че да бягаш от смърт! Понеже ти умираше – Божиите чеда живееха! И не просто живееха, но възрастиха чрез Святите думи и видения на Моя Единороден Син!
Теб посочвам и определям за достоен настойник на тайната, свързана със Свършека на Века! И като я приютиш в сърцето си с всички останали тайни, на които те направих настойник – очаквай с преславна радост мига, когато за последен път ще влезеш през Портата на Исахар, за да ти дам Наградата, за която се трудеше с всеки удар на сърцето си.
Възправи се сега, силни Мой слуго, та последвай Исуса в Моето Светилище, за да изпиеш най-дълбоките глътки от Скритата Манна и Свършекът на Века да стане явен за сърцето ти!”
След последните думи на Отца Святото Му Миро пламна върху мен, а пламъците потънаха през главата, скулите и гърба ми, нагорещявайки целия ми дух. И аз, като не можех да се позная поради състоянието си, никак не смеех да помръдна. Но тогава Господ ме привдигна с ръцете Си, като ми казваше:
“Не си ли ти главня от Огъня на Отца Ми? И няма ли скоро да подпаля чрез тебе шатрите на сатанинското нечестие? Казвам ти, че непременно ще го сторя! А ти сега върви с Мен, за да влезем в Светилището на Отца Ми и да ти покажа Свършека на Века в Залата на Божието Предузнание…”
С вълнение, което не мога да опиша, аз се възправих и влязох след Господ в Божието Светилище. Така отново застанах пред позната врата от нежен планински кристал, на която блестяха буквите “Алфа и Омега”, сътворени от самородни диаманти. А в следващия миг Исус я отвори, като ми казваше:
“Пристъпи след Мене, Стефане! Защото ако тази Зала можеше да говори, то би изповядала, че си й най-честият посетител от човешките синове…”
Така Спасителят пристъпи до центъра на Залата, а пред нозете Му се появи златен кръг с ключалка, вграден сякаш в самия мраморен под. И когато аз се приближих до Него, Той бръкна в мантията си и извади Златна Стомна, като ми казваше:
“Повдигни Стомната към устните си, та изпий най-дълбоките глътки от Скрита Манна, които пазех и задържах за този твой достъп до Божието Светилище…”
Преливащ от вълни на блаженство и Отечески Огън, аз повдигнах Стомната със Скритата Манна към устните си, когато Свята течност с дъх на мед и кориандрово семе се разля в дълбочините на духа ми. И Огънят на Отца се съедини с Манната като направи пламъци да възлизат от дъха на устните ми, и през погледа на очите ми. А тогава Господ отново бръкна в мантията Си и извади огнен ключ, като ми казваше:
“Този ключ е изкован от Божията Мъдрост в най-силния Огън на Отца Ми! А да го държи в ръката си и да отключи златния печат на Века може само оня, когото Отец Ми лично изпълни с Огъня Си! И ето, слуго Мой, ти си посоченият за настойник на Святата тайна, скрита под този златен печат. Вземи ключа от ръката Ми и отключи печата, като завъртиш ключа от ляво на дясно…”
Протегнах ръката си, за да взема ключа от десницата на Господ, когато Отеческия пламък обви така дланта и пръстите ми, сякаш носех огнена ръкавица. А след това се наведох над златния печат и пъхнах ключа в ключалката, като го завъртях от ляво надясно. Точно тогава светкавични лъчи възлязоха отсред златния капак, тъй щото той се открехна, а аз се одързостих да го отворя. И ето, че едно могъщо сияние се въздигна отсред отворения златен капак, като се въздигна нагоре в Залата и постепенно се превърна в една огромна сфера. Във височината на сферата аз виждах Небесния Ерусалим. Под него – планетата Земя. А под планетата Земя – дълбоко и мрачно море, прорязано от мрежи, чиито води изглеждаха като гъста черна смола. В лявата част на сферата очите ми съзряха бисерен часовник, в който бисерчетата вместо да падат се въздигаха бавно нагоре от светлата си купчина, преминавайки през стеснен улей, след което заблестяваха като звезди в горната му част. А в дясната част на сферата видях пясъчен часовник, на който песъчинките падаха с голяма скорост надолу през улея му, превръщащи се на ръжда в долната му част.
“О, Господи!” – извиках с вълнение аз – “Как да разбирам тази тайна на Века и къде да открия Свършека?”
В отговор на въпроса ми Исус вдигна Десницата Си и посочи сферата, като ми казваше:
“За да разбереш тайната на Века трябва първом да видиш възрастта на Небето, земята и морето в самата сфера. А след това да проумееш, че двата часовника отмерват сетнината на човешките души до края на Века. Но Аз сега ще направя видима точната линия на Времето, измерваща годините на самия Век. А ти гледай и забележи възрастта на Небето, земята и морето…”
В следващия миг Господ докосна сферата, а там се появи времева линия, тръгваща от най-горния край на сферата и стигаща до най-долния, разграфена по години. Така видях, че на границата между Небето и земята числото беше 33 години. На границата между земята и морето числото вече ставаше 66 години. А в дъното на сферата, което съвпадаше с дъното на смолистото море числото стигна до 99 години.
Докато гледах самите числа, Господ отново ме попита, казвайки:
“Разбра ли какви са възрастите на Небето, земята и морето, Стефане?”
“Да, Исусе! Възрастта на Небето е 33 години! Възрастта на земята – 66 години! А възрастта на морето – 99 години! Но аз не виждам къде е стотната година, за да бъде пълно наблюдението ми върху Свършека на Века. Защо го няма числото 100, Исусе? Къде е стотната година?”
Отговорът на Исус беше пълен с тайнствена премъдрост:
“Числото 100 го няма, защото в двата часовника все още не е изтекло времето, като съдба за душите, отредена от Всевишния Бог! Едва когато бисерите и песъчинките изтекат през улеите си – едва тогава ще се яви и стотната година, която е Свършекът на Века…”
“Как да разбирам самите часовници, Господи?” – попитах аз с онова настоятелно дръзновение, с което всякога пристъпвах към Престола на Благодатта. А Господ със съкровен Глас ми проговори, казвайки:
“Тези часовници са видима изява на Божията Мъдрост, която е свързана с Божието Предузнание. Разбирай бисерния часовник като съдба за душите, които се спасяват в Спасението на Последния Адам. Затова след преминаване през стеснения улей те заблестяват като звезди за вечни векове. Разбирай пясъчния часовник като сетнината за душите, които се осъждат в грехопадението на първия Адам. Затова след преминаването през улея си песъчинките се поръсват като ръжда, изгубили духовната си връзка със Създателя.
Ето затова в левия бисерен часовник душите се въздигат нагоре, а в десния пясъчен часовник – падат надолу…”
“А как, Господи, става възможно за душите от десния часовник да преминат в левия, та да биха се въздигнали в Спасението на Последния Адам, а не да се осъдят в грехопадението на първия Адам?”
“С Вяра в Името Ми, Словото Ми и Възкресението Ми, слуго Мой! И най-вече с Божията Милост която дълго търпи човешкия бунт и грях, като не бърза да пуска душите да преминат през стеснения улей! Но ти знай, че когато дойде мигът на физическата смърт – всеки човек преминава през улея, от който е уловено сърцето му. И този миг се превръща в негов личен земен свършек за Вечността, без значение, че човечеството ще продължи да изпълва годините до Свършека на Века…”
“А значи ли това, Господи, че всички, които не са в Спасението, вече са станали духом на 66 или на 99 години, понеже линията на времето е достигнала тези възрасти като вече покорени?”
“Не, Стефане! Ти като излезеш на улицата в твоя град само старци ли забелязваш или хора от всякакви възрасти? Ето така човек може да намери съдбата си във всяка възраст на тази скала. С това уточнение, че Божиите чеда ще се намерят в годините от 1 до 33 на Небето, а останалите езичници – във всяка възраст по-надолу, която касае земята или морето…”
От думите на Исус в духа ми трепна Скритата Манна, тъй щото споменът от една пророческа книга заблестя в искри пред очите ми. И тогава развълнуван извиках на Исус:
“Ах, Премъдри мой Господи! Слугата Ти си спомни видението от книгата за “Дните на Злото”, където Ти ми показа съдбата на една златна чаша, която пада по протежението на един Век. След като напусна Небето тя се напука и потъмня, докато се превърна накрая в ръжда. А в това видение Ти заповяда на Църквата Си да не напуска Святата граница от 33 години. Как по-рано не се досетих за всичко това, а чак сега Скритата Ти Манна ми го припомни?”
Господ се усмихна на думите ми, а след това ми каза:
“Винаги, когато съм ти давал видения, свързани с Божието Предузнание, Аз се явявам за теб като Алфата и Омегата, Началото и Краят, Първият и Последният. Затова и пред вратата на тази Зала блестят буквите “Алфа и Омега”. Не си ли забелязал това?”
“Да, Господи мой! Но един слуга е длъжен да помни всички Святи видения, които е получил от Господаря си!”
“Голям е товарът ти, Верни Мой приятелю! Понеже видението което ти дадох в книгата за “Дните на Злото” е преди близо десет години, а оттогава ти написа още осемдесет и две книги. Никак не се укорявай, но продължи да гледаш тази сфера на Века, защото искам да разбереш цялата му тайна. Годините на Века, които виждаш по линията на Времето, са духовни, а не физични. Запомни, че те не касаят времето, като продължителност, но времето като вътрешно състояние на духа!
Първите тридесет и три години са Зрелостта на Човешкия Син и Моят Образ, който Святият Дух изгражда в сърцата ви. Но както златната чаша потъмня и се напука във видението от “Дните на Злото”, напускайки Святата граница от 33, така и човешките сърца потъмняват и остаряват, излизайки от Властта на Светлината и попадайки във властта на тъмнината. А там вече следват годините от 34 до 66. И ако някой пита какво в тази сфера олицетворява земята, то такъв нека знае, че земята олицетворява измамата на пръстта и на червеите, скрити в нея. Това е властта на похотите и съблазните на света, които дяволът пося и в Моята Нива, за да поникнат чрез тях плевелите на блудницата Вавилон. Но в погледа на Отец, Сина и Святия Дух самата земя е запечатана под името “Содом”. А тръните и бодлите всякога остават растения на блудство и нечестие пред Небето и неговите обитатели…”
“А морето, което е под земята, Господи? Какво олицетворява морето, след като неговата възраст тръгва от 67 и стига до 99 години? То не е ли много по-проклето и нечестиво от земята?”
“Да, слуго Мой! Точно така е! Морето в тази сфера е властта на абсолютното зло! Власт, която отговаря на ученията от бездната, които днес приготвят света за възлизането на запустителя, който е човекът-Антихрист, и чийто учител е Авадон – ангелът на бездната! В погледа на Отец, Сина и Святия Дух това море остава запечатано под името “Египет”, понеже в него са прострени властните мрежи на ада и погибелта. Мрежи, с които Сатана и Авадон впримчват в умножено беззаконие жителите на целият свят. А ти вече трябва ли да се чудиш какво е числото 100, което е Свършекът на Века?”
В този сюблимен миг Скритата Манна възлезе като фонтан от Светлина на устните ми, а аз се чух да казвам:
“Господи мой! 100 е година на човека-Антихрист, а Свършекът на Века е неговата нечестива жетва. Жетвата на Содом и Египет, когато той ще си събере всички плевели, вързани от Твоите ангели на снопове за изгаряне!
Антихрист е с най-голямото число на духовно остаряване, защото числото 100 е свързано със страшното падение и духовна деградация на старовременната змия, която е дявол и Сатана. Той ще се появи като стотна година в дъното на сферата, когато вече ще се е изпълнило числото на спасените души в левия бисерен часовник, а ръждясалите в десния ще си дочакат сетнината в нечестието на змея, звяра и лъжепророка…”
Чул изговореното от мен, Господ се развълнува в Духа Си и силно ме притисна към гърдите Си, тъй щото усетих ударите на Сърцето Му. А след това ми проговори с възможно най-съкровения Глас, казвайки:
“Сега вече си настойник на тайната за Свършека на Века, която стана явна за цялата Ми Църква! И не само тайната на Свършека, но и на Святата граница на Моите 33 години! Но с това книгата не приключва, защото ще ти дам да видиш деветте съдбоносни снопа от жетвата на човешките души, от които първите три се намират в бисерния часовник, а останалите шест – в пясъчния.
А на всички Мои с пламенна ревност ще кажа:
Бъдете без петно и бръчка в Младостта на Човешкия Син! Защото петната и бръчките свидетелстват за религиозна старост, а не за Небесна Младост! Никога не допускайте общение с плевели в живота си, но се съхранете като жита в Нивата Ми, имайки твърд и непоколебим дух за Мене! Защото идва времето, когато армиите на Архангела Ми Михаил ще съберат всичко, що съблазнява и ще го хвърлят в огнената пещ, за да се сбъдне писаното в Моята притча, че жетварите са ангели. И над кратковременната жетва на Антихриста ще се стовари Жетвата на Божия Яростен Гняв. Но днес, когато същите тези ангели водят битката в Небесните места, за да смачкат претенциите на Сатана, помнете, че в Мечовете на Божиите войни блестят пророческите видения, дадени на пророка Ми, чрез които вдигнах мира между дявола и блудницата и обявих война на всичките му нечестиви духове!
А ти, слуго Мой, виж и запиши следващото Ми видение!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s