ГЕДЕОН – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО СЪС СКРИТОТО ЖИТО В ЛИНА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Не е нужно дълго време, за да осъзнае човек, че срещу сърцето му действа постоянна демонична съпротива. В обикновения живот нещата или се случват, или не се случват. Когато всичко върви нормално, следвайки добронамереността на битието, то тогава успехът непременно възнаграждава усилията на работника или твореца. Сеячът се превръща в жетвар, за да пожъне това, което е посял, а човекът на перото се радва на почитта и уважението на своите читатели. В един идеален свят, лишен от зло, усилията винаги биха се увенчали с успех, защото зад тях стоят постоянство, усърдие и чист разум. В моя живот, обаче, за най-голямо съжаление, нищо не се постигна по нормален начин, но всичко беше белязано от жестоко съпротивление, тъй че често стигах до границата на депресията и отчаянието, ако и Господ да ми даваше победата, която желая. И всичко това ме сполетя по една единствена причина, станала печат на целия ми съзнателен живот, а именно, че реших изцяло да се покоря на божествените принципи на Божията Благодат, които Христос изрече в Евангелието с думите:
“…даром сте приели, даром давайте…” (Матея 10:8)
и още:
“…давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва…” (Лука 6:38)
По-късно щях да забележа, че мнозинствата от човеците обичат да им се дава каквото и да било, но самите те никога не отговарят на даването с даване, за да биха станали съвършени съучастници в принципите на Благодатта. Не! За тях възможността да получат си е абсолютна аванта и келепир, тоест, един начин да изнасилят даването до лична полза, в която не се чувстват с нищо задължени към даващия. А това не е нищо друго, освен неблагодарност, тоест, острото нежелание да отговорят на даряването с даряване и така да изпълнят Божието очакване.
От многото болезнени и страшни теми, свързани с човешкото падение пред Лицето на Бога и Отца, тази отдавна е номер едно. И на нея аз съм посветил не една и две книги, но планина от разсъждения, наставления и изобличения. В един идеален свят, където за всеки човек се съди по ценността на онова, което създава за обществото, аз бих бил щастлив и пълноценен, защото цял живот дарявах на ближните си даровете на Божията Мъдрост и Просвещение. Тогава бих усетил от всичките човеци онази почит, която има изворът за жадните. Защото като утолят жаждата си те непременно ще му изкажат благодарността си. Но не така стоят нещата в света на дявола, където армии от милиарди демони помрачават човешките сърца, за да ги лишат от благоразумие и правилна преценка. А тогава безумните отдават годините си на човекоубиеца и съблазнителя, готови да зареждат и презареждат с финанси всяка заблуда, съблазън, пошлост, богохулство и дори най-отявлен сатанизъм. Какво остава тогава за изворите на Благодатта, с която Отец иска да съживи мъртвите духом? Какво се случва със слугите Му, готови да дават даром в един свят на развала и гнилота, където вече царува мерзостта на запустението? Какво се случи в България с един пророк, който двадесет години даваше даром книгите и поезията си, без да постави нито едно условие към онези, които взимаха всичко накуп, когато влизаха в сайтовете му в Интернет? Божията Благодат ли царуваше в сърцата на взимащите или духът на “махер-шалал-хаш-база”, тоест, “тичай на корист и бързай на грабеж”? Защо грабителите бяха достатъчно зрящи да видят мястото за изтегляне на книгата или стихосбирката, а оставаха напълно слепи да прочетат призива за щедрост, подкрепа и истинско благодарение? Не споделих ли на всичките си читатели, че щедростта им е твърде важна, тъй като касае оцеляването ми на творец и Господен слуга?
“А бе я нека друг да му праща за нуждите и оцеляването, а пък аз да си взема това, което случаят ми дава възможност? Пък тоя, ако наистина е такъв, за какъвто се представя, то Господ ще се погрижи за него!”
Колко позната и отвратителна крепост на поглъщателя! Колко страшно падение на нравите, морала и съвестта! Колко вярна и истинска картинка на сърдечните стаички на мнозинството, което си повярва, че може да изиграе Любящия Господ и да Го остави като губещ на територията на Благодатта Си!
А не знаете ли вие, роде на неблагодарните, че когато божествените принципи на Бог Отец бъдат поругани и похулени на някое място, то това място непременно се превръща в прицел на Неговия Гняв? Да забравите ли мъката в Гласа Господен, когато Исус казваше за Ерусалим:
“Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте! Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име…” (Лука 13:34-35)
Да забравите ли писаното в “Посланието към Евреите”, което гласи:
“Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори…” (Евреи 6:7-8)
Да измамите ли сърцата си, мислейки, че е възможно да се поругаете с един толкова Свят и Любящ Бог, без това да отекне като проклятие в съдбите ви? Защото наистина е много лесно да протегнете ръцете си към Неговите Дарове и да ги поискате, за да ги получите. Но отпосле, когато Даровете станат ваше притежание, те ще поискат да задвижат Неговите Святи правила и повеления, за да станете приобщени като съучастници в Благодатта Му. И ако тогава вие откажете да бъдете Живот в Живота Му, Дух в Духа Му, Щедрост в Щедростта Му, Даровете ще ви напуснат, ако и да си мислите, че още ги притежавате. Те все още ще могат да се виждат като книги в библиотеката ви или като файлове в компютъра ви, но Творецът ще откаже да ви приближи към Себе Си чрез тях или да свидетелства на написаното в тях. То е същото, като да си представите един давещ се човек в морето, на когото e хвърлено въже от спасителна лодка. Човекът ще хване въжето, а Спасителят ще започне да го дърпа към лодката Си, за да го спаси. Но тогава самите духове на морето ще се вкопчат в удавника, за да го задържат във властта си.
“Пусни това въже, защото то изисква да му отговориш на даването с даване! А къде е тогава за тебе интересът от цялата работа? Нали уж въжето беше даром хвърлено, а пък сега Оня в лодката ти поставя нови условия, като иска да те приближава към Него с даване? Прати Го да върви по дяволите и остани в морето! Точно ти ли трябва да си глупакът, който да се върже с това въже, а? Пускай веднага въжето и потъвай във водата! Забрави за Този в лодката и си спомни колко хубаво ни беше!”
Братко мой! Верни приятелю на сърцето ми!
За двадесет години в попрището на Божието Спасение сърцето ми се пресити от подобни светски удавници, които с чиста съвест бих нарекъл “мадиамци”, както ги нарече Господ в разговора Си с мен. Мадиамци, които здраво са се вкопчили в похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, за да нямат в сърцата си никаква любов към Отца, Сина и Святия Дух. Да сееш Словото в сърцата на такива хора е все едно да наливаш от пусто в празно, защото Божиите семена ще бъдат задушени от плътска неблагодарност или изкълвани от хищните птици на дявола. Такива човеци непременно ще извадят пълния си портфейл, когато трябва да си напълнят стомаха с ядене и пиене, или решат да си купят последния писък на технологиите, за да блеснат с благополучие пред съседите си. Но не очаквай от тях да отидат с пълни ръце пред Божия Свят Олтар и коленичили пред Бога и Отца да Го помолят да приеме приносите им, за да имат добра основа за бъдещите Му добрини. За мадиамците на този свят всичко е “днес и сега”. Те не знаят защо са се родили, нито мислят къде ще отидат, след като умрат. Те са поколение на консумацията, грабителството и келепира, чиито очи князът на този свят е ослепил с духовете на безмерното си лукавство.
Пиша ти за всичко това преди първото видение от живота на Гедеон, свързан с житото в лина, защото то напълно ще ти обясни личното ми втвърдяване по отношение на даването. Защото ако в предишни години аз пръсках Божиите дарове във всякакви почви и давах изобилен достъп на всички до съкровищницата на служение Мория, то в последно време трябваше да изтрезнея и да си дам сметка, че нямам никакво право да разпилявам Божиите семена, понеже те не са храна за нечестивите и няма никога да бъдат. Защото дойде времето да вникна в съвършените думи на моя Господ и Спасител, с които веднъж завинаги да коригирам стоенето си пред Него. А тези думи гласят:
“Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат…”  (Матея 7:6)
Доста е било времето, когато за един запис от десет лева дарителят ме молеше да му напечатам двадесетина книги, за да ги “прегледа”, а после същият никога повече не се обаждаше – било да благодари или да се посвети на Святата кауза в Делото на Божия Пророчески Дух. Доста е било времето, когато в плен на наивност любовта ми на всичко хващаше вяра и считах за привилегия да отпечатвам цели кашони с книги, за които по-късно разбирах, че щели да се ползват за подпалки на печките през зимата. “Огън за книгите на тоя еретик Стефан Главчев! В печките, в печките – там е мястото за книгите му!” – както крещеше един пастор, качил на видео в Интернет дръзкото си начинание. Доста беше времето да гледам статистики за посещаемостта на сайта на служение “Мория” и да отчитам изтегляния до две хиляди книги на месец, за които не получих от анонимните посетители дори една дума на благодарност.
Аз не мога и не искам да си представя, че в древността пророк Моисей е приемал в шатъра си всеки израилтянин, дръзнал да му поиска копие от Петокнижието, за да си го прочита на спокойствие. А след това Господният слуга да вдигне ръце към Небето и да каже на Отца си:
“Това е положението, Боже мой! Не ме търси за общение, понеже съм затрупан от работа! Трябва да преписвам Тората, защото имам дълъг списък от израилтяни, желаещи да си я четат!”
Нищо подобно! Людете са треперели от благоговение и са коленичели в Присъствието на Бога, а снагата им е настръхвала само от погледа към покривалото на Моисея. Защото няма пророк в древността, който да се е превръщал в писар на мнозинството, за да угоди на глада или жаждата му за Божие Слово. Една пророческа книга се е прехвърляла от ръка на ръка и се е преписвала цели месеци от усърдни калиграфи, за да бъде съхранена за поколенията. А днес християните дори нямат желание да отидат до първия копирен апарат и да платят три-четири лева, за си я имат като копие книга от служение Мория. Много по-лесно е да се обадят на брат Стефан и да му кажат:
“Братко, здравей! Еди кой си има тези твои книги, а пък аз ги нямам! Ако можеш – напечатай ги и ми ги изпрати!”
Ей, Богу! Хората с усърдие и пестеливост коли си купуват за няколко години, а аз не дочаках да чуя поне един да си беше купил лазерен принтер и да ме помоли да му изпратя всички книги, та да ги разпечатва и разпространява. Но ето така, братко мой, последният век на прогреса и технологиите измами сърцата на много човеци и те изгубиха вярното си отношение към Божията Святост. Простотата и Чистотата в Името на Исус бяха изместени от грозна гордост и отвратителна арогантност, понеже съвременният човек реши, че всичко вече му е достъпно във века на информационните носители. Може да си носи Свещеното Писание на флашка, а книгите на един Божий пророк са има-няма стотина мегабайта. Не в това е въпросът, братко мой! Защото аз съм сигурен, че враговете и ненавистниците ми ще се сдобият и с тази последна книга, която пиша. Въпросът е, че дори да се сдобият с книгата като съдържание, те няма да я притежават като Свят Дух в сърцата си. Така, както книжниците и фарисеите в древен Израил имаха в синагогите си Свещеното Писание, но нямаха Христос в сърцата си, при все, че Сам Той беше Словото, което стана плът.
След всичко написано дотук, аз ще продължа с думите, които Господ проговори на сърцето ми, миг преди да ми яви първото от виденията с Гедеон. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Аз съм ревнив Господ, Който и до завист ревнува за Духа, Който е положил в сърцата на Своите поклонници и последователи. Ето защо всички стъпки, които ти предприе като втвърдяване на служението към свинете и кучетата, беше Моята пламенна Ревност в теб. Понеже, както разбра от изминалите години, псетата винаги се връщат на бълвоча си, а свинете – в тинята и калта. Без значение колко братолюбие ще им покажеш и каква Милост ще проявиш към тях – те винаги ще изкористят нещата, за да ти докарат чрезмерна скръб. Опаките поколения ще останат извратени от дявола, дори да би им дал да пият стократно от Скритата Манна. Те никак няма да се покаят и обърнат към Светлината на Господ, та да би ги озарила и просветила, но ще продължат да се спъват и омотават в кълчищата на лъжепророка.
Кажи Ми тогава:
За двадесет години непрестанно благовестие успя ли да промениш начина, по който книгите ти пристигаха до хората?”
“Господи мой! За изминалото време единствените промени, които се случиха, бяха тези, че преди седемнадесет години смених старата си пишеща машина с компютър и матричен принтер. Малко по-късно смених матричния принтер с лазерен – и така продължавам досега. А книгите си винаги ги правя ръчно заедно със съслужителя си, което си е трудоемко занятие…”
Господ се усмихна на отговора ми, а след това погали главата ми, като казваше:
“Никак да не си се оплакал, че ти е трудно, защото живееш във времето, когато много трудни преди неща са станали по-лесни. Ами я си представи, че беше се родил в друго време, когато дори Гутенберг не е създал първата печатница. Нямаше ли тогава да се наложи да преписваш думите Ми на ръка? Аз ти зададох въпроса, за да видиш, че и до ден днешен нямаш печатница, където по принцип се печатат книги.
А защо нямаш печатница, слуго Мой? Не затова ли, понеже бяха твърде малко дарителите ти? И защо бяха твърде малко? Не затова ли, понеже Словото Ми срещна отпор от крепости на неверие, неблагодарност и най-отявлено користолюбие? Впрочем, отказа ли се дори една църква в България от търговските си сергии, за да би решил твоят Господ, че църковните лидери са на един дух с пророка Му? Не стоят ли до ден днешен на търговските рафтове един куп лъскави заглавия на така наречените “пророчески гласове” на Християнството? А докъде ще заведат църквите тези гласове, когато първият видим белег, който боде очите на твоя Господ е този, че това са най-вече водещи търговци, за които благовестието се е превърнало в личен бизнес? И да си представиш ли вариант, когато сред тези водещи “пророчески гласове” ще бъдеш поставен и ти с книгите си?”
“О, Исусе! Да не бъде! Никога да не бъде такова случване! Защото бих стократно предпочел да съм на бунището, отречен и забравен от всички, но не и да бъда титулуван и продаван като въпросните величия. Защото техният дял е днес и сега, и те вече са получили наградите си. За мен е по-добре да претърпя огнената Навуходоносорска пещ, но да не се намери върху духа ми клеймото “търговец”, защото то е равносилно на образа на звяра и числото на името му…”
“Ами ето заради тази твоя пламенна Ревност ти оставаш жив в Живота Ми и с непокътнат от стрелите на лъжепророка дух. Защото прие да живееш честната мизерия и отхвърли нечестивия пазар на великата блудница Вавилон. Но ти сега размисли, че никой, уловен от блудницата, не живее със самочувствието на грешник, та да би търсил опрощение от Господа. Нищо подобно! “Живея като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя!” – това изповядва и до днес духовната проститутка. Затова самочувствието на нейните пленници е царско самочувствие. И за един цар е съвсем в реда на нещата да се интересува какво пише някакъв Господен слуга, който има дързост да нарече служението си “Мория”, а книгите си – родени от Божия Пророчески Дух. Ще си позволиш ли дори мисълта да направиш такъв цар читател на книгите си, та да би те вълнувало мнението му или царското му заключение?”
“Не, Господи мой! Такъв цар би бил мерзост за сърцето ми, защото той няма да чете книгите ми с Този Дух, с Който съм ги писал, но непременно ще ги чете с духа на фарисей и книжник и ще търси причина да ме улови в говоренето ми, като се взира в буквата, а презира Духа на писаното…”
“Ами знай тогава, че ето така те четяха през всичките години царете на великата блудница! И като изпълниха сърцата си със злоба и ярост против тебе, скоро надъхаха паствата си против книгите и делото ти, та да имаш отвратителен образ, дори само при споменаване на името ти. Тъй щото многократно бе опозорен заради Мене и заради виденията, които ти давах. А сега внимавай на следващия Ми въпрос, защото с него влизаш в съдбата на Гедеон. И така, питам те:
Да даваш ли житото си на мадиамците, като знаеш, че те ще го похулят и омърсят със зловония?”
Думите на Господ подкосиха нозете ми, тъй щото паднах на коленете си пред Него. И като прегърнах с ръцете си нозете Му, през плач Му проговорих, казвайки:
“Боже мой! Скъпоценен мой Спасителю! Дано погледнеш благосклонно към слугата Си, но аз никога повече няма да дам жито на мадиамците, защото твърде много възлюбих Святите Ти устни, с които Ти ми говори през годините. Исках да бъда един, който хвърля Хляба си по водата, за да Го намеря след много дни. Но вече проумях, че Този Хляб не може да бъде хвърлен във всякакви води, за да би ми донесъл съдба стихът от “Еклесиаст”. Той трябва да бъде хвърлен единствено във водите на Гион или Фисон, но никога във водите на Тигър и Ефрат.
Прости ми, Господи, че толкова късно разбрах думите на Мъдростта Ти и трябваше да изпия стотици горчиви чаши на разочарование, отчаяние и най-тежка депресия…”
“Гедеон ли чувам сега да Ми говори? Да, Стефане! Той говори от сърцето ти! Защото Гедеон беше най-долният от Манасиевото племе, както и ти днес си обявен за най-долен и нищожен всред всички църкви, до които достигна житото на Божия Пророчески Дух. Но техните тесногръди теолози с пет диоптъра късогледство не са си направили труда да осмислят написаното от Павел към вярващите в Коринт, понеже то никак не може да пасне на духа на тщеславието и самодоволството им. А думите на Апостола Ми гласят:
“Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, за да не се похвали ни една твар пред Бога…” (1 Коринтяни 1:26-29)
Виж Гедеон във видението, което ти давам, за да проумееш и собственото си сърце…”
След последните Си думи Господ се наведе и докосна главата ми, тъй че пред сърцето ми се разкри видение. Аз отново виждах Гедеон точно така, както във видението, свързано с петия ангелски лъч от книгата за Ветил. Той се беше навел над дървен лин под сянката на огромен дъб и чукаше в него една мяра изсипано жито, когато Сам Исус се приближи до клоните на дъба и за известно време го наблюдаваше. А след това стана видим с Присъствието Си за Гедеон, като му казваше:
“Господ е с тебе, мъжо силни и храбри…” (Съдии 6:12)
Без да обръща внимание Кой му говори, Гедеон извърна главата си, като казваше на Исус:
“О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците…” (Съдии 6:13)
Видимото малодушие на Гедеон накара Господ да се усмихне, а след това отново да му каже:
“Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?” (Съдии 6:14)
Но и този път, все още в плен на малодушието си, Гедеон отговори на Господния призив, казвайки:
“О Господи! с какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом…” (Съдии 6:15)
А Исус с настоятелен Глас отново му повтори, казвайки:
“Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек…” (Съдии 6:16)
След тези думи към избраника Си, Спасителят се обърна към мен във видението, като ми казваше:
“Ела и седни на този дъбов клон до Мен, за да слушаш думите, които ще ти говоря, и да отговориш на въпросите, които ще ти задам. Защото, ако и да ти изглежда съвсем простичко – това е едно от най-мъдрите и Святи видения в Моето Слово. Затова като начало нека те попитам, а ти Ми отговаряй:
Какво върши Гедеон до мига на Господния призив към сърцето му?”
“О, Исусе! Той чука жито в лина, за да го скрие от мадиамците!”
“А виждаш ли ти точно това, което виждам Аз? Или нека те попитам така:
Какво накара твоят Господ да слезе от Святите Си небеса, за да се срещне именно с Гедеон? Има ли причина някак Гедеон да Ме е накарал да го забележа от високото, от Престола и Светилището на Отца Ми?”
“Господи, Ти най-вероятно Си слязъл по Личното Си благоволение и намерение! Друго обяснение не намирам!”
“Сигурен ли си в това, което твърдиш, слуго Мой? Защо не искаш да видиш отговора, когато той е пред очите ти, а Аз само искам да го забележиш? Или нека още веднъж те попитам:
Ако знаеш, че Аз съм Стопанин на един дом, а ти се приближиш до вратата му, то какво ще сториш, за да предизвикаш Стопанина да те забележи?”
Мъдростта на Исус беше прекрасна, а аз се укорих, че не внимавам в думите Му. Но след последния въпрос с трепет Му отговорих, казвайки:
“Исусе! Аз бих почукал на вратата, за да може Стопанинът да ми отвори и аз да вляза в Дома Му!”
“Да “почукаш” ли каза, слуго Мой? Този ли глагол се намери в устните ти?”
“Да, Господи мой! Именно да почукам! Защото който иска – получава, който търси – намира, и на тогова, който почука, ще му се отвори!”
“Ами погледни тогава отново към Гедеон и виж, че той чука жито в лина! Какво е тук житото, и какво е линът? Отговори Ми сега като духовен човек, защото друг отговор няма да приема от устните ти?”
“Ах, скъпоценни мой Учителю! Житото е Божието Слово, а линът – човешкото сърце, в което Ти полагаш учението на Завета Си, което в преобраза си е Вино, Съвършен Плод от Лозата!”
“Разбираш ли тогава какво стори Гедеон? Не хлопаше ли той в сърцето си към Господ на Силите, като се предаваше на размисъл върху Вечното Слово на Бога и Отца? Виж само как още с първите си думи Гедеон Ме пита къде са чудесата на Всевишния, за които са разказвали бащите на чедата си. А това непременно показва и доказва, че Гедеон чукаше жито в лина си.
Не беше ли така и с теб, Стефане? Не чукаше ли и ти жито в твоя лин, за да Ме накараш да те забележа? Не се ли роди от житото цял един благоуханен Кръг на Хляба? Не се ли роди от лина цял един превъзходен Кръг на Виното?”
“Така е, Господи мой! Но всичко това човек би могъл да види само с Твоите очи и да почувства само с Твоето Сърце! А самият факт, че Ти се обърна към Гедеон, като му казваше: “Господ е с теб, мъжо силни и храбри!” непременно Те разкрива и като Емануил, защото това Твое Име ще рече “Бог с нас!”…”
“Верни са думите ти, слуго Мой! И истинни, както подобава на осветен съд за Божия употреба! Но за могъщо свидетелство на Моите братя и сестри, че те виждам като Гедеон за Църквата Си, Аз отново ще те попитам, а ти Ми отговаряй:
Нормално ли е житото да се чука в съд за приготвяне на вино? Няма ли друго място, определено за житото, където то да се превръща на брашно? Какво би сторил един стопанин, когато прибере реколтата си от жито? В лин ли ще започне да смила житото или ще потърси друго място?”
“Господи мой! Линът е място за гроздето, а не за житото. Но в този момент ситуацията при Гедеон е екстремна. Той е принуден да чука жито в лина, за да го скрие от мадиамците. А това означава, че тези мадиамци имат контрол върху хамбарите и мелниците на израилтяните. И всеки, който би си занесъл житото на мелница, рискува да го изгуби, защото времето е зло и Израил е под властта на езически поробители…”
В този миг Гласът на моя Господ се изпълни с огнена ревност. И Той с пламенни думи продължи да ме пита, казвайки:
“А не е ли твърде зло и времето за Моята Църква? Не потъна ли твърде много Господно жито в хамбарите на Вавилон? И няма ли един воденичен камък на съблазънта, който днес смила вярата на хиляди по хиляди? Да отива ли християнинът при вавилонски съблазнители, та да му смилат Учението Исус Христово, или като Гедеон да се научи да чука жито в лина? Помниш ли думите на Божия ангел, Църкво, който хвана един воденичен камък и го запокити със страшна сила в морето, казвайки:
“Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери…” (Откровение 18:21)
Помните ли думите Ми, Божии чеда, когато взех в ръцете Си едно детенце и сериозно предупредих всички ви:
“Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство. И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема. А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини…” (Матея 18:3-6)
Във воденични камъни ли да благоволи вашият Господ или в смирени сърца, които хлопат с молитви от личните си врати, за да ги чуя и да им отговоря? Аз не просто ви призовавам, но ви заповядвам да скриете житото си в лина, за да го опазите от мадиамците, както го направи слугата Ми Стефан. Защото нито една от всичките книги, които той написа, не се роди на друго място, освен в лина на сърцето му, и в счуканото жито, на което той се посвети с всичкото си усърдие и любов към Господа!
Ето, Аз стоя на вратите ви и хлопам, за да Ми отворите! Но научете се и вие да хлопате към Мен, за да ви отговоря! Защото тази е неизявяваната тайна за Личното ми явяване при Гедеон и Моят Завет на Мир с него! Затова призовавам всички вас да последвате пророка Ми в останалите велики видения от живота на Гедеон, които ще му дам, защото те в Дух и Истина вече са се случили и в служението на пророка Ми!
Аз, Вечният Съдия от Сион, все още говоря и не млъквам!
Последвайте Ме, чеда на Небесната Правда!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s