1. ВИДЕНИЕТО С НИВАТА, ЖИТОТО И ПЛЕВЕЛИТЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Има много земеделци на този свят, които сеят семената си, напояват нивите си и жънат реколтата си. В крайна сметка – благодарение на техния труд имаме храна на трапезата си. Жито, ориз, царевица, зеленчуци, подправки, плодове – за всички тях има семена, които се посяват в плодородния чернозем. И никой от земеделците – били те сеячи или жетвари – не се е изправял пред невъзможната ситуация да посее едно, а пък да поникне друго. Кой каквото сее – това и ще пожъне, защото Творецът е вложил в Творението Си неизменими закони на сеенето и жъненето. И това е чудесно, защото трудът, който влагат земеделците в сеитбата си, е напълно предвидим при жетвата. Друг е въпросът, че и много други растения, освен посятите от стопаните, ще се опитат да виреят в нивите им. Растения, които също ще искат да се развиват от хранителния хумус в почвата, без обаче да принесат никаква полза от растежа си, но тъкмо обратното – поражения и вреда за добрата реколта. Ето тези растения са плевелите – диви и саморасли, упорити и безполезни.
Един трудолюбив стопанин никога няма да остави плевели да поразят нивите му, но своевременно ще ги изкорени, за да си гарантира добра реколта. И ако в земен план нещата имат своя здрав разум, то какво да кажем за Небесния? Как стои там въпросът със сеенето и жъненето? Или как да си обясним факта, че след двадесет века благовестие на света има толкова различни “сортове” християни и църкви? Та нали в началото, когато създаде Своята Църква, Господ беше Един е Учението Му Едно? Нали Сам Божият Син Христос беше Семето, слязло от Небето, за да се посее в сърцата на всички, които Го повярват? Нали и до днес никой не е изтрил верните апостолски думи, които гласят:
“Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички…” (Ефесяни 4:4-6)
Как стана така, че едното Тяло се превърна в много тела, Единият Дух в много духове, и едната вяра – в много вероизповедания? Семето Христос ли се видоизмени, та да е толкова пъстро Християнството или нещо друго се случи? Възможно ли е Семето на Бог Отец да се промени, след като Словото казва за нашия Господ, че е “Същият – вчера, днес и завинаги”? Разбира се, че не е възможно! Възможно ли е Отеческата Благодат да се е променила, след като за нашия Небесен Отец е писано, че остава “без изменение или сянка от промяна”? Разбира се, че не е възможно? Защо тогава за двадесет века се появиха три разклонения в Християнството – Православие, Римокатолицизъм и Протестантство? Защо и всред самите разклонения се появиха и много други, та да стане картината още по-раздробена и непонятна? И колко от нас се замислиха върху сериозните думи на Господ Исус Христос, с които Той ни пита:
“Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?” (Лука 18:8) 
Нека си представим тази ситуация с пристигането на Христос! Той идва на земята, за да намери Вяра, а пък трите религиозни разклонения Го посрещат – всяко с вярата си.
“Здравей, православни Иисусе! Приеми вярата ни!” – викат първите.
“Здравей, католически Иисусе! Приеми вярата ни!” – викат вторите.
“Здравей, протестантски Исусе! Приеми вярата ни!” – викат третите.
Но в следващия миг Човешкият Син изненадва всички, като казва:
“Аз не слязох от Небето, за да търся и намеря вашата вяра! Не! Аз дойдох да открия Моята Вяра! Тази Вяра в Този Завет, Който ви оставих в Евангелието! Явете Ми Моята Вяра! Вярата, с която Отец, Синът и Святият Дух правят обиталище в човешкото сърце, за да бъде там техният Храм! Вярата, която няма нужда от ръкотворни храмове, нито са й потребни служения от човешки ръце! Тази Моя Вяра ми явете и влезте с нея в Небето, за да бъдете Моята Невяста на Сватбената Ми вечеря!”
Какво ще се случи след такова пристигане на Христос, братко мой? Ще се откажат ли посрещачите от вековните си традиции и догми, та дано биха приели Вярата на Божия Син в сърцата си? И ще приеме ли Небесният Земеделец да пожъне спасително цялата Нива, наречена Християнство, за да задоволи очакванията на всичките разнородни растения, поникнали в нея? Ами ако тези разнородни растения не се търпят и понасят в този свят, понеже всяко разклонение отрича останалите две, то как ще се понасят и живеят с Мир и Благодат в Небесния Ерусалим? Няма ли и горе постоянно да си правят брожения и конфликти, спорове и анатемосвания? Кой е този стопанин, който ще пусне жетварите в нивата си, за да пожънат всичко, което е расло върху нея, ако то не е еднородно и скъпоценно? Ще рискува ли такъв стопанин да превърне житницата си в “плевелница”?
“Ама брат Стефане! Що за дума решаваш да измислиш, след като такава дума “плевелница” изобщо не съществува?” – би реагирал някой.
Наистина ли не съществува такава дума? А цялата Християнска религия на този свят какво друго да е, ако не плевелница? Тези, които решиха да си построят на земята царство без цар и Християнство без Христос – на житни класове ли да ги оприличавам? Църковните милионери и кариеристи като растения на Правдата ли да ги приемам? Блясъкът, разкошът и разточителните пиршества на папи и кардинали, патриарси и митрополити, бизнесмени и шоу-евангелисти за апостолска саможертва ли да ги смятам?
Ако за двадесет века Християнство книжниците в Църквата натрупаха планини от съждения, доктрини и поучения, то как не се намериха поне няколко скъпоценни камъчета, в които да заблести най-верният прочит на притчата, която нашият Господ ни изговори в “Евангелието от Матея”? Защото именно в тази притча се оглежда цялото днешно Християнство. А думите на самата притча гласят:
“Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим? А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми…” (Матея 13:24-30)
И когато учениците на Христос Го помолиха да им разясни скритото в изговорената притча, тогава Той им каза:
“Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша…” (Матея 13:37-43)
Имаха ли плевелите уши, та да слушат и проумеят думите на Исус? Имаха ли книжниците разум, та да разберат, че единствената причина за днешното състояние на Християнството е скрита в думите на Небесния Стопанин, Който ясно казва на слугите Си каква да е съдбата на житото и плевелите:
“Оставете да растат и двете заедно до жетва…”
Не се ли сбъднаха на света точно тези Божии думи? Не растяха ли както житата, така и плевелите до това последно време? И не нарече ли светът цялата Нива Християнство, понеже беше измамен от червеите на Сатана, та да приема и плевелите за съучастници в Новия Завет? В крайна сметка Нивата си е Божия, ако и в нея да растяха разнородни растения. Но ето това решение на Господ Исус Христос – да остави и едните и другите да растат до жетва – се превърна във възможно най-сериозното сито, което да пресее и определи сетнината както на житата, така и на плевелите. Самите пълномощия, които Той даде на духа на Антихрист бяха такива, че да измами всички, които не обичат Небесната Му Правда, но искат да вършат беззаконие. И ако да бих продължил да размишлявам в Духа на Христовата притча, то скоро да бих напомнил и за нивата Акелдама, в която се насаждат поклонниците на Мамон, и за земното лозе, в което плевелите на Езавел пръскат отровния грим на майка си. Но нека сега да продължа с думите на моя Господ, в Чието Свято Присъствие оставах с духа си. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Всичко, което написа по-горе за Моите Верни братя и сестри е плод на вдъхновението ти от Святия Дух. Защото днес именно Християнството е Нивата, в която плевелите и житата бяха оставени да растат до времето на жетвата. Но в Моята притча има няколко важни стиха, които непременно искам да ти разкрия в Дух на мъдрост и откровение, за да подготвя сърцето ти за още по-големите дълбочини на тази пророческа книга.
Виж тогава първият стих в Моята притча, който гласи:
“…когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде…”
А сега, Стефане, Ми отговори, според както те води Моят Дух:
Кога заспаха човеците и защо заспаха?”
“О, скъпоценен мой Учителю! Човеците заспаха, когато престанаха да бдят за Чистотата и Святостта на Твоето Учение! Сам Ти ни предупреди, като изрече в Евангелието думите, които гласят:
“Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи…” (Йоан 9:4)
Апостолът Ти Йоан предупреди всички ни в своето първо послание за тази “нощ”, която беше заповяданата активност на духа на Антихриста, като написа:
“Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас…” (1 Иоаново 2:18-19)
“От нас излязоха…” – ни каза Йоан. И с тези свои думи Апостолът Ти напълно потвърди, че антихристите са плевелите, поникнали в същата онази “Нива”, в която Ти, Господи, пося семената Си. Именно духът на Антихриста, който е лъжепророкът, със седемте си червея пося плевелите между житото, тъй щото отровните му ереси напълно се проявиха всред църквите в Ефес, Пергам, Тиатир, Сардис и Лаодикия. Така дяволът упои мнозина с виното на блудодеянията и те омаяни заспаха…”
“Точно така е, слуго Мой! Омаяните наистина заспаха мъртвешки сън, от който така и не се събудиха, докато Аз не хвърлих душите им в огнения пъкъл. Но докато те приживе спяха – Нивата Ми вече се пълнеше с плевели, които задушаваха житните класове и ги погубваха с гордостта, алчността и презрението си. Така стигаме до следващите стихове от притчата Ми, които гласят:
“А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?”
И ето въпросът Ми към теб:
Кои бяха “слугите” от притчата Ми, които Ми предложиха да оплевят Нивата Ми, а Аз не им разреших тази прибързана стъпка?”
“О, Господи! Без всякакво съмнение тези “слуги” бяха четиримата Ти Архангели – Рафаил, Гавриил, Уриил и Михаил. Понеже именно те бяха работниците по засяването на Нивата Ти. Рафаил я напои с Покаяние. Гавриил я зася със семената на благовестието. Уриил я обля със Свята слънчева Светлина, а пък Михаил беше готов да изтръгне плевелите с Меча си. Тъй щото, най-вероятно, точно той първи Ти е предложил да подействаш с Гняв на въздаяние върху плевелите…”
“Свръхестествено знание се яви на устните ти, Стефане. Именно Михаил беше Архангелът, който поиска да оплеви Нивата Ми. Но Аз очаквам да Ми дадеш пълния отговор, а именно:
Защо Аз не разреших на слугите Си да оплевят Нивата Ми, при все, че те успешно са поразявали нечестието, както сториха това при Вавилонското стълпотворение, а по-късно и във въздаянието над Содом?”
Въпросът на Исус беше пълен с неизразима тайна, но Скритата Манна в духа ми подейства твърде мощно, тъй щото отговорът се яви на устните ми, а аз с вълнение извиках:
“Исусе! Премъдри мой Господи! Ти не разреши на Михаил да оплеви Нивата Ти, защото така би лишил от пълномощията Си духа на Антихрист, чрез когото отсяваш всички нечестивци, които мразят Учението и Завета Ти и не са достойни за Царството Ти! Едно поражение върху плевелите в онова древно време щеше да лиши Църквата Ти от ситото, което пресява Верни от неверни, Чисти от нечисти, Святи от скверни. А Ти, Господи, всякога Си искал човеците да Те следват с Любов, от добра воля, както е добро Семето, с което Си засял Нивата Си. При едно огнено въздаяние над плевелите Ти би получил почит и следване от страх и респект, а не от Любов. А така би се осуетила Благодатта на Отца…”
Господ се усмихна на последните ми думи и погали главата ми. А след това със съкровен Глас ми проговори, като казваше:
“С кой друг да бих се разговарял за тайните Си, както говоря с теб? И кой друг да посветя в дълбочините на Словото Си, освен слугата, който двадесет години вярно Ме следва и върши Волята Ми? Някога казах на всички ви, че ще отворя устата Си и ще ви изкажа всички тайни от Сътворението на света. А ето, слуго Мой, че ти сега си пред прага на тайната, която запазих за това Мое идване към теб.
Затова сега чуй третия Ми въпрос към теб, а именно:
Какво представлява жетвата от притчата Ми, когато Аз ще заповядам на жетварите Си да съберат плевелите на снопи за изгаряне, а житото да приберат в житницата Ми?”
“О, Спасителю мой! Ти Сам Си разяснил на учениците в Евангелието, че жетвата е свършекът на века, а жетварите са ангели!”
Исус се разсмя сърдечно на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Разбира се, че съм обяснил какво е жетвата, слуго Мой! Но Аз не бих ти задавал въпроси, на които съм дал ясни отговори в Евангелието! Аз ти задавам въпроса, на който отговор няма Моята Църква, и затова пак ще го повторя, но този път вече разширен:
Какво представлява жетвата, която е Свършекът на Века? Какъв е този Свършек на Века или за какъв Век изобщо става дума? За първи век от времето на Евангелието ли иде реч, или за двадесети век в края на дните? Или може би съм имал в предвид двадесет и първи век, в чието начало живеете вие днес?”
Този път пред духа ми стоеше стена от незнание, а аз не можех да отговоря на моя Господ. И Скритата Манна в духа ми никак не искаше да проблесне, та да бих получил верен отговор. За какъв “век” наистина ми говореше Спасителят? Ако беше променил думата “век” със “свят”, то нямаше да имам никакъв проблем в разбирането. Просто – идва Господ в Пришествието Си и това е свършекът на стария свят. Но Исус изрично е казал в Евангелската Си притча, че става въпрос за “век”. И защо Той ми говори за свършека на един “век”, когато от земната Му мисия до днес преминаха двадесет века?
Докато се бях отдал на размисъл и мълчах, Господ наруши мълчанието и отново ми проговори, като казваше:
“Трудно ли ти е да Ми отговориш? Разбира се, че ти е трудно, понеже ти задавам въпрос от дъното на Златната Стомна, където са останали неизпити глътки, слуго Мой! И Аз не само, че ще ти дам да ги изпиеш, но ще те въздигна с мен до Божието Светилище, където Сам Отец Ми ще те помаже за настойник на най-дълбоката от тайните на Небесното Царство.
Тайната за Свършека на Века!
Затова сега ти последвай своя Господ! И нека с теб Ме последват всички, които хранех и възрастявах през годините на всичкото ти слугуване за Царството! Защото в тях виждам Моите жита, които са достойни да влязат в житницата Ми!
Аз, Алфата и Омегата, все още говоря и не млъквам!
Блажени жадните за Моята Скрита Манна, защото ще се напоят!
Блажени гладните за Правдата Ми, защото ще се наситят!”