3. НЕПОКОРСТВОТО НА САУЛ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Някога древните са имали такава вяра и такава преданост към благородните каузи, че за мнозина мисълта да умрат в защитата на своята кауза е била по-желателна от живота. Днес времето е друго. Днес никой не иска да умира, но всеки иска да живее. По тази причина всички живеещи вече са умрели. Те не са разбрали най-главното, а именно – че Святостта и чистотата на едно такова Знаме, като Исус си заслужава всичките гонения, всичките мъки и всичките страдания. Затова човеците искат да познават Бог Отец като Ел Шаддай, но не и като Йеова Нисий. Страшното е, че лукав дух като дявола никак не би пропуснал също да се нарече с притегателните имена на Отца, само и само да съблазни и поквари Божия народ.
От многото и изобилни срещи, които съм имал с моя Спасител, аз разбрах, че Божието Сърце всякога е искало Божият народ да го познава. Бог винаги е желаел да бъде издигнат в сърцата на Своите чеда. И точно по тази причина дяволът всякога е желаел именно обратното – пълното обезличаване и похулване на Божия Авторитет. Аз зная, че за всички, които обичат Божието Слово и искат да бъдат вдъхновявани от него, има едно място в Библията, което е мощен извор за вдъхновение и просветление. Това е мястото, където ясно се различават двата типа служители. Тези, които искат да бъдат угодни на Отца, и другите, които търсят собственото си първенствуване. От заглавието на тази глава ти вече си разбрал, че тук ще говоря за Саул. И не просто за него. Тук ще говоря за духът, който събори Саул. Защото това е същият дух, който и днес събаря управителите над Господните люде. Затова нека ти предам в голяма пълнота разговора, който Господ Исус проведе с мен. Ето думите, които Исус ми каза:
“Стефане, искам да видиш живота на Саул по този начин, с който да ти стане ясно къде той сбърка и се препъна. Защото винаги и навсякъде, където Отец Ми издигне управители над Господното паство, идва същият изпит, какъвто дойде и към Саул. Затова си спомни какви бяха думите на Отца Ми към човека, който Той помазваше за цар над людете Му Израил…”
Слушах Господа и тогава Му отговорих:
“Исусе! Отец изпрати към Саула слугата Си Самуил, за да го помаже за цар. И тогава Божият пророк изяви пред Саул Волята на Отца, като му каза:
“Господ ме изпрати да те помажа цар над людете Му, над Израиля; сега, прочее, послушай Гласа на Господните думи. Така казва Господ на Силите: Забелязал съм онова, което стори Амалик на Израиля, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет. Иди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали; но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел…” (I Царе 15:1-3)
А Исус отново продължи да говори, като ми казваше:
“Забелязваш ли, че първият изпит, който Отец Ми постави пред Саул, бе изпитът с духа на Амалик? Именно дух, а не човек! Защото не бяха ли изминали твърде много години от времето на Моисея до времето на Саул, тъй щото да разбереш, че този Амалик не е човек, но дух?”
“Да, Господи! Точно така е! Понеже дълго време Отец управляваше Израил със съдии, но народът Му искаше цар. И понеже това желание стана твърде силно, то затова Отец реши да им даде цар по желанието на сърцето им. Но понеже моят Всевишен Бог и Сърцеведец гледа там, където човеци не могат, то и затова самият изпит към Саул бе, за да се изяви духът, който всякога се е противял на Божия Авторитет и Суверенитет…”
“Виж тогава дали Саул изпълни Волята на Отца Ми. Постъпи ли той според както очакваше Бог? Или даде воля в сърцето си на друг дух?”
“Господи! Той даде в сърцето си воля на същият този дух, против който отиде да воюва. Стана така, че не Израил победи Амалик, но Амалик победи Израил. Понеже множествата от людете на Израил се хванаха в примките на Амалик. И след като бяха впримчени, впримчиха и царя си Саул…”
“А каква беше примката на Амалик?”
“Исусе! Това бяха користите! Онези дяволски користи, които Отец изрично беше заповядал да се предадат на изтребление и погибел. Защото Саул се справи с военните мъже на Амалик. Но той никак не можа да се справи с користите. Понеже, удовлетворен от тлъстия пай, той не пожела да вдигне ръка против Агаг, който бе цар на амаличаните и слуга на духа на Амалик…”
“А не е ли препъването на Саул абсолютно същото днес? Защото и днес петкратното служение се справя, когато трябва да занесе благовестието по целия свят. Обаче не в това е проблемът! Проблемът е, че в Храма Ми освен спасените от благовестието, влизат и тлъстите користи на света. Именно чрез тях духът на Амалик слага ръка върху Господния Престол в църквите. Затова се върни отново на случилото се със Саул и забележи каква бе реакцията на Моя Отец, когато видя уродливите дела на Израилевия цар…”
“Господи мой! Отец се разкая, че избра Саул за Свой помазаник. И затова каза на Самуила:
“Разкаях се, гдето поставих Саула цар, понеже той се отвърна от да Ме следва, и не извърши повеленията Ми…” (I Царе 15:11)
Защото Саул не просто че остави беззаконието на човеците да вземе връх, но се реши на още по-голямо беззаконие. Понеже духът на Амалик, който го хвана в примката си, измами сърцето му, за да си вярва, че е възможно да послужи на Отца, като Му принесе от користите на дявола. Така унижението на Божието Сърце от Саул стана пълно. Понеже когато пророк Самуил попита царя какво е това блеене на овце и тоя рев на говеда в ушите му, то тогава Саул, без какъвто и да е страх от Господа, му каза:
“От амаличаните ги докараха; защото людете пощадиха по-добрите от овците и от говедата, за да пожертват на Господа твоя Бог; а другите обрекохме на изтребление…” (I Царе 15:15)
След последните ми думи Гласът на моя Господ стана твърд и страшен. И тогава Той каза:
“Нека всеки положи в сърцето си думите Ми. И нека всички наведат глави, когато им говори Господ на Славата. Какъв е тоя рев на говеда и това блеене на овци в ушите Ми? Какво е това гибелно превъзнасяне в последните църкви, които не са разбрали какви жертви очаква Небето от тях? Какво е това пълно нашествие на користите в Господния Дом, който сте превърнали в разбойнически вертеп? Какъв е този грях и какво е това безумие, с което взимате нещата на света, за да ги принасяте като благоухание пред Отца Ми?
О, роде невярващ и извратен! Докога ще търпя беззаконието ви? Докога пияните няма да изтрезнеят и заспалите няма да се събудят? Докога Сърцето Ми ще чака за един, като слугата Ми Давид, който да извика от амвона:
Жертва на Бога е съкрушеният дух и покаяното сърце!
Жертва на Бога е милостта към вдовицата и сирачето!
Жертва на Бога е нелицемерното братолюбие!
А колкото до вашата гордост, с която си въздигате паметници като Саул по върховете на Кармил, то те няма никак да ви ползват. Защото грабителят Амалик не се побеждава с човешка праведност и религиозни ритуали. Затова, ето, казвам, и Верните непременно ще познаят, че е говорил Господ:
Разкаях се, че поставих мнозина над овцете Ми, понеже те се отвърнаха да следват користите на целия свят и донесоха търговията в Храма Ми! Разкаях се, че поставих такива, които забравиха, че слушането на Господния Глас е по-приемливо от жертвите им и покорността от тлъстината на овни! Разкаях се, защото непокорството на пастирите Ми стана като греха на чародейството! Разкаях се, защото упорството им против всичките Ми думи, които положих в слугата Си, стана като прелял поток на нечестие и идолопоклонство! И понеже те отхвърлиха Словото, с което Аз и Отец Ми говорехме чрез пророка Си, то и затова Ние ги отхвърлихме да не са вече пастири по Божието Сърце! Защото няма такъв пастир по Сърцето на Бога, който да има страх от волята на мнозината, а не страх от Волята на Единият! Защото няма такъв пастир по Сърцето на Бога, който да не познава кога говори Господ и кога нашепва дяволът! Защото няма такъв пастир по Сърцето на Бога, който като вижда, че иде вълкът, да оставя всичките си овце, тъй щото лукавият да ги разпръсва!
Защото само Аз съм Пастир над сърцата на Моите! И блажени всички, които не са разменили Господната ръка за нечистите ръце на наемници и кариеристи! Който иска, нека Ме последва в тази книга. Защото Аз непременно ще стана Светлина за слепите и тръбен звук за глухите. И всички, които Отец Ми дава, непременно ще видят примките на Амалик. Колкото до онези, които обичат Саул и не искат да излязат от властта му, то на такива казвам:
Както досега сте обичали Саул, така и продължете да го обичате! Защото вие си го създадохте! Вие го износихте! Вие го родихте! Вие искахте такъв цар и го получихте! И той непременно ще ви владее! Защото всеки, който иска, получава! Който търси, намира! И на тогова, който хлопа, ще се отвори!”
Исус млъкна. И тогава разбрах колко страшни и съдбоносни са думите Му. Защото наистина Саул е проекция на болните от тщеславие сърца. Той е въплътеният образ на едно закоравено и извратено поколение, което всякога е искало да има овчар, който да го води по страстите на сърцето му. Защото уловените от примките на Амалик всякога ще имат желанието, което беше и в бащите им, които се противяха на Исус и се мъчеха до Го впримчат в говоренето Му и делата Му…
Виж тези примки, братко мой! Виж и онзи, когото те улавят! И тогава си спомни за неразумния младеж от Соломоновите притчи, който беше тръгнал към дома на блудницата, “както птица, която бърза към примката, без да знае, че това е против живота и…” Виж тези примки и нека сърцето ти никога не забравя писаното:
“Аз изново се предадох от сърцето си да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост; и намирам, че е по-горчива от смърт оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; който е добър пред Бога ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея…” (Еклесиаст 7:25-26)