ТЪРПЕНИЕТО И ВЯРАТА НА СВЕТИИТЕ – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С КОТВАТА, ПРЕМИНАЛА ОТТАТЪК ЗАВЕСАТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Като слуга, на когото Господ даде изобилен достъп до Престола Си, и изключително изобилие от Съкровищницата Си, аз нямам нито една причина за безпокойство или несигурност в оставащите до свършека на този свят месеци и години. Без значение дали Грабването би настъпило когато спя, или пък когато работя, аз познавам Небесната си Порта, и знам, че бисерната й Светлина ще ме изиска. Не само мен, но и съпругата и децата ми, и съработника ми, с които заедно износих тежкия товар на пророческото благовестие. И не само нас, но и всички Божии чеда, които приеха пророк в името на пророк, и не се съблазниха в сиромашията ми, нито се уплашиха от яростните вълни на нечестието против Светлината на Хълма Мория.
В минали години пламналата ми ревност за Божия Верен остатък ме караше да искам от Исус да се разпъна за всичките си братя и сестри. И ако някак е възможно – Господ да покрие с жертвата ми онези, на които не достига Вяра или Твърдост, но само и само да не спират, а да продължават да се приближават при Него. После обаче щях да разбера, че Кръстът от Господ е личен и се носи поединично. Тоест – на него е възможно да разпна единствено себе си. Така разбрах, че този Кръст идва като съдба в живота на всеки християнин. И рано или късно всеки ще трябва не само да чуе, но и да изпълни Святата Господна повеля, която гласи:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери…” (Матея 16:24-25)
Виждаш ли, приятелю мой, как Господ казва “нека дигне кръста си…”? А не е ли това недвусмислено доказателство, че всеки има да носи кръст? Друг е въпросът какъв смисъл влагат в Кръста човеците. Защото за едни той ще е украшение на верижка, за други – поемане на отговорност, а за трети – преминаване през смърт на всички човешки и плътски желания. Било, че аз съм понесъл кръста си – не мога да гарантирам, че другите ще го понесат, та дори и да са се вдъхновявали от книгите ми. Било, че на мен Господ е дал Силата да понеса страшните противоречия в живота ми – не мога да бъда сигурен, че другите ще плащат цената, както я плащам аз. Ето затова към ревността си за Бога трябваше да прибавя и благоразумие, и смирение, и мъдрост, че не зависи от оня, който иска, но от Бога, Който дава. Защото Бог Отец още на пророка Си Моисей каза:
“…и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля…” [ (Изход 33:19)]
Как и защо, къде и кога, кой или коя – това е заключено в Божия Суверенитет, и няма човешки устни, на които да е дадено да търсят сметка от Всемогъщия Бог за намеренията Му. Казвам ти всичко това, защото знам, че е възможно предишното видение да е наскърбило сърцето ти. Но по-добре да ни наскърби Исус, отколкото изменчивата човешка природа. Защото сълзите измиват очите, както дъждът прозорците. И когато на сутринта слънцето изгрее, домът ще е много по-светъл.
Аз силно се надявам, че след прочита на тази книга никой от нас няма никога повече да обръща главата си назад, та да съжалява за отминали дни или пропуснати ползи. Защото нито един от дните на Вечната радост все още не е дошъл, и нито една от Вечните ползи все още не е придобита. Тъкмо обратното – ние тепърва има да очакваме всички добрини от идещите векове на Обновлението. И ако само се замислим, че там отгоре ни наблюдава цял облак от Божии Светии, то трябва със сигурност да възрадваме сърцата си, че сме участници в Святата привилегия да прославяме Исус с Търпението и Вярата, на които сме призовани в Завета Му. Защото Апостолът Господен не напразно е хабил мастило и пергамент, та да запише:
“Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще, като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол…” (Евреи 12:1-2)
Виждаш ли как Павел е записал, че ни е нужно Търпение и Вяра? “С търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще, като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни…” Какъв беше проблемът на цялата християнска религия, та така да затъне в тресавищата на гибелни ереси и бесовски учения? Не се ли яви проблемът точно тогава, когато се изчерпа Търпението? Не влязоха ли вълците в разградените кошари точно тогава, когато пастирите престанаха да гледат към Пастиреначалника? И ако Словото Го е нарекло Начинател и Усъвършител, то не се ли открива зад тях Алфата и Омегата, Първият и Последният, Младенецът и Разпнатият? Ще бъде ли достатъчно да се доверим на Начинателя, ако не платим цената за Усъвършителя? Ще ни стигне ли за Вярата Младенецът, ако не стигнем в пълнолетно мъжество до Разпнатия? Ще научим ли Небесния Език на Любовта, ако знаем Алфата, а не познаваме Омегата?
Нека ти кажа, братко мой, че след четиринадесет години на Посвещение от моя Господ аз всеки път се чувствам пред Него като слепеца Вартимей. И от цялото си сърце съм благодарен на Исус, че никога не ме лиши от усещането, че съм слепец. Защото само така благодатните ми срещи с Него се превръщаха в онази желателна съдба, за която Той е казал:
“За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят…” (Иоан 9:39)
“О, брате Стефане! Не говори така! Тебе Господ те е направил да Му бъдеш зеницата!” – ще каже някой от Верните ми сподвижници.
Не отричам, любезни мой приятелю! Христова зеница съм! Но пак ще кажа и потвърдя, че не съм виждаща, но проглеждаща зеница! Защото пълното ми проглеждане ще се сбъдне оттатък Портата на Исахар, когато Господ ще яви сетнината ми наяве. А дотогава – аз все още проглеждам, както се случи да прогледна и във видението, което Исус ми даде, защото до този момент пак си бях сляп пред Него. Затова нека ти предам думите, които Той ми проговори, за да ме подготви за проглеждането ми:
“Слуго Мой! Както сам се убеждаваш – Търпението и Вярата на Светиите са онова, което ви трябва, за да се съхраните всред умноженото беззаконие, и да устоите против духа на лъжепророка. Но ти сега Ми кажи какво представлява Търпението, защото за Вярата съм ти говорил достатъчно…”
“О, Исусе! Търпението е Съвършеният плод на Надеждата! Защото ако за нещо се надяваме, ние с Търпение го чакаме, както ни насърчаваше Апостол Павел в Римляните…”
“А защо ти пишеш Търпението с главна буква, според както ти заповядах?” – попита ме отново Господ. А тогава аз Му отговорих, казвайки:
“Исусе! Още преди да започна да пиша тази книга, Ти ми каза, че ще ни благословиш с Твоето Търпение, а не просто с нашата представа, че можем да търпим. А Твоето Търпение, макар и не с главна буква, в Словото е записано като “дълготърпение”…”
“Точно така е, Стефане! Именно дълготърпението е Търпението с главна буква. Но ти сега отново помисли, че то е Съвършеният плод на Надеждата. А има ли библейски стихове за Надеждата, които да стигат чак до Светиите в Небесния Ерусалим?
Защото именно така книгата ще придобие в пълнота заглавието си – Търпението и Вярата на Светиите…”
Устните на Исус блестяха в такава ослепителна Светлина, щото самите стихове просто чакаха да бъдат прочетени. Ето защо с вълнение Му отговорих, казвайки:
“Ах, скъпоценен мой Спасителю! В Светлината на устните Ти прочитам стиховете, които гласят:
“…да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин…” (Евреи 6:18-20)
В този миг Исус лъчезарно се усмихна, тъй щото духът ми се потопи във вълните на неизразимата Му Любов. И Той, бъркайки в мантията Си, ме запита със съкровен Глас, казвайки:
“Искаш ли тази здрава и непоколебима Котва, слуго Мой! Искаш ли с Моята Надежда да се закрепиш съвършено в Търпението на Светиите?”
Думите на Господ подкосиха колената ми, тъй щото паднах по лице пред Него. И като прегърнах нозете Му, едвам успях да промълвя:
“Спасителю мой! Цял живот съм Те следвал с неразделено сърце и всичките ми помисли са за Тебе и в Тебе! Аз Те моля да благословиш с Надеждата Си Моите братя и сестри, за да устоят в това най-страшно време и да преминат невредими до Портите на Небесния Ерусалим…”
В отговор Господ ме привдигна на нозете ми, а след това извади в Десницата Си златна Котва, като ми казваше:
“Ела и Ме последвай във видението, което ще ти дам. Защото искам да науча на Мъдростта Си всичките Верни на Завета Ми!”
След тези думи Той отново докосна с ръка главата ми, тъй щото двамата с Него се намерихме над водите на едно пространно море, над което блестяха звездите по нощния свод. И там Исус ми подаде Котвата Си, като ми казваше:
“Хайде, пророко Господен! Имай за душата си Моята Надежда като тази здрава и непоколебима Котва, която прониква в Небесния Ерусалим, дори до Святия Олтар на Всемогъщия. А ти сега вземи Котвата и я хвърли към Небето, за да се случи писаното в “Евреи”!”
С възторг и благоговение, които не мога да опиша, аз взех златната Котва от Исусовата Десница. И като благодарих мислено на Бог за Силата на Святия Му Дух, с която ме е обдарил, завъртях Котвата неколкократно в ръцете си, като я хвърлих нагоре към звездите. Така видях, че от Котвата се яви духовна верига, която продължаваше до дълбочините на духа ми. А самата тя, като се издигна десетина метра нагоре от мен и Исус, започна да пада, докато стигна водите на морето, които я погълнаха, тъй щото усетих как веригата опъна сърцето ми. Но това море не беше просто море, а самият свят, лежащ в лукавия. И аз изненадан извиках към Господа, като Му казвах:
“Ах, Исусе! Каква я мислих – каква стана! Котвата Ти никак не стигна до Небето, но падна в морето. И сега заповядай на слугата Си да я издърпа, понеже аз не искам да хвърлям Надеждата Ти в света…”
Исус ме погледна с укор, но очите Му бяха твърде приятелски и добри. И Той, като дръпна веригата, за по малко от секунда Си прибра Котвата. А след това, изпитвайки ме с дълбокия Си поглед, ме попита:
“Кажи Ми: Какъв ти беше проблемът? Защото ако не разбереш проблема си, нито пък ще хвърлиш Котвата Ми в Небето!”
В този миг Святият Дух нахлу към сърцето ми, тъй щото ясно видях проблема си. И затова казах на Спасителя:
“Господи мой! Моят проблем е бил този, че не съм се отрекъл напълно от света, който лежи в лукавия. И затова именно морето привлече Котвата, а не Небето. По силата на една гравитация от неумрял егоизъм, аз със собствения си егоизъм съм насочил Котвата към морето, ако и духът ми да я хвърли към Небето…”
Исус поклати одобрително главата Си, а след това отново ми проговори, казвайки:
“Ти видя правилно проблема си. Но сега искам да помислиш върху думите на Мъдростта Ми. Когато хвърляш една котва, то тя да пада ли трябва, или да се издига…”
“Господи! Тя трябва да пада, защото това би било нормалното й случване. Но ето, че Небето е над мен, а морето под мен! За да се случи нормалното падане на котвата, като хвърлена от ладия, Небето трябва да ми е под нозете, а морето над главата!”
“Ами, хайде тогава! Покори Ми се, за да започнат да стъпват нозете ти по Небето! Защото тогава с Моята Надежда в сърцето си ти няма да имаш никакъв проблем!”
“Обърни нагоре нозете ми, Господи!” – извиках аз, и продължих:
“Аз се отричам от света и всичко, що е в света, защото обичам Небето Ти и всичко, що е в Небето!”
В този момент се случи чудо. Защото тялото ми се завъртя, тъй че нозете ми сочеха нагоре, докато главата ми сочеше към морето. Усещането беше странно, защото уж висях надолу с главата, но усещах, че стъпвам в Небесните места. И не просто в Небето, но върху едно друго море, наподобяващо на стъклено. И едва тогава, обърнат също като мен, Исус усмихнат ми подаде Надеждата Си, казвайки:
“Хвърли сега Котвата Ми, за да видиш къде ще падне!”
Без всякакво усилие аз просто раздвижих ръката си и хвърлих златната Котва. А тя, като полетя към водите на стъкленото море, премина през тях и продължи надолу, до Небесния Ерусалим и Святия Олтар на Отца. И чак тогава осъзнах, че съм свидетел на една пречудна картина от Откровението, тъй щото с вълнение извиках към Господ:
“Исусе! Чудо на чудесата! Виждам стъкленото море, примесено с огън, и свирачи с Божии арфи, които пеят Песента на Моисей и Агнето! Те видяха как Котвата, която хвърлих, премина край тях, и вкупом се възрадваха!”
“И няма как да не се възрадват, слуго Мой! Защото си Верен приятел на Сърцето Ми и с тази Свята пророческа книга, за която трябваше да пребориш духа на света, Аз съвършено ще извърша Святото Си Дело в сърцата на Моите братя и сестри. Защото ще науча всичките Си Верни да стъпват с нозе по Небето, по водите на стъкленото море, което е Святостта и Твърдостта на Светиите!
Ето, Божии люде!
Явих ви Скритата Манна, свързана с Търпението и Вярата на Светиите! Отречете се от духа на света, и всичко, що е в света, за да бъдат всичките ви помисли горе, тъй щото Небето да стане пътят, по който вървите с нозете си! И като имате Надеждата Ми като здрава и непоколебима Котва – хвърлете я всред стъкленото море, за да премине оттатък Завесата – при Святия Олтар на Моя Бог и Отец! Едва тогава ще разберете колко Славна е свободата на Небесните създания! Едва тогава ще съхраните съвършено Златото и Среброто на Месията! Защото ще имате в сърцата си защитата на Отца, Сина и Святия Дух!
Търпението и Вярата на Светиите!
Блажени всички, които са послушали Зова на устните Ми и Святото свидетелство на пророка Ми! Такива непременно ще пеят Песента на Моисея и Агнето, и ще намерят нетленните си бисери в Портите на Небесния Ерусалим!
Аз, Господ на Хълма Мория, осветих Търпението и Вярата Си в тези Небесни видения, дадени на слугата Ми! Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s