2. ВИДЕНИЕТО С ПРИНОСА НА ГЕДЕОН И ОЛТАРА ЙЕОВА-ШАЛОМ
Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Няма по-велика привилегия за духовния човек от тази – да превърне целия си живот в жертвен принос за Отца, Сина и Святия Дух. В този свят вече живеят около седем милиарда човека – всеки със съдбата и смисъла на съществуването си. Не е възможно за никой от нас да познава сърдечните стремления на всички тези човеци, но аз съм сигурен, че Всевишният Бог е заповядал всяка секунда от всяка съдба, тъй че няма мисъл, дума или дело, която да Го изненада или учуди. Сигурен съм също, че горе – пред Божия Свят Олтар – няма дълга опашка от кандидати, които да искат да пожертват целия си живот за Божията Вечна Правда. В крайна сметка всеки човек живее собствения си живот и осмисля битието си, за да оцелее и живее колкото може повече години на този свят.
Когато искаме да бъдем забелязани от Бог, то тогава трябва да изпълним командата “кръгом марш” и да тръгнем против течението на целия свят. Просто защото, ако се оставим на самото течение, то ще останем незабелязани. В крайна сметка, освен нас, там ще плуват още много милиарди съдби. Господ Исус Христос дойде на света със Своята Съдба и събра около нея съдбите на Своите ученици. Но Неговият Път, Истина и Живот бяха най-великото и най-славното противопоставяне на течението на света. Противопоставяне, при което стана явен сблъсъкът между Светлината и тъмнината, между Святостта и греха, между Доброто и Злото, между Правдата и беззаконието. И най-вече – между Бога и старовременната змия, която е дявол и Сатана.
Някои хора искат да игнорират в живота си това противопоставяне. Те искат, ако е възможно, да останат наблюдатели на сблъсъка от някоя неутрална територия, и чак след края на сблъсъка да се присъединят към победителя. Други решават да пренастроят сърдечната си антена от станция “Вяра” на станция “Неверие”, като се залъгват, че това решава проблемите им. Трети си намират алтернативни честоти на станцията “Вяра”, като се отказват от “Христос” и решават да станат слушатели на “Мохамед”, “Буда”, “Кришна”, “Шинто”. Четвърти търсят истината в НЛО, извънземни, екстрасенси, зодии. Изобщо – светът е твърде пъстър и омотан от всякакви алтернативи, коя от коя по-съблазнителни, коя от коя по-смъртоносни.
Аз направих своя избор преди двадесет и четири години, когато приех Господ Исус Христос за Спасител на сърцето и душата ми, и за Изкупител на целия ми живот. Нито за миг не съжалявам за избора си, но се чувствам щастливец, че Господ ме пресрещна в съдбата ми и не ме остави да се нося по течението на света.
Всеки християнин, призован от Бога в Новия Завет на Господ Исус Христос, има своя мисия, участие и съдба в Христовото Тяло. И никой не може да вземе върху себе си служение, ако не му бъде дадено от Небето. В това отношение аз получих божествените планове на моя Спасител още в самото начало, когато Той ми даде видение с Хълма Мория и ми каза, че с него ще бъде свързан целия ми съзнателен живот. Още в първите години на вярата заживях с мисълта и призванието, че “Мория” е не просто име, с което да оригиналнича пред братята и сестрите си, но отговорност, свързана с жертвен принос. Тази отговорност прикова и разпъна стария ми човек на личния ми кръст, тъй щото всичките ми планове, намерения и амбиции за бъдещето трябваше да умрат. И на едно поприще, свързано с писане на книги, аз трябваше да израствам в познанието си за моя Господ – ден след ден, седмица след седмица, месец след месец и година след година. А с познанието за Господ дойде и познанието за дявола, тъй щото много началства и власти на нечестието Исус поставяше на прицел пред двуострия Меч на устните Си, като ги поразяваше и съкрушаваше чрез пророческите видения, които получавах от Него. Година след година аз се изкачвах по стръмната пътека към високия Хълм на моя Спасител, когато дойде времето да се превърна в Негов жертвен юнец в едни най-помазани и Святи Кръгове на Маслото и Солта. Кръгове, в които останах през последните десет години от живота си. Кръгове, в които Господ ми даде да пия от Златната Стомна със Скритата Му Манна, и да усетя колко трудно и мъчително ме следваха братята и сестрите ми. Защото страшните мои противници бяха и техни противници. Моето гонение се превърна и в тяхно гонение. Моето поругание и опозоряване стана и тяхно поругание и опозоряване. Моето съразпване с Исус на Неговия Кръст се превърна и в тяхно съразпване. Моята жертва да давам даром се превърна и в тяхна жертва да помагат по всякакъв начин в живота ми. Те бяха и останаха прекрасно, здраво и утвърдено общество, което не се поклати от ветровете на дявола, нито се огъна под натиска на зловещите му демони. Затова сега се моля на Бога всеки от тях да се почувства лично съпричастен в тези видения за Гедеон. Защото великият Божий мъж не извърши Божия план сам, ако и да имаше в себе си Господната Сила.
Разберете ме, мили приятели! Ние сме едно в Господа! Онова “едно”, заради което и тук ще повторя думите на Спасителя към Гедеон:
“Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек…” (Съдии 6:16)
Онова “едно”, заради което Исус се помоли на Отца:
“Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света; и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината. И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти Си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно…” (Йоан 17:18-22)
Онова “едно”, заради което ще се позова и на съвършено точните думи на Апостол Павел:
“Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл…” (1 Коринтяни 1:10)
Онова “едно”, заради което нашият Всемогъщ Бог Отец ще смаже Сатана под нозете ни! Защото, спомнете си, как Апостол Павел ни показа Този Свят Отец, говорейки именно за смазването на дявола. Ето как:
“А Бог на мира, скоро ще смаже сатана под нозете ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас…” (Римляни 16:20)
На кого от древните и велики мъже на Вярата Господ се разкри като “Бог на Мира”? Не е ли именно на Гедеон, който Му въздигна Олтар, наречен “Йеова-Шалом”? И ако ние имаме същия Мир в сърцата си, който получи и Гедеон, то какъв ни е проблемът изобщо? Не са ли всичките усилия на побърканият дявол свързани именно с това – да ни отнеме Мира с Бог, карайки ни да се съмняваме, бунтуваме, огорчаваме, роптаем и съблазняваме?
Ако пророкът Господен написа за десет години в Маслото и Солта сто книги, които съкрушиха Сатана и прославиха най-великото Име “Исус”, то успя ли проклетата змия да наруши Мира между Господаря и слугата Му? Успяха ли хилядите чародейни молитви да преминат през Портите на Сион и да се изсипят в Чашата Господна, та да накарат Исус да изпие вопиещото желание на един куп пастори-наемници да се пресече Делото ми и погуби живота ми? Ей, Богу! Техният началник се оказа не просто слабичък и хилав, но най-обикновен книжен тигър! Бясна мастия, която олайва долините, докато керванът върви към Хълма Мория. А бясната мастия има сила да ражда само бесни псета. И лъжепророкът им Легион – бесни свине, които съвсем скоро ще се втурнат по стръмнината, за да се издавят в езерото.
Пиша за всичко това, верни мой братко, защото времето върви към края си, а с него и моето подвизаване в Божия Пророчески Дух. Няма да имам по-голяма наслада и радост в сърцето от тази – да приклоня към Божия Свят Олтар неколцина, които да поискат от Отца да ги направи жертвени юнци за Славата на Възлюбения Си Син. Защото какъв друг смисъл да има животът ни под Небето? Каква по-прекрасна привилегия да имаме в сърцата си от тази – да се представим на нашия Господ и Бог в жертва Свята и благоуханна? Някой може би ще реши да ми каже:
“Брат Стефан! Ти си познат на Исус, защото пишеш книги, в които ни явяваш Гласа Му и водителството Му! А и Той многократно е заявявал за тебе, че имаш велик дял между Божиите Светии! Ами ние, които нямаме този Небесен дар да пишем книги? Помни ли нас Господ в мислите Си? Има ли ни нас в Паметта Си? Забелязва ли ни в отрудения живот, който водим, и в жертвите, които правим за Него?”
О, мили и прекрасни приятели! Когато Господ е заповядал в Святото Му Слово да бъде записан живота на пророк Илия, то остави ли Той забравена вдовицата от Сарепта Сидонска? Когато беше записан живота на пророк Елисей, то беше ли забравена сунамката? Когато беше записан живота на Исус Навин и битката пред стените на Ерихон, то забрави ли Всевишният за блудницата Раав? Когато мнозина богати пускаха в храмовата съкровищница своите щедри дарения, то забрави ли Господ вдовицата, която пусна последните си две лепти или се възхити от нея?
Щях ли да напиша дори една пророческа книга, ако битието беше притиснало ума и сърцето ми в мрежите на угнетителните мисли за личното ми оцеляване? Нямаше ли тогава да стана постоянен клиент на борсата за безработни и да търся всякакви начини да оцелея? Нямаше ли вечер да се връщам съсипан от работа, зареден от злобата на деня, и твърде далеч от мисълта по Небесното и библейското? А само като си помислите, мили мои приятели, че имам многолюдно семейство, което трябва да издържам, то как изобщо щях да изпълня съвършения план на Исус, ако Той Самият не беше промислил живителните дарове от вас? Не са ли именно те вашата лична саможертва за успеха на Неговия слуга? Какво би бил животът ми, ако я нямаше действената любов и истинската благодарност на верните ми приятели? Затова завинаги запомнете, че ако аз бях моторът на Божия Пророчески Дух, вие бяхте бензинът! Може да е много мощен моторът, добре изработен, сглобен и готов за пътя си. Но ако няма бензин в резервоара му, то той ще бъде само безполезна машинария в гаража, от която няма абсолютно никаква полза за неговия собственик. И нека за всички това видение с приноса на Гедеон да бъде Рема от Господа, както и най-прекрасно потвърждение, че никой труд или иждивяване за Бога не са напразни.
А сега нека да продължа с думите на моя Господ, защото аз все така оставах при Него в Духа на тези пророчески видения. И ето думите, които Той проговори на сърцето ми:
“Слуго Мой! Ти силно развълнува Сърцето на своя Господ с всичките думи, които написа по-горе. Те са Моята неизказана Любов към Верните, които прибавих на живота ти! Те наистина са бензинът за мотора, който си ти. И Аз им засвидетелствам, че приемам жертвите и иждивяването им като съвършен принос, който осветява имената им в Книгата на Живота и ги прави твърде забележими пред очите на Отца Ми. Даже да биха решили, че са твърде долни и незначителни, Аз ще им кажа, че съм възлюбил най-долните, защото съм Коренът Давидов! А един Корен не се влюбва в горните, но в най-долните! В тези, които потъват, за да изплува Правдата Ми! В тези, които се смиряват, за да се яви Славата Ми! В тези, които слугуват, за да възрастяват клонките на Спасението Ми! И нека всичките Ми Верни последователи да знаят, че най-сладкият Плод от Дървото на Живота е Плодът на Благодарението. Плод, който се явява разликата между великите в Божието Царство и всички останали.
А ти, Стефане, знай, че Благодарението е Плодът, заради който Отец Ми те възлюби и заповяда точно тази съдба за живота ти. Понеже щедро даряваше всичките Небесни блага, които ти давах през годините, и нито веднъж не поиска да потърсиш своето си.
А сега, слуго Мой, искам да покажа на Моята Църква приноса на Гедеон с онази скрита тайна в него, която никога не е била разкривана. Затова последвай Ме във видението, което остава пред очите ти…”
След тези думи на Господ аз отново бях във видението, където Гедеон вече проговаряше на Исус, като Му казваше:
“Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная Кой си Ти, Който говориш с мене; моля Ти се, не си отивай от тук, докато не дойда при Тебе и изнеса приноса си и го положа пред Тебе…” (Съдии 6:17-18)
Гледайки умолителното лице на избраника Си, Господ се усмихна сърдечно, а след това му отговори, казвайки:
“Ще чакам догдето се върнеш…” (Съдии 6:17-18)
Така, след време около час, Гедеон се върна, носейки две питки и кошница с месо в левицата си и гърне, прикрепяно с лакът от десницата. И като се приближи до Исус, коленичи и постави в подножието Му своя принос. А Господ от Своя страна се приближи до огромен бял камък, встрани от разлистения дъб, като заповяда на Гедеон:
“Вземи месото и пресните пити та ги сложи на тоя камък, а чорбата излей…” (Съдии 6:20)
Докато Гедеон вдигаше гърнето, за да излее чорбата, Исус се обърна към мен, като ме попита:
“Забелязваш ли какво условие поставих пред Гедеон? Отговори Ми тогава:
Защо Аз благоволих само в питките и месото, които Гедеон трябваше да постави на белия камък, а го накарах да излее гърнето с чорбата?”
Въпросът на Господ ме остави безмълвен. А аз вече наблюдавах как израилтянинът от Манасиевото племе излива гърнето с чорба на земята, а след това поставя месото и питките на белия камък. Но колкото и да гледах все още не разбирах защо Исус не благоволи в чорбата. А Той, като ме погледна с остър поглед, вече ми казваше:
“Явно, че ще трябва да те поставя в самото видение, за да сполучиш да намериш отговора на въпроса Ми! Затова сега Ми се довери, понеже ще те докосна с жезъла Си, за да се уподобиш ти самия като жертвения принос на Гедеон. Иди тогава до белия камък и коленичи пред него, като го прегърнеш с лявата и дясната си ръка…”
С вълнение, което не мога да опиша, аз се приближих до белия камък във видението, където Гедеон вече беше поставил приноса си. И като коленичих пред него, протегнах двете си ръце, за да го прегърна. А тогава Господ простря жезъла Си, тъй щото той премина през ребрата на гърба ми и докосна сърцето ми със снопове от небесни лъчи. В следващия миг се видях поставен в гърне, което стигаше до гърдите ми. А Исус се приближи до мен, все така простирайки жезъла Си, като ми казваше:
“Ето, слуго Мой! Сега си готов да се превърнеш в жертвен принос за твоя Господ и Бог! Аз ще докосна гърнето с жезъла Си, за да пламне с огъня на всеизгарянето, а ти се приготви отново да преживееш в това видение огненото си кръщение за Мен!”
Без да чака да Му отговоря, Господ докосна с жезъла Си гърнето, тъй че то пламна с огнени езици отвътре. И самият огън започна силно да нагорещява тялото ми, тъй щото плувнах в пот. А колкото по-разпален ставаше огънят, толкова повече пот се лееше от мен, тъй че в един момент горещината стана нетърпима, а аз извиках към Исус, казвайки:
“Господи! Огънят Ти ме изгаря, а аз вече не издържам!”
“Напротив! Ще издържиш! Защото сега в сърцето ти се изпичат двете питки, а старият ти човек все още не се е предал напълно…”
След думите на Господ болката в мен стана непоносима и гласът ми се превърна в ридание, а сълзите рукнаха от очите ми. Така аз виждах как сълзи и пот се търкаляха по тялото ми, като пълнеха гърнето. И това продължаваше сякаш цяла вечност, а огънят все така ме гореше, а аз горях без да изгарям. В един момент гърнето вече беше пълно с потта и сълзите ми и се готвеше да прелее, когато Исус се въздигна някъде над мен и ми простря жезъла Си, като казваше:
“Хвани се за жезъла Ми, за да те измъкна от гърнето! Защото сега сърцето ти изцяло е покорено на Волята Ми!”
С огромно облекчение хванах жезъла на Господ, а Той ме измъкна от гърнето. И като докосна сърцето ми – извади от него двете пити, които още горяха от Огъня Му. А след това ме попита:
“Какво да сторя със сълзите и потта на стария ти човек? Да приема ли плачовете и стенанията му като жертвен принос, или мъката му по изгубения живот като нещо достойно за Огъня от жезъла Ми? Искаш ли си егоизма, слуго Мой? Защото той е там, в гърнето, където останаха всичките мъки и скърби, сълзи и пот, докато преживяваше кръщението с Огън!”
“О, Исусе! Тази чорба не е нужна нито на мен, нито на Теб! Аз се отричам от себе си и заявявам, че завинаги Ти принадлежа – в дух, душа и тяло! Ти Си Царят, възцарен в сърцето ми! Ти Си Светлината Божия, възцарена в мислите ми! Ти Си Огънят на Отца, от Когото няма да се откажа до края на земните си дни и за цялата Вечност!”
Господ се усмихна и ме погледна с най-пленяващия любовен поглед, който някога бяха изразявали очите Му. А след това ми каза:
“Аз не мога и няма да възлея гърнето вместо теб! Трябва да го възлееш ти! Защото, ето, старото премина и всичко стана ново! Ще възлееш ли гърнето, слуго Мой?”
“Да, скъпоценни мой Спасителю! Ще го възлея с неизказана радост, защото зная, че всичките Ти помисли за мен, са помисли за Вечен Живот и блаженство, които Си приготвил за слугата Си…”
След тези думи аз с трепет се приближих до самото гърне. И докато го докосвах, усетих старата Адамова глина, която пищеше с всичката си сила, та дано бих запазил съдържанието й. В следващия миг духът ми катурна гърнето, тъй щото то се възля на земята. И един изобилен Мир от небесата, уподобен на река със сини води, се плисна върху духа ми и белия камък. А върху гладката му стена водите издълбаха прекрасните думи на моя Господ от Евангелието:
“Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои…” (Йоан 14:27)
Точно тогава Исус пристъпи напред сред сините води и ме погледна със слънчев поглед, като ми казваше:
“Ето този бял камък стана Свят Олтар, наречен Йеова-Шалом! Аз днес го подарявам на сърцето ти и съм готов да го подаря на всеки, който се покори и предаде на Огъня Ми, за да изгоря в него всичко старо, и да родя в него новия човек, създаден по Образа на Моя Бог и Отец, в Правда и Святост на Истината!
Църкво Моя! Викам към теб! Божии чеда, призовавам ви!
Възлейте гърнетата с чорбата на стария пръстен човек, и Ми се посветете в жертва Свята и благоуханна! Защото всеки принос за Господа е израз на съвършено боголюбие и верен белег, че вие сте Мои – отсега и за вечни векове!
Аз, вашият Мир, все още говоря и не млъквам!
Блажени бъдете, миротворци на Царството Небесно!”