ТЪРПЕНИЕТО И ВЯРАТА НА СВЕТИИТЕ – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С РАЗГУЛНИЯ ЖИВОТ НА БЛУДНИЯ СИН

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако искаме да бъдем докрай искрени към сърцата си, тъй, че да се съхраним в непорочност и чисти помисли пред Бога, то непременно трябва да признаем, че Евангелията на нашия Господ Исус Христос отдавна не са Свята територия, запазена само за Званите, Избраните и Верните. Тъкмо обратното – няма други книги, които да са били повече тъпкани, осквернявани и омърсявани, освен тях. Едва ли ще изненадам някого, ако спомена, че за лукавите и коварни човеци се казва, че такива “четат Евангелието като дявола”. Чудна ли ще ни бъде тогава ревността на нашия Господ, Който иска да ни съхрани за Себе Си в библейските разкази за Собствения Си Живот? Не е ли бил Божият Син невидим наблюдател на всичките мерзости и беззакония, които нечестивите са извършили със Словото на Благата Вест? Не са ли видели очите Господни как за две хилядолетия Неговото Евангелие е било тъпкано и осквернявано от световните религии? Не е ли записал Вечният Съдия в осъдителния Си Списък стотици хиляди и милиони религиозни властници, които са разменяли Златото и Среброто Му за пари, власт и влияние на земята? Не са ли водени кръстоносни войни и кръвопролития, нарочени в Името Господне, когато просто дяволът е разделял света, за да го владее чрез латинския надпис на тъмния си пантеон, който гласи “Divide et impera”, сиреч, “Разделяй и владей”? А инициалите на този надпис не образуват ли думата “DEI”, която на латински означава “бог”? И трябва ли човек да предприеме пътуване по всичките краища на света, за да се убеди колко могъщо и повсеместно е станало влиянието на християнската религия? Трябва ли непременно да посети съкровищницата във Ватикана, зорко охранявана от видеокамери и всякакви сензори, за да се убеди къде са събирали съкровищата си папи, кардинали, монсеньори и всякаква друга религиозна паплач на Мамона? Трябва ли навсякъде да документира с фотоапарат всичката показност, пищност, разточителност и богатство на тези, които по божествените стандарти на Евангелието трябваше да бъдат “богати с Вяра” и “сиромаси в светски неща”, предадени на скромност, смирение и живот на саможертва? Не превърна ли самият свят тази християнска религия в показност и зрелище, което да отразява собствената му икономическа значимост или финансов просперитет? И когато се заредят официалните църковни празници, то какво отразяват директните телевизионни емисии? Дали бедния Лазар, покрит от струпеи, на когото кучетата ближат раните, или някой мастит религиозен козел, който с мъка удържа помпозната златна корона на главата си? Ще успее ли такъв пръч да отнесе короната си в Небесните места, та да блесне сред Божиите Светии, като най-достоен за ублажаване? Ще превърне ли златоткания си епитрахил в една едничка светла ленена дреха, или бронирания си автомобил в един чифт протъркани сандали, та дано напълно би се слял в Небесния Ерусалим сред Яков и Йоан, Петър и Андрей, Филип и Вартоломей? И ако да би се успокоявал някой, потърсил алтернатива на Римокатолицизма и Православието в християнските разклонения на Протестантството, то нима ще се възрадва сърцето му от онова, което ще види там? Няма ли да получи главозамайване от небостъргачи и празнични конгресни зали, в които може да влезе само ако си поръча смокинг под наем? Няма ли да се почувства не на място сред куп костюмирани величия, кой от кой по-титулувани и сребролюбиви? И ако тези три световни разклонения на Християнството са пуснали три дълбоки корена в почвата на онези четири Христови Евангелия, то ще се опита ли някой в Дух и Истина да сравни корените им с Корена и Потомъка Давидов? Ще намери ли всред тях “кесиите, които не овехтяват” или “венеца, който не повяхва”? Ще намери ли там съкровищата, които “молец и ръжда не ги изяждат, и гдето крадци не подкопават, нито крадат”?
Истината, братко мой, е такава, че когато някъде Вярата бъде нарочена за видима, а Словото се материализира в земното, то Исус отдавна Си е отишъл от подобно място! Защото Бог ни е обещал не земно, а Небесно Царство, не земни, а Небесни съкровища, не земен, а Небесен Живот! Така отново разбираш, че Евангелията на Христос многократно са били тъпкани, похулвани и опозорявани от много нечестиви хора, чиято сетнина е в огнения пъкъл. Защото поради такива изроди се е похулило Божието Име сред езичниците, и техните безсрамни и гнусни дела всякога са били препънка и съблазън за неутвърдените в Завета Господен. Защото са мерзост пред Небето всякакви архитектурни грандомании и религиозни проекти, когато Отец, Синът и Святият Дух са останали вън от сърцето на човека. Защото са беззаконие пред Лицето на Всемогъщия всякакви пищни и разточителни церемонии, когато Неговата Благост и Милост всячески се презират и отхвърлят. Защото когато един религиозен властник стане по-недостъпен за обикновения вярващ от която и да било Порта в Небесния Ерусалим, то тогава между него и Христос е зейнала пропаст, дълбока като бездната. И не Божият Син, но Авадон се е вселил в сърцето на беззаконния. А за мен е без значение как подобни нечестивци биха изтълкували писаното в тази книга, нито пък дали биха ме претегляли през доктрините на своята безбожност. Понеже още в една от първите пророчески книги на служение “Мория”, наречена “Златното теле на църквата” Господ ми даде да разбера, че има както дял от Бога, така има и дял за Бога.
Виж, братко мой, цялата християнска религия на земята, и знай от слугата Господен, че всичките й лидери и царе имат дял от Бога, но нямат дял за Бога! И именно заради това последно съждение Господ ми даде видението от Живото Си Евангелие. Видение, с което Неговият Верен остатък ще се закрепи в Търпението и Вярата на Светиите.
Онова Търпение, с което да дочакаме обещаното от Исус, което не е в този свят! Онази Вяра, с която никога да не изгубим прицелната точка, но своевременно да я съхраним в сърцата си! Защото времето за категоричната ни промяна е “днес и сега”, докато все още Вратата не е затворена при Пътя, и Господ ни призовава да се съберем при Него. “Утре” ще бъдем безвъзвратно закъснели, защото отлагането с “утре” е уловка на измамата, примка в нозете, която винаги ни задържа да не направим съдбоносната крачка. Именно тази крачка ще ни е нужна, за да се съхраним с непоколебим дух в Спасителната ни Канара, Която е Исус. А след всичко, написано дотук, нека ти предам думите, които Спасителят проговори на духа ми, миг преди да ми даде видението от Живото Си Евангелие. Ето думите Му:
“Слуго Мой! Когато произнесеш думата “Завет”, то с какво я свързва сърцето ти?”
“О, Исусе! Заветът е Твоето Завещание! А Завещание има там, където има наследство. Тъй щото под Завет аз разбирам Твоето Небесно Учение, което ще ни направи Божии наследници в Небесното Царство!”
“Правилно Ми отговори, Стефане! Защото наистина ето това е Заветът Ми – Завещание, с което се наследява Царството! А сега помисли и Ми кажи кои се удостояват да бъдат наречени наследници, за да имат право в Завещанието?”
“Господи мой! Това са Божиите чеда, достигнали до пълнолетното мъжество, в мярката и ръста на Твоята пълнота! Това са всички, които Отец е призовал да бъдат участници на Твоето божествено естество, в Твоя Образ, в Твоята Сила, в Твоя Дух!”
“Така е! И тук също Ми отговори вярно! Но сега помисли, че Отец Ми е направил Завещанието достъпно за всички – както за наследници, така и за ненаследници. Тъй щото всички могат да се докоснат до обещанията в Завета, но не всички да ги получат. И в отношението към Завета едни ще проявят Вяра и Търпение, но други – невяра и нетърпение. А ти – като разделиш ясно едните от другите – кажи Ми:
В коя от двете групи ще се появи конфликт с Бога и Отца – в тази на търпеливите и Верните, или в тази на нетърпеливите и неверните?”
“О, Спасителю мой! Нетърпеливите и неверните ще стигнат до конфликт с Бога и Отца, защото те искат всичко от наследството – днес и сега!”
“А кой максимално би се възползвал от нетърпеливите и неверните, за да ги обърне в бунт против Бога? Няма ли това да е дяволът?”
“Така е, Господи! Дяволът е, който ще подклажда желанията, амбициите и страстите на неверните и нетърпеливите. И тогава те ще бъдат измамени да направят размяна на Божието Наследство с друго наследство на земята, защото не са достигнали да преминат през Портите на Небесния Град, нито да се увенчаят с Венеца на Славата, за да бъдат наследници на Царството!”
Господ тъжно се усмихна на думите ми, а в очите Му бликнаха сълзи. И ето, че Той продължи да ми говори, като казваше:
“Знаеш ли кой е най-големият ужас за душите на антихристите, погълнати в пламъците на ада? Това е ужасът да осъзнаят, че са проиграли шанса си за Вечен Живот по най-безумния начин! Защото никой от тях не е отворил Библията с желание да погуби душата си, но с намерение да се спаси. Никой от тях не е призовавал Бога с желание да Го похули, но с намерение да Го следва! Но когато е дошъл мигът всеки от тях да вдигне кръста си, да се отрече от себе си, и така да Ме следва, у мнозина плътското е надигнало страшен вой, защото е искало невъзможен дял от Бога. Небесно обещание, което да се реализира в земен живот! Сетнина за Светии, която да се получи от ръце на нечестиви! И тогава твоят Небесен Отец е прочел притчата на Сина Си, за да я превърне в съдба за всички, които отказват да се уповават в Търпението и Вярата, но се мамят в нетърпение и невяра.
И ето, Стефане! Аз дойдох към сърцето ти, за да ти дам притчата Си като видение от Живото Евангелие, та дано всички биха я разбрали и проумели, за да бъдат съхранени без недостатък всред умноженото беззаконие.
А ти знаеш ли коя е тази Моя притча?”
“О, Исусе! Без всякакво съмнение съм сигурен, че това е притчата за блудния син, защото Святият Ти Дух я разгърна в сърцето ми, докато Ти ми говореше…”
Спасителят ме прегърна, а след това отново продължи да ми говори, казвайки:
“Прочети сега първите думи, които съм изрекъл в притчата Си, за да ги видиш и в самото видение, което предстои…”
Отворил библията си, аз жадно започнах да чета думите Господни, които гласяха:
“Някой си човек имаше двама сина. И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота…” (Лука 15:11-12)
Докато още четях, Исус пак ми проговори, казвайки:
“Виждаш ли как по-младият син иска с нетърпение дела, който му се пада от имота? Ето това негово желание отговаря на религиозните амбиции, които мнозина имат към Завета Господен. Те си искат дела от наследството, при все, че са твърде млади и непълнолетни. Те искат Господното Евангелие да им послужи не за Небесен, но за земен успех. Не за Небесно блаженство, но за земно благоденствие. А сега забележи твърде важните думи в онова, което Ми цитира:
“И той им раздели имота…”
Може ли Моят Всемогъщ Отец да раздели Завет, който е неделим и Свят, или нетленно Наследство, което е утвърдено до века?”
“Не, Исусе! Заветът Ти остава един, както и Наследството!”
“Защо тогава съм казал в притчата Си, че Той им раздели имота? Какво е в случая разделянето?”
От въпроса на Господ в сърцето ми блесна искра, която беше самият отговор. Ето защо Му отговорих, казвайки:
“Ах, скъпоценни мой Учителю! Отец е пратил дух на разделение, който да действа, та да се отсеят Верните от неверните, търпеливите от нетърпеливите. И този дух е Легион, духът на лъжепророка, който мами мнозина да си получат земния дял, като се отрекат в дело и пример от Небесния! Именно това е разделянето на имота от Бога и Отца! Разделяне, за което и Апостол Павел ни е предупредил във “Второто послание към Солунците, където е писано:
“И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата…” (2 Солунци 2:11-12)
“А каква е самата лъжа, слуго Мой? Не е ли тя измамата да си послужиш с Небесен Завет за земно благополучие, и с Небесни обещания за земно благоденствие?”
“Точно това е лъжата, Исусе!”
“Виж тогава видението, което ще се разкрие пред очите ти. Защото то е Господната присъда върху блудницата Вавилон, която е създадена от блудните синове…”
В този миг Господ докосна главата ми, тъй щото пред очите ми се разкри и самото видение. Аз виждах как по-младият син напуска Святото Присъствие на Баща си, държейки през рамо торба, пълна със Златото и Среброто на Месията. Така той твърде много се отдалечи от дома на Баща си, тъй щото дори напусна страната, в която живее Той. А и самата притча на Исус напълно доказваше видяното от духа ми, понеже в нея беше записано:
“И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна…” (Лука 15:13)
А ето, че край него тутакси наскачаха демони на алчност, сребролюбие и користолюбие. И като го мамеха да вади от торбата си златните и сребърни монети на Баща си, мигновено му ги осребряваха в земни пари и богатства. Така съвсем скоро безумецът влезе в огромна и шумна гостилница, където започна да яде и пие с пияници и блудници, като постоянно бъркаше в торбата си и вадеше монета след монета. Била тя златна – за да се поругава с Вярата Исус Христова, била тя сребърна – за да омърсява и продава Словото Му. А като го видяха, че е твърде богат, около него се вкопчиха всякакви користолюбци и мошеници, като го нудеха отново и отново да хвърля златни и сребърни монети за разточителни пиршества и най-отявлени оргии. Но ето, че накрая торбата му се смали, тъй щото в нея бяха останали само една шепа монети. И блудният син, пиян и с потъмнял поглед, ги извади в ръката си и ги хвърли на гостилничаря, казвайки му:
“Налей на всички ни за последно! И напълни до горе чиниите с вкусни мезета! Да ядем и пием, защото утре ще умрем!”
Така, сред оглушително одобрение, той разкъса торбата, в която вече нямаше нищо от дела, даден от Баща му…
Гледката бе тъжна и страшна. Едва сега разбирах колко неподправен е ужасът да имаш дял от Бога, но не и дял за Бога. А Господ, като докосна с ръка рамото ми, тихо проговори, казвайки:
“Нека сега видението продължи в един по-късен момент, когато тази чужда на Бога страна е обхваната от голям глад и разорение. И ти виж на кого отива да се представи блудния син…”
С вълнение погледнах към видението, когато видях как блудният син коленичи пред самия дух на лъжепророка, който е духът Легион, просейки благоволението му, и казвайки му:
“Ах, господарю мой! Помогни на един окаян нещастник, изпаднал в лишение и изгубил всичко!”
А Легион, като се разсмя гръмогласно, казваше му:
“Поклони ми се и ще ти помогна! Целуни пръстена ми, и ще ти дам да пасеш свинете ми! Но на рошковите им да не посягаш, защото не си ми станал толкова угоден, колкото са те!”
В следващия миг безумецът вече целуваше пръстена на лъжепророка и му се покланяше. А в един по-късен миг от видението аз вече го виждах как угоява свинете на Легион, без да може да се докопа дори до помията им. И тогава сълзи бликнаха на очите ми, тъй щото извиках към Исус:
“Ах, Господи мой! Ще се сбъдне ли целият прочит на притчата Ти в това видение? Ще преживее ли блудният син покаяние, та да има сила да се върне при Баща си и да потърси прошка от Него? Ще извика ли този блуден син на своя Небесен Отец:
“Тате, съгреших против Небето и пред Тебе; не съм вече достоен да се наричам Твой син; направи ме като един от наемниците Си…” (Лука 15:18-19)
В отговор Исус избърса сълзите ми с Десницата Си. А после тихо ме попита:
“Преживяха ли покаяние търговците, които ти дадох да изобличиш преди четиринадесет години? Преживяха ли покаяние пасторите-наемници, които превърнаха Евангелието Ми в дискос за собствения си просперитет, за да си накупят апартаменти и коли, и да платят за престижните университети на отроците си? Преживяха ли покаяние чародеите в духа на Езавел или насилниците в духа на Корей? Дойде ли някой от твоите хулители пред портата на дома ти, за да ти каже:
“Прости ми слуго Господен, защото те похулих, и грехът ми е тежък пред Бога и Отца! Застъпи се за мене, грешния, в молитвите си, защото стъпках жертва, която не биваше да се тъпче, и поругах светило, което не биваше да се поругава!”
Дойде ли някой от тези, които те разпънаха на Кръста Господен, та горко да изплаче безумието си, и да ти каже:
“Прости ми, Божий човече, и не зачитай гвоздеите на мерзостта ми, с които те прободох в ръцете и нозете, когато изгарях книгите, които ти даваше даром на Божието домочадие! Грехът ми е винаги пред мене, и стореното ме осъжда, и мир от Бога нямам!”
Дойде ли някой от яловите и неблагодарните, за да ти каже:
“Прости ми, Маслино Господна, че ядох изобилно от тлъстия ти корен, но всякога останах с празни ръце за делото ти, и без никакъв благ дар за даването ти! Помажи ме с Масло в Господното Име, за да се изцели сърцето ми от тази най-лоша болест на безплодието, заради която губя едничкия си дял за Бога!”
Казвам ти, слуго Мой, че само за малцина тази Моя притча ще се сбъдне в целия си прочит, понеже духът на умноженото беззаконие днес е ослепил сърцата и душите. И едно най-страшно коравосърдечие владее мнозинството!
А на всички Мои – Звани, Избрани и Верни, които сега прочитат думите Ми и виждат Скритата Манна в Моето Евангелие, Аз сега ще кажа:
Имайте Търпението и Вярата Ми, за да наследите обещанията на Завета Ми! Пребъдвайте в Златото Ми, за да скриете помислите си далече по-горе! Пребъдвайте в Среброто Ми, за да се съхраните без порок – в дух, душа и тяло до мига, когато ще ви грабна при Себе Си!
И най-сетне – последвайте Ме в последното видение, което ще дам на сърцата ви! Защото то е Святата Надежда, която прониква като Котва оттатък Завесата – в тържеството на Божиите Светии и всред духовете на усъвършенстваните праведници!
Аз, Господ на Хълма Мория, все още говоря и не млъквам! Блажени блудните синове, които имат Силата да се върнат при Баща си! Той греха им няма да Си спомни, и падението им няма да Му дойде наум! Но непременно ще ги облече с бяла дреха, и ще тури Пръстена на Завета на ръката им! И като ги насити с Благостта на жертвения Си юнец, ще ги запише като род на Изкупените!
Амин и Амин!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s