КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
След един период на дълго мълчание, който се оказа най-мъчителният в живота ми, аз отново бях посетен от моя Господ, за да опиша тези пророчески видения. И въпреки, че изобщо не съм и помислял да пиша повече книги, (поне до времето, когато ще настъпи мигът на грабването) пак последната дума за съдбата ми принадлежи на Бога. И Негови са Волята и намерението какво точно трябва да върши слугата Му.
Още в началото искам да благодаря на всичките си верни приятели, че не ме предадоха и изоставиха, но останаха да пребъдват с постоянен дух на щедрост и жертвоготовност към служение “Мория”. И като отчитам страшната стагнация в България и поскъпването на живота като цяло, ясно си давам сметка, че подкрепата за един пророк на Господа е винаги свързана с иждивяване. Каквито и думи да ви кажа, щедри мои приятели, те няма напълно да изразят преклонението ми пред вашето боголюбие и братолюбие. Затова всякога моля и настоявам пред моя Спасител да ви закриля и благославя с могъщата Си Десница. Защото именно вашите жертви бяха и остават освобождение за духа ми от земните връзки на битието, за да следвам Исус в небесните места без умът ми да страда по неумолимите въпроси на оцеляването. Зная също, че и пред вас стоят за решаване един куп нужди и грижи, за които трябват много средства. Но любовта, която показахте и продължавате да показвате към Господ и слугата Му, непременно ще натрупа съкровищата ви в небесните места, и едно кътче от блаженство ще бъде лично ваше в оня миг, когато този нечестив свят избледнее и престане да съществува. Аз съм сигурен и напълно убеден в това, което сега ви пиша. Точно толкова, колкото че дишам и сърцето тупти в гърдите ми. Защото сте скъпоценни в очите на Бога и без вашето съучастие аз нямаше да изпълня великия божествен план, свързан с освещаването и въздигането на Божиите чеда в Святите Кръгове на Божието Присъствие.
А сега нека да кажа няколко думи и за мъчителните месеци на моето мълчание, тоест, за времето, в което нямах пророчески видения от Исус в сърцето си, но трябваше да преживея дивата ярост на един съкрушен и побъркан дявол. Предупреден неведнъж от Бога, че ще има зловещ отпор от тъмнината, аз трябваше с голяма скръб да понеса много предателства от хора, за които дори не би ми преминала и мисъл в ума, че са способни на коварство и отстъпление. В последните книги аз загатнах за тях, понеже сърцето ми се пренаскърби, че са изгубили непоколебимия си дух за Христос. И техният начин да притурят тъга в оковите ми беше като спрат да подпомагат служение “Мория”, тоест:
“Спираме ти кранчето, Главчев! На нашите дарения ти вече няма да можеш да разчиташ! Ха сега да те видим какво ще правиш и как ще оцеляваш занапред!”
Ами както съм оцелявал пред Бога преди да влезете в живота ми, така ще оцелявам пред Него и след като излезете! Моля се само Бог да ви покаже Милост и никога да не забрави добрината, която показахте на слугата Му във времето, когато бяхте верни и непоколебими. Въпреки, че на Игрището на Живота състезанието е до пресичането на финала, а не само в бягане за една част от Пътя. Както на един маратон атлетите се разпръскват в огромни разстояния помежду си, които ясно посочват каква е разликата във физическата им подготовка, така и в надпреварата за Сионовото състезание ще има малцина напреднали, някои поуморени и мнозина отпаднали. И нека отпадналите да не търсят причината за своето отпадане в личното си изтощение, но непременно да забележат, че са имали гибелни компромиси с духа на света, с обходата в Божието Слово и със стария човек, който винаги тлее по измамителните страсти на дявола. Защото Исус винаги е Верен и Истинен да ни даде Силата Си да издържим в Сионовото състезание, но мнозината не искат да се отрекат от себе си, да вдигнат кръста си, и така да Го последват.
Какво да ви кажа, предатели на служение “Мория”? Ами нищо повече от това, че вашето отстъпление ще разпали още повече Божията ревност върху живота ми. Понеже на Хълма Господен неизпълнено число няма да има. Един ще отпадне, но друг ще се възправи. Един ще си отиде, но друг ще пристигне. И всичкото това случване ще следва ненарушимата мъдрост на писаното в “Притчи Соломонови”:
“Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; да не би да се наситят чужди от имота ти, и трудовете ти да отидат в чужд дом; а ти да охкаш в сетнините си, когато месата ти и тялото ти се изнурят, и да казваш: Как можах да намразя поуката, и сърцето ми да презре изобличението, и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!” (Притчи 5:9-13)
Юда си отиде от апостолството в Името Господно, но мястото му се зае от Матия. И ако още в древността Господ показа на Своите, че не може да бъде изненадан, нито смутен от предателства и отстъпления, то колко повече днес Той ще извърши божествения Си план, без да се отклони нито на йота от намеренията Си? Пиша всичко това с голяма скръб в сърцето си, защото е тъжно да видиш как някой се спъва на няколко метра от финала, решил в сърцето си, че тоя Главчев прекалено много се затлачи в книгите си, а Господ отказа да го прослави на земята, нито да му даде изход от тъмницата.
Така е! Смирявам сърцето си пред Исус и признавам, че и до ден днешен си стоя на мястото, където през последните двадесет години хранех и благославях Църквата Христова. И многократно повече скърбя за тези, които се съблазниха в окаяността ми, без да вземат в предвид, че от Бога и Отца е наложеното ми злострадание. Нему се видя угодно да бъда жертвен юнец на Олтара Му и ходатай в Пролома Му. Нему се видя угодно да съхранява живота ми не на царска трапеза, а с шепата брашно и масло на едно общество, уподобено на вдовицата от Сарепта Сидонска. Нему се видя угодно да отложи за неопределено време великия проект, наречен “Цафнат-Панеах”, за да изпита докрай сърцата в какво уповават и накъде са стремленията им. Нему се видя угодно да изпита посветените на Божия Пророчески Дух в огнената пещ на един последен Навуходоносор, за да издири с погледа Си и потвърди с Печата Си Званите в образа на Седрах, Избраните в образа на Мисах, и Верните в образа на Авденаго. И ако да бих казал, че в тези изпитания съм се радвал и танцувал като цар Давид, то значи преди всички останали първо да излъжа самия себе си.
Та кой е оня затворник, който през решетките на килията си ще гледа навън и няма да пожелае скъпоценната свобода? Кой е оня безпаричен бедняк, който не би потръпнал в блаженство при мисълта, че може да се огледа в апостолския цитат от посланието:
“…както е писано: – “Разпръсна щедро, даде на сиромасите, правдата му трае до века”…” (2 Коринтяни 9:9)
Винаги има един куп от чудесни изяви на Божието благоволение, които всеки християнин би поискал като белези в съдбата си. Но това, че те не се случват, в никакъв случай не означава, че сме вън от Небесния план или изключени от Божиите обещания. Тъкмо обратното – какъвто и наложен товар да бихме имали от Бога, то той е ясното доказателство, че сме изпълнени с Неговата Сила, за да го удържим. И съдейки по личния си дух, на когото Господ възложи огромния товар от двеста пророчески книги, мога със сигурност да кажа, че не са били напразни думите на Апостол Павел в края на “Ясно очертания Христос” и на Архангел Михаил в последното видение от “Славата на Ветровете”, с които те ме увериха, че Силата ми от Христос е голяма. Защото именно за тази Сила Исус започна да удържа в неспане очите ми, докато пред острието на Меча Му не се появи библейската история със слугата Му Гедеон…
На два пъти през изминалите години аз имах Господното водителство, за да пиша за Гедеон. Първият път това беше в далечната 1996 година, когато написах книгата “Облечи своята мантия”, а вторият път – през 2008 година при виденията с лъчите на ангелското благовестие, описани в книгата “Ветил”. А можел ли съм да зная, че Господ отново ще дари сърцето ми с видения за Гедеон, които поразяват всичката ми представа за Мъдрост, откровение и посвещение? Разбира се, че не! Но ето затова духът ми беше твърде много развълнуван, когато едни Господни думи, изречени към Божия избраник от Манасиевото племе, бяха изговорени и за мен. А тези думи гласяха:
“Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?” (Съдии 6:14)
В Святия Дух на Господния призив аз не приех стиха дословно, за да би помислил някой, че ще отивам на мисия в Израел, за да го спасявам от древни врагове. Не, братко мой! Духът на Господния призив беше чудесно доказателство, че имам несвършена работа, която трябва да свърша, и че оставам прицел на Божието благоволение, въпреки всички трусове от предателства и отстъпления на отделни човеци. Ето защо Божият Израил в самия стих беше Църквата, а пък мадиамците – родът на умноженото беззаконие.
Усетил великия заряд от докосването на Духа, аз паднах на коленете си и призовах моя Господ, като Му казвах:
“Скъпоценни Спасителю на духа и сърцето ми! Ти имаш причина, за да докосваш с този стих слугата Си и аз сега Те моля да отговориш каква е тя! Защото зная, че всяко Твое идване при мен е винаги свързано с видения, които трябва да преживея, опиша и дам на Твоята Църква.
Ето, Господи! Слугата Ти стои на колене в Присъствието Ти и с трепет очаква думите Ти!”
В отговор на молитвата ми Исус се сниши до сърцето ми и ме докосна с ръката Си, като ми казваше:
“Да, слуго Мой! Аз наистина имам причина, за да дойда при теб! А причината е тази, че сега те виждам като Гедеон пред очите Си. Досущ като библейския Гедеон, който чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците. Не скри ли ти така всичките пророчески книги в пророческия сайт на Мория, за да не могат повече да бъдат изтегляни от човеци, които не са на Господния Дух? Не стана ли най-долен и презрян в очите на църковните общества, които масово те похулиха и опозориха? Не се ли напълни светът именно с мадиамци, които жертват на Ваалфегор, който е духът на Содом и Гомор?
А да мислиш ли, че твоят Господ е изненадан от страшната активност на дявола и нечестивите му духове? Да се смущава ли сърцето ти, че трябваше да претърпиш болезнени предателства, които се дължаха именно на императора на плътската похот? И ако Манасия (от чието племе е Гедеон) е скъпоценният плод на Благочестието Йосифово, то да забравяш ли предупреждението на Апостол Павел към Тимотея, което гласи:
“А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта, гоненията, страданията; какви неща ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра; какви гонения издържах; и от всички тях ме избави Господ. Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени…”  (2 Тимотея 3:10-13)
Как разбираш гонението, Стефане? Нима мислиш, че някой ще тръгне да те гони по плът? Няма ли той да предприеме друго, а именно – чрез коварство и измама да обърне неколцина против душата ти и да ги накара да злословят, хулят и опозоряват името ти? Няма ли да те подложи на страшно угнетение, като възпре десет или двадесет от дарителите ти, за да се чудиш ти как да посрещаш нуждите на живота си? Ами тези предатели, които решиха, че това е начинът им да те накажат заради категоричната ти съпротива срещу управлението на един диктатор, къде ще се явят отпосле, когато трябва да отговарят за делата си? Няма ли да ги посоча с Меча Си и Словото Ми да ги изобличи като мадиамци? Няма ли да ги попитам с какво ги онеправда слугата Ми, че така категорично го предадоха и забиха нож в гърба му? Нима си мислят, че коварството им ще остане без последствие, когато Аз Сам ще им заявя, че не са изплатили на Вечния Съдия четирите кодранта на Спасението?
Но ето, казвам ти, че тази книга ще остане паметна за Моите Съдии, за поколението Елеазар! Защото има в Словото Ми една божествена книга, наречена “Съдии” и един Гедеон, чрез когото Бог могъщо воюваше, за да освободи народа Си Израил от властта на демонизираното езичество. И на тези, които останаха Верни на Моя пророк, Аз ще дам Дух на могъщо възрастяване и екипиране, за да ги посоча като тръбачите на Сион, пълни с мощта и Силата на Гедеон.
Колкото до другите, които се съблазниха в нищожната харизма на един никакъв човек, като решиха в сърцата си, че той е Божият Избор за българите, то такива нека се приготвят за страданието, което внезапно ще ги връхлети. Защото сториха безумие, като се отвърнаха от пророка Ми, който ги хранеше и възрастяваше, а прилепиха сърцата си към гнусната политика на погиващия свят.
А ти, слуго Мой, погледни Силата в сърцето си, и знай, че Аз ще я разгоря така, както един ковач раздухва меховете в пещта и подчинява стоманата на волята си, за да изкове Меча Си. И цялата Ми Църква ще разбере, че в твоя живот Аз заповядах знаменията, които бяха и в живота на Гедеон.
Аз, Вечният Съдия, все още говоря и не млъквам!
Блажени чедата, родени в Дух и Истина, които са влюбени в Гласа на своя Господ и ще Го последват докрай – било с живот или смърт, било с гонение или победително шествие! Да, блажени са!”