3. ВИДЕНИЕТО С ВРАБЧЕТАТА НА КЪЩНИЯ ПОКРИВ

Братко мой! Верни ми приятелю! Аз искам да приемеш съдържанието на тази книга, като Божието съвършено благоволение над сърцето ти. Защото в онова Небесно Царство, което Исус ни обеща, има малки, но има и велики. Спомни си тези думи на Спасителя:
“И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство…” (Матея 5:19)
Забелязваш ли дълбокото в думите на Исус? Забелязваш ли как Той говори, че едни ще нарушат заповедите Му, но ще научат на тях човеците, а други ще ги изпълнят, и също ще научат така човеците…
Кои ще са тези, които нарушават заповедите Му, въпреки че учат с тях другите? Няма ли това да са врабчета, които са останали малки, тъй че и Господ да ги нарече най-малки в Небесното Царство? Кои ще са другите, които са изпълнили заповедите Му, като са научили на тях човеците? Няма ли това да са орлите, които са постигнали предела на Божия план в живота си? И не са ли такива велики в Небесното Царство? Тъжното, братко мой, днес е това, че човеците търсят врабчетата, а не орлите. Защото врабчето, както може да се качи на Къщния Покрив, така може и да слезе от него… Ти сам си виждал врабчета и добре знаеш, че това са птичета, които летят ниско над земята. И ако не е Божията Милост, която да пази и закриля тези мънички създания, то те съвсем биха отпаднали.
Затова нека премина към видението, което Исус показа на сърцето ми с първите пророчески стихове, които Господ положи като основа на моето разбиране. Ето какво ми каза Той:
“Въпреки че многократно съм те водил в стиховете на пророка Си Исайя, сега отново ще те заведа в размисъл над тях. Защото Моите трябва да получат правилното разбиране. Разбиране с Дух, а не по буква. Виж тогава отново пророческите стихове! Виж как Исайя заявява:
“Даже младите ще отслабнат и ще се уморят, и отбраните момци съвсем ще паднат; но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат…” (Исайя 40:30-31)
А сега Ми кажи защо е тази категоричност у Божия пророк? Защо той е видял, че младите отслабват и се уморяват, а отбраните съвсем отпадат? Не би ли трябвало младите да са в разцвета на силата си и отбраните, като съвършен пример на подражание? Най-малкото, ако някой е млад в Господа и отбран за Господа, то какво му пречи, та да отслабва, да се уморява и съвсем да отпада?”
“Господи мой! Ти Си Този, Който имаш отговор на въпросите Си? А аз мога само да повторя думите Ти, че в Небесното Царство има най-малки, но и велики. И в Духа на всичко, което ми разкриваш в тази книга, разбирам, че малките са врабчетата, а великите са орлите…”
“Точно така е! Но Моите трябва да укрепят сърцата си с още повече изобилие от Светлина и Благодат. Защото днес ги призовава Царят на царете и Господ на господарите. Ако Аз съм Цар на царете, а Моите имат крилата на вярата, то коя птица е цар над останалите? Не е ли това орелът? И не става ли тогава Царят на царете като Орел сред орлите Си?”
“Точно така е, Исусе! Но е факт, че писаното от пророка днес се сбъдва. Защото младите отслабват и се уморяват и отбраните съвсем отпадат…”
Исус ме погледна с онзи Свой поглед, с който знаех, че ще ме въведе в дълбочините на Словото Си. А след това ми каза:
“Нека тогава покажа пред сърцето ти видението с врабчетата на Къщния Покрив. За да разбереш както ти, така и всички Мои, че днес е времето на вашето преобразяване…”
След последните думи на Исус пред очите ми се появи видение. Аз отново виждах Къщният Покрив, който пламтеше от Божията Любов. И този път врабчетата отново пърхаха с крилата си. И Господ, като посочи напред с ръката Си ми каза:
“Виж сега коя е причината много от врабчетата да отслабват и отпадат…”
След последните Си думи Исус се приближи към сградата, като посочи едно от врабчетата, казвайки ми:
“Наблюдавай това врабче! Защото с него ще се случи онова, което днес се случва с мнозинството врабчета…”
Погледнах към врабчето и забелязах, че то имаше твърде омърлушен вид. Огънят на Божията Любов и Милостта, с която Отец пазеше останалите, явно че не го вълнуваше и интересуваше. Това врабче стоеше на една от керемидите, свило крилца. А отдолу, пред самата сграда стояха стотици хищници, вперили очите си към птиците. И ето, че врабчето за миг се олюля и политна настрана, като падна от Покрива на самата земя. А една лисица моментално го захапа с острите си зъби и то реагира болезнено, но беше твърде късно… Сочейки ужасната трагедия с врабчето, аз попитах Господ:
“Исусе! Защо това врабче се олюля и залитна надолу от Покрива?”
А Исус ми отговори:
“Когато сънят нападне на клепачите ти, тогава непременно ще разбереш падането на врабчето. Защото това врабче не внимаваше на Словото на Моя Отец. То не бе разбрало, че дадените му крила служат за издигане над духа на света, който лежи в лукавия. А да заспиш тогава, когато Бог ти е дал крила да летиш нагоре, то това означава, че в мисъл и дело си започнал да презираш Небесното Царство. Виж тогава какво е записано в псалома за врабчетата…”
Светлината в думите на Исус беше твърде силна, тъй че в сърцето ми се явиха точните думи, които казваха за врабчето:
“Лишен от сън, станал съм като врабче усамотено на Къщния Покрив. Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми. Защото ядох пепел като хляб, и смесих питието си със сълзи, поради негодуванието Ти и гнева Ти; защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил…” (Псалом 102:7-10)
А Исус отново продължи да ми говори, като ми казваше:
“Нека всеки от Моите знае, че ето това – да бъдете лишени от сън – е първата причина Бог да ви въздигне на Къщния Покрив. Защото които спят, нощем спят. И които се опиват, нощем се опиват. А Господ вашия Бог не ви каза: Спете! Друго заповяда Той: Бдете! Защото земните са тези, които мислят за земното, а Небесните – онези, които мислят за Небесното. Когато вие мислите за Небесното, тогава Господ непременно ви качва на Къщния Покрив, за да ви посочи висините, които трябва да покорите. И на всички, които са се възкачили на Къщния Покрив, Аз някога казах:
“…и който е на Къщния Покрив да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея…” (Марк 13:15)
Да слизате ли от Божието благоволение тогава, когато Отец идва при вас с крилата на Небесния Орел? Да се откажете ли от Къщния Покрив, когато долу в света дебнат всякакви зли духове? Защото ето това – да сте на Къщния Покрив – ще рече, че Господ ви е призовал към съвършено познаване на Името Му и Силата Му. Така го позна Раав, която скри пратениците на Израил сред ленените гръсти на Къщния Покрив. Така Го позна и Петър, когато се възкачи на Къщния Покрив, за да се помоли, тъй че изпадна в изстъпление. Така трябва да Го познаете и вие! Защото това – да бъдете свидетели за Мене – ще рече да изпълните заповедта Ми:
“Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от Покрива…” (Матея 10:27)
Сега разбра ли защо онова врабче отпадна от Покрива?”
“Да, Господи мой! Сега разбрах, че то реши да си прибави сън, въпреки, че Бог го е лишил от сън. То реши да си спести гонението и в живота му се сбъдна именно проклятието в псалома:
“…защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил…” (102:10)
“Виж тогава и следващото знамение с две от врабчетата. Защото с това демонично знамение дяволът днес събаря мнозинството от малките във вярата…”
Отново погледнах към къщата с летящите на Покрива врабчета. И ето, че от поднебесните места към две от тях се стрелна ястреб. А когато демоничната птица ги приближи, аз забелязах, че тя държеше в човката си монета. Самата монета светеше твърде привлекателно, тъй че двете врабчета, които Господ ми заповяда да наблюдавам, не успяха да превъзмогнат над изкушението да се приближат до ястреба. Те запърхаха с крилата си и напуснаха Къщния Покрив, като се приближиха към ястреба. А той започна да свива крилата си, като вече кацаше на самата земя, все така държащ монетата с остър клюн. Подведени от полета му, врабчетата го последваха и също кацнаха на земята. И изведнъж над малките им телца паднаха мрежите на птицеловеца, тъй че врабчетата вече бяха пленници на Нимрод. Това беше твърде ужасна гледка. Твърде трагичен край за врабчета, които бяха призовани да пребъдват на Къщния Покрив и да чакат Господ да поднови силата им. Затова, като ги посочих на Исус, казах Му:
“Господи! Това е твърде страшно! Та тези врабчета просто продадоха и малкото вяра, с която Ти ги беше закрепил на Къщния Покрив…”
В отговор на думите ми Исус отвори устата Си и каза твърде дълбоки думи от Живото Си Евангелие, които аз за пръв път разбирах в голяма пълнота. Защото, със скръб в Гласа Си и със сълзи в очите Си Исус заяви:
“Не продават ли се две врабчета за един асарий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви…” (Матея 10:29)
След тези думи Господ избърса с ръка очите Си и продължи да ми говори, като казваше:
“Как мислиш? Защо тези две врабчета се продадоха за един асарий? И защо дяволът с извратената си мъдрост ги погуби?”
“Господи мой! Сам Ти казваш в Твоето Евангелие, че ни едно от двете няма да падне на земята, без това да е било заповядано по Божията Воля. Защото Отец, като е видял, че такива тръгват по пътя на Юда и Те пробождат повторно, като хулят Святия Дух, оставил ги е да отидат в погибел…”
Исус слушаше внимателно думите ми. И все така в скръбта Си продължи да ми говори, като казваше:
“Думите ти са верни, но не са достатъчни. Затова нека сега се приближим до изкушението на самия ястреб. За да разберат всички Мои Верни кога врабчетата отпадат от вярата и се продават за един асарий…”
След тези Свои думи Исус се приближи към ястреба. И като го погледна с гневен поглед, накара го да изкрещи от ужас и да напусне мястото си. А Господ, като вдигна изпадналата монета от клюна на ястреба и я сложи в дланта Си, я поднесе към мен, като ме попита:
“Чий е този образ и надпис?”
Гледах на образа върху самата монета и отговорих:
“Господи мой! Това е образът на Кесаря…”
“Разбираш ли тогава защо две врабчета се продават за един асарий? Не са ли се съгласили такива в името на Кесаря, за да бъде и той посред тях? Не са ли разменили такива Образа на Бога за образа на този свят и неговия княз? Чудно ли ти е тогава, че врабчетата наистина паднаха на земята? Защото когато се откажеш да живееш като Човешкия Син, да даваш като Човешкия Син, да светиш като Човешкия Син, да любиш като Човешкия Син, то тогава погледът ти ще се отмести встрани от Пътя. И като вземеш образа на Кесаря в сърцето си, непременно ще похулиш Онази Благодат, с Която Отец те е призовал към Спасение и Вечен Живот. Ето затова Господ твоят Бог днес се обръща към малкото врабчета, останали все още на Къщния Покрив, като им казва:
Не любете света, нито каквото е на света! Защото образът на Кесаря е от света. И този образ блести измамно по всички асарии, с които платените проповедници на дявола искат да свалят Моите от Небесните места. Затова предупреждавам всички ви:
Две врабчета се продават за един асарий, когато се отрекат от Образа на Сина и прегърнат образа на кесаря, а след него и образа на звяра. Две врабчета се продават за един асарий, когато престанат да мислят за горното и се откажат да подновят силата си! Две врабчета се продават за един асарий, когато приемат да стоят на едно място с търговци и грабители! Две врабчета се продават за един асарий, когато решат да угаждат на човеци, но не да угаждат на Бога! Две врабчета се продават за един асарий, когато познават Бога, но не Го прославят като Бог, нито Му благодарят, но се извращават от мъдруванията на ястреби! Две врабчета се продават за един асарий, когато отхвърлят Божиите орли от пророци и апостоли, за да бъдат поразени от примките на Нимрод, който е духът на Антихрист и същинският лъжепророк!
А на всички Мои, които искат славен живот за Мене, казвам:
“А вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата…” (Матея 10:30-31)
И ако искате да познаете твърде великите съдби на Моя Отец, то се пригответе да бъдете подновени в силата си. За да се превърнете от врабчета в орли! Защото, ето, Аз ида скоро! И като изпратя Архангела Си с повелителен вик и с глас на тръба, скоро ще му заповядам да възвести на всичките Ми орли в небесните места:
“Дойдете, събирайте се за великата Божия вечеря, за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на ония, които яздят на тях, дори месата на всичките човеци, свободни и роби, малки и големи…” (Откровение 19:17-18)
Оня, Който изрече това Слово и го възвести чрез пророка Си, ще изпълни думите Си твърде скоро!
Блажени човеците, които Го познават! Блажени човеците, които живеят под Покрива на Всевишния, за да пребъдват под Сянката на Всемогъщия! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”