4. ВИДЕНИЕТО С ГОСПОДНАТА РЕМА И ВЪЛНЕНОТО РУНО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Тази последна 2013 година е най-тежката и най-скръбната година в моя живот за Господ Исус Христос. Не съм дори и помислял, че мога да преживея толкова страшни предателства и отстъпления, въпреки, че пред Святия Си Олтар Бог Отец ме предупреди, че всичко това ще ми се случи. Аз вече проумявам, че причината Господ да ми даде тези видения с Гедеон, е да съхрани малкия Верен остатък, благодарение на който ще продължа да стоя в попрището си.
Голямата съблазън, в която се спънаха не един и двама, били с мен през изминалите години, беше тази, че те не инвестираха даровете си в Господ Исус Христос, но в човека Стефан Главчев. Те не наблюдаваха Спасителя, Който говори чрез слугата Си, но слугата, чрез когото говори Спасителят. И на всички тях им се искаше служение “Мория” да хвръкне нагоре, като сигнална ракета, а те да се хванат за опашката на ракетата и да преживеят велики и славни събития с пророческото благовестие по целия свят.
Да, ама не! Защото, ако аз не съм сърцеведец, и не познавам сърцата човешки, то Господ напълно ги познава! И ако е писано в Библията, че “смирението предшества славата” (Притчи 15:33), то аз ли да казвам на Бог докъде и докога да се смирявам, или Той да прецени със Святия Си Дух? Знаеш ли, братко мой, колко голямо е противоречието между Небесното и земното състояние на нещата? Защото, колкото до Небесното, непременно бих повторил думите на Апостол Павел:
“Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места…” (2 Коринтяни 11:10)
Но когато погледна на земното и видя, че Сатана е успял да поквари и разруши хиляди човеци, уж тръгнали да преобразяват света с Божията Вечна Правда, то слагам ръка на устата си и казвам “Замълчи, сърце!”. Хлябът ли не ми стига, та да искам още? Или пък дреха нямам на гърба си, та да бих роптал, че не ми е доволно? Как да бих имал съучастие в страданията на Христа, ако заедно със свободата от тъмницата придобия и лично човешко щастие? Или да забравя, че дяволът държи в едната си ръка бич с оловни топчета, но в другата има златно блюдо… Ами нека да ти кажа, че бичът с оловните топчета е неизмеримо по-желателен от златното блюдо, защото докато претърпявам гонение и зло за моя Господ и Бог – аз оставам жив в Него и Той остава жив в мене.
Без значение колко мъка и горчивина ще изпие сърцето ми – ще кажа “Амин” на всеки ден, пълен с гонение, заради това Свято и скъпоценно Име Исус! Без значение колко нищета, сивота или самота ще ме споходи в съдбата ми – ще кажа “Амин” на всяко поругание и угнетение, заради това Свято и скъпоценно Име Исус! Без значение още колко предателства ще трябва да претърпя и колко Юди ще ме похулят и плюят в ръката, която ги хранеше – ще кажа “Амин” на всяка кръстна болка и рана, заради това Свято и скъпоценно Име Исус!
Защото този свят скоро ще избледнее и ще престане да съществува. А всеки пътник, дошъл на този свят, има съдбата да застане един ден пред Вечния Съдия на живите и мъртвите. И ако Този Съдия приживе е имал спомени с мен, а аз съм оставил с живота и делата си поне една бразда в Паметта Му, то знам, че Той ще ми се усмихне и ще ме погали с ръката Си, давайки ми най-святата привилегия и жадувана награда – да вляза в Неговата Радост и Почивка.
Друг смисъл в този живот няма! Други стремления, надежди, упования и усилия остават суетни и напразни, защото пръстното се прибира в пръстта и не оставя забележителна следа във времето. И най-новата вещ остарява, и най-здравата техника се чупи. И най-сигурната банка ще фалира. И най-скъпата застраховка ще се обезцени. А думите на пророк Моисей и до днес напомнят на благоразумните къде е Вечното, и къде – тленното…
“Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон…”  (Второзаконие 29:29)
Пиша ти за всичко това, братко мой, не защото не го знаеш или не си убеден в Истината, която здраво държиш, но за да заживееш с мисълта, че може да направиш за Исус и Царството много повече от това, което си направил. Нека никой по никакъв начин да не те излъже, че си изряден платец, който е изплатил всичките си дългове към Разпнатия за душата му Господ. Защото винаги има още една стъпка, още едно усилие, още една жертва, още един принос, още една причина да обичаш Исус с цялата сила на сърцето си, и да не преставаш да се иждивяваш за Него и Неговото, без да те възпират умора или досада, колебание или съмнение, суета или изкушение. И нека видението, което предстои да прочетеш, напълно да покори и плени сърцето ти, защото е възможно най-чудното случване, с което Господ се изявява в живота ти.
А сега ще продължа с думите, които Исус проговори на сърцето ми, докато оставах при Него в Святия Дух. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Словата, които написа в тази глава към Моите Верни люде, са Благата Вест, с която Святият Ми Дух е изпълнил устните ти. Тази Свята и древна Блага Вест, която съвременното Християнство никак не харесва, защото на всички им се живее и на никой не му се умира. Когато ти се живее – мъртъв си за Бога, а когато умираш – все още си жив за Него.
Всички, които по един или друг начин те напуснаха и оставиха, са хора, на които им се живее. Те търсят своето си, а не Моето. Човешката си съдба, а не Съдбата Исус Христова! А книгите, които Аз ти дадох да напишеш в последните няколко години, са смърт за плътския човек, непоносима мисъл и висока летва, заради която решиха, че си фанатик, а не дълбоко предан на Божието Дело пророк. Те изобщо не знаят какво е Голгота, нито пък някога са придобивали кръстните Ми рани или трънения Ми венец. Затова си търсеха повод да те предадат, и ако нямаха повод – създадоха си такъв. Но ти не страдай за тях, защото ако някой ти е Верен – до смърт ще ти остане Верен, а ако е неверен – ще те следва от ден до пладне. Понеже те стигнаха дотам в падението си, че да съжаляват за подкрепата, с която са те подпомагали, сякаш, че ти им беше търтей на сърцата и кърлеж на слабините, а не пророк, който им даде Чистите и Святи Мои думи в стотици видения, които не могат да изплатят и за сто живота с дарения.
Всичките ти предатели са човеци с връзки и компромиси, някои дори и със световни финансови магнати, и за тях щеше да бъде добре никога да не бяха познавали Божия Пророчески Дух, отколкото да го познаят и да изоставят пророка Ми.
А сега, слуго Мой, ти казвам, че видението, което предстои, е Моята Рема за мнозина, които търсят Личния Ми отговор за своето стоене пред Мене! Те искат да променят духовно местата, на които се намират, но се сблъскват с грешката да тълкуват Божиите думи по човешки и така да нямат достъп до Престола на Отца Ми!
Ето, Аз днес им отговарям чрез видението за Гедеон, което сега давам на слугата Си…”
След тези Свои думи Исус докосна главата ми, тъй щото двамата с Него отново се намерихме при разлистения дъб до Гедеоновия дом. Там Божият човек беше коленичил и призоваваше Господа, като казваше:
“Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал, ето, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал…” (Съдии 6:36-37)
В следващия миг Гедеон бръкна в торбата си и извади едно вълнено руно, като го сложи на зелената поляна пред дома си. А Господ, като се усмихна, казваше ми:
“Виждаш ли как Моят избраник иска могъщо потвърждение от Мен, че наистина е посоченият да избави Израил от робството на мадиамците? Аз непременно ще извърша очакването му, а ти виж какво ще сторя…”
Ето, че Спасителят се отдели от мен и пристъпи до вълненото руно. А след това простря жезъла в Десницата Си и вдигна Левицата Си към Небето, като извика:
“Роси, Небе! И нека облаците на Моя Отец излеят Правда!”
В отговор на Исусовите думи отсред един облак заваляха бисерни капки дъжд, които падаха и се събираха в Господната шепа. А Господ я наклони върху жезъла Си, така, че водата се плъзна по жезъла и започна да тече върху руното, докато изобилно го напои. Така Исус извърши онова, за което Гедеон Му се беше помолил, а видението мигновено премина напред във времето. И Божият избраник се появи възрадван на поляната, като хвана руното и намокри ръцете си във вълната му. Но ето, че за втори път Гедеон падна на коленете си, като казваше на Господа:
“Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам, моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса…” (Съдии 6:39)
Исус отново се усмихна на Гедеоновите думи, а след това се обърна към мен и с остър поглед се взря в очите ми, тъй че Духът Му докосна дълбините на сърцето ми. А после ме попита:
“Как мислиш, Стефане? Ще призова ли отново Моя Отец, за да излеят облаците Му Правда, както го сторих при първата молитва на Гедеон?”
“Да, Исусе!” – отговорих аз – “Защото този път Твоят избраник иска руното да е сухо, а поляната мокра!”
“Напълно сигурен ли си в твърдението си?” – с настоятелна нотка ме попита Господ. А после продължи, без да чака отговора ми:
“А какво да правя с вече мокрото вълнено руно на поляната? Да разпилявам ли напразно Святата Благодат на Отца Ми или да я съхраня?”
“Съхрани я, Господи!” – извиках с вълнение аз, без изобщо да усетя дълбоката Мъдрост в устните на Исус. А Той, като продължи да ме гледа с острия Си поглед, ми каза:
“Непременно ще я съхраня, слуго Мой! Но този път ще те направя участник във видението, защото и тук виждам белезите на Гедеон в твоя живот. Затова иди сега на поляната и вдигни мокрото вълнено руно, та го постави на гърба си като кожуха на Илия…”
С неописуемо вълнение послушах Господ и се затичах към зелената поляна и руното на Гедеон. А след това го вдигнах и положих върху гърба си, тъй че една преизобилна Благодат изпълни духа ми. А Спасителят, като тръгна по поляната и дойде при мен, отново започна да ми говори, казвайки:
“Виждаш ли тази зелена и суха трева? Представи си тогава, че всеки стрък е един човек, който има нужда от Божията Благодат, за да не изсъхне. Имаш ли вярата, за да си я представиш така?”
“Да, Господи! Защото пророк Исайя точно това е казал в книгата си:
“Тревата съхне, цветът вехне; защото дишането Господно духа върху него; наистина людете са трева!…” (Исайя 40:7)
“А сега помисли и Ми кажи:
Какво е нужно, за да може водата от това вълнено руно да напои равномерно цялата поляна, а пък то самото съвършено да изсъхне, та да изпълня съвсем точно молитвата на Гедеон?”
“Скъпоценен мой Господи! Нужен е Огън! Нужна е Твоята пламенна Любов! Защото с този Огън водите от руното ще се изпарят и превърнат в облак, а Ти ще заповядаш на облака да ороси тревата…”
В този миг Господ се развълнува в Духа Си, а след това ми проговори, като казваше:
“Устните ти изговориха Свята Правда, слуго Мой! И тази Свята Правда днес е Моята Рема за човеците, които искат Божието съживление в църквите! А съживлението ще дойде само тогава, когато Проломът на Отца Ми се напълни с ходатаи! Ето, ти си един от тях, който твърде дълго остана в Пролома! Но как иначе да бих напоил Моите, та да ги направя растения на Божията Вечна Правда! Огън дойдох да хвърля на земята, и с Огън сега запалвам мокрото вълнено руно върху гърба ти. За да изсъхне както то, така и приносителят му, а тревата да се ороси!”
В следващия миг Господ ме докосна с жезъла Си и огнени пламъци възлязоха от него, като подпалиха руното, тъй щото водите му загряха и се въздигаха на пари, които Господ улавяше и задържаше като облак в Левицата Си. А аз усетих как с изсъхването на вълненото руно цялото ми тяло бе предадено на огнено страдание. И колкото повече изсъхваше руното, толкова повече изсъхвах и аз, докато накрая устните ми се напукаха от жажда, а кожата на гърба ми съвсем се сбръчка.
“Господи мой!” – изплаках аз – “Утоли жаждата ми!”
Но Той мълчеше и не ми отговаряше.
“Смили се за мен, Исусе! Кървят устните ми! Изсъхват вътрешностите ми! Немощ като смърт ме напада, и съвсем се сбръчка лицето ми!”
Но Той мълчеше и не ми отговаряше.
А в мига, когато тревата беше оросена, риданието ми утихна напълно, а аз приех безусловно наложеното страдание върху себе си. Едва тогава Той простря шепата Си, пълна с Жива Вода, като ми казваше:
“Пий, Верни приятелю на Сърцето Ми! И бъди утешен, защото издържа Моите изпитни и възлюби Волята на Отца Ми! Вълненото руно върху гърба ти от години е Духът и Силата на Илия в сърцето ти, но с това видение Аз те посочих и като Мой последен Гедеон, при когото скоро ще събера тръбачите Си.
Ето ти Ремата Господна, Църкво Моя!
Ето отговорът на молитвите ви, Божии молители!
Поискайте мокри вълнени руна, и Аз ще ви ги дам! Но после платете цената да изсъхнете с тях, за да бъдат напоени мнозина! Така повторно ще затвърдите огненото кръщение в Моя Свят Дух и завинаги ще останете угодни на Божието Сърце! А сега Ме последвайте със слугата Ми до съдбоносния изпит при река Йордан! Защото той е следващият белег в живота на пророка Ми!
Аз, Огънят и Росата от Небето, все още говоря и не млъквам!”