КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
По Волята на Господ Исус Христос сега към сърцето ти идва една извънредна пророческа книга. Книга, с която Спасителят още повече ще просвети очите на всички ни, за да не бъдем в недоумение от знаменията и трусовете, които ще продължат да се случват по целия свят. И ако в края на книгата за “Гедеон” Църквата беше предупредена, че към нея идва възможно най-силният тръбен звук на пророческото благовестие, то и виденията, описани тук, непременно ще бъдат славно продължение за звука на Гедеоновата тръба.
Нека сега с няколко встъпителни думи да ти кажа как се роди идеята за написването на самата книга. Истината е, че след последната книга за “Гедеон” аз преживях пълно сърдечно и физическо изтощение. Умората от духовният товар, наложен ми от Господа, придружена с непрестанните дяволски атаки, подчини цялото ми същество на неизразима немощ. Немощ, която беше като най-убедителен знак за тежестта на Делото, в което се подвизавах за Бога през последните двадесет години. Всеки от нас е имал личните си свидетелства как след напрегната и къртовска работа силите го напускат, а краката и ръцете му треперят от слабост. А сега си представи, мили мой братко, че моята умора не беше телесна, та след крепка храна и здрав сън да се събудя напълно отпочинал и възстановен. Щеше да е прекрасно проблемът ми да е точно такъв. Но реалността в моя случай беше тази, че умората ми е духовна, а товарът си остава върху сърцето ми, без да имам никаква възможност да го направя по-лек. Може би съвсем малко облекчение усетих, когато преустанових публичното присъствие на българския сайт на служение “Мория” и оставих като ефективен само английският му вариант. В крайна сметка – ако за петнадесет години в Интернет не дочаках плодове на благодарност, братолюбие и боголюбие от хилядите анонимни посетители, то и още петнадесет години ще са наивно самозалъгване, че бих могъл да бера “грозде от тръни” или “смокини от репеи”. Писаното няма да се наруши и изговореното от Христос няма да се опровергае, когато Той ясно е заявил:
“Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си…” (Лука 4:24)
Какво обаче се случва, когато мнозина “пророци” бъдат единодушно приети не само в родината си, но и по целия свят? И не просто приети, но поставени на църковни пиедестали от шумна слава, величаене, възторг и ръкопляскане… Какво се случва, когато същите тези ездачи яхнат вълните на световния си успех и побързат да позлатят имената си, та скоро книгите им да се намерят по всички възможни църковни сергии, преведени на всички възможни езици? Не избледняват ли тогава Христовите думи за Божиите пророци, без дори да смущават онези, които ги прочитат? Защото Истинният и Свят Господ е казал, че Божиите пророци не са приети в родината си, а пък един куп лъскави величия са готови моментално да Го опровергаят с пълното одобрение което намират не само в родината си, но и по целия свят. И ако на някой всичко това му се струва парадоксално за обяснение, то няма ли парадоксът да изчезне, ако реша да напиша едни съвършено точни думи, които са духовно продължение на Господното предупреждение? Няма ли нещата да си дойдат на място, ако запиша, че:
“Всеки лъжепророк е на върховна почит и одобрение не само в своята си родина, но и по целия свят, понеже именно така се осребрява поклонът, който нечестивецът е направил пред тъмната мантия на Сатана…”
Нека никой не подскача като ужилен от горното заявление, защото в неговата точност аз не се съмнявам, но с вярата си, съвестта си, сърцето си и живота си, заявявам, че е Истина. Божиите пророци, които са идвали на тази земя, всякога са плащали цената от най-страшно злострадание и демонично измъчване, за да явят Истината на Бога и Отца в един свят на лъжа, измама и отвратително беззаконие.
Ето така, братко мой, в размисъл върху личната си съдба на Божий пророк, аз усетих, че на Делото ми в България му е дошъл свършекът. Свършек не като отказ на Божия слуга да върши повереното от Господаря му, но свършек като липса на каквато и да било перспектива на сегашното ми мисионно поле. Понеже в което и разклонение на Християнството да бих отишъл с книгите си – ще ударя на камък. А ти под “камък” разбирай религиозна крепост от купища предразсъдъци и предубеждения, с които този мирянин, онзи католик, третият евангелист или четвъртият петдесятен ще отхвърлят посланията ми като еретични и лъжливи… Става така, че стъпвам с нозете си в едно обширно и пространно поле, обрасло с гъсти плевели, готови да ме убодат с тръните си, или в избуяли коприви, решени да жилят нозете и ръцете ми до смърт, но не и да се откажат от догмите и доктрините си.
Как да продължа да живея всред това поле? Или как да понеса скръбта и сълзите на неколцината ми верни братя и сестри, които трябва да бранят съвестта си и да отстояват вярата си с цената на хулене, презрение, изолация и най-отявлена религиозна омраза и нетърпимост? Ще свършат ли някога идолите на идолопоклонниците или стоките на търговците, та да реша, че Господ ще отреди ново благовремие за българите? Ще спрат ли амаличаните да грабят и николаитите да гълтат души, та да се възрадва душата ми, че Всевишният Бог е отмахнал укора от тия, които дръзко се наричат с Христовото Име? Ще спре ли да се смесва някога Рождество с Коледа и Витлеем със Санта Клаус, та да бих ликувал, че Авадонската мрежа се е прокъсала и не може вече да задържа с измамата си човешките сърца?
Двадесет години устоявах в попрището си, разпален от огнена ревност за Името, Словото, Примера и Делото на моя Господ, но не успях да събера верни хора, от които да би се напълнил дори един селски мегдан! Двеста книги се родиха от Водителството и преизобилната Благодат на моя Свят Спасител, с които Той искаше да прегърне всяко сърце и да просвети всяка душа.
Малко или много са двадесет години, братко мой?
Малко или много са стотиците видения, с които Господ ми даде да разора най-дълбоките и скъпоценни пластове на Свещеното Писание? Малко или много са сълзите, въздишките, притесненията, угнетенията, тръните, чародействата и хулите, които понесох заради Неговото Свято Име? Малко или много са семената от откровения, увещания, наставления, поучения и просветления, които сях с размах и Божия Сила, само и само да доживея да се възрадвам, че Господ има растенията на Своята Небесна Правда и Свято Учение? Малко или много са глътките от Скрита Манна, които давах на победителите в Името Исус Христово? Кой е оня автор, на когото написаните книги да са повече от приятелите му?
Ето, казвам ти Истината, че и до ден днешен гонителите ми ме мразят и продължават да търсят под вола теле… И много им се иска да раздухат някоя конспирация, в която Божият пророк да заприлича на платен агент или шпионин, който има подмолни намерения и не му е чиста работата… Тъй де! Не може тоя Главчев толкова години да бълва писанията си, ако няма сериозен спонсор. Пък и голямо семейство има, цели четири деца е отгледал… Как става тази работа без пари, а?
Тази работа става с жертвоготовна щедрост, благодарност и постоянен дух, за които на моите врагове и ненавистници дори и през ум няма да им мине. Защото за нечистия всичко е нечисто! И плевелът няма да измени на природата си, та да би се превърнал в полски крем, нито копривата ще се откаже от желязото си, та да не я закоравява насилникът и отмъстителят.
Ето от такива тъжни мисли се изпълни сърцето ми, братко мой! И много от дните ми се превърнаха в ридание към моя Господ и Бог, защото аз наистина усетих свършека на Делото си. Понеже знам, че няма място за промяна в осквернените сърца на хулителите и гонителите ми. Те няма да се покаят за мръсните заговори и гнусотии против живота ми, понеже ги считат за свещен дълг пред червеите, на които служат и се покоряват. Дългото ми престояване като Жертва Господна пред Божия Свят Олтар за тях беше равносилно на абсолютна неангажираност на Бога спрямо слугата Му. Те изтълкуваха дългото Му мълчание като насърчение за злините им и като карт-бланш за тоталното ми опозоряване. Тъй де! Ако Бог стоеше зад Делото и името на тоя Главчев, то нямаше ли досега Той да е реагирал на негативната кампания против него? Но щом Бог не реагира, то значи, че въпросният самозванец е драскач на заблуди, с които сам си е въобразил, че му говори Исус! Ха ха ха! Хе хе хе! Тоя наистина е голям нещастник!…
Така е! Нещастник съм, защото преживях много болка и гонение заради Исус! Няма как да нарека нещастието “щастие”, колкото и да ми се иска! Няма как да нарека тръните, впити в главата ми, теменуги или глухарчета! Няма как да нарека злостраданието си утеха, нито пък да забравя, че и на моя Господ Душата Му беше прескръбна до смърт в Гетсиманската градина. Но ако има нещо, за което да предупредя всички, които ме мразят и се присмиват на окаяността ми, то е, че много скоро Господ ще започне да говори, а слугата Му ще млъкне. Ще млъкна не за ден, седмица или месец, но до свършека на века. Защото е редно моят свършек да дочака другия свършек, който е пророкуван от Христос в Евангелието. Защото именно за Неговия пророкуван свършек Той отново се сниши до сърцето ми и започна да ми говори, като казваше:
“Добри Ми и Верни слуго! Виждам прелялата скръб, която изпълни сърцето ти и знам колко печална е равносметката, която си направил след двадесет години на неуморно подвизаване в Моето благовестие. Но Аз ти казвам да се закрепиш в Святите Ми думи, че никой труд за Мене не е напразен. Той може да изглежда така само на пръв поглед, но в никакъв случай първият поглед не е съвършен свидетел на Небесната Истина.
Небесната Истина за твоето слугуване на Отца, Сина и Святия Дух ще ти потвърди, че Аз и Отец Ми те изпратихме да препънеш мнозина, за да се спасят малцина. Книгите, които ти дадох да напишеш, вдигнаха мира между дявола и блудницата, тъй щото царете й вкупом избезумяха, а търговците й до един побесняха.
Ти, Стефане, беше острият сърп Господен, който посече нечестивите, за да бъдат събрани при свършека на купове за изгаряне. Затова и злостраданието ти беше твърде голямо, защото седем червея на Сатана надъхаха всичката си пръст против Делото ти. И църквите, в които беше регистрирано отстъплението от Завета Ми, те нарочиха за съблазнител и еретик, та всячески да съумеят да задържат мира си с дявола. Не ти ли показах това в книгата за Гедеон, където ти сам се видя да събаряш жертвеника на Ваал и ашерата на Езавел? А знаеш ли ти какво е за една блудница да изгуби мира си с дявола? Знаеш ли какво е, когато седем червея скърцат в прегорелите съвести на църковни лидери, като им докарват страх, че ще изгубят поощренията и привилегиите си, ако категорично не те заклеймят като лъжепророк? Знаеш ли какво е усещането, когато дяволският ултиматум накара един пастор да оправдае търговията на Мамон и грима на Езавел, а да се поругае с Благодатта на Отца и с Извора на Сион?
Лесно ли се играе хоро, в което ръцете на хороиграещите са вързани с железни вериги, от които те не могат да се освободят поради компромисите, които са сторили в умноженото беззаконие? Стигат ли такива беззаконници до покаяние, когато самата мисъл, че биха се показали грешни пред паствата си, рикошира в гордост и честолюбие? Та нали всички люде са запечатвали с “Амин” хулите и злословията им против Божия пророк? Как тогава запечатаното “Амин” да би се превърнало в “Да не бъде!”? Възможно ли е това, слуго Мой?”
“Ах, Господи мой! От думите Ти разбирам, че става дума за фатална обреченост, която ще преследва всичките царе на великата блудница. И ако някой църковен лидер е похулил публично слугата Ти, наричайки го “лъжепророк” или “еретик”, то той ще повтори и потрети хулата именно заради железните вериги, с които е вързан. Така си обяснявам и факта, че за двадесет години нито един от хулителите ми не поиска прошка за това, че ме е похулил, нито пък, че ще го сторят до свършека…”
Господ с внимание слушаше думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Ако Гневът Ми би се отприщил против хулителите ти според мярката на беззаконието им (в едно съвсем човешко очакване), то скоро пред дома ти да би станала километрична опашка от ужасени нечестивци, които всячески се надяват да уталожат Господния Гняв, търсейки пълно опрощение от Божия пророк.
Но Аз, слуго Мой, имам един по-страшен Гняв за тези, които Ме нарекоха “дявол” и “Сатана”, като сториха непростима хула спрямо Святия Дух. И Моят Свещен Гняв е да им въздам не в този свят, но в бъдещия. Не тук, но оттатък! Не отсам, но отвъд! Защото прошката, поправлението и възвръщането са възможни за грешния само в този живот, докато той има дъх в устните си и сълзи в очите си.
Оттатък всичко е запечатано за Съда, Стефане!
От първата до последната секунда на човешкия живот!
Всички нечестиви мисли, думи и дела, които не са били покрити от Кръвта на Агнеца, остават запечатани за един последен прочит от Вечния Съдия в Деня на Страшния Му Съд! А много по-страшни и ужасни от явните грехове и явните престъпления на нечестивите са тайните им грехове и престъпления!
Къде ще се явят тогава тези, които на всеослушание от амвоните си заявяваха против тебе, че ти говори дяволът, за да угодят на червеите в сърцата си? Ще изтрият ли спомените от нечестивите си сърца, както някой с гума трие текста от молив? Не изтрива ли така греховете и престъпленията от сърцата само Кръвта Ми, с която са се поругали? И как ще понесат Гневния и Свещен Глас на Съдията, Който ще ги попита:
“Аз дявол и Сатана ли съм, че похулихте виденията на слугата Ми като дяволски и сатанински? Святият Ми Дух беззаконен дух ли е, че Го похулихте и нарекохте “измамник”? Отец Ми, Любящият, извор на тъмнина и лъжа ли е, че забранихте на паствата си да пият Водата и Виното Му и да ядат от Хляба, Маслото и Солта Му, които Той щедро изля в сърцето на пророка Си?”
Как ще Ми отговорят остриетата на Езавел, Корей и Мамон? Ще остане ли дъх в сърцата им от пояждащия Огън на Гнева Ми? Как ще Ми отговорят онези безумни човеци, които побързаха да викат “Амин” на всяка пастирска хула, без да изпитат духовете? Няма ли тогава да са твърде ужасени, че са в една обща верига със слепите си водители?
Ето, казвам ти, че дойдох при теб от Сион, за да те вдъхновя да напишеш една най-помазана и Свята книга, в която ще дам на Моята Църква да познава Свършека на Века. Оня Свършек, за който говорих в притчите Си. Оня Свършек, за който всички трябва да знаете. Оня Свършек, за който тръбата на последния Ми Гедеон ще стане не просто бучаща, но оглушителна в силата си, та дано би отвърнала нечестивия от нечестието му, и беззаконния от пътя на погибелта.
Аз, Алфата и Омегата, Началото и Краят, Първият и Последният, все още говоря и не млъквам!”