2. ВИДЕНИЕТО С БИТКАТА ПРОТИВ АМАЛИК

Братко мой! Скъпи ми приятелю! Иска ми се да вярвам, че ти напълно си разбрал Господните думи в предишната глава. Иска ми се да вярвам, че няма да се окажеш сред онези човеци със закърнели крила. Защото между многото измерения, които има Благата Вест, най-важното е това, че чрез вяра в Господ Исус човекът бива преселен от царството на тъмнината в Царството на Светлината. Така ли обаче мислят мнозината човеци, които наричат себе си “християни”? Не заявяват ли повечето от тях:
“Хайде, хайде! Не се прави на много духовен! Не забравяй все пак, че си на земята…”
Когато една плът види друга плът, то тя непременно ще й свидетелства за себе си. А за плътта е естествено да пребъдва по лицето на земята. Тя не може да се качи горе. В нея не пребъдват нито Божиите обещания, нито Божието благоволение. Но аз не искам да гледаш на плътта си. Аз искам да свалиш очилата на тази късогледа вяра, която ни е била натрапвана от човеци, по-плътски и от самите езичници, за да тръгнеш след Онзи, върху Когото кацна Белият Гълъб при река Йордан. Защото Той, ако и да ходеше по земята, пак не живееше на земята. Защото Сърцето Му беше свързано със Сърцето на Отца. И Онзи Гълъб, Който слезе от висините, свидетелстваше за Него, че пребъдва във висините.
Ти видял ли си Този Гълъб в себе си, братко мой? Ти разбрал ли си, че Святият Дух, Който Отец изля от Небето за повярвалите в Исус, е именно Гълъбът, с Чиито крила ще полетиш нагоре? И да стоиш ли тогава всред къртици и прилепи, които обичат пръстта и тъмнината? Да стоиш ли всред хора, чиито лиги започват да текат точно в мига, когато някоя ръка развее пачки с пари? Да стоиш ли всред хора, на които куркането на препълнените черва е единственото им хваление към единственият им господар?
Не ти задавам тези въпроси самоцелно, понеже те са прелюдията към една от най-покритите в духовно отношение старозаветни случки. И това е битката на Израил с Амалик при излизането на Господния народ от Египет.
Истина е, че Израил воюваше с много противници. Истина е, че всички земни племена мразеха богоизбрания народ. Но още по-превъзходна истина е тази, че зад стената на видимото, в областта на духовния свят, против Божия народ се беше изправил един, чието име е дявол и Сатана. И ако естественият човек наблюдава естественото, за да си прави естествените заключения, то духовният човек наблюдава духовното, за да си направи духовни изводи. Затова до самия си край тази книга ще бъде духовно послание към духовни човеци, за да се сбъдне писаното от апостола:
“А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно…” (I Коринтяни 2:12-14)
А сега нека ти разкрия пътя на самото ми посвещение от Исус в тайната на битката против Амалик. Ето думите, които Спасителят започна да ми говори:
“Ако си приел в сърцето си, че Аз съм Същият, вчера, днес и завинаги, то имай вярата да приемеш и другата истина, а именно – че дяволът е същият – вчера, днес и завинаги. Дяволът ще си остане дявол и Бог ще Си остане Бог. И ако този дявол всякога се е противил на Божия народ като е изпращал против Божиите люде своите началници, то кажи Ми колко от Моите знаят за началниците на лукавия?
Колко от Моите разбират, че всяка битка против Господния народ първо се води в духовния свят и чак след това отеква в земната действителност? Колко от Моите разбират, че ако човекът умира и прехожда, то тъмните духове не умират и не прехождат? Защото те действат на всяко време и място, според допуснатата от Отец Ми съдба върху цялото човечество. Кажи Ми тогава, има ли стих в Псалмите, с който да разбираш колко много началници на Луцифер стоят против Бога и Неговия народ?”
“Да, Господи! Има такъв стих. И в него псалмопевецът говори за слугите на лукавия, като казва:
“Боже, недей мълча; не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже; защото, ето, враговете Ти правят размирие, и ненавистниците Ти са издигнали глава. Коварен съвет правят против Твоите люде, и се наговарят против скритите Твои. Рекоха: Елате да ги изтребим, за да не са народ, и да се не споменава вече името на Израиля. Защото единодушно се съгласиха заедно, направиха съюз против Тебе, – шатрите на Едом и исмаилите; Моав и агаряните, Гевал, Амон и Амалик, филистимците с тирските жители; още и Асирия се съедини с тях, станаха помощници на Лотовите потомци…” (Псалом 83:1-8)
Едва бях прочел стиховете на псалома, и Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Ако някои се съгласяват единодушно да правят съюз против Отца Ми и против Неговите люде, то няма ли техният съюз да продължава дотогава, докато Отец Ми има Свои люде и скрити чеда? И ако и днес Отец Ми има Своите бисери и скъпоценни камъни по цялата земя, то и до днес съюзът на Божиите ненавистници ще продължава да се противи на Божиите святи хора. Забелязваш ли тогава кои участват в този съюз?”
“Да, Господи! Тук са Едом и исмаилите. Тук е Моав. Тук е и самият Амалик, за чиито коварства Ти отваряш очите Ми. Тук са филистимците и тирските жители, както и Лотовите потомци…”
“Да бъдат ли тогава слепите още по-слепи, та да не разсъдят, нито да проумеят, че ако някога този съюз заставаше против Божия народ, то колко повече ще застава днес? Да бъдат ли глухите още по глухи и неразумните още по-неразумни, та да не чуят и да не разберат, че както има чеда на Авраам, така ще има и чеда на Едом? Не разбират ли те, че дяволът е същият? Не разбират ли те, че ако Библията им говори за имена, то зад тези имена се крият духове?”
“Господи мой! Та на някои им е трудно да приемат, че Ти говориш за жената Езавел и за Валаам в “Откровението”, а колко повече – когато трябва да отворят духовните си очи и да видят какъв тъмен октопод е задвижил пипалата си против Божия народ. За тях всичко е история и теология. За тях всичко е минало…”
Тук Гласът на моя Господ стана твърд и страшен. И тогава Той каза:
“Кажи им тогава и нека знаят думите Ми. Защото Небе и земя ще премине, но изреченото от Господ чрез пророците Му няма да премине! Всички, за които Моето Слово е минало, ще се превърнат в минало! Минало ще се събере с минало, настояще ще се събере с настояще и бъдеще ще се събере с бъдеще! А колкото до разумните, на които не човеци, но Сам Бог и Господ е отворил очите на сърцата, то такива ще са блажени, защото именно те ще уловят протегнатата Божия ръка. Защото Аз няма да оставя верните Си без сила против този демоничен съюз. И Моите непременно ще бъдат твърди против Едом и Амалик. Затова нека сега ти разкрия каква беше първата битка на Израил против Амалик…”
След думите Си Господ протегна ръката Си към мен и пред сърцето ми се появи видение. Аз виждах войските на Израил, строени на едно огромно поле, а срещу тях – като пълчища от черни мравки и скакалци виждах войските на Амалик. И тогава Исус ми каза:
“Наблюдавай битката между Израил и Амалик. И не просто нея! Наблюдавай онзи висок издигнат хълм, където стои Божият пророк Моисей и двамата до него Аарон и Ор…”
След думите на Господ самата битка започна. Военните мъже на Израил се втурнаха против военните на Амалик, така щото меч се сблъска с меч и щит със щит. Самото видение беше толкова въздействащо, сякаш, че го гледах на огромен екран в киносалон. И тогава забелязах духът на Амалик. Той беше дух със зловеща физиономия. В очите му се четеше огромна омраза, а острите му зъби се впиваха до кръв в долната му устна. Този дух държеше в ръцете си огромно ласо. И като го размахваше над самия Израил, го хвърляше против военните му мъже, тъй че се опитваше да улови сърцата на Израилевите мъже. При самото размахване на ласото ставаше така, че облак от демони следеше движенията на ръката му и се впускаше натам, накъдето ласото би било хвърлено. И ето, че сякаш Амалик започна да надделява. Защото неговите войски започнаха да превъзмогват в битката и все повече мъртви израилтяни обагряха с кръвта си земята. Точно тогава Господ насочи погледа ми към високия хълм, където стоеше Божият пророк Моисей. А слугата на Отца, като държеше жезъл в дясната си ръка, вдигна и двете си ръце към Небето и призова Бога и Отца. Така над самото място долетяха ангели на Йеова, които с пламенни мечове разгониха демоните на Амалик. И тогава битката се обърна, защото примката на Амалик вече не можеше да въздейства върху сърцата на Израилевите военни мъже. И в следващия миг вече Израил надделяваше. Но не беше толкова просто. Защото войските на Амалик бяха като безкрайни черни множества, тъй че мястото на загиналите се заемаше от нови и нови военни мъже. Отново погледнах към Моисея и забелязах умора в Божия пророк. Ръцете му вече отслабваха и не можеха да държат издигнат Божия жезъл. Така Господният слуга пусна ръцете си и ангелите на Отца се отдръпнаха от битката. Тогава духът на Амалик отново придоби сила и ласото в ръцете му пак се развъртя, за да насочва пълчища от демони. И отново мнозина израилтяни паднаха мъртви на поляната. Докато се чудех как ще продължи видението Господ насочи погледа на сърцето ми към хълма, за да видя как Аарон и Ор поставиха пророк Моисей да седне на камък, а след това вдигнаха ръцете Му. Единият – лявата ръка, а другият – дясната. Това имаше моментален ефект, защото над самата битка отново долетяха ангелите на Отца, които този път бяха много повече от предишните. Те развъртяха пламенните си мечове и това накара духа на Амалик да се скрие, а демоните му да се разбягат панически и да се шмугват като къртици в дълбочините на земята. И понеже Аарон и Ор вече държаха ръцете на Моисея постоянно изправени и жезълът на пророка постоянно сочеше към Небето, то затова цялата битка вече беше предопределена за Славата на Бога и Отца. Защото тогава Израил не просто превъзмогна и надделя над войските на Амалик, но и съвсем ги довърши, тъй че земята почерня от труповете им. Докато в самото видение бях останал като без дъх, Господ се приближи към мен и ми каза:
“Напиши на книга всичко, което сега ще ти кажа. За да го проумеят всички и напълно да го разберат. Защото това беше една особена битка на Израил. Битка, по-различна от другите битки. Битка, която се водеше не на полето, а от хълма. Защото, кажи Ми:
Щеше ли Израил да превъзмогне над войските на Амалик, ако Божият пророк Моисей не беше държал жезълът изправен и не беше призовавал ангелите на Отца Ми?”
“Не, Господи мой! Тогава цялата битка щеше да бъде напълно обречена. Защото без намесата на Божиите ангели, демоните на Амалик, както и самия жесток дух на Луцифер биха останали да се противят до край на Израил. Тогава сърцата на всичките военни мъже просто биха отпаднали. Аз вярвам, че Ти ми показа тази битка, за да разбера от нея, че щитовете, мечовете и земните усилия биха били напразни, ако върху тях няма Божие благоволение. А това благоволение става явно тогава, когато към Трона и Престола на Отца се вдигнат ръцете на Божия пророк, хванали здраво Пророческия жезъл…”
“Как мислиш тогава? Няма ли и днес пред Църквата едно племе на Амалик, което се противи на всички, които напускат Египет? Няма ли и днес битка с демоните на Амалик?”
“Разбира се, че има, Господи! И аз се страхувам, че вече мнозина са паднали убити в тази битка…”
“А знаеш ли защо са паднали? Не затова ли, защото са презрели Божия Пророчески Дух и са се отказали да се покорят на Словото, идещо чрез Божиите слуги, пророците? И забеляза ли, че в един миг ръцете на Моисея отслабнаха и не можеха да държат жезъла? Забеляза ли, че Аарон и Ор го поставиха да седне на камък, а след това държаха ръцете му изправени към Небето, догдето Израил не погуби амаличаните? Как тогава днес Църквата Ми иска да се справи с един от най-жестоките и успешни началници на Луцифер, след като няма дори двама пастири, като Аарон и Ор, които да държат изправени ръцете на Моите пророци?
Нещо повече, Стефане! Покварата и безумието са стигнали дотам, щото когато пастири видят Божия пророк, издигнал ръцете си към Небето, бързат да хулят от амвоните си и да призовават овцете си да се молят с такива чародейства, щото ръцете на пророка да се омаломощят и жезълът да падне от ръката му. Не се ли молиха така срещу твоето служение? И не е ли провалът на твоето служение най-сладка мечта за стотици и хиляди наемници, които бързат да проклинат името ти? В ден и час, когато Отец Ми очакваше пастири с братолюбието и верността на Аарон и Ор, в ден и час, когато Отец Ми очакваше такива да издигнат Пророческото Слово върху Канарата Христос, така, както Аарон и Ор сложиха Моисея да седне на камъка, то в такъв ден и час слугата на Отца Ми получи хули и презрение, сякаш че говореше от себе си, а не от Господните уста. Затова казвам на всички, които са приели пророка Ми в името на пророк:
Днес има една последна битка с духа на Амалик! Битка, в която няма да има ранени, защото в нея ще има само победители и убити. И ако някой иска да превъзмогне над примките на грабителя Амалик, то такъв нека погледне към Хълма и нека види, че там днес Отец Ми извършва Святото Си дело. Защото на хълма, където Моисей издигаше ръцете си към Отца Ми, там Отец Ми му се разкри като Йеова Нисий. И ако Йеова Нисий ще рече “Господ, мое знаме”, то знайте тогава, че днес ви чакам на Хълма, като Знаме на Моя Отец. Защото днес пророкът на Отца Ми има нужда от вашите верни ръце, за да извърши по Дух писаното:
“Дигнете знаме на гола планина, извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, за да влязат във вратите на благородните. Аз заповядах на посветените Си, повиках още и силните Си, за да извършат волята на гнева Ми, – да! ония, които се радват на Моето величие…” (Исайя 13:2-3)
Блажени тогава човеците, които подкрепят ръцете на пророка Ми! Блажени човеците, които в дело и действителност покажат любовта си към Божиите посветени! Блажени тогава човеците, за които думите на устата Господни струват повече от лъжите на Амаликовите слуги! Блажени онези, които в това смутно и жестоко време гледат на Знамето на Хълма, а не на примките в долината!
Защото този дух на Амалик е дух против Божия Суверенитет! Дух, който иска да постави ръка върху Божия Престол и управление в Църквата! Дух, за който и до днес стоят верни и истинни думите на Отца Ми, изречени от пророка Му:
“Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение…” (Изход 17:16)
Колкото до това как Амалик успя да сложи ръка върху Господния Престол, то запиши и следващото слово, което ще ти дам…”
След думите на моя Господ видението с битката против Амалик се прекрати, а аз седнах да запиша всичко, което сърцето ми преживя като свидетел на Божията пълнота.