1. ВИДЕНИЕТО С ГРАБВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА

Братко мой! Скъпи ми приятелю! Аз наистина съм твърде много изненадан до къде е стигнало падението на много християни. Понеже, когато трябваше да събират в сърцата си всички бисери дадени ни по благоволението на Бога и Отца, мнозина предпочетоха да се захласват от най-обикновени смески за свине и кучета. Когато трябваше да вдигнат очи към Духа на мъдростта и на откровението, мнозина свалиха очите си, за да се въодушевяват от земното въображение на още по-земните човеци. Понеже, ако в духовния свят вече настъпва мигът на нашето преселване във Вечността, то на земята едва сега започва голямото състезание по заграбване на користи и богатства.
Аз не зная дали всички в пълна степен разбират онова, което Господ ми дава да пиша. Но именно Той ми заповяда да го изявя пред лицата им и да го изповядам пред целия духовен свят. Защото утре, пред Христовото съдилище, ще искам да имам онзи поглед, който е достоен за Царя на царете. А за него е достоен само онзи поглед, през който е гледал Той.
Когато Исус дойде да ми покаже видението с грабването на Църквата, тогава за пореден път разбрах, че съм сляп и че всяка моя среща със Спасителя е първо проглеждане на моето сърце и чак след това – послание към останалите. Затова нека сега ти разкрия самото видение и думите, които Господ ми говори. Ето какво ми каза Той, когато дойде при мен:
“Нека бъде внимателно сърцето ти и нека се усили вярата ти, за да приемеш всичко, което сега ще ти кажа и покажа. Защото такова видение Аз не съм давал на служителите Си. И твоето сърце е съдът, с който ще Си послужа, за да изявя Волята на Отца Ми за последните, които са останали живи. Защото грабването ще бъде реално само за тях и за никой друг, освен тях…”
Слушах Исус и забелязах как Гласът Му стана по-особен, когато Той говореше за последните, които са останали живи. И тогава Го попитах:
“Господи, какво имаш предвид, когато ми говориш за последните, които са останали живи?”
А Исус отговори:
“Аз имам предвид именно онова, което казвам. Защото в Небето ще се качат само живите. Ако бих имал предвид живота на земните човеци, тогава бих ти казал, че всички са живи. Но Аз говоря само за Моите, в които е останал Живот от Живота на Отца Ми. Затова си спомни с какви думи се обърна Апостолът Ми Павел към вярващите в Солун…”
Не беше нужно да мисля върху думите на Господ, защото писаното от апостола беше пред очите ми. Затова казах на Исус:
“Господи, Апостол Павел написа думите:
“Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при Глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи…” (I Солунци 4:16-18)
И тогава Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Забелязваш ли, момчето Ми, че в тези стихове има твърде съдбоносни истини? Истини, които много от християните не знаят. Понеже Аз непременно ще сляза от Небето с повелителен вик. Но колко знаят, че повелителният вик е викът на повелята. А повелята е свята заповед, която не може да бъде нарушена. И ако някой я наруши, то такъв човек просто се изключва от Божието обещание за грабването. Кажи Ми тогава, каква е Моята повеля при грабването? Защото именно с тази повеля Аз съм пазил и все още пазя онези, които са ми дадени от Отца Ми…”
Думите на Исус ми се сториха много дълбоки. Аз самият не можех да се досетя каква е Христовата повеля, която се открива в Неговия вик към Званите, Избраните и Верните. Затова, като наведох глава, казах на Господ:
“Исусе! Не знам каква е повелята Ти и не мога да намеря разумно обяснение за нея…”
“Не можеш, защото не искаш да я видиш…” – ми отговори Исус и продължи:
“Забележи, че Апостолът Ми Павел дава ключ за Моята повеля, понеже след като говори за Моя повелителен вик, той продължава с думите:
“…при Глас на архангел и при Божия тръба…”
Както сам се убеждаваш, има един Глас на архангел при мига на грабването. Има и една Божия тръба. Как мислиш тогава? Ако Господ идва с повелителен вик, то какъв ще да е Гласът на архангела и какъв – сигналът на Божията тръба? Може ли Господ да вика едно, архангелът друго, а тръбата да свири за трето?”
Усмихнах се на въпросите на Исус, защото чрез тях Той ме довеждаше до съвършено познаване на Божиите истини. Затова Му казах:
“Господи, не е възможно Твоят вик да се различава от Гласа на архангела и от Божията тръба. Мисля, че и трите отправят едно и също съдбоносно послание към църквите. Посланието да бъдат готови за грабването…”
Слушащ отговора ми, Исус добави:
“Виж тогава какъв е Гласът на архангела, миг след като вече са свалени на земята самият дявол и неговите тъмни ангели…”
Господният пръст вече светеше върху абсолютно точните стихове в “Откровението”, които гласяха:
“Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт. Затова, веселете се небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време…” (12:10-12)
Едва прочел стиховете аз усетих огромна Светлина, която идеше към сърцето ми. Затова, все още под въздействието на тази Светлина, казах на Исус:
“Господи, чак сега разбирам, че именно това е Гласът на архангела. Този Глас иде да ни предупреди, че днес е времето да дойдем и да живеем при Теб в небесните места. А колкото до онези, които обичат земята и всичко земно, то именно за тях е предупреждението, свързано с горкото…”
Исус се усмихна на думите ми и каза:
“Сега разбираш ли по-добре и следващите думи на Апостола Ми Павел? Сега разбираш ли защо грабването е само за онези, които са останали живи? Кой може да бъде жив, ако не онзи, който е преселен от Святия Дух, за да живее с Господ в небесните места? Кой може да живее Живота на Бога, ако не онзи, който е тръгнал по новия и живия път, пред който се открива Хълмът Сион и Небесният Ерусалим. Но именно затова, понеже са останали живи и са устояли да живеят в Живота на Бога, а не в смъртта на греха, Моите Верни непременно ще се срещнат с Мене във въздуха и ще получат тела, прославени като Моето. Кажи Ми, Стефане, ако ти искаш да се срещнеш с приятелите си от града, в който живееш, то нима би ги чакал на среща в друг град? Няма ли срещата между теб и тях да стане именно в града, където живеете? Как тогава някой искат да се срещнат с Господа, след като не живеят в Неговия град? Как ще искат да получат дял от Небесния Ерусалим, след като всякога им е харесвал земният Содом?
Разбираш ли тогава, че днес Моят повелителен вик към вас е именно този:
Елате да живеете при Мене! Елате в Моя град! Защото от дните на Йоан Кръстител Небесното царство насила се грабва и онези, които се насилят, грабват го. Защото самият миг на грабването ще се състои всред самия център на Небесния Ерусалим и в него ще участват само онези, които са живели горе. Колкото до другите, то именно за тях сега ще ти дам видението, което ще ти обясни всичко…”
След последните Си думи Господ Исус ми даде видение. И тогава очите на сърцето ми видяха една от най-грандиозните картини, които е възможно да се видят. Аз видях огромно множество от човеци, които имаха крила като на бели гълъби. Те летяха в небесните места. Едновременно с това очите ми виждаха още по-големи множества от други човеци, които бяха по земята, но крилата им бяха закърнели и недоразвити. Всички, които бяха по земята, се опитваха да размахват крилата си, но не можеха да полетят, защото самите им крила бяха вързани от примки, чиито краища стояха дълбоко забити в земята. И тогава стана нещо неочаквано. Защото самото Небе се просветли така, сякаш че слънцето изгряваше. Но този път изгревът му не беше от никоя от земните посоки. Понеже всред центъра на самото Небе се отвори врата и аз видях как там заблестя в огромна и неизразима Слава моят Господ и Спасител Исус Христос. Той вдигна ръцете Си и ги протегна напред, така че от самите Му пръсти излезе светлина във всички цветове на дъгата. И тогава пред множествата от летящи човеци с крила на гълъби се разстла Небесен път, тъй щото всички летящи мигом се стрелнаха на пътя и след това цялото множество премина през Светлата Врата на Небето. Миг след това Вратата се затвори и Небето възприе обикновения си цвят. А погледът на сърцето ми бе привлечен към земята и земните. Защото докато траеше мигът на грабването и небесните човеци преминаха през Вратата на Христос, на земята беше се случило друго. Аз виждах стотици хиляди човеци, върху които бяха хвърлени мрежи и примки. Те така бяха заклещени в мрежите и примките, щото нямаха никаква възможност да се освободят. И понеже в духа на самото видение аз виждах човеците с крила, то крилата на тези последните бяха или пречупени, или лишени от перата си, или просто вързани от самите въжета. Нещо повече – изсред самата земя, подобно на къртици, започнаха да изпълзяват демони, които имаха ръце, завършващи със страшни нокти. Те забиваха ноктите си в крилата на човеците и се тресяха в див демоничен кикот. Така от самото видение аз вече напълно разбирах защо в “Откровението” се казваше:
“Горко вам земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен…”
Миг след като видях всички тези ужасяващи подробности, Господ отново беше до мен и ми казваше:
“Забеляза ли как Моите братя и сестри стояха в Небесните места и Ме чакаха със съвършено упование и надежда?”
“Да, Господи мой! Това беше прекрасно! Защото крилата им бяха бели. Толкова бели, колкото крилата на Онзи Гълъб, който кацна на раменете Ти при река Йордан…”
Исус отново се усмихна и ме погали. А после продължи, като каза:
“Око не е виждало, нито ухо е чувало, нито на ум е дохождало какво е приготвил Отец Ми за званите, избраните и верните. И ако някой е мислил, че е живял за Мене, такъв нека обнови ума си с превъзходната Истина, че вие все още не сте започнали Истинския Си Живот. Онзи Живот, пред който се открива Вечността и Славата. Но ти пак се върни на видението, което ти дадох. Защото докато Моите до един преминаха през Небесната Врата, то на земята се случи нещо друго. Понеже там останаха доволно много човеци, които на име са били живи, но на дело – мъртви. Какво забеляза при тях?”
“Господи, те също имаха крила. Но техните крила бяха закърнели и недоразвити. И аз забелязах, че при всички се забелязваше едно и също, а именно, че самите им крила бяха вързани от примки. И примките бяха така стегнати около тях, щото нито за миг да не им позволяват да полетят…”
“А кой е този усърден слуга на лукавия, който е вързал крилата на мнозинството с примки? Кой е този началник, толкова вещ в лукавството, който е направил измамата на старовременната змия да изглежда като истина и да подведе сърцата?”
Слушах въпроса на Господ и сърцето ми без всякакво съмнение знаеше отговора. Затова Му казах:
“Господи, този вещ в лукавството на Луцифер началник е духът на Амалик. И аз зная, че Ти ми показа видението с грабването, за да разбера неговата най-коварна роля всред църквите на последното време…”
“Точно така, момчето Ми. Но не е само това. Аз ти показах следствието от активността на Амалик, за да събудя онези, които са посочени за събуждане от Отца Ми и да се приспят още повече онези, които отдавна са били посочени на това осъждение. Защото всред многото духове от царството на тъмнината има един, на когото Луцифер е поверил примките. И това е духът на Амалик. Това е птицеловецът, в чиито изкусни примки непременно ще се уловят човеците, за които Името Исус е всичко друго, но не и смирение и себеотричане. Затова Аз ще ти покажа този дух още от дълбоката древност, за да видиш неговата активност и последователност в покварата над народа и обществото на Бога.
Блажени тогава човеците, които се отрекат от примките на Амалик. Блажени човеците, които разберат, че вярата им дава крила, за да летят всред Небесните места, а не да я употребяват за сътворяване на собствените си желания. Защото всеки човек, който употребява вярата си за сътворяване на желанията си, непременно е птица със закърнели крила, която няма да стигне по-далече от примките на птицеловеца…”
След последните думи на Исус видението с грабването на Църквата се прекрати и Господ ме заведе по-нататък в разбирането на дълбоките духовни тайни.