КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! В ръцете ти е попаднала книга, чието предназначение е да подготви сърцето ти, така че да устоиш на напиращото Зло. Защото днес има едно Зло, чийто напор и натиск ще става все по-очевиден, а поклонниците му ще се множат толкова бързо, щото няма да е пресилено да сравня тяхното множене със силата на една вирусна епидемия. Тази епидемия ще тръшне смъртоносно стотици милиони човеци и в огромния си процент те ще са християни. Аз не зная какво влагат различните човеци в еднаквите си изповеди. Но е факт, че ако трябва да преброим онези, които се наричат християни и да приведем тяхната изповед до абсолютна истина, то тогава бихме помислили, че светът отдавна е просветен от Небето и Христос царува на земята по-успешно от всеки друг период на църковната история. Защото няма град или село, където да не е дошло благовестието. Защото е дошло време, когато понятия като “християнски свят”, “християнска цивилизация” и “християнска традиция и култура” са станали неотменима част от речника на хиляди медии и просветителски центрове. Само че в цялото това християнизиране на света става все по-очевидна великата трагедия на последното време. Трагедия, която ти показва, че християнството е навсякъде, но Христос – почти никъде. Трагедия, която ти показва, че колкото по-християнски става светът, толкова по-отявлени стават лукавствата на дявола. Защото ако светът лежи в лукавия, (и това никой не може да оспори) то тогава в огромната си част и християнството лежи в лукавия. Защото никога учението на Божия Син не е имало претенции да направи света Исус Христов. Никога учението на Господ не е имало претенции да промени света. Защото, променен или не, светът ще продължи да лежи в лукавия. Значи проблемът не е в това дали се християнизира светът. Проблемът е в това дали можем да отнемем човеците от света и чрез Силата на Любовта и Христовия пример да им покажем Небесните области на Святия Дух, за да живеят далече по-горе от света. Някога, когато управителят Пилат запита Исус дали е Цар, чу Божият Син да казва:
“Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук. Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас…” (Йоан 18:36-37)
И така, братко мой, Царството на Исус не е от този свят. Царството на Исус не може да лежи в лукавия, както целият свят върши това. Защо тогава с такава охота светът заявява, че е християнски? Защо е възприел да нарича учението на Исус “християнски ценности”? Нима не си чувал за всичко това? Нима не си слушал по радиото и гледал по телевизията цялото това прехласване по “ценностите” на християнството? Само че Исус никъде не нарече учението Си “ценности”. По-скоро – религията превърна Евангелието в сбор от “ценности”, за да намери по този начин съгласие със света. А светът обича ценните неща, защото за него е ценно онова, което има цена. Затова и всички християнски неща станаха именно “ценности”, понеже се купуват и продават. Така милиони човеци се отказаха да следват учението на Исус и преминаха към “ценностите”. И ето такава е днес гледката върху целия свят. Свят, който прие “ценностите”, но не и Безценния. Свят, който прие, че християнството може да върви заедно с търговия, политика, интереси, войни, алчност, блудство, порнография и насилие. Свят, който прие, че един брак в църква е напълно достатъчен за богоугодно потомство. Свят, който прие, че два дни поклонение пред Христос в годината са напълно достатъчни да компенсират триста шестдесет и три дни в грях и поквара. Свят, който прие, че на Рождество всички раждат Христос в сърцата си, а на Великден всички отиват в Небесна Слава.
Как мислиш тогава, братко мой? Не затъна ли понятието “християнство” до такава степен в черните тресавища на лукавия, щото от тези тресавища да избуят тръстиките на една човешка праведност, която е мръсна дрипа пред погледа на Небесния Отец? Не е ли християнството човешкият път, широкият път, за който Спасителят ни предупреди? Не е ли християнството златната среда, в която виреят царе, нямащи нищо общо с Царя? А какво друго да са царете, освен въплъщение на избора, възторга и одобрението на стотици хиляди поклонници? Тогава, несъмнено, цялата тази купчина от царе, окупирали най-съблазнителните кътчета на църковните върхове, ще роди цяла една олигархия, цяла една върхушка от богаташи, цяла една църковна буржоазия, която непременно се счита за няколко класи над останалите. И ето тази църковна буржоазия, тези църковни капиталисти и земни царе е имал предвид Господ, когато е заявявал:
“Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство; а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби…” (Матея 8:11-12)
Мислил ли си върху този стих, братко мой? Разсъждавал ли си върху него? Молил ли си Господ, за да ти открие защо е тази категоричност в предупреждението Му? И да имаш ли тогава самочувствие, че си от чедата на Царството? Нима не виждаш, че тези чеда ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина? “На кого тогава да бъда чедо, ако не да съм чедо на Царството?” – ще попиташ ти. Ето така и аз попитах Господ, но въпросът ми увисна без отговор. След това все по-настоятелно и настоятелно се молех и търсих отговора от Исус, но Той все така не ми отговаряше. Тогава разбрах, че имам проблем не просто в получаването на отговора, колкото в това дали съм способен да го понеса. Тогава разбрах, че е дошло времето да се откажа от християнството, за да потърся Христос. Защото християнство без Христос е като Царство без Цар. И едва когато в мислите ми се затвърди точно това убеждение, аз имах прекрасна среща с моя Господ.
Нека с нея започна и въведението в тази книга, за която вярвам, че ще донесе освобождение и проглеждане на сърцето ти! Амин и Амин!