4. ДРЕХИТЕ НА СЕДРАХ, МИСАХ И АВДЕНАГО
(ВИДЕНИЕ ЗА СИЛАТА НА ЗВАНИТЕ, ИЗБРАНИТЕ И ВЕРНИТЕ)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Отново ще повторя вече казаното в началото на тази книга. И ще те помоля да я приемеш като отговор от Исус в сърцето си. Защото мнозина днес се страхуват да си представят размерите и горещината на огнената пещ, а камо ли да пристъпят и преминат през нея невредими и неповредени. И какво се получава тогава? Получава се това, че човеци приемат в сърцата си пророческия призив на Спасителя, а след това, уплашени от яростта и гонението, се връщат назад…
Нека ти кажа, че последното им отстъпление ще е много по-страшно от първото. Защото такива не биха имали оправдание в деня на Страшния Съд, нито биха имали основание да кажат на Вечния Съдия:
“О, Господи! Много ни се искаше да излезем, но така или иначе трябваше да останем в мястото на мерзостта и запустението. Но въпреки, че бяхме там, ние знаехме, че златният образ е фалшив. Нали сега няма да имаш нищо против нас?”
Ако много ви се е искало да излезете, то непременно бихте го сторили, понеже сам Бог е заповядал на чедата Си да излязат от блудницата. Но ето, понеже останахте всред блудницата, то с делата си показахте, че тя ви е по-скъпа от Делото и Примера на Господ Исус Христос.
Как тогава ще искате Господ да няма нищо против вас, след като с присъствието си пред златния идол вие сте давали самочувствие и сила на лъжепророка? Как ще искате да избягате от осъждението, след като сте обикнали златото, което е долу, а сте намразили Златната Менора на Святия Дух, която е далече по-горе? Не дава ли днес Господ да гледате през светилата на тази Менора, както някога даде на тримата Си Святи мъже? Не дава ли днес Господ да различите Неговата Тръба от тръбата на лъжепророка, Неговата Свирка от свирките на теолозите, Неговата Арфа от арфите на писатели-търговци?
Аз зная, че няма много още да пиша, понеже товарът на Божиите видения и Божията Скръб е твърде голям над сърцето ми. Нещо повече – зная, че Добрият Самарянин ще се погрижи за магаренцето Си и ще му даде почивка. Но докато още пиша и призовавам братята и сестрите си, аз ще пламтя от ревността на Исус и ще се конфронтирам до смърт със златния образ на Вавилон и с мерзостта на всичките му търговци.
А сега нека да те направя свидетел на най-удивителните видения в тази книга. Виденията, които станаха причина тя да има категоричното заглавие “Четвъртият в огнените пламъци”.
В мига, когато извиси сърцето ми със Себе Си, Господ започна да ми говори, като казваше:
“Помисли добре върху библейския разказ за Седрах, Мисах и Авденаго. А след това Ми кажи как излязоха те от огнената пещ…”
“О, Исусе! Те излязоха напълно невредими и неповредени. А Словото Ти казва, че върху тях не бе преминала дори миризма от огъня на пещта…”
“Как мислиш тогава? Защо Четвъртият се яви сред тримата Си приятели? И защо Силата Му да ги опази се показа Съвършена?”
“О, Господи мой! Сам Ти Си казал в Евангелието на всички ни:
“Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата. Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях…”  (Матея 18:18-20)
И аз, гледайки на библейския разказ за Седрах, Мисах и Авденаго, забелязвам, че те бяха вързани по плът, но останаха развързани по Дух. Нещо повече – със самата си изповед те вързаха силата на лъжепророка и извикаха Божията Огнена Любов върху себе си. Тъй че тримата влязоха в пещта, като събрани в Твоето Име, и Ти, Четвъртият, се яви посред тях…”
Погледът на Исус ми подсказа, че съм отговорил според както Той е очаквал от мене. Но ето, че Господ отново ми проговори, като казваше:
“А забеляза ли как в библейския разказ е писано:
“Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и другите си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ…” (Даниил 3:21)
Как мислиш тогава? Не е ли имал дяволът причина, за да върже именно шалварите, хитоните и мантиите на тримата? И не се ли просветлиха именно тези дрехи на Седрах, Мисах и Авденаго във видението, което ти дадох?”
“Точно така е, Исусе! Именно тази е тайната, която сърцето ми жадува да узнае. Понеже и на нас са ни нужни шалварите, хитонът и мантията…”
Докато говорех с моя Господ, ние вече бяхме всред Небесния Ерусалим. А тогава Исус вдигна ръката Си и посочи вратите на Божието Светилище, като ми казваше:
“Сега ще влезем с теб в Светилището на Отца Ми. И не просто в Светилището, но в стаята на Божията Мъдрост. За да видиш как Мъдростта създава най-скъпоценните дрехи за духовния човек. Шалварите на Званите, Хитона на Избраните и Мантията на Верните!”
По-скъпоценни и прекрасни думи сърцето ми едва ли можеше да получи от устните на Исус. Ето защо с огромно вълнение аз Го последвах в Светилището, където Той отвори странична врата. Така пред очите ми се яви стаята на Божията Мъдрост. Това беше твърде интимно и прекрасно място. Място, заредено с толкова Свято и чисто Божие присъствие, щото аз дори не смеех да си поема дъх. А тогава Исус ми придаде увереност, като ми каза:
“Влез, Стефане! Защото не си извикан тук заради самия себе си, но заради всички, които трябва да оцелеят и победят в последното смутно време на земята. И сега виж подробностите в тази стая. Защото те са твърде важни за Вярата на Божиите чеда…”
Едва след думите на Исус аз можех да разгледам самата стая. Така забелязах, че в нея имаше тъкачен стан, направен от твърде благородно и красиво дърво. А встрани от самия стан, аз видях Божието Слово, разтворено на определени страници. Самото Слово не беше просто книга от хартия, но по-скоро Дух и Светлина, които Мъдростта използваше за делото си. Така, като разгледах самата стая или онова от нея, което ми се даваше да видя, Исус ми заповяда, като каза:
“А сега седни до Мен, защото Мъдростта ще влезе в стаята си. За да извърши Волята на Отец Ми, която е свързана с дрехите на Седрах, Мисах и Авденаго…”
Послушал Исус, аз седнах и притихнах до Него. А тогава в стаята влезе Божията Мъдрост. И този път тя беше уподобена на Небесна девойка. Така Мъдростта се приближи до моя Господ и коленичи пред Него, като Му казваше:
“Възлюбен на Отца Ми! Дай на слугата Си да види делото, което върша! Дай му да види как се приготвят дрехите на Званите, Избраните и Верните…”
Исус се усмихна сърдечно на думите й, а след това ми даде знак с ръка, за да гледам на вършеното от нея. И ето, че Мъдростта простря белите си ръце към Божието Слово. И като вдигна от Духа и Светлината небесносини нишки, намотаваше ги около пръстите си. А след това се приближи до тъкачния стан и започна да ги вплита в опънатите му конци. Така тя повторно дойде до Божието Слово и отново взимаше небесносини нишки от Духа и Светлината, като ги носеше при стана и отново ги вплиташе. Не зная колко време Мъдростта вършеше това. Но накрая Господ ми даде знак да се изправя, като ми казваше:
“Пристъпи след Мене до тъкачния стан на Отеческата Мъдрост. И виж откъде тръгват първите нишки, нужни на Мъдростта и къде свършват последните…”
Побързах да пристъпя след моя Господ, когато очите ми видяха как нишките се бяха превърнали в чудесен небесносин плат. И ето, че Исус докосна началото на плата и първите нишки, като ми казваше:
“Докосни ги от началото до края! За да видиш каква е дрехата, нужна на всички, които са Звани по Божието Извечно намерение…”
Протегнал ръка, аз докоснах началото на небесносиния плат и прокарах пръстите си през него. А тогава през сърцето ми премина Самият Свят Дух на Бога. Той премина като Слово, като Евангелски разказ, който започваше от кръщението на Исус при река Йордан, през изпитанието на Исус в пустинята и стигаше до Голготския Кръст. А Силата на самото Слово от плата бе многократно по-голяма от какъвто и да е прочит на Евангелието. Защото този плат беше Призив, Дух, и стоене в Съвършената Божия Воля. А тогава Исус ми каза:
“Ето такъв е платът, с който Божията Мъдрост изтъкава шалварите на последните Божии Звани. Всеки, който облече тези шалвари, тръгва по Пътя на Човешкия Син, за да изявява Примера Му и да върши делата Му. Как мислиш тогава? Защо нишките на този плат тръгват от Йордан и стигат до Голгота?”
“О, Исусе! Аз вярвам, че именно на това сме призвани и ние от Небесния Отец. Да тръгнем със Силата на Твоите нозе и да изявим на света Твоя Пример…”
“А какъв беше един от първите примери на твоя Господ? Кой дух Ме пресрещна в пустинята и поиска да му се поклоня?”
“О, Исусе! Дяволът дойде против Тебе с духа на Мамон. Но Ти порази този дух с дъха на устните Си…”
“Сега разбират ли Моите, че ако искат да победят последния златен образ, те непременно трябва да имат небесносините шалвари на Седрах? Защото да имате тези шалвари ще рече да се движите с Дух от Духа Ми, с Пример от Примера Ми, със Слово от Словото Ми и с Живот от Живота Ми. Така всеки от вас, ако и да ходи на земята, ще пребъдва в Небето. И ето затова цветът на тези шалвари е небесносин.
Колкото до ония, които побързаха да се поклонят на Мамон и да го изповядат като Исус, то те се препънаха още в началото на Моя Път, понеже не са искали от Отец Ми да ги направи Звани, нито са Ме обикнали истински, за да вървят по Небесния Ми Път.
Но ето затова казвам на всичките Си братя и сестри:
Бъдете като Седрах и носете шалварите му, за да се наречете Звани от Отца Ми! Защото всеки, който е зван, тръгва по Моя Път, за да върши Моите дела и да показва Моя Пример.
Аз не ви дадох пример да ставате сребролюбци. Аз не ви дадох пример да се покланяте на дявола. Аз не ви дадох пример да се огъвате пред силата на светското богатство.
Аз ви дадох Пример как да бъдете Съвършени!
А Съвършените човеци мислят за Съвършеното и се стремят към Съвършеното! И ето затова всеки, който откаже да мисли за нещата на този свят, но поиска нещата от Моя, непременно ще бъде припознат като Седрах. И Отец Ми, Всемогъщият, ще прати Мъдростта, която слиза отгоре, за да дари подобен човек с Печата на Отеческото благоволение. С шалварите на Седрах, които отговарят духовно на Пътя на Човешкия Син.
Но ти виж как Мъдростта отново ще започне да тъче на стана си. Защото там, където се е явил Пътят, непременно ще се роди и Истината…”
Отново погледнах към Мъдростта, която се приближи до Божието Слово. И като разтвори друга страница, започна да вдига от Духа и Светлината слънчево-сребърни нишки. Така тя ги навиваше около белите си ръце, а след това отново пристъпи към тъкачния стан, където вплиташе нишките в опънатите конци. Това действие Божията Мъдрост повтори няколко пъти. И ето, че накрая Исус ми даде знак, като казваше:
“Приближи се отново до тъкачния стан. И докосни плата, за да видиш откъде тръгват нишките, които Божията Мъдрост е изтъкала като хитон за всичките Избрани на земята. Защото те са Божият Мисах на последното време…”
С огромен трепет и благоговение аз докоснах плата със слънчево-сребърните му нишки. А тогава през сърцето ми премина Самият Свят Дух на Бога и аз видях Исус и учениците Му на високата планина. В този миг Господ се преобрази пред тях и дрехите Му станаха бляскави и твърде бели. Толкова бели, колкото беше и слънчево-сребърният плат, чиито нишки докосвах с ръката си. А Святият Дух отново премина през сърцето ми, за да видя че нишките и този път продължаваха до Голготския Кръст. И ето, че Исус отново ми проговори, като казваше:
“Ако някой иска да се нарече Избран от Отца Ми, то такъв нека вложи в сърцето си, че Избраните носят хитона на Моята праведност. А да носите този хитон ще рече да Ме последвате до високата планина на Преображението. Защото именно там Аз ще ви се изявя в Облака и Славата на Отца Ми.
Като Един, Който се разговаря с Моисей и Илия. Като Един, Който ви дава Духа и Силата на Моисея и Духа и Силата на Илия! Като Един, Който ще ви направи да блестите като светила на света всред опакото поколение, което търчи подир златния образ на Вавилон. И ако вие наистина проумеете, че хитонът на Мисах е светлият и чист висон на Благовестието, то непременно ще се оставите от долините на света, за да изкачите високата планина на Преображението.
Ето, години наред ви говорих чрез слугата Си от тази планина! Години наред думите Ми и виденията Ми към вас бяха бляскави и твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели. И ако съм говорил на всички вас, които приемате делото на пророка Ми, то е, понеже Отец Ми ви е намерил и посочил да Му бъдете Избрани. И така да изпълните писаното:
“Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с Образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави…” (Римляни 8:29-30)
И тъй, какво да речете на това, Божии люде? С Моя Образ ли искате да бъдете съобразни или със златния образ на полето Дура? Светлия хитон на Мисах ли ще пожелаете или черните костюми на търговци и престъпници? Ето, казвам ви, че никой у когото не пребъдва Божият Образ, няма никак да превъзмогне на пламенната огнена пещ, но ще побегне далече от нея и ще побърза да целуне златния образ, за да си спести гонението, а с него и славата. Но ако някой има Моя Дух в сърцето си, то такъв ще пази хитона си неопетнен и ще бъде Божият Мисах на последното време…”
След тези Свои думи Исус отново посочи към Мъдростта, като ми казваше:
“А сега за последен път виж как Божията Мъдрост ще изработи Мантията на Авденаго…”
Отново погледнах към Мъдростта, когато забелязах как девойката разтвори Божието Слово на друго място. И като протягаше белите си ръце, вдигаше от Светлината и Духа червени кървави нишки, като ги намотаваше на пръстите си. Така тя отново застана пред тъкачния стан и започна да вплита нишките в опънатите конци. И ето, че пред очите ми се създаваше платът на една кървавочервена мантия. И аз, като не можех да откъсна погледа на очите си от самия плат, прошепнах тихо:
“Исусе! Не е ли това Кръвта Ти, с която Ти положи Живота Си за нас? Не са ли тези последни нишки напоени от Святата Ти Кръв?”
В отговор моят Господ ми каза:
“Простри ръцете си към този плат и виж откъде тръгват нишките и къде завършват…”
Едва докоснал плата, усетих как Святият Дух ме изпълни с твърде силен Огън. И аз видях моят Спасител в сумрака на Гетсиманската градина. Той се ужасяваше в мъката Си и Гласът Му преминаваше ту в ридание, ту в рикаене. А по челото Му от самото непосилно страдание избиха капчици кръв. Докато гледах на кръвта по челото, видението се смени с кръв по тялото Му. Кръв от бичуване и поругаване. Кръв от едно ужасно насилие, дошло от дявола и слугите му. Но и това видение се смени, а аз вече виждах Исус на самия Голготски кръст. С кръв по ръцете Му и нозете Му, с кръв, течаща от набучените тръни на главата Му. А тогава Господ хвана ръката ми и я повдигна от кървавия плат, като ми казваше с пламенен Глас:
“Ето такава е мантията на Авденаго. Мантия на Верните! Мантия за всички, които ще се съпротивят до кръв срещу златния образ на дявола. Защото именно Кръвта Ми ви прави Верни. И както Синът беше Верен на Отца до смърт на Кръст, така и вие трябва да сте Верни на Сина до смърт. Защото колко от вас биха повторили думите на Вярността до смърт, с които думи Седрах, Мисах и Авденаго казаха на вавилонския цар:
“Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме…” (Даниил 3:16-18)
Готови ли сте да не се поклоните на дяволския златен образ, дори когато Аз бих решил да прославя Името Си, като ви оставя да пострадате до смърт за Мене? Ето тази Вярност е нужна на Моите, за да устоят! Вярността, която иде със Силата на Кръвта! Защото с тази Вярност Небето е приело великите си синове и дъщери. Тази е Вярността, с която всеки от вас се облича с мантия, за да бъде Божият Авденаго на последното време!”
След тези Свои последни думи Исус се усмихна, като ми каза:
“А сега Господ твоят Бог ти заповяда да облечеш шалварите, хитона и мантията! Защото отново ще те заведа при пламенната пещ, за да преминеш през нея…”
Никога в сърцето си не бях чувствал толкова голямо благоволение от Отца и Сина, както в този миг. Затова с трепетно вълнение облякох шалварите на Седрах и усетих как духът ми е готов да литне. Миг след това Исус ми подаде хитона на Мисах и сърцето ми усети този хитон като Небесна броня за духа ми. Но най-голямото присъствие и изпълване от Духа настъпи тогава, когато Исус положи върху мен мантията на Авденаго. Защото Любов от Отца, по-силна и прекрасна от всякога, изпълни всичките ми жили и плени всичките ми помисли. И ето, че Исус посочи с ръка надолу, като ми казваше:
“Нека те заведа при пещта. Защото затова ти се дадоха всичките Небесни видения на тази книга…”