1. ВИДЕНИЕТО С ПЪТНИКА, СЛЯЗЪЛ ОТ ЕРУСАЛИМ В ЕРИХОН

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
За Божий злострадалец, преживял многократно през годините отмъщенията на Сатана, аз бих могъл да се впусна в дълги и обширни свидетелства на какво е способен Божият противник спрямо някой, който руши делата му и изобличава гнусотиите му. Не е имало пророческа книга, в която макар и вкратце да не съм споделял за скръбта, станала сянка на цялото ми слугуване към Исус. И ако аз съм правил това, то не е било, за да търся съжаление или съчувствие, но за да може всеки, който преживява същото, да се утеши, че в гонението не е сам. Защото гонение има само там, където Исус е жив в сърцето, за да бъде живо и обещанието Му:
“Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят…” (Йоан 15:20)
Имаме ли тогава някакъв съществен проблем? Отговорът е:
Не! Защото гонението не е изява на насилие, но свидетелство за безсилието на дявола! Тъй щото аз всякога ублажавам човеците, които са гонени заради Божията Правда, както и те неведнъж са ублажавали мен!
Какво обаче се случва с човек, който няма гонение заради Христос, а въпреки това се изживява като християнин и последовател на Божия Син? Стои ли такъв в Завета Господен или си въобразява, че е смачкал дявола с подметките си, тъй щото цялата тъмнина се е парализирала под нозете му? Какво изобщо става с цели общества от безоблачно християнство, които си празнуват така, сякаш, че са на Сватбената Вечеря на Агнето? Какво се случва с тщеславните църкви, в чиито събрания омаяните танцуват и се веселят, сякаш Грабването вече е преминало? Има ли обещание на Спасителя, което да спестява на последната Му Невяста гонението и разпъването на Господния Кръст? Има ли “сигурно местенце” в последния духовен сблъсък между Святостта и умноженото беззаконие, в което християните да са зрители, а не участници, или коментатори, а не жертвени юнци на Бога и Отца? Истината е, че такова “сигурно местенце” може да съществува само в извратените помисли на богоотстъпниците, сключили мирен договор с дявола, по силата на който той не им пречи, ако те не му пречат.
Една от истините, която искам всеки от читателите на тази книга да разбере и проумее, е фактът, че докато свидетелствата на Духа се виждат като измама за плътта, свидетелствата на плътта всякога са измамни пред Духа. Какво означава това, обяснено най-простичко?
Именно фактът, че плътта силно се противи на Духа, и не приема свидетелството Му за Истина, както и това, че Духът всячески се противи на плътта, изобличавайки усещанията й за лъжливи. Плътта е, която някога е накарала служителят на Лаодикийската църква да си каже:
“Богат съм, забогатях, и нямам нужда от нищо…” (Откровение 3:17)
И Духът е, Който е изобличил същият служител, казвайки му:
“…а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол…” (Откровение 3:17)
Тъй щото – една и съща даденост – погледната от плътта или от Духа, става превратна в тълкуването си. И от избора на човек – към тълкуването на Духа или към това на плътта – ще зависи и сетнината му. А ако ние приложим това духовно наблюдение и върху гонението, то тогава дяволът ще се окаже най-погубителен за нас не когато претърпяваме злото му, а именно когато престанем да го усещаме. Защото в този, втория случай, той ни е измамил в плътта, за да не усетим пораженията в духовното си естество. Да се притесняваме ли тогава, че Сатана е вдигнал буря против сърцата ни? Не разбира се! Защото бурята против нас е заради Канарата вътре в нас! Но ако лукавият смени бурята със затишие, то тогава наистина е дошло време за най-голямата му измама, за която след няколко изречения Господ ще ни даде видението от Живото Си Евангелие. А аз нека още малко да продължа с размишленията си.
Виждаш ли, братко мой, как Господ е видял за нас самите, че сме богати с Неговото Злато и Сребро? Това е твърде голяма отговорност за нас! Защо отговорност? Именно защото в областите на Духа трябва да се плаща цена за всяка стъпка след Спасителя.
Ние заплащаме цената с Неговото Злато и Неговото Сребро!
Защо с Неговото Злато?
Ами защото ходим по невидима пътека със стъпки на Вяра!
Защо с Неговото Сребро?
Ами защото не можем да направим нито една стъпка на Вяра, без тя да е изява на Неговото Слово!
Така разбираш, че Златото и Среброто на Месията не са ни дадени, за да ги държим непокътнати, но за да плащаме с тях цената, която Господ иска от нас. Именно така праведният живее чрез Неговата Вяра и се упътва чрез Неговото Слово. Както на земята не можеш да си купиш нищо от магазина, без да платиш на касата нужната цена, така и в Духа не може да се придобие нищо, без да се заплати цена с Вяра и Слово. И на това съждение свидетелстват верните стихове, които гласят:
“А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят…” (Евреи 11:6) 
Как мислиш тогава? Ще се съгласи ли побърканият дявол да гледа безучастно, че си събрал изобилие от Христовото Злато и Сребро, с което заплащаш стоенето си пред Бога и Отца във всеки от Кръговете на Святостта Му? Няма ли Сатана да се преправи на светъл ангел, и като изскочи отнякъде – да ти предложи размяна? Нека ти представя нещата с един убедителен пример, който Господ даде на сърцето ми:
Представи си, че тръгваш със самолет за Париж с едно куфарче, пълно с български левове. Ти пристигаш на аерогарата на френската столица, като си правиш планове да си прекараш чудесно цяла седмица. И още на терминала пристъпваш до павилион, за да си купиш туристическа карта. Но продавачката отвътре те гледа учудено и чака да й заплатиш цената на картата. Така ти изваждаш една банкнота от българските си левчета, като я питаш колко трябва да й дадеш. Но тя категорично върти глава в знак на неодобрение, и с усмивка бърза да ти каже:
“Не, господине! Тук вашата валута не върви! Потърсете услугите на обменно бюро, защото трябва да ми платите за картата в евро!”
Каквото и да правиш, братко мой, ти ще си останеш напълно неплатежоспособен докато не обмениш левовете в евро. Едва тогава няма да имаш никакъв проблем с плащането на която и да било покупка или услуга. А сега си представи нещата под друг ъгъл, който касае не пари, но Вяра и Слово.
Ще те ползват ли Вярата и Словото на Исус в света на дявола? Или обратно – ще те ползват ли парите в Небесните места на Святия Дух? Не трябва ли да поставиш категорично разделение между Божиите и светски богатства с онази Мъдрост на Спасителя, за която в Евангелието е писано:
“Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му. И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците. Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не? А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери? Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз. Той им каза: Чий е този образ и надпис? Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога…” (Матея 22:15-21)
Разбираш ли, най-сетне, че Вярата и Словото са за сърцето, а парите – за портмонето? А сега виж и коварният прицел на Сатана, защото той се състои в лукавото кръстосване на приоритетите, при което измаменият приема в сърцето си лъжливия принцип:
“Да отдава Кесаревото на Бога, и Божието на Кесаря!”
Точно в този момент е дошъл златният шанс за демоните на измамата и лукавството. Защото те нямат по-важна задача, поставена им от дявола от тази – да опропастят Вярата и Словото на Христос в сърцето на човека. А това се е случвало, случва се и ще се случва до свършека на света. В противен случай Яков не би написал съвършено точните си думи против рода на беззаконните, които гласят:
“Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелства против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите. Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане. Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи…”  (Яков 5:1-6) 
Има ли нещо по-страшно и погубително от това – да осребриш Словото на Господ, и да размениш Вярата Му за поклон пред Мамон? Как тогава Златото и Среброто да не ръждясат? Как светлият и чист висон да не бъде прояден от червеи? И ще се яви после пред християните този опустошен от дявола проповедник, за да размахва Библията в ръката си, и да лъже сърцата с измамата на просперитета си. И как няма да се намери един в събранието, който да извика против съблазнителя:
“Измамна порто на дявола! Златото и Среброто на Месията отдавна са ръждясали в сърцето ти! Отказвам да слушам свидетелства за вяра, която печели просперитет на земята, а не Вечен дом на небесата! Отказвам да приемам слово, което дрънка от амвона като Юдови сребърници, защото сетнината му е в огнения пъкъл!”
Тъжното е в това, че човеците с непоколебим дух за Бог ще стават все по-малко, поради все по-засилващия се дух на умноженото беззаконие. Вкопчени като удавници за сламка в мизерното си битие, човеците ще търсят в църквите не спасителна връзка с Бога, а “спасителни” пакети захар и брашно, ориз и макарони, консерви и сухо мляко. Притиснати от голямото нямане, сиромаси ще се блъскат, за да получат не светлия и чист висон на Духа, но един кат дрехи втора употреба. Те ще викат “Амин” на каквото и да е там, проповядвано от амвона, само и само да дочакат така жадуваното раздаване на користите. И това, ако не е болест, как да го наречем? И ако това не е окаяност, то с какви думи да го определим? Ще припомни ли някой на гладния стомах сериозното предупреждение на Апостол Павел:
“Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление…” (1 Коринтяни 15:19)
Къде са Търпението и Вярата ви, Божии хора? Къде е благочестието на Седрах, Мисах и Авденаго? Къде е оня искрен и Свят страх от Бога, за да не повтори никой греха на Исав, който само за едно червено ястие се отрече от първородството си?
Нека видението, което Господ даде на сърцето ми, да бъде за всички вас като най-вярна сигнална лампичка за нещата, които се случват или не се случват в живота ви. Защото докато аз оставах с духа си в Присъствието Му, Исус отново започна да ми говори, казвайки:
“Слуго Мой! Мислил ли си върху думите Ми, че в последните времена любовта на мнозинството ще охладнее поради умноженото беззаконие?”
“Да, Исусе! Не просто съм мислил върху тези Твои думи, но сърцето ми ги открива и преоткрива всеки ден…”
“Как мислиш тогава? Силно ли е още Евангелието на твоя Господ, за да даде отпор на дявола и бесовските му измами по цялата земя, довели до това най-страшно охладняване и коравосърдечие?”
“О, Господи мой! Твоето Евангелие остана единствено Спасително прибежище за Твоите в това жестоко време. Защото Ти оставаш Същият – вчера, днес и завинаги!”
Тук Исус се усмихна и погали главата ми, а след това продължи да говори, като ми казваше:
“Да, Стефане! Така е! Аз наистина оставам Същият, но не такъв беше прицелът на думите Ми. Затова нека да ти помогна с друг въпрос:
Какво би се случило с една река, ако върху нея се стовари всичкият възможен арктически студ на земята?”
“О, Исусе! Реката ще се втвърди и замръзне!”
“А няма ли чрез втвърдяването да се съхранят водите под леда – чисти и кристални каквито винаги са били?”
“Да, Спасителю мой! Ти Си ми давал видение за тази река в годините от Кръга на Хляба, когато написах книгата за “Песента на Божия слуга Моисей”…”
“А мислил ли си върху това, че и Евангелието също може да се втвърдява, за да съхрани чистотата си? И в този случай самото втвърдяване няма ли да отговаря на един радикален и Свят прочит, който да съхрани Божиите чеда невредими от умноженото беззаконие?”
“Точно така би станало, Господи!”
“Спомни си тогава за онази случка в Евангелието, когато един законник искаше да оправдае себе си, а не Словото Божие. И когато Аз му казах да възлюби Бога с цялото си сърце и душа, и с всичката си сила и ум, а също така и ближния както себе си, той Ме запита:
“А кой е моят ближен?” (Лука 10:29)
Какво стори тогава твоят Господ, слуго Мой?”
“О, Исусе! Ти му разказа историята за Добрия Самарянин, който показа Милост на пребития от разбойниците, (за разлика от свещеника и левита, които избягаха на отсрещната страна), и така най-ясно да обясниш на законника, че ближен за човека е оня, който би се погрижил за него с Божията Любов…”
“Как мислиш тогава? Актуална ли е още тази случка с Добрия Самарянин за времето, в което живееш?”
“Да, прекрасни мой Спасителю! Та нали Ти ми даде да напиша чудната пророческа книга за “Двете монети на Самарянина”, съвършено свързани със Завета Ти. И затова случката Ти ще остане актуална…”
В този миг Господ се взря в очите ми, а погледът Му стана необикновено проницателен. И Той отново ме попита, казвайки:
“Не трябва ли Аз да направя един последен прочит на случката Си, за да разберете не последствията, а причините да се случват злините. Понеже всички вкупом бихте Ми казали:
“Господи, Господи! Благословен да е Добрият Самарянин, че е показал милост на пребития от разбойниците!”
Но колко от вас биха Ме призовали с едни други думи:
“Господи, Господи! Подействай така, че никога Твоите да не бъдат пребивани от разбойници!”
Защото, ако размислиш с Мъдростта Ми, каквото е потърсил пребитият – това е намерил! И нека видението, което ще ти дам, да покаже на всичките Ми братя и сестри, че именно днес е времето, когато мнозина биват пребити от разбойници, понеже губят Вярата и Търпението. А сега нека и самото Ми видение да се разкрие пред очите ти…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй щото пред очите ми се разкри видение. Аз виждах Небесният Ерусалим в цялата му красота и великолепие. Духът ми стоеше с Господ пред една от Портите на Града, когато видях как по Небесната пътека се задава пътник към Царството. Той беше привлечен от бисерната Светлина на Ерусалимската Порта и вече правеше последните си крачки, за да стигне до нея. А точно тогава Исус вдигна ръката Си и ми даде знак да внимавам твърде много. И имаше защо, понеже там на Небесната пътека се появи духът на Мамон, ковчежникът на дявола и императорът на светското богатство. Той разпери златната си пелерина като прегради пътеката пред пътника и му казваше:
“За къде си се запътило, чедо мое, с тази толкова дълбока и пълна торба!”
“О, аз следвам пътеката на Вярата и Словото на Исус!” – отговори пътникът. А след това продължи:
“Една бисерна светлина е пленила сърцето ми и твърде силно ме привлича!”
“А извърши ли ти Божията Воля за земята, та да бързаш да си търсиш място на небесата?” – продължи да настоява Мамон. Това накара пътникът да му каже:
“Тази е Волята Божия – да си събирам съкровища на небесата!”
“Къде са човеците, които трябваше да докоснеш с благовестието за Исус? Тях забрави ли ги, или останаха някъде долу?” – отново попита Мамон. А пътникът, като наведе главата си, каза:
“Времето на земята е твърде зло и охладняло! И неверието се шири между хората, тъй щото малцината ме оставиха, когато пътеката се стесни премного…”
Тук Мамон лукаво извиси гласа си и строго извика:
“Пътеката ли се стесни, или ти стесни сърцето за братята си! Малко ли Злато и Сребро имаш в торбата си, та да ги облекчиш в мъката и немотията им? Да те приема ли Бог един едничък в Царството Си, когато си изоставил ближните си надолу по пътеката? Да се отваря ли бисерната Порта за тебе, когато през нея могат да преминават само прославените? Каква Слава носиш ти за Небесния Цар?”
Тук пътникът се смути и не знаеше как да отговори. А тогава Мамон хвърли златната си пелерина върху него, като му казваше:
“Върни се обратно надолу по пътеката и се научи да правиш Вярата и Словото живи и деятелни. Златото и Среброто в торбата ти са напълно достатъчни, за да извършиш Съвършената Божия Воля. А те могат да тежат на мястото си само тогава, когато придобиеш тяхната земна равностойност. Иди с тази твоя торба долу, и не се връщай тук горе, докато не придобиеш души за Господа…”
“Но как да ги придобия, как? Малцината, с които вървях, не издържаха на вятъра!” – извика жално пътникът, понеже сърцето му се раздвояваше. А Мамон с преправен глас му отговори, казвайки:
“Слушай Гласа на Бога! Аз съм ангел от ангелите Му, пратеник от Славата Му! Следвай мен, за да ти помогна да се върнеш тук горе както подобава – славен в Неговата Слава и побеждаващ в Неговото Име! А сега ми дай Златото и Среброто на Месията от торбата си, за да ги направя равностойни за земята!”
В този миг пътникът направи възможно най-страшния компромис, понеже свали торбата от рамото си, като я подаде на Мамон, казвайки му:
“Ето, вземи я! Понеже как да бих стигнал до Портата на Града без твоята помощ!”
Така ковчежникът на дявола ловко дръпна торбата. И като покри пътника с пелерината си, хвърли торбата към Ерусалимската Порта, крещейки ехидно към Господа:
“Задръж Си прехвалената Вяра и Слово, защото този Твой пътник вече не ги ще! И аз ще го направя от пътник към Ерусалим, да стане свидетел на Ерихон…”
В следващия момент, Мамон ловко извади подобна торба от мантията си, като я пъхаше в ръцете на пътника, казвайки му:
“Изисках за тебе благословението от Отца, Сина и Святия Дух! Слез долу и ме следвай, за да бъдеш успешен както никой друг!”
Ето, че пътникът вече слизаше по пътеката, а сърцето му с всяка изминала крачка се помрачаваше. А когато вече беше напуснал Небесните места, около него се стрелнаха демони от поднебесието, които яростно разкъсваха бялата му дреха, докато го съблякоха гол, и накрая започнаха да нараняват и духа му. Но най-голямата изненада във видението беше пълната неадекватност на пребития и поруган пътник. (Точно тук, братко, си спомни писаното по-напред как плътта тълкува лъжливо състоянието на духа – б.а.) Той се смееше и викаше “Алелуя” и “Амин” на собственото си опустошение, без изобщо да разбере ужаса и жестокостта на падението си. Той вече нямаше Златото на Месията, за да разсъди, че Мамон е направил подмяна на вярата му. Той вече бе изгубил и Среброто на Месията, за да проумее, че е пленник на гибелната ерес на финансовия просперитет. А тогава Господ със сълзи в очите Си ми проговори, като казваше:
“Хайде, Стефане! Спомни си Моите думи в Евангелието! Спомни си писаното:
“Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв…” (Лука 10:30)
Кой е оня, който би слизал от Ерусалим в Ерихон? Няма ли това да е опак и нечестив човек, който е готов да размени горното за долното? Няма ли това да е безумец, който, при все, че е стигнал дори до Портите на Небесния Град, пак в последния момент не е имал достатъчно Търпение и Вяра, за да устои? Виждаш ли как в писаното е казано, че този безумец “налетя” на разбойниците, които го съблякоха и нараниха? Какво значи някой да “налети”? Не е ли бил такъв като птица в полета си към Небето, която отпосле е паднала в лукавата примка на птицеловеца? И ако Аз с божествена строгост съм заповядал в Откровението, казвайки:
“(Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му)…” (Откровение 16:15)
…то какво им се пише на всичките жители зад крепостите на Ерихон, които все по този начин са го напълнили – с ужасни компромиси и духовни падения?
Ето, предупреждавам Църквата Си, като й казвам:
Невясто Моя! Във времето на умноженото беззаконие и до мига на Грабването ти ще бъдеш като един чувал бисери, пръснати по лицето на целия свят. Всеки от бисерите ще помни и пази Святите Ми думи, които гласят:
“Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен…” (Матея 10:22)
Ако пътникът в това видение своевременно се беше уповавал на тези Мои думи, той нямаше да отпадне в заблудата на беззаконните, но щеше да извърви и последните стъпки до Портата си и Вечния Живот. И ако всички да бихте знаели, че Златото и Среброто Ми в сърцата ви са Личното потвърждение на Завета Ми с всеки от вас, то да не биха го разменяли за нищо друго. Защото кой от вас няма своя библия, та да твърди, че му липсва Среброто Ми? Или кой от вас не е получил изобилно от Вярата Ми в Святия Дух, та да твърди, че му липсва Златото Ми? Или най-сетне – кои от вас да биха тръгнали да роптаят пред Мене, че не са спасили този или онзи чрез благовестието, когато никой не дохожда при Сина, ако не е бил привлечен от Бога и Отца?
Ето, предупреждавам всички с това видение, че Аз имам Силата отново да бъда Добрият Самарянин – дори и за изпадналите всред Ерихон, които са готови да спомнят първата си любов. (Понеже именно заради Спасителната Си Сила казах в притчата Си, че разбойниците оставиха човека не мъртъв, но “полумъртъв”, сиреч, с една последна искрица надежда за покаяние.) Защото ще излея на раните им Виното и Маслото Си, и ще ги изкупя с двата Си динара. Понеже единият от динарите е златен – за да им възвърна Вярата Си, а другият – сребърен, за да ги оправдая в Словото Си! А ти, слуго Мой, сега Ме последвай в следващото видение, което ще дам на сърцето ти, защото то е не по-малко разтърсващо от това, което вече видя. И там отново ще се яви радикалният и Свят прочит на твоя Господ на изреченото от Него в Евангелието.
Аз, Господ на Хълма Мория, все още говоря и не млъквам!
Блажени всички, които Ме познават като Добрия Самарянин!
Да, блажени са!”