1. ВИДЕНИЕТО С ПОСЛЕДНИЯ ЗЛАТЕН ОБРАЗ НА ВАВИЛОН

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
В Библията има много и прекрасни примери за вдъхновение, ревност и подражателство. И ако Отец е направил така, щото тези примери да останат завинаги във Вечното Му Слово, то е, понеже светът остава същият пред Очите Му. Дяволът е същият. Греховете са същите. Заблудата е същата. И пораженията от дяволската измама са същите.
Какво трябва да правим ние, като последно поколение на земята? Не е ли това, щото да разпознаем лукавството на дявола, така, както са го разпознавали поколенията преди нас? Не е ли това, щото да прибавим към примера на древните и наш съвременен пример? Не е ли това, щото да се възпротивим на дявола с всичката вяра на сърцата си каквото и да ни коства това?
Но ето тук, в костването, човеците се огъват и оставят дявола да ги победи. Те не искат да платят цената, за да бъдат поколение на Божията Святост. Те предпочитат измамния мир с княза на този свят вместо болезнената война против него. Нещо повече – за такива човеци дяволската лъжа става Истина, а Божията Истина става лъжа. А тогава и дяволът става като Бог, а пратениците на Бога – като слуги на дявола.
Преди хиляди години на едно поле във Вавилонската област цар Навуходоносор въздигнал златен образ. Този образ бил най-страшното въплъщение на сатанинското лукавство. Изграден от златния метал на благоденствието и богатството, самият образ поискал поклонение от всички човеци на земята. И хората, които му се поклонили, никак нямали Разум и Мъдрост, за да проумеят, че зад самия златен идол стои личност, скрита в измамата на своето присъствие. Нещо повече – гледайки на алтернативата да изгорят в пламенната огнена пещ, човеците дори и не искали да помислят, че е възможно да се откажат от поклонението си. А най-вероятно всеки от онези поклонници стискал в ръцете си ако не кесия, то поне една златна монета. И гледайки на огромния златен идол, който се издигал на шестдесет лакти към Небето, си давал сметка, че златната му монета е като една малка частица от самия златен образ.
Как тогава да не се поклони на образа, след като собствената му паричка е дошла от същото злато, послужило и за направата на идола? Как да откаже да наведе главата си пред зоркия поглед на вавилонския цар, след като труда му, усилията му и всичкото му съществуване са все заради златната монета, която стиска в ръката си? И как да не приеме в сърцето си, че ако той със златната си монета може да купи малкото, то самият златен образ на полето Дура е силен да купи собствената му душа?
Ето така са стояли нещата в онова древно време. Време, когато човеците са ходели с погледи, наведени надолу. Време, когато никой не е виждал по-голяма сила от силата на златото. Но дори тогава Отец е потвърдил с Печата Си Свои люде. За да покаже на дявола, че златният му образ е способен да измами и погуби мнозина, но не всички. И онази древна победа на Седрах, Мисах и Авденаго съкрушила дявола повече, отколкото го възрадвали милионите безропотни поклонници. Защото след чудото в пламенната пещ никой във Вавилон вече не говорил за златния образ на Навуходоносор, но всички свидетелствали за това, че в огъня на пещта влезли трима, а се явили четирима. И Четвъртият, по Образа Си и Славата Си бил като син на боговете.
Как мислиш, братко мой? Защо ти говоря с такива думи преди видението, което Господ Ми разкри във всичката Си Благост и Милост? Не затова ли, за да разсъдиш, че нещата днес отново се повтарят? Не затова ли, за да повдигнеш погледа на сърцето си нагоре? И като погледнеш от Небето към земята, да видиш и проумееш, че дяволът не е забравил нищо старо, и не е научил нищо ново. Защото и днес има Вавилонско поле и златен образ, въздигнат на него. И ако древният златен образ беше локален, то днешният златен образ е тотален. Ти знаеш ли разликата между локално и тотално? Тя е такава, щото локалното касае отделно място, докато тоталното касае всички места. Тъй, че на локалния Вавилон в древността е отговарял частичен златен образ, докато на тоталния Вавилон в днешната съвременност отговаря един златен образ, който сам по себе си е дяволско лъжеучение, служещо за изродяване и поквара на човешките сърца. И ако на онова локално поле Господ смути дявола с трима Свои човеци, то на днешното тотално поле Той ще го смути с три поколения на Своя Отечески Печат.
Поколенията на Званите, Избраните и Верните.
Затова нека отново да те направя свидетел на думите, които Исус ми проговори, миг преди да ми покаже и самото Си видение. Ето какво ми каза Той:
“Сега ще дам видение на сърцето ти. Видение за всички, които Ми вярват и все още помнят, че не с тленни неща, злато и сребро, са откупени от суетата и греха на света, но със скъпоценната Ми Кръв. Тъй че в това видение ти ще видиш нещата такива, каквито са в действителност. Защото е време всички Мои да престанат да гледат и мислят локално, но да видят нещата тотално.
Как мислиш тогава? Не са ли без Мъдрост и Разум ония, които не могат да надскочат собствената си локална църква, за да гледат на Господа и на Святата Му Църква? Не са ли безумни човеците, чийто поглед е земен и плътски, та да не забележат, че днес е време не на локален, но на тотален сблъсък между Сион и Вавилон?
Най-малкото кажи Ми: Ако поставиш къртици до гълъби, то кои от тях ще гледат локално и кои – тотално?”
“О, Исусе! Къртиците ще гледат локално, понеже не могат да напуснат мястото на пръстта, в която ровят. Докато гълъбите ще гледат тотално, понеже крилата им ще ги издигнат високо – до самия Пролом, откъдето Ти говориш на сърцето ми. А от този Пролом земята е като на длан и всичко се вижда твърде ясно…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Виж тогава нещата, както ги вижда Белият Гълъб на Отца Ми. Защото на земята е дошло най-проклетото време. Времето на съблазнителния златен образ, с който Вавилон ще погълне всичките земни и плътски човеци…”
След тези Свои думи Исус посочи надолу от Пролома, към самата земя. А тогава очите ми видяха гигантски златен образ, въздигнат върху континента на безграничното богатство и просперитет. Самият образ беше приел твърде измамливи и изкусителни черти. Той приличаше на моя Господ Исус. И скулпторите му, в желанието си да го изкусурят докрай, го бяха направили с прободени ръце и нозе. Те дори бяха сложили и трънен венец на главата му. С тази разлика, че всичко в образа беше от злато. И самият образ не беше неподвижно застинал, подобно на някой древен идол. Но от него бликаше постоянна енергия. Тази енергия извираше от пръстите и дланите на ръцете му, понеже невидими вентилатори раздухваха буря от постоянно падащи банкноти. Тази енергия извираше от очите му и от устните му, тъй че всеки, застанал близо до него, слушаше думи, които гласяха:
“Аз съм Исус, господ на сърцето ти и душата ти. Поклони ми се, за да те благословя и направя свидетел на благоденствието си…”
Тази енергия действаше дори и от нозете на златния идол, където бяха положени хиляди златни мрежи, въжета и примки, готови да уловят нозете на човеците, които биха му се поклонили. И аз, като гледах на гигантския златен идол, побързах да се обърна към моя Господ, като Му казвах:
“О, Исусе! Та не е ли този златен идол самият дух на Мамон, който услужливи теолози и книжници са маскирали и изваяли, за да прилича на Тебе? И не привлича ли този златен образ всичките земни и плътски човеци, които си вярват, че именно такова е Спасението, Благовестието и Вечния Живот?”
“Точно така е. Този златен идол на последното време е духът на Мамон, когото многократно си поразявал с Меча на Божия Пророчески Дух. Но Аз сега искам всички Мои да видят и проумеят, че в измамата на своето безгранично лукавство Мамон не се изявява като Мамон.
Не! Той се изявява като Исус! Той измамно се превъплъщава, за да изглежда като Мен! Защото никой от поклонниците му не иска да вярва, че получава користи и богатства от самия дявол. Но всеки от безумните и сребролюбивите приема, че се покланя и служи на Небесния Бог и на Неговия Син. И никой от тия поклонници не иска да си спомни думите Ми, че не е възможно да служиш на двама господари. Защото към единият ще се привържеш, а другият ще презираш. Колко повече – когато приемеш измамата в сърцето си за Истина. Измамата – че Аз съм Господ, Който заповядвам на Църквата Си да събира съкровища в земните места и да богатее в земното, а не в Небесното. Кажи Ми тогава – може ли сърце да богатее в земното, а да придобие Небесното? Не е ли земното толкова по-долу, колкото и Небесното е толкова по-горе?”
“Така е, Исусе! Но никой от човеците, направили стълпотворение при този идол, не иска да признае и изповяда, че се покланя и служи на някой друг, освен на Тебе. Те са приели, че вече са спасени и осветени, а просперитета и богатството са само допълнения и Небесни поощрения за упражняването на вярата…”
Господ замълча при последните ми думи. А след това отново проговори, като ми казваше:
“Ето точно тук настъпва проблемът! Точно тук, в упражняването на вярата! Защото това упражняване непременно ще доведе до страшен сблъсък едни свидетели против други. Така земните свидетели на златния идол ще свидетелстват с богатството си на земята, докато Небесните Ми свидетели ще свидетелстват с богатството си на небесата. И в този сблъсък на свидетелства всеки ще намери сетнината си и ще определи съдбата си във Вечността.
Кажи Ми тогава – човек не свидетелства ли според това къде е сърцето му? И няма ли сърцето да свидетелства за богатството, от което е било уловено?”
“Така е, Господи мой! Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата. Тъй, че земното богатство ще намери амвоните, където го аплодират земните човеци, а Небесното богатство ще намери амвоните, където му се покоряват Небесните човеци…”
“Виж тогава, че този златен идол на земята няма да стои просто така и да чака човеците да се съберат при него. Не! Той ще разгърне кампания по цялата земя, както и цар Навуходоносор разгърна някога кампанията при полето Дура. А каква беше кампанията на древния халдеец?”
“О, Исусе! Той придаде огромна важност и тържественост на поклонението пред златния идол, та всичките поклонници да бъдат доведени до респект от образа и до единодушие в мерзостта си…”
“А каква беше важността и тържествеността на поклонението? И какво използва Навуходоносор, за да доведе до опиянение и омайване всичките човеци?”
“Господи мой! Вавилонският цар събра целият музикален елит на Вавилон. А след това издаде указ, като каза:
“Вам се заповядва, племена, народи и езици, щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил; а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ…” (Даниил 3:4-6)
“Значи, както сам се убеждаваш, се появяват още едни участници в поклонението пред златния образ. И това са музикантите. Така ли е?”
“Точно така е, Исусе!”
“Как мислиш тогава? Обикновени музиканти ли събира Сатана в това последно време, когато е издигнал духа на Мамон, като златен идол на земята? Какво са тук тръбата и свирката, арфата и китарата, псалтира и гайдата? Какво изобщо представлява целият дяволски оркестър, събран пред идола?”
“О, Господи! Тези музиканти, без всякакво съмнение, са проявителите на сатанинското засеняване. Защото дяволът, който някога е бил засеняващ херувим, едва ли би пропуснал да изяви силата на извратената си мъдрост…”
“Нещо повече, момчето Ми! Именно извратената мъдрост на Сатана е главният диригент и режисьор на цялото поклонение пред златния образ. Затова Аз ще ти покажа отблизо що ще рекат всичките тези музиканти и техните инструменти, с които толкова успешно омаяха и опияниха църквите на Вавилонското тщеславие.
А сега тръгни след Мен. Защото ще слезем при самия златен образ. При засеняващите музиканти, на които дяволът е поверил успеха на цялото си лъжеблаговестие. И едва когато всички Мои видят и проумеят какво са тръбата и свирката, арфата и китарата, псалтира и гайдата, Аз ще им покажа защо Седрах, Мисах и Авденаго излязоха невредими от пламенната пещ…”
След тези последни думи Господ ме прегърна и така двамата с Него слязохме при самия златен идол и при цялата музикална процесия на дявола.