КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Пиша началните редове на това пророческо послание с дълбокото убеждение, че то е предназначено за всички Верни и непоколебими Божии хора, които устояха в Словото на Божия Пророчески Дух през последните четиринадесет години, откакто съществува служение “Мория”. За читател, който случайно е придобил тази книга, ще бъде трудно и дори невъзможно да си представи, че е възможно такова Посвещение и такъв Път. Но това е Истината, каквато Господ я даде за преживяване както на мен, така и на приятелите ми в Бога. И аз знам, че докато имам съдбата да пиша пророчески книги, Святият Дух ще докосва и посочва човеците, които да споделят тази съдба с братска вярност и постоянство. Защото имам духовна отговорност не към съмняващи се или невярващи хора, но към Божието домочадие, което приема пророк в името на пророк, за да получи и награда на пророк, според Святите и Истински думи на Спасителя:
“Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи…” (Матея 10:40-41)
Още в края на изминалата 2010 година Исус проговори на сърцето ми, че новата година ще започне с ново пророческо послание, което ще напиша и дам на Верните Му. А причината за това послание Господ ми обясни с все по-силния духовен натиск, на който ще бъдат подложени всички, които приеха цялата духовна програма на Божия Пророчески Дух. Аз не искам никой от Божиите хора да изпадне в положение да има къса памет, та да забрави колко Свято и Благодатно беше Делото, за което беше употребен слугата Господен. Защото моята съдба от Небето беше и остава да давам на християните Дух от Духа Господен, Вяра от Вярата Му, Светлина от Светлината Му, Присъствие от Присъствието Му. И стана така, че колкото повече аз бях духовно обогатяван от Небето, толкова повече чрез мен се обогатяваха тези, които приеха пророческите послания за Верни и Истинни. А дяволът никак не може да приеме, че в неговия свят на поквара, тъмнина и беззаконие има човеци, които блестят като светила на Сион. Ето защо (по изрично уверение от Исус) аз знам, че гонението, което преживява моето сърце, не е много по-различно от гонението, което преживяват сърцата на всичките ми братя и сестри. И те трябва да бъдат сигурни, че именно със своето преживяно злострадание ще платят цената да останат Исус Христови за Вечността.
Междувременно, докато Господ подготвяше сърцето ми за виденията в тази пророческа книга, Той ми даде да видя ужасните духовни поражения, които тепърва ще преживеят всички, които нямат непоколебим дух за Него. А видяното до такава степен наскърби сърцето ми, щото се почувствах длъжен по някакъв начин да оставя предупреждение, сиреч, напомняне за човеците, които участват в греховете на умноженото беззаконие, без никак да се замислят, че това ще се окаже фатално за тях. Защото на пръв поглед е много лесно някой да влезе в сайта на служение “Мория”, а след това да изтегли каквато му скимне книга, воден не от Святия Дух, а от плътско любопитство какво се крие зад пророческите заглавия. Но клопката идва отпосле, когато същият неразумен човек реши да се запознае със съдържанието на онова, което е изтеглил. Защото тогава духът му се оказва на място, за което не е платил цена пред Бога, или пред духовни противници, които никога не е побеждавал чрез Вярата на Исус.
Какво се случва тогава?
Нищо повече, освен духовен прочит на стиховете, с които Божието Слово веднъж вече ни е предупредило, че естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, но го смята за глупост. (Вж. I Коринтяни 2:14) А тогава такъв се запечатва в “заблуждението на беззаконните”, за което е писано:
“И считайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост. Както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тия работи; в които послания има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите писания, за своята погибел. И тъй, вие, възлюбени, като сте предизвестени за това, пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си…” (2 Петрово 3:15-17)
Аз не искам никой да се намери пред Господа като ненаучен и неутвърден, та да се спъва в собствената си глупост и безумие. Мъдростта, която Исус ни е оставил, е да Го следваме с Неговата Вяра. И следването е да правим стъпки след стъпките Му, а не скокове на сляпо пред Него. Защото не е възможно някой да се съблазни в книгите против търговците в Храма или във виденията със съдебните процеси против Езавел, Корей и Мамон, а да си мисли, че е готов да приеме славните видения от “Тъмната сянка на човекоубиеца”. Не е възможно да се задавиш с къшеи от Хляба Господен, а вътрешно да се мотивираш, че ще намериш нужните отговори в Солта на Бог Отец. Понеже пророческите книги, така или иначе, вече са написани и стоят като даденост. Но тази даденост е споделен опит и извървян път, сиреч, духовно познание, а не само знание. И не на последно, а по-скоро на първо място – Исус не е съгласен да ти даде Посвещение от Духа Си, ако ти си пръчка от Лозата, която не иска да ражда никакъв плод…
Как си я представят беззаконните тази работа, че ще влизат в Святото място на Господ и слугата Му с дух на аванта и користолюбие, за да си вземат книгите, които им се дават даром, а след това ще очакват от Святия Дух мощно да им потвърди пророческите видения? “Искаме само Истината, Святи Душе!” – ще си кажат те.
А Благодатта на Духа? Нея няма ли да поискате? Само знаещи ли желаете да бъдете или и благодатни? Исус в знаеща утроба ли се роди или в благодатна? Не помните ли думите на Апостола, че знанието възгордява, а Любовта назидава? Защо тогава тичате на корист и бързате на грабеж, а не поискате първом от Исус да ви покаже състоянието на собствените ви сърца? Налива ли някой ново вино в стари мехове? Не се ли съдират те, та всичко да изтече?
Но ето това е тъжната и страшна картина, която Спасителят показа на сърцето ми, тъй щото ме погълна неизразима скръб. Безумните приемаха книгите ми за даденост, а не за Негово Даване. Те бързаха да взимат, а не да дават. Да желаят, а не да предложат. Да заграбят, а не да пожертват. Да са на далавера, а не на принос. Да чешат религиозната си краста и плътско любопитство “кво толкоз пише оня от Добрич”…
Аз знам от моя Господ, че никак няма да променя тези нечестиви човеци, ако ще да напълня езеро със сълзите си, или да извикам буря с въздишките си. Понеже изобличения против злите им дела Исус ми даде да изявя в много книги преди тази. Но лесно ли се трогват нечестиви, които са хилядократно убедени в блясъка на собствената си праведност? Лесно ли биха се покаяли подиграватели и хулители, които четат под лупа всичко, което пише слугата Господен, та дано биха го уловили дори в една печатна грешка, за да се произнесат, че е еретик и антихрист?
Истината е, че те ще продължат да тъпчат и да се поругават с Благодатта на Святия Дух, защото на тази мерзост са определени, и затова беззаконие са посочени. Мамени и излъгани да сеят благата в сметките на неблагодатни наемници, а да се поругават с жертвата на един Божий слуга, те в пълна степен ще допълнят мярката на бащите си, от които са били покварени и извратени. Понеже нямат и никога не биха имали Духа, Който да ги доведе до покаяние, та дано биха се трогнали или заплакали от думите на Апостол Павел към Ефеските презвитери:
“Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема…” (Деяния 20:35)
За какво са им на такива хора думите на Господ Исус Христос, след като подобни думи са смърт за егоизма им? Как така ще дават, когато е много по-приятно да получават? И ако все пак решат да изчеткат праведността си и случайно да ми напишат:
“Е, добре де! Пишем ти това писмо да ти кажем “благодаря”! Сега доволен ли си?”
Не, лицемери! Пренаскърбен съм и само Исус ще утеши сърцето ми! Не ви ли никой научи, че в думата “благодаря” стои Духът, Който иска да превърне даването ви в “благ дар”? И ако дяволът е измамил сърцата ви, та да уповавате на празнодумство, сиреч, на думи, в които не е подействал Святият Дух, то няма ли един ден да ви осъди сериозното предупреждение на Христос:
“И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш…” (Матея 12:36-37)
Нека всеки за себе си да изпита съдбоносната сила на изреченото от Господ. И ако си вярва, че стои, още веднъж да помоли Исус за потвърждение. Защото всички ще отговаряме пред Него за мислите, думите и делата си. Понеже е лесно да се стъпче една жертва и да се предаде на ужасно поругание животът на един слуга, особено когато Бог премълчава злотворството на нечестивите. Но непременно ще дойде ден, час и миг, когато Съдията ще отвори устата Си, а родът на беззаконието ще млъкне, ако и днес да е толкова гласовит и шумен. А за всички Верни на Господа аз сега ще продължа и със самия разговор, който имах с Него, за да получа божественото посвещение за тази пророческа книга.
Ето думите, които Спасителят проговори на сърцето ми в първите дни на новата година:
“Слуго Мой! Последната изминала година, в която ти понесе върху духа си Моите видения, ще остане като най-тежката и най-усилна година за живота ти. Година, в която дадох на Моята Църква да разбере името на лъжепророка, тъмния пантеон на Сатана в духа на Рим, и възходът на погибелта с поколенията Содом и Египет. Година, в която благоволих да даря на Верните Си Моето Злато и Сребро. Година, в чийто край осветих Святото Си Рождество, за да бъдете всички родени под Звездата на Агнеца.
Оттук нататък ще дойде време за най-голямото изпитание, когато Сатана ще поиска да пресее всички, които обогатявах чрез Словото на Божия Пророчески Дух. Другояче не би и могло да бъде, защото тези четиринадесет години, през които Аз преведох Моите през Кръговете на Хляба, Виното, Маслото и Солта, бяха период на Отеческо благовремие, назначен за вашето духовно израстване, възмъжаване и утвърждаване. Това беше времето, когато на Небесното благовестие от Хълма Мория дяволът противопостави яростни религиозни кампании на един куп лъжепророци в духа на Легион и Мамон, пастори-наемници в духа на Корей и дипломирани книжници в дух на Езавел. Време, в което непоколебимите се закрепиха в Духа Ми, а лицемерните и страхливите се отдръпнаха назад, като похулиха слугата Ми и опозориха името му, за да се запечатат като богоотстъпници и предатели. Време, в което дадох на всички, които слушат Гласа Ми, изобилие от Собственото Си Злато и Сребро.
Как мислиш, Стефане? Би ли вървял някой човек с една голяма торба, пълна със Злато и Сребро, без да се уплаши, че е възможно да му бъде открадната? Би ли бил спокоен, че голямото богатство в торбата му е защитено от крадци и разбойници?”
“О, Исусе! Такъв човек би бил спокоен, само ако е възложил на Теб защитата на богатството, което държи в торбата си…”
“Вярно Ми отговори!” – каза Исус и продължи:
“А колко по-сериозна би станала ситуацията, ако Божието Злато и Сребро прозират от торбата и не могат да се скрият? Няма ли тогава обогатеният от Мене човек да стане видимо богат за всичките Ми неприятели? Ще се съгласят ли крадците и разбойниците да стоят безучастни, когато Златото и Среброто на Месията ги правят да избезумеят от ярост?”
“Не, Господи мой! Крадците и разбойниците ще направят всичко по силите си, за да ограбят, разорят и опропастят този човек. И ако за зла участ биха успели, то тогава този човек би бил най-нещастният и окаян човек на света. А аз не искам дори да помисля върху толкова ужасен сценарий…”
В следващия миг Господ докосна с ръка гърба ми, и сведе устните Си до ухото ми, като ми казваше:
“Било, че не искаш – ще ти се наложи да помислиш! И не просто да помислиш, но да напишеш книгата, с която сега вдъхновявам сърцето ти. Защото ти казвам Истината, че те направих възможно най-богатият с Моето Злато и Сребро. А покрай теб обогатих и всички, които те приеха за Мой слуга и пророк на Небето. Тъй щото днес всички имат по една огромна торба, пълна с Моята Вяра и Моето Слово. Но сега ти казвам, че някои ще бъдат сполетени от съдбата да загубят Златото и Среброто Ми, защото не са Ме последвали с цялото си сърце, но са останали в плен на вавилонския квас. И от богаташи в Духа те скоро ще станат окаяни, нещастни, сиромаси, слепи и голи.
Ето, слуго Мой! Затова ще ти дам да напишеш тази пророческа книга, която се нарича “Търпението и Вярата на Светиите”. Защото чрез нея ще ви науча как да съхраните Златото и Среброто Ми, когато дойдат огнените изпитания и се яви цялата възможна преса на дявола. Защото за всичко това Аз съм говорил на точните места в Евангелието, и сега е време да прочетете думите Ми не с вашия ум, а с Моя Дух.
Онези, които устоят с Мене, та да съхранят Златото и Среброто на Месията, непременно ще се нарекат Род на Господния Триумф и Божията Слава! Онези, които не устоят с Мене, но изгубят Златото и Среброто Ми, ще се нарекат поколение на опустошението и род на отстъплението от Завета Господен!
Аз, Господ от Хълма Мория, все още говоря и не млъквам!
Блажени Светиите, които пазят Вярата Ми и живеят Словото Ми! Те никак няма да изгубят Наградата, която съм Аз!”