4. ПРИМКИТЕ НА АМАЛИК

Братко мой! Скъпи ми приятелю! Днес е времето, когато трябва да оставим настрана всичко, което ни е правило враждебни на Бога и на Неговата Воля. Днес е времето, когато всички трябва да проумеем, че е съвсем приближил мигът на грабването. И срещу този миг са се опълчили всички сили на Злото и лукавството. Защото Сатана е амбициран да грабне мнозина при себе си. Затова и подзаглавието на тази книга е именно:
Пророчески видения за грабването и ограбването!
Аз вярвам, че ти вече си направил разлика между двете. Защото в ограбването се участва сега, а в грабването ще участваме за един кратък миг. Въпросът е кой от двата етапа е по-скъп на сърцето ти. Дали етапът на ограбването, когато чрез лъжеблаговестие можеш да напълниш банковата си сметка или етапът на грабването, заради който трябва да счетеш всичко за измет, само и само да придобиеш Господа?
Аз зная от Господ, че мнозина са станали като Закхей. Но въпреки това вътре в тях не всичко е било убито от дявола. И те са се качили на дървото с надежда, че ще видят Спасителя. Но ето, сам Исус ще погледне към тях и ще им каже да слязат от черницата, за да влезе в дома им и да вечеря с тях. Тогава духът на Амалик непременно ще си отиде. И докоснатите от Истинската Божия Любов, която търси да дава, а не да взема, ще кажат на Исус:
“Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно…” (Лука 19:8)
И тогава Господ непременно ще каже:
“Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото…” (Лука 19:9-10)
Ти знаеш ли, скъпи приятелю, защо Закхей се реши да даде половината от имота си на сиромасите и да им върне четверократно от заграбеното? Нека ти кажа, че този, докоснат от Бога човек, даде половината от имота си на сиромасите, защото другата половина посвети на Самия Исус. И ако трябва да размишляваш защо той върна четверократно от заграбеното, то имай вярата да приемеш, че именно така Закхей очисти сърцето си от пораженията, които му беше оставил грабителят на Луцифер. Затова Закхей се обеща да върне четверократно:
Веднъж – заради любовта си към Отца, Който бе изпратил Спасителят в дома му. Втори път – заради любовта си към Сина, Който го забеляза и не се смути от грешното му сърце. Трети път – заради любовта си към Святия Дух, Който изгони тъмнината от сърцето му и го накара да прозре колко ослепителна е Светлината на Божието Спасение. И четвърти път – заради осветената съвест, против която не бива да има обвинител.
Аз искрено вярвам и се надявам мнозина грабители да се намерят именно като Закхей. Защото самото име на този човек ще рече “Оправдан в присъствието на Бог”. А сега нека ти дам думите на Исус, с които Спасителят напълни сърцето ми. Защото зная, че във всяка книга именно те са най-ценното. Ето как Господ ми разкри примките на Амалик. Той ми каза:
“Знаеш ли, че Словото на Отца Ми говори на толкова много места за силата на примките, щото би трябвало Моите отдавна да са ги свързали чрез Дух на мъдрост и на откровение и така да превъзмогнат над духа на Амалик? Но това на практика не става, защото човешката вяра измести Моята вяра. И тогава за вярващите стана много по-естествено да гледат и уповават на човеци, поради човешката си вяра, вместо да гледат и уповават на Мене, поради Моята вяра в сърцата им…”
“А какво значи, Господи, да гледам и уповавам на Тебе, поради Твоята вяра в сърцето ми?”
“Това значи никога да не забравяш думите Ми, но всякога да бдиш и да ги пазиш. Понеже Моите думи Аз ги изговорих заради Моята вяра. И ако някой живее Моите думи, то е поради Моята вяра. Но ако друг живее човешки думи, то е поради човешката му вяра. Затова сега си спомни с какви думи ви предупредих, когато визирах именно духа на Амалик, макар че малцина внимаваха на думите Ми така, че да разпознаят този дух…”
Пръстът Господен вече беше посочил пред сърцето ми точните стихове от “Евангелието от Лука”, които гласяха:
“Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син…” (Лука 21:34-36)
И тогава Господ отново каза:
“Ти знаеш ли какво е оня ден да дойде внезапно като примка? Това е да си живял с мисълта, че принадлежиш на Господ и на Неговото Царство и нищо да не е смущавало сърцето ти, но въпреки това да се разминеш със самото Царство и Царя. Това е да си чакал мигът на грабването, а когато този миг е дошъл, да се окажеш вързан от примка и да не можеш да полетиш, за да посрещнеш Господа във въздуха…”
Слушах Господа и добавих:
“Исусе! Та нали в първото видение с грабването Ти ми показа именно това? Защото аз видях множества от човеци по земята, които само на име се наричаха християни. Но техните крила бяха в примки и мрежи. И те не можеха да полетят…”
“Точно така, момчето Ми! Ето от тази трагедия искам да ви опазя. Защото до последно за мнозина примките никак няма да изглеждат примки. И те дори няма да усетят мига на грабването, защото ще са под властта на самите примки. Разбираш ли тогава, че примката е лукавството на Сатана, с което той те отделя от Божието Спасение, но вкарва в сърцето ти измамно спокойствие, че няма за какво да се безпокоиш. И тогава ти търчиш след земните си користи, сигурен, че такава е Божията Воля. Вършиш земните си компромиси, сигурен, че така е угодно на Бога и Отца. Кланяш се на земните си идоли, убеден, че те са неоспоримите духовни авторитети. Но Моите думи няма да се нарушат. И непременно онзи ден ще дойде като примка за всички, които живеят по лицето на цялата земя. Затова, преди да ти покажа и самите примки, искам да се замислиш върху думите Ми.
Защо Аз казах, че онзи ден ще дойде като примка, за всички, които живеят по лицето на земята? Има ли тогава измъкване за Моите от съдбата, която е скрита в тези Мои думи?”
“Да, Господи! Защото вярвам, че те са преселени от Святия Дух, за да живеят с Тебе в небесните места…”
Исус се усмихна, а после каза:
“Това обяснение може да задоволи теб, но не и човеците около теб. Как ще им обясниш, че живееш в небесните места, след като всеки ден те те виждат на земята? Това ли е именно дълбокото, което е скрито в Моите думи? Прочети ги пак, Стефане! Прочети ги отново и забележи още веднъж, че Аз не говоря за земята, а за лицето на земята…”
Думите на Исус ме учудиха. Но действително, че в предупреждението Си към Църквата Господ говореше, че онзи ден ще дойде като примка за всички, които живеят по лицето на земята. Тогава, сякаш да ме подпомогне, Господ отново ме попита:
“Ако някой живее по лицето на земята, то такъв не харесва ли лицето на земята? И ти знаеш ли какво е лицето на земята?”
В самите думи на Исус блестеше отговорът. И тогава Му казах:
“Господи, именно светът е лицето на земята. Защото лицето ще рече образ. Когато това е образът на земята, то той е и образът на смъртните човеци. А онези, които търсят не лицето на земята, а Твоето Лице, те показват, че са преселени при Тебе, за да бъдат потомци на Яков…”
“Точно така, момчето Ми. Ония, които търсят Лицето Ми, те са Яков. А колкото до другите, които харесват лицето на земята и разменят Славата на Бога за образ на смъртен човек, то и за такива се отнася предупреждението Ми, че онзи ден ще дойде върху тях, като примка. Виж тогава истински дълбокото, свързано с примките на Амалик. Защото Амалик ще рече грабител. А един грабител си служи с примки. Виж тогава едни други Мои думи, които винаги са били тълкувани превратно и само малцина са проумели прицела им…”
Докато Исус ми говореше пред сърцето ми се появиха Неговите думи свързани именно с грабителя Амалик:
“Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? Тогава ще ограби къщата му…” (Матея 12:29)
Едва прочел думите Му, Господ ме попита:
“Как разбираш това Мое предупреждение? Защото мнозина го тълкуват така, сякаш, че е Волята Ми някой да връзва силния и да ограби къщата му. Кажи Ми тогава, ако приемеш от тези Мои думи, че силният е дяволът, а ти го връзваш, то какво би ограбил от къщата му? Какво би взел от покъщнината на дявола? И да има ли Бог отношение към Своите Си, като към едни, които грабят?”
“Не, Господи! Твоите не могат да грабят. Те могат да връзват дявола, но далеч да бъде от тях да вземат каквото и да е от покъщнината на дявола. Далеч да бъде от Твоите да са грабители. Защото такива са амаличаните. Такъв е духът на Амалик. Само той би вързал силния, за да ограби къщата му…”
“Кой е тогава силният? И как може да бъде вързан силният? Но преди това Ми отговори:
Ако някоя къща бъде ограбена, тя в какво се превръща?”
“Господи, ако една къща бъде ограбена, тя си остава празна. Защото грабителите взимат от нея всичко, което може да се вземе…”
“Спомни си тогава думите Ми, които ви говорих. Спомни си как казах:
“Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение…” (Матея 12:43-45)
Забелязваш ли, че и тук къщата е празна? Помисли тогава кой е силният, който се връзва, за да се ограби покъщнината?”
Отговорът сам дойде на устата ми. И затова казах на Господа:
“Исусе! Ти Си силният, Който бива вързан. Едва тогава духът на Амалик плячкосва цялата къща…”
Господ ме погледна със съвършено внимание. А после ми каза:
“Ето това е първата примка на духа на Амалик. Примката, с която Моето присъствие бива вързано, за да се ограби цялата къща. Кажи Ми тогава:
Как е възможно Господ, Силният всред тебе, да бъде вързан?”
Слушах внимателно моя Господ и Му отговорих:
“Исусе, ако в Словото Ти е писано, че мнозина повторно Те разпъват и опозоряват в сърцата си, то колко повече преди това Ти Си бил вързан в тези сърца. Та нали, когато стражата на първосвещениците Те залови, те Те вързаха и заведоха при Пилат? И ако Пилат беше въплъщението на Рим, сиреч, на света, то колко повече днешните, които донесоха присъствието на света в Храма, са Те вързали в сърцата си?”
“Отговори абсолютно точно!” – ми каза Господ и продължи:
“Защото ако Аз ви дадох Моето благовестие, за да връзвате дявола, то той даде на своите си неговото лъжеблаговестие, за да връзва Моето присъствие в сърцата. Така ти става ясно защо, когато се върже Силният, дяволът разграбва цялата покъщнина. Защото когато Евангелието Ми от благовестие за Небесното Царство се е превърнало в лъжеблаговестие за земен просперитет, земно образование и земна кариера, то примката на дявола върху сърцата е станала пълна. Но ти добре виж в кои се прицелва духът на Амалик. Защото той няма власт върху всички, но само върху онези, които му бъдат дадени. Спомни си какво каза пророк Моисей за властта на този дух…”
Докато Исус ми говореше в сърцето ми вече се бяха появили думите на Божия пророк:
“Помни какво ти направи Амалик по пътя, когато излязохте из Египет, как ти се противи по пътя и порази задните ти човеци, всичките останали надире от слабост, когато ти беше запрял и уморен; и той не се убоя от Бога…” (Второзаконие 25:17-18)
Тогава Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Забелязваш ли, че духът на Амалик поразява само задните човеци и онези, които са останали назад от слабост? Кажи Ми тогава – кои са тези задни човеци?”
“Господи, аз вярвам, че това са онези, които се откриват в думите Ти:
“Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство…”(Лука 9:62)
А Твоят Апостол допълва в посланието си, като ясно изявява Божиите думи:
“…който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми”. Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват, та се спасява душата им…” (Евреи 10:38-39)
Исус тъжно се усмихна и каза:
“Дано биха били повече човеците, които не само изповядат, но живеят тези стихове. Защото днес очите Ми виждат църкви, които са напълнени със задни човеци. Никой не иска да си спомни примера на Апостола Ми Павел. Никой не иска да види с каква ревност Моят служител заявяваше:
“Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, като забравям задното и се простирам към предното, впускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса…” (Филипяни 3:13-14)
Забелязваш ли, че Павел забравяше задното и търсеше предното? Как тогава искате да победите духа на Амалик, ако не заживеете Павловите думи? Няма ли тогава духът на Амалик да постави примки за вас, тъй щото в тях да се уловят задните човеци и останалите назад от слабост? Но ето затова предупреждавам и заповядвам:
Престанете да мислите за задното и се отдайте изцяло в мисли, думи и дела за горното! Които мислят за долното, те позволяват на грабителя да върже Моето присъствие в сърцата им и да ограби всичките Ми думи вътре в тях.
А сега виж и другите три примки, защото те се откриват съвсем ясно в Моето предупреждение:
“Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя…”
Нямах никакво съмнение, че Господ слагаше ударение именно върху преяждането, пиянството и житейските грижи. Нещо повече. Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Когато някой е мислил за долното, а не за горното и така Господ е бил вързан в живота му, то тогава духът на Амалик, който е грабителят на Луцифер, е побързал да си осигури постоянен контрол над сърцата с останалите си примки, които са не по-малко страшни от първата примка. Затова виж сега как изглежда примката на преяждането…”
След думите на Исус пред сърцето ми се появи видение. Аз виждах дебели човеци, които бяха застанали пред маса със всевъзможни ястия. Те бяха видимо доволни, защото им предстоеше нескончаемо плюскане. Така, като по даден сигнал, те се нахвърлиха върху ястията и започнаха да ги поглъщат. Това продължи дълго, до мига, когато съдържанието от чиниите беше изпразнено. И тогава Господ ми каза:
“Отиди при тях и им предложи от Небесното Слово, с което те вдъхновявам. Дай им от Небесния Хляб и виж какво ще се случи…”
Така, в самото видение, аз се приближих при дебелите хора и оставих върху масата целия Небесен Хляб, който Господ ми беше давал. Видът на Хляба явно, че впечатли човеците и те протегнаха ръка, като си отчупиха къшеи от него, а след това ги сложиха в устата си и се опитваха да ги сдъвчат. Но докато не бяха преглътнали и първите хапки от Небесния Хляб стомасите им се разиграха от конвулсии и те повърнаха на самата маса. След това ме изгледаха с мазни и лъстиви погледи, като казаха:
“А бе я си взимай Хляба! Не сме опрели до твоя Хляб! Ха, ха, ха! Та ти дори не си завършил библейско училище и диплома нямаш, а си тръгнал другите да учиш…”
След думите си те изплезиха езици и отново облизаха повърнатото на масата, защото то им беше вкусното и притегателното… Самото видение ме погнусяваше, тъй щото очите ми едва удържаха да гледат мляскащите като свине човеци. И тогава Господ прекрати видението, като ми каза:
“Запомни и нека го знаят всички, че преяждането е една от най-успешните примки на духа на Амалик. Защото човешкото сърце не е голямо. Когато се напълни с вкусните ястия на светската теология, то тогава за Пророческото Слово на Отца Ми не остава място в такива сърца. Те вече са достатъчно пълни, за да приемат, че има с какво друго или с какво ново да бъдат научени. И ти трябваше многократно да изпиташ именно това в служението си – да гледаш човеци, които повръщат пророческото слово, понеже не могат да го съвместят с теологията, от която са стигнали до преяждане. И ако Пророческия Дух на Отца е въжето, с което Господ издига Своите над властта на Вавилон, то какво друго да е теологията, освен примката на Амалик? Примка, свързана с преяждане. Примка, караща сърцата да натегнат в лакомия по земно образоване, а не в копнеж по небесното образуване. Виж тогава и следващата примка. Защото това е примката на пиянството…”
Пред очите ми отново имаше видение. И тогава забелязах множества от човеци, които се тълпяха край амвон, зад който стоеше виночерпец. Те се приближаваха с чашите си при него, а той ги пълнеше с вино. Тогава те изпиваха виното и протягаха чашите за още вино. А като получаваха още, отново го изпиваха. Тогава Господ ми каза:
“Наблюдавай точно какво ще извърши виното с тях. Защото то непременно има ефекта на примка…”
Действително стана така, както ми говореше Исус. Защото самото вино, като замая сърцата и замъгли умовете им, накара човеците да започнат да се клатушкат. Те ходеха така с нозете си, сякаш, че бяха омотани с въжета и връзки. И съвсем скоро, поради действието на виното, просто паднаха на земята. А Господ отново ми каза:
“Когато от амвоните се проповядва на човеците, че вече са спасени, то тогава тези човеци никога повече не правят нищо за спасението си. Именно това има ефект на вино, което бързо пленява сърцето и развращава ума. И никой от тези пияните не иска да размисли, че Спасение има там, където има вяра в Мен. Но да вярваш в Мен е не просто изповед на устата. Да вярваш в Мен ще рече да се стремиш да живееш като Мен. Понеже Духът, Който беше в Мен, е Същият, Който е и в теб. Но живеят ли тези пияни като Мен? Имат ли Моята Любов към изгубените? Имат ли Моята ревност против търговците? Имат ли Святостта, с която да застанат пред Престола на Отца Ми? Защото “Свят” ще да рече “отделен”. А отделиха ли се тези от света? Отделиха ли се от моделите му, от конференциите му, от политиката му? Отделиха ли се тези от сребролюбието, което е примка, докарваща до разорение и погибел?
Един пиян не задава въпроси! Защото градусът вътре в него е отговорът на всичките му въпроси. Затова този градус ще бъде примката в нозете му, която ще се затяга толкова повече, колкото по-близо е Господният Ден. Виж най-сетне последната от примките на Амалик. Защото това е примката на житейските грижи…”
След думите на Исус аз отново бях във видение. Защото пред очите ми се появи къща и аз видях как пред нея спря камион. А от камионът слезе самият Луцифер. Той вдигна ръка и заповяда на слугите си да започнат да разтоварват камиона. Така слугите му започнаха да разтоварват всевъзможни красиви и желателни неща. Това бе битова техника по последна дума на модата, красиви секции и фотьойли, както и красив западен автомобил. Тогава Луцифер се приближи при къщата и с гальовен глас извика:
“Тук ли си, мило дете? Аз приготвих всичко, което пожела, а сега искам да видя, че къщата е достойна за тези чудесни привилегии, които ти нося…”
В отговор на дявола от самата къща се показа жена, която се усмихна при вида на изобилието. А след това му каза:
“Един момент, благодетелю мой, защото трябва да измета…”
След думите си жената взе метла и започна да мете. Така, съвсем скоро къщата й беше празна, пометена и готова за привилегиите, дадени й от Луцифер. А тогава Исус ми каза:
“Ела с Мен, за да видиш какъв е боклукът, който жената отнесе при кофите…”
Така аз тръгнах с моя Господ и двамата с Него се приближихме при кофите за боклук, за да видим онова, което жената беше измела. А очите ми видяха гледка, която ме потресе и накара да реагирам. Защото аз виждах в боклуджийската кофа Святият Завет на моя Господ, разпилян на отделни страници, които бяха смачкани и разкъсани. И тогава, като скочих в кофата, започнах да събирам скъпоценните страници, а от сърцето ми се надигна вик:
“Какво стори тази жена със Завета Ти, Господи?”
А Господ тихо каза:
“Тя го счете за измет! Всичко Мое тя счете за измет, само и само да получи привилегиите, които й дава Луцифер. И най-неуморен активатор на всичките й мерзости бяха не нещо друго, но житейските грижи. Затова погледни какво е станало с този дом, в който влязоха поощренията и привилегиите на Луцифер…”
Погледнах към къщата и забелязах, че цялата е покрита със здрава мрежа. И тогава отново казах на Господа:
“Исусе, не е ли това видение още по-пълно потвърждение на думите Ти, че нечистият дух намира къщата празна, пометена и наредена? И фактът, че дяволът е дошъл в пометена къща, не говори ли, че стопанинът на тази къща е счел Теб за измет, само и само да получи придобивките си от княза на този свят?”
“Така е! Но такъв прочит и такова тълкуване се прави толкова рядко, колкото са рядкост човеците, които считат всичко за измет, само и само Мен да придобият. Но ето, казвам, и нека будните чуят Гласа Ми:
Както някога Човешкият Син намери една Мария и една Марта, така и в това последно време ще има една смирена Мария и една Марта, която се грижи и безпокои за много неща. Тогава непременно смирената Мария в коленете Ми ще получи по-добрия дял, който никога няма да липсва от нея, а последната Марта ще извърши онова, което направи и жената във видението. Нека разумните си спомнят думите на Апостола Ми. А след това да си ги сравнят с видението което ти дадох. Защото някога Апостолът Ми каза:
“Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление…” (I Коринтяни 15:19)
Ето тук е примката, Стефане! Ето тук е примката, с която дяволът обладава човеците. Защото мнозина решават, че Името Христос е формула за всичко и най-вече – за лесен живот на земята. Но Аз не ви оставих такъв пример. Аз ви обещах гонение и страдания! Аз ви обещах, че през много скърби ще трябва да преминете, за да влезете в Царството! Но Моите думи се забравиха и мнозина решиха, че Царството може да почака, докато те си поживеят на земята. Сега разбираш ли, че къщата ти непременно ще бъде изметена и не в това е въпросът. Въпросът е какво си счел за измет! Защото Павел всичко счете за измет, само и само Мен да придобие, а днешните поклонници на Амалик считат Мене за измет, само и само да придобият користите на света. Затова те нямат дял с Мене, но само и единствено с онзи, който сложи примките в нозете им. Колкото до Моите, които не са се съблазнили от това, че нямат придобивките и привилегиите на земните човеци, то на всички тях казвам:
Не се страхувайте, защото нищо не сте донесли в света, нито пък можете да изнесете нещо. А като имате прехрана и облекло от Господа, те ще ви бъдат доволно. Защото Отец Ми знае какво да ви прибави и как да го прибави. Но първо вие се насилете да грабнете Неговото Царство!”
Исус спря да говори. И едва тогава осъзнах колко велика и прекрасна е Неговата Любов. Тази Любов, с която моят Спасител никога няма да даде покой на клепачите Си, докато не измъкне последната Си овца от ноктите на грабителя. Иска ми се да вярвам, братко мой, че ти напълно си осъзнал що за дух е този Амалик. Иска ми се да вярвам, че си видял неговите примки, които той всячески поставя пред Господните люде, напуснали Египет. Иска ми се да вярвам, че с трепет и смирение ще мислиш за грабването, макар мнозина човеци около теб с нескрита похот и алчност да мислят за ограбването. Затова ще завърша с онзи псалом, който с цялата сила на сърцето си пожелавам като Божий отговор в твоята съдба до мига на вечната ни среща с Царя на Сион:
“Опази ме от клопката, която ми поставиха, и от примките на беззаконниците. Нека паднат нечестивите в своите си мрежи, докато аз да премина неповреден…” (Псалом 141:9-10)
Амин и Амин!