3. СЕДМОКРАТНОТО РАЗПАЛВАНЕ НА ОГНЕНАТА ПЕЩ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Излишно е да те питам дали си разпознал поклонниците на златния образ от предишното видение. Истината е, че те са напълнили цялата земя и няма държава или град, където мерзостта им да не е станала явна. Ти няма да чуеш никой от тях да съжалява за избрания си път и за сторения си поклон. Защото всеки от тях с гордост и надменност заявява, че е спасен от “Исус” и че няма нужда от покаяние, понеже вече е праведен.
Нека ти кажа, че техният “Исус” не е моят Исус. Не е Тоя, Който ти говори от страниците на тази книга. Техният “Исус” мирише отдалеч на долари и търговия, и на дипломи и конференции. Но и техният Исус е заповядал на всеки от тях, като е казал:
“Доведете всички при образа ми! Накарайте всички да ми се поклонят и да ме изповядат!”
И ето, че вдъхновени от тръбата, свирката, арфата, китарата, псалтира и гайдата, поклонниците тръгват да събират души и да ги водят на мястото на поклонението. Така те идват и при теб…
Ще ги пуснеш ли в сърцето си?
Ще влезеш ли в мерзостта на запустението им?
Ще приемеш ли измамата на лъжепророка за Истина, та да отидеш на последното поле Дура и да се поклониш на дявола?
Зная, че ще кажеш:
“Да не бъде, братко мой! Аз искам да следвам Исус, а не измамния златен образ на Вавилон!”
Ами щом искаш да следваш Исус, то се приготви да пострадаш! Да пострадаш така, както са страдали всички последователи на Бога от времето на Седрах, Мисах и Авденаго, та и до днес. Защото пред пътя на вярата ти, с която искаш да се качиш на Хълма, ще се яви същата огнена пещ, която се яви и при Седрах, Мисах и Авденаго.
Нека тогава да ти разкрия и самото видение, което Господ показа на сърцето ми. Защото аз все още стоях с Него в Божията съкровищница, когато Той ми проговори, казвайки:
“Искам да предадеш всичките Ми думи на Моите братя и сестри. Искам да им кажеш, че Господ днес им дава златната Си Менора със седемте й пламъка. Защото във всеки от тия пламъци е Святият Дух на Отеческото благоволение и разпознаване.
Дух, с Който ще се възпротивите на тръбата на лъжепророка. Дух, с Който ще се възпротивите на свирката на теолога. Дух, с Който ще се възпротивите на арфата на съблазнителя. Дух, с Който ще се възпротивите на китарата на сатанинския хвалител. Дух, с Който ще се възпротивите на псалтира на чародея. Дух, с Който ще се възпротивите на гайдата на чревоугодника. Дух, с Който ще отхвърлите всяческите опити на всякакви Вавилонски служители и служения.
А когато сторите всичко това и откажете смъртоносния компромис с лъжата, то непременно последният Навуходоносор ще разпали седмократно огнената си пещ, за да ви хвърли в нея.
Вижте тогава и самото разпалване на пещта, което дяволът ще стори чрез поклонниците си…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, а пред очите ми се появи същото онова видение със златния образ. Този път обаче до златния образ имаше съградена пещ, в която горяха пламъци. А отстрани до пещта видях змеят, звярът и лъжепророкът, които не изглеждаха никак щастливи, въпреки масовото поклонение пред златния образ. Напротив – Сатана крещеше на лъжепророка, като му казваше:
“Как да се яви синът ми на земята, след като не си успял да измамиш всичките човеци? Вложих в този златен образ всичкото изкуство на мъдростта си и цялата сила на лукавството си. А и до днес има една Менора, останала от времето на Навуходоносор, с която Синът на Йеова боде очите ми. Хвани Неговите и им въздай! Какво още чакаш? Разпали пещта си както някога. Защото очите ми не могат да гледат как някой опозорява образа на сърцето ми!”
След думите на Сатана лъжепророкът ловко скочи, като влезе в сърцето на тръбача си. И ето, че тръбачът засвири силно с тръбата си, като казваше с гневен глас на всичките си поклонници:
“Божии чеда! Да позволим ли на църковни отстъпници да стават укор на благовестието и препънка на вярата? Да позволим ли на човеците, които не познават Исус, да хулят и презират нашата обхода с него?”
В отговор на думите му поклонниците изкрещяха в един глас:
“Да не бъде! Няма никак да позволим някой да хули образа на нашия спасител! Нека накажем такива! Нека отсечем такива! Нека покрием с позор и отрицание живота им!”
Крясъците на поклонниците се харесаха на тръбача, но той все още не беше доволен. Затова Вавилонският музикант се приближи до златните нозе на идола, като извика отново:
“Да хули ли някой пътя на църковния просперитет, с който господ издигна силната си и мощна църква на земята? Да бъдем ли бедни като ония, които не познават силата на небесното изобилие и бога на Авраам? И да позволим ли на нечестивци да ограбват вярата, с която дойде всичкото изобилие на живота ни?”
Тоя път думите на лъжепророка имаха най-огромно влияние върху поклонниците му. Защото всеки от неговите докосна с ръка сърцето си, където бе положил късче от златото на идола. И поклонниците единодушно изкрещяха за втори път:
“Да въздадем на такива хулители от божия гняв! Да ги отсечем като съблазнители и нечестивци!”
Яростта на човеците беше толкова голяма, щото пламъци на дяволска омраза започнаха да изригват от сърцата им. А тогава Сатана извика към лъжепророка, казвайки:
“Събери огъня на тази ярост от сърцата на нашите човеци. И разпали пещта още повече…”
Без всякакво бавене духът на Антихрист прелетя сред всичкото си множество и събираше огъня на всичката възможна ярост, като го хвърли в пламенната пещ до самия златен образ. Но това се видя недостатъчно на Сатана, тъй че той размаха крила като казваше втори път на лъжепророка:
“Искам огън! Още огън, още, още, още… Тая пещ трябва да гори като недрата на ада…”
Така лъжепророкът за втори път скочи ловко, като влезе в сърцето на Вавилонския свирач. И ето, че свирачът реагира, казвайки на поклонниците си:
“Кой е оня, който ще хвърля укор върху църковните доктрини и няма да зачита словото на образованите и дипломираните? Кой е оня, който ще хули теолозите и ще хвърля презрение срещу най-святите учители и настойници на божията благодат? Да позволим ли църквата да бъде разграден двор, без доктрините на истината? Да позволим ли на необразовани и недипломирани човеци да ни заблуждават относно завета и учението на господа? Да хвърлите ли вие дипломите и свидетелствата си като непотребни, след като дадохте за тяхното получаване години и пари?”
Думите на свирача накараха стотици да подскочат и да стиснат още по-здраво дипломите и грамотите си. А след това всички вкупом да закрещят:
“Да въздадем на недоктриналните! Да ги анатемосаме от Христа! Да затворим вратите на църквите за всички плевели, които неприятелят се опита да посее в нивата на образованието и църковните доктрини. Амин, амин!”
Тази реакция накара свирача да се подсмихне лукаво. А след това да скочи и да се възкачи до главата на златния идол, казвайки:
“Оня, който хули доктрините, не докача ли зениците на нашия господ? Оня, който отказва да се образова, не се ли бунтува срещу думите на устата му? Да търпим ли тогава човеци, които твърдят, че той лично им говори и им дава погледа си, когато ви казвам, че нашият господ ги намира за еретици и антихристи? Ще им въздадем ли от божия гняв? И ще запазим ли стадото зад оградата, далече от вълците грабители?”
Тоя път думите на свирача попаднаха точно в целта. Защото цялото множество задюдюка и всичките човеци вкупом креснаха:
“У-у-у-у! Да прокълнем такива човеци! И нашият господ да им въздаде в гнева си?”
И ето, че за втори път Сатана посочи към Вавилонските поклонници, като казваше на лъжепророка:
“Тоя огън вече ми харесва. Той е досущ като при тълпите пред Пилат Понтийски. Вземи го, душе на Антихрист и нагорещи още повече моята пламенна пещ…”
Така лъжепророкът отново прелетя през тълпите, като събираше огъня на всичката омраза и отрицание, с които обладаните от свирача показваха отношението си към Божиите слуги, пророците. Но и този път горещината на пещта се видя малка за дявола. И той за трети път изкрещя на лъжепророка, като му казваше:
“Какво още чакаш? Иди при твоя угодник с арфата! И го накарай да разпали огън, който напълно да ме удовлетвори…”
Така, за трети път, лъжепророкът скочи върху музиканта с арфата. И ето, че последният докосна струните на инструмента си, като казваше на тълпите:
“Да позволим ли на човеци, които не са получавали свръхдоза от духа на Исус, да ни лъжат относно волята му? Ето, той лично говори на сърцето ми относно тия, които отказват да приемат словото му. Те непременно ще бъдат наказани и осъдени от него. Защото кой е оня, който си позволява да съди божиите генерали? Кой е оня, който ще възпира сърцата, та да преживеят божието докосване? Ще търпите ли такива в общението си? Ще приемате ли такива като братя, родени от единия дух?”
Слушайки музиканта с арфата, тълпите креснаха:
“Да не бъде! Ние непременно ще им въздадем и ще ги покрием с позора, който заслужават. Защото никой не може да съди божиите генерали и да отхвърля свръхдозата на божието докосване…”
Яростта на тълпата се хареса на музиканта. И за да я засили още повече, той скочи ловко и застана до гърдите на златния идол, като казваше:
“Не губете божието освежаване! Не си позволявайте да изгубите последното движение на духа! Защото то е днес, когато църквата заблестява като светлина на света. И кои са онези, които биха попречили на човеците да се поклонят на Исус и да го изповядат за бог? Ние непременно ще ги отсечем и ще разрушим служенията и свидетелствата им…”
Този път думите на музиканта с арфата имаха пълен ефект. И тълпите, надъхани повече от всякога, започнаха да викат:
“Да прокълнем съблазнителите. Да изгоним инакомислещите. Да ликвидираме всяко друго слово, освен онова, което ни води при образа на нашия господ…”
И ето, че за трети път Сатана посочи към разпаления огън от арфата, като казваше на лъжепророка:
“Ето такъв огън искам! Ето такъв огън ми харесва, понеже е досущ като огъня в двора на първосвещеника, където Петър си грееше ръцете. Но трябва още огън, още, още, още…
Имаш още четири музиканта, които можеш да вдъхновиш, за да надъхат тълпите. Защото е малко нещо пещта ми да е гореща, като недрата на ада. Тя трябва да стане гореща като силата на Слънцето горе. Само тогава ще мога да погълна онези, които не ме изповядат за бог, и не приемат златния ми образ, като образ на Исус…”
Без всякакво бавене лъжепророкът се разгърна с всичката си сила. И като влизаше последователно в сърцето на чародея, китариста, чревоугодника и всичките останали музиканти, той ги накара да надъхват тълпите и да разпалват омразата им срещу всички, които не биха се поклонили на златния образ. Така, в един миг, мястото при златния образ, беше като огнена бушуваща буря от крясъци, проклинания и хули. А духът на Антихрист събра всичките пламъци на тази буря, като ги хвърли в пещта, тъй че последната стана огнен левиатан, готов да ужаси до смърт всеки, който би се приближил до него. Едва тогава Сатана беше удовлетворен. И като посочи пещта на Антихрист, каза му:
“Кой няма да се страхува от името ти и да го прослави? Кой няма да те изповяда пред силата на тази огнена заплаха? Ето, има някои които не те приемат и мислят, че ще устоят. Но аз сега ще възрадвам сърцето ти и ще ги хвърля в пещта, която съм разгорил седмократно…”
Така дяволът се обърна към лъжепророка, като отново му заповяда, казвайки:
“Прати слугите си, за да вържат и докарат при тази пещ онези, които и до днес се кланят на Менората на Йеова и отказват да се поклонят на Мамона…”
Послушал сатанинската заповед духът на Антихрист размаха крилата си, като се отдалечи от него и бързаше да изпълни волята му. А точно тогава Господ ме докосна с ръка, като ми казваше:
“Как мислиш? Не поразява ли тази пещ всичката ти представа? Не е ли твърде силен огънят й?”
“О, Исусе! Много повече Ти поразяваш представите ми! Защото Ти Си Четвъртият, Който опазва тримата в този огън! И аз никак не вярвам, че огънят в тази сатанинска пещ е достигнал силата на Огъня в Божието Светилище! На Сатана може да му се иска това, но този път бащата на лъжата е излъгал сам себе си…”
Господ се усмихна и ме погледна с огромна нежност. А след това погали главата ми, казвайки:
“Виж тогава, че духът на Антихрист наистина ще избезумее против трите Ми последни поколения, оприличени на Седрах, Мисах и Авденаго. И като ги докара пред пещта, ще заповяда да бъдат хвърлени в пламъците й. Но ти гледай! Защото силата на пророка е в онова, което Господ му дава да види и да изяви…”
Отново гледах на пламенната огнена пещ и на всичките Вавилонски поклонници, които крещяха и злобееха в най-голямата си възможна омраза и ярост. А тогава очите ми видяха Седрах, Мисах и Авденаго, подкарани под конвой към самата пещ.
“У-у-у-у! Измамници! Дано пукнете!” – викаха едни.
“Господ днес да ви прокълне и накаже!” – крещяха други. Но тримата Божии човеци вървяха с такъв непоколебим мир в сърцата си, щото в този миг сърцето ми ги облажаваше повече от всичко. А когато застанаха до самата огнена пещ, пред присъствието на змея, звяра и лъжепророка, посоченият сред музикантите тръбач кресна в лицата им, като казваше:
“Вие, съблазнители и отстъпници от Исус! Нарочно ли не се покланяте на образа на господа и не коленичите пред славата му? И няма ли точно сега при звука на тръбата, свирката, арфата, китарата, псалтиря, гайдата и всякакъв вид музика да паднете и изповядате златния образ като господ на сърцата си? Ако паднете – добре! Ще ви приемем отново в лоното на църквата! Но ако не паднете – тозчас ще бъдете хвърлени в огнената паст на тази пещ. И кой е тогава оня мним Исус, толкова различен от нашия, който ще ви спаси от гонението и яростта на всичките ни църкви?”
В отговор на тръбача, Седрах, Мисах и Авденаго погледнаха към него с Дух на Небесно превъзходство и пълно презрение. А след това му отговориха, казвайки:
“На нас не ни трябва да ти отговаряме за нищо. Ти служиш на своя си господар, а ние – на нашия. Ти проповядваш богатството на този свят, а ние – богатството на бъдещия. Ти получаваш заплата в този живот, а ние – заплата в Небесното Царство. И сега ти казваме, че на златния ти образ няма да се поклоним, ако и да си му дал Името, което е над всяко друго име. А нас не ни спасява само Името на Исус, за да се кланяме на всичко, което е кръстено с него, но най-вече Духът, Който свидетелства за това Име. Ти имаш Името на Исус, но го използваш за да кръстиш с него един златен сатанински идол на сребролюбие и просперитет. От това, че си го кръстил “Исус”, този идол не е престанал да бъде дяволска сила, но е станал още по-страшен и лукав. Ето затова на идола ти няма да се поклоним, и пред свирачите ти няма да преклоним главите си. Ако Господ Исус е решил, Той ще ни избави от пламъците на тази пещ. Но даже и да не ни избави, пак на идола ти няма да се поклоним. Защото за нас да живеем е Христос, а да умрем – придобивка…”
Чул думите на тримата, тръбачът пребледня, а самият Сатана скочи от мястото си, като изкрещя думи, които бях чувал:
“Да умрат, да умрат, да умрат! Не ми трябва еврейски пример във Вавилон! Не ми трябва в царството Сионска зараза…”
И ето, че по даден знак Божиите човеци бяха заблъскани към пламенната огнена пещ. А точно тогава Исус ме докосна с ръка, като ми казваше:
“Погледни внимателно на Моите Верни свидетели! Защото само след миг Огън от Отца Ми ще ги покрие преди влизането им в огнената пещ. И ти, като гледаш, забележи знамението, което ще се открие върху тримата Ми свидетели…”
С огромно вълнение погледнах на Седрах, Мисах и Авденаго, когато забелязах как Святият Божий Дух се спусна над тях. А тогава се случи чудо. Защото шалварите на Седрах просветляха, а след това просветля и хитонът на Мисах. А само миг преди влизането в пламъците на пещта, заблестя и мантията на Авденаго. И ония трима човеци бяха обгърнати от Огъня на Бога и Отца, с който вече влизаха в огнената пещ. Нещо повече – яростта и омразата към тримата Божии човеци беше толкова голяма, щото онези, които ги блъскаха, умряха първи от огъня на собствените си сърца. А тогава Исус повторно ми проговори, казвайки:
“Забеляза ли чудото?”
“Да, Исусе! Видях как Святият Дух освети шалварите на Седрах, хитона на Мисах и мантията на Авденаго. А миг след това те бяха обгърнати от Огъня на Божията Любов. Но как да разбера това знамение – сам не зная…”
“Аз зная това!” – ми каза Исус и продължи:
“Защото сега Отец Ми те направи свидетел на тайната на Неговия Извечен Избор, почиващ върху Званите, Избраните и Верните. Тъй че Той благоволи в шалварите на Седрах, в хитона на Мисах и в мантията на Авденаго. А това Негово благоволение Аз трябва да ти разкрия в едно друго видение, което е далече по-горе от златния образ на това поле и от огнената му пещ…”
След тези думи на Исус видението с огнената пещ се прекрати, а Господ вдигна сърцето ми и го възвиси нагоре.