2. ВИДЕНИЯТА С АПОСТОЛ ПЕТЪР

Братко мой! Верни ми приятелю! Сърцето ми е твърде много развълнувано и ощастливено от моя Господ и Спасител. Защото през всичките години на моето посвещение и израстване в Исус аз не можех да намеря точните думи, с които да дам на Верните примера и вдъхновението за издигане нагоре. Ставаше така, че Господ издигаше сърцето ми, а аз споделях духовните си опитности с Неговите чеда, без да им дам нужния тласък, за да полетят и те. Имаше мигове, когато мнозина ме питаха:
“Как успя да напишеш това? И как си утвърдил сърцето си, за да те използва Господ?”
Истината е, че всъщност успях не аз. Успя Той! Защото при всичкото ми несъвършенство и свидетелства на бунтовната ми душа, Исус намери вътре в мен кътче за Себе Си. И не просто за Собственото Си Присъствие, но за благодатен подслон на Този могъщ Орел, Който е Божият Пророчески Дух. Именно така се родиха виденията! Именно така се отключиха дълбоките и покрити откровения! Защото когато си на земята, погледът е твърде много ограничен. Очите виждат в перспектива едва няколко километра. Но когато се вдигнеш на крилата на Орела, то тогава чудото наистина се случва. Защото в живота ти идва Той, Който е Сянката на Всемогъщия…
Как си чел досега библията си, братко мой? Как си прочитал онези прекрасни псалми, в които Божият хвалител казва:
“Пази ме като зеница на око; скрий ме под сянката на крилата Си от нечестивите, които ме съсипват, от неприятелите на душата ми, които ме окръжават…” (Псалом 17:8-9)
Не е ли Господ Исус Онази Сянка, в Която Отец скрива живота ни?
“Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, защото при Тебе прибягва душата ми; да! Под сянката на Твоите крила ще прибягна, докато преминат тия бедствия…” (Псалом 57:1)
Не е ли Господ Исус Онази Сянка, Която става прибежище на верните?
“Когато си спомням за Тебе на постелката си размишлявам за Тебе в нощните стражи; понеже Ти Си бил помощ на мене, и под сянката на Твоите крила ще се радвам. Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира…” (Псалом 63:6-8)
Не е ли Господ Исус Онази Сянка, Която ни обеща, че пак ще ни види и радостта ни никой няма да отнеме? Как си прочитал онази прекрасна любовна изповед, в която Невястата казва на Младоженеца:
“Както ябълката между дърветата на сада, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му бе сладък в устата ми…” (Песен на песните 2:3)
Аз искрено се надявам с тази книга да пожелаеш Сянката на Всемогъщия и Божият плод наистина да е сладък в душата ти и сърцето ти. Защото във видението, което предстои, Исус ще отключи пред сърцето ти удивителни знания, които непременно ще утвърдят и закрепят вярата ти на Канарата във високите места на Святия Божий Дух.
А сега нека пристъпя в самото видение, което Исус разкри пред сърцето ми. Ето с какви думи Той се обърна към мен:
“Аз много пъти те водих в Живото Си Евангелие. И като пълнех сърцето ти със Скритата Манна на Моето Слово, давах на Верните Си от Маслото и от Хляба на Небесното Царство. Но Аз сега ще разпечатам пред сърцето ти най-важното, което Моята Църква трябва да знае и живее. Защото Небе и земя ще преминат, но думите на Човешкия Син няма да преминат. И ако някой счита, че е разбрал думите Ми, а не се е издигнал до Спасителната Канара, то такъв е чел Словото Ми за собствената си погибел. Ето затова днес заповядвам на всички ви да отворите очите си и ушите си. За да видите онова, което поколенията преди вас не видяха. И да чуете това, което поколенията преди вас не чуха. Защото днес е миг преди въздаянието, миг преди свършека, когато Господ посещава Своите Си с толкова голяма Светлина, с колкото голяма тъмнина дяволът убива отстъпилите назад…”
След тези Свои думи Господ протегна ръката Си и докосна главата ми, тъй че пред очите ми се появи видение. Аз виждах Исус и събраните около Него ученици. И понеже Господ беше част от самото видение, то усетих как Святият Дух заговори в сърцето ми, като ми каза:
“Гледай Стефане! И предай на Църквата това, което Господ ти разкрива в Благостта и Милостта Си!”
След думите на Духа Силата Господна ме накара да погледна нагоре. Над Исус и събраните ученици се появи Божият Пророчески Дух във вид на Орел. Той започна да кръжи над Господното събрание, като слизаше все повече и повече. А Исус вдигна главата Си нагоре. И като видя, че Орелът на Отца слиза от висините, се обърна към учениците Си с въпроса:
“Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?” (Матея 16:13)
Въпросът на Исус видимо стресна учениците. И някои изсред тях, като започнаха да се споглеждат, Му отговориха:
“Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък Илия; а други Еремия, или един от пророците…” (Матея 16:14)
След този отговор Господният Орел още повече се сниши над самите ученици. И като застана над ученика Симон, простря крилата Си към него. Така сърцето ми забеляза самия дух на Симон. Защото този дух приличаше на врабче, което радостно пърхаше с крилата си и се радваше на общението с Исус. А Господ, като виждаше Святото и тайно действие на Своя Небесен Отец, отново проговори на учениците Си, като ги запита:
“Но според както вие казвате, Кой съм Аз?” (Матея 16:15)
След въпроса на Исус сред учениците настъпи пълно мълчание. А аз с твърде голямо вълнение вече гледах на Симон. И ето, че Господният Орел просто вдигна малкото врабче нагоре към висините. А когато разпери крила над него, стана така, че Божията Сянка слезе върху самото събрание и напълно се съедини с Исус. Всичко това бе твърде мигновено, като някакъв миг от мига. Но духът на Симон, макар и все още с вид на врабче, вече не бе същият. Защото очите на Христовия ученик се бяха изпълнили с Огъня и Светлината на Отца. Затова, като погледна на Исус, Симон отговори:
“Ти Си Христос, Син на Живия Бог…” (Матея 16:16)
Слушащ думите на Симон, Исус се усмихна и погледна с благодарност към Отца на висините заради изричния Му Избор. А после, като се обърна към ученика Си, каза му:
“Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър (Канара) и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата…” (Матея 16:17-19)
След последните думи на Исус Орелът отново се въздигна към небесата. А Господ, като се отдели от видението, се приближи към мен и ме попита:
“Какво видя? И как го разбра?”
Слушах въпросите на Господ и все още не можех да отговоря поради вълнението, което преизпълваше сърцето ми. Затова, като посочих с ръка към ученика Му Симон, казах:
“Исусе! Ти никога не Си ми давал толкова изобилен и благодатен достъп в Живото Си Евангелие. Но ето, сега видях и проумях, че Божият Пророчески Дух, Който Те възвести като Син Божий в книгите на старозаветните пророци, сам слезе като Орел в сърцето на Симон. И като вдигна високо духа му в небесните места, даде му да Те познае като Божий Син и Месия. Затова и Симон, докоснат от Пророческия Дух на Отца, изповяда Името Ти…”
“А как реагира Човешкият Син? Какво казах Аз на Симон, за да потвърдя божествения Избор на Отца Ми?”
“Исусе! От този миг на богоизбиране Ти нарече Симон с ново име. Името му стана “Петър”, което ще рече “Канара”…”
“А защо Аз нарекох ученика Си Симон “Петър”? Защо видях, че на тази Канара ще построя Моята Църква, и портите на ада няма да й надделеят…”
Гледах очите на Исус и в този миг това бяха най-дълбоките и благодатни очи, с които Царят на Сион беше гледал сърцето ми. А онзи благословен и прекрасен отговор, който Той чакаше от мен, се яви на устата ми, като пълноводен поток. Затова Му отговорих:
“Господи Исусе! Ти Си Бог! Ти Си, Който видя как вечният и ненарушим Избор на Отца пада върху Симон. Ти Си, Който видя как Небесният Орел намери гнездо за Себе Си в сърцето на Симон. И ето по тази причина, че гнездото на Орела всякога е на Канара, Ти нарече Симон с новото му име Петър. Защото този Твой ученик беше под Съвършения прицел на Отца. За да намери Орелът гнездо за Себе Си в сърцето му. И понеже Ти, Исусе, познаваш Вечните и ненарушими мисли на Отца, то и затова заяви, че ще съградиш Църквата Си именно върху Канарата, тъй че портите на ада няма да й надделеят…”
“Могат ли тогава Моите да видят, че ето това беше призивът на Отца към врабчето, което трябва да стане орел? Защото ако врабчетата стигат до Къщния Покрив, орлите стигат до Канарата във висините! И ето затова всички трябва да заживеете Божието Слово. Не да го четете, но да го живеете! За да разберете в Дух и Истина изповедта на Давида, който казва на Отец Ми:
“Послушай вика ми, Боже, внимавай на молбата ми. От краищата на земята ще викам към Тебе, когато премира сърцето ми; заведи ме на Канарата, Която е много висока за мене…” (Псалом 61:1-2)
Ако нещо все още е много високо за вас, то не сте ли останали врабчета? Не затова ли днес ви разкривам Съвършената Воля на Моя Бог и Отец? Не затова ли се обещах, че ще съградя Моята Църква именно на Канарата? А там, на Канарата, се намират гнездата на орлите. И ако всички вие позволите на Твърдостта Ми да извърши у вас съвършените Си дела, то непременно сърцата ви ще бъдат канари и в духа ви ще се разперят могъщите крила на Орела. Но ти отново погледни Симон. Защото онзи, който живее под Покрива на Всевишния, непременно ще пребъдва под Сянката на Всемогъщия и Тя ще свидетелства за него. Затова виж какво направи Тази Сянка в служението на Петър. Защото ако той стана Канара и Господен орел, то непременно в живота му ще се яви и Сянката…”
След тези думи на Исус пред очите ми се разкри видение с Апостол Петър. И този път сърцето ми вече виждаше в духа му не онова малко и пърхащо врабче, но Господния орел, разтворил съвършено крилата си. Апостолът на Исус вървеше в самото видение с останалите апостоли всред тълпи от народ. Така погледът ми забеляза моят Господ Исус, стоящ пред Петър, като Светла Сянка пред орловите крила на апостола. Както вървеше Петър, така пред него вървеше и Сянката на Всемогъщия. И ето че Исус започна да действа сред самите множества. Защото, видели идването на Христовия апостол, човеците бяха изнесли на улиците мнозина болни и недъгави, поставени на всякакви постелки и легла. И докато Петър вдигаше ръка или обръщаше глава, за да се приближи към някой от страдалците, Сянката на Всемогъщия вече изцеляваше човека и го възвръщаше към Живота. Това беше твърде прекрасно и силно видение. Защото едва сега разбирах евангелските стихове, които бях чел по плът, но не и по Дух. Едва сега виждах, че който живее под Покрива на Всевишния и люби човеците със Съвършената Божия Любов, то такъв непременно пребъдва под Сянката на Всемогъщия. Именно за делата на Тази Сянка в “Деянията на Апостолите” беше записано с думите:
“И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем; а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха; и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха), така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха…” (Деяния 5:12-16)
Останал без дъх, аз се възхищавах на онова, което виждах. Но ето, че Исус излезе от самото видение и се приближи към сърцето ми, като каза:
“Колко от Моите Ме видяха като Сянка в живота на Петър? Колко от Моите се смириха като Апостола Ми под мощната ръка на Отца, за да бъдат възвисени своевременно? Колко от Моите разбраха, че името “Петър” е най-славната и велика привилегия за Божий слуга? Колко от Моите разбраха, че Аз имам Петровци на всяко време и място? Но ако не сте разбрали що ще рече “Петър”, то как бихте се възкачили на Канарата? Но ето затова сега ще разпечатам пред вас другата от великите тайни на Небесното Царство. Тайната, свързана с Началото и Края на Божият Избор…”
След тези думи Господ вдигна ръка и отново посочи Апостола Си, като ме попита:
“Като гледаш на Петър, кажи Ми: Защо именно върху него пада Вечният Избор на Моя Бог и Отец? Нима Йоан не заслужаваше да се нарече Канара, след като Сянката действаше и чрез него? Нима Филип и Андрей имаха по-малко от Божието благоволение, след като и чрез техните ръце извърших чудеса? Какво у Петър печелеше Вечния Избор на Отца?”
Слушах Исус и трябваше да призная, че тайната, свързана с Началото и Края, наистина не беше явна за сърцето ми. Защото всички онези Христови апостоли също бяха във видението и имаха крилата, които бяха и на Петър. Затова с умолителен поглед се обърнах към Исус, очаквайки, че Той ще изрече тайната със Собствените Си устни. Но Господ не бързаше да ми я каже. Наместо това Той отново ме попита:
“Ако Аз обещах, че Петър ще е Канарата, на която ще построя Моята Църква, то кажи Ми: Построи ли Човешкият Син цялата Си Църква или все още я строи? Спасих ли всички, които трябва да се спасят или все още спасявам?”
“Исусе! Ти все още строиш Църквата Си върху Канарата, която е Петър, защото думите Ти не могат да се нарушат. Ти все още спасяваш, защото все още не е дошъл свършекът…”
Исус се усмихна на думите ми и очите Му заблестяха радостно. И Той продължи да говори, като ми казваше:
“Ако Аз все още строя Моята Църква и все още спасявам, то няма ли все още човеци като Петър, които да правят сърцата си като канари за Пророческия Дух на Отца? И ако Отец Ми предузна и предопредели рибарят Симон за Своя Избор, то помисли какво беше цялото име на Симон?”
“Исусе! Той беше Симон, син Йонов…”
“Виж тогава и разбери, че именно в името на Моя ученик стои вечният печат на Началото и Края. Защото Отец е, Който вижда Началото и Края. И ако в Началото Той видя един син на Йон, то в Края ще има мнозина синове на Йона. Спомни си тогава за древния Йон, който възлезе в Ниневия и Ми кажи:
Слуга на Кого беше древният Йон? И Кой го изпрати в Ниневия?”
“Исусе! Йон беше слуга на Всевишния Бог. Той беше орел, воден от Божия Пророчески Дух, за да пророкува против нечестието на Ниневия…”
“А покаяха ли се Ниневийските мъже от проповедта на Йон? Не станаха ли всичките покаяни човеци синове на пророка, който отново ги беше съживил и възвърнал към Бога?”
“Така е, Господи мой!”
“Иди тогава и кажи на всичките Ми братя и сестри, че ето това е ненарушимия и вечен Избор на Моя Отец. Защото по плът Симон беше син на Йон от неговото си човешко време, но по Дух той беше роден от Същият Орел, родил някога и древния пророк.
Затова днес Господ твоят Бог те праща до Божиите чеда. За да кажеш на всички, че последната Ниневия е по-страшна от първата. Както първото поколение от закоравени и извратени Аз предупредих чрез знаменията на Йона, така и на последното Сам Аз казвам:
Друго знамение от Небето няма да ви се даде освен знамението на пророк Йон. Защото покаяните и възвърнатите чрез словото на последните Ми пророци непременно ще се нарекат “синове Йонови”. И като се нарекат такива от Отца Ми, върху тях ще дойде Небесният Орел. За да ги въздигне до Канарата и да ги утвърди в съвършено познаване на Божията Воля. И ако вие искате да спечелите Сърцето на Отца Ми, за да станете Божии орли, то непременно трябва да бъдете “синове на Йон”. Защото тогава ще погледна на всеки от вас и ще ви позная като онези Ниневийски мъже, за които заявих:
“Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Йоновата проповед; а, ето, тук има повече от Йона…” (Лука 11:32)
Сега вече разбра ли напълно защо именно Симон, синът Йонов, Аз нарекох Канара?”
“Да, Господи мой! Сега разбрах, че Ти Си Началото и Краят, Алфата и Омегата. В Твоята Съвършена Воля всякога има човеци, които да пребъдват във вярата на Петър, който беше син Йонов. Защото в духа на името си той се покори на Божия Пророчески Дух и Те изповяда като Божий Син и Месия. Именно с примера и делата на такива Ти утвърждаваш Твоята Църква. А да се наречем днес “синове Йонови” ще рече да се покаем и обърнем към Божият Пророчески Дух, Който издига последните Ниневийски мъже на земята…”
“Точно така, момчето Ми! Ако някой е внимавал на пророческите видения, които съм ти давал, то такъв непременно ще си спомни Словото, с което те посветих, за да разбереш какви са златните престоли на Милениума. Ти, обаче се върни отново към врабчето Петър. И спомни си отново за пророк Йон. Защото пътят от врабчето до орела не преминава без сътресения. Понеже Йон някога се уплаши и в първия момент отстъпи назад, като избяга с кораб, за да го погълне морското чудовище. Симон, синът Йонов, също се уплаши и отстъпи назад, за да го погълне чуждият огън, тъй че три пъти да се отрече от Мен. И Аз, виждайки как врабчето все още не се решава да полети към Канарата, в Която е кръстено, се обърнах към ученика Си именно със старото му име и го предупредих, че ще Ме предаде три пъти. Защото дяволът е силен да събаря врабчета, но не и Божии орли.
Разбираш ли тогава ти и разбират ли Моите, че това са знамения, които трябва да свържете в поука, тъй че никога да не отпадате, както отпадаха те? Понеже и в първото видение, което ти дадох, едно врабче полетя след Орела, но другите отпаднаха. Ето затова сега Ме последвай в последното видение, което ще ти дам. Защото там ще видиш защо отпадат врабчетата и как Силата Господна може да ги съхрани за Божието Царство…”
След тези думи на Господ Исус се прекрати едно от най-дълбоките и разтърсващи видения, което Той ми беше давал в Благостта и Милостта Си. И аз сега се моля на Небесния Отец да направи това видение като Канара в сърцето ти. За да бъдеш посочен от Всемогъщия и да пребъдваш в Съвършената Му Сянка! Амин и Амин!