КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Паднал на колене пред моя Господ и Спасител Исус, аз те моля да приемеш виденията в тази пророческа книга, като Небесен отговор. Отговор на всичките молитви, които Божиите чеда и до този миг принасят към Него. Понеже и след последния призив на Бог Отец, изявен в радикалното Му послание “Излезте от нея, люде Мои”, пак мнозина не успяват да излязат от блудницата. Дали защото са уплашени от гонението и омразата, или защото не искат да претърпят на угнетението и яростта, аз не зная.
Но днес съм повече от сигурен в едно:
Всемогъщият Бог е започнал извеждането на Сионовите пленници от Вавилон и няма сила под Небето, на земята или под земята, която да Го отвърне от намерението Му или да отмести простряната Му десница. Защото аз все още стоях в Пролома, когато забелязах как по цялата земя Божии люде се опитаха да изпълнят свещеното повеление на Отца. И като се надигнаха от местата на запустение и мерзост, те направиха стъпки на вяра към Господния Хълм. Но точно тогава онази огнена пещ под Хълма усили многократно пламъците си. И като придоби вид на ужасно чудовище – отвори огнените си челюсти и изрева страшно против вярата им. А при все, че Сионовите пленници вдигнаха щитовете на вярата си, за да се предпазят от огнената заплаха, пак стана така, че щитовете на мнозина започнаха да изтъняват, а пламъците намираха начин да пробият вярата им и да се насочат към сърцата им. Ставаше така, че амбициран повече от всякога, духът на Антихрист събра всичката си възможна сила и ярост, за да спре излизането на Божиите чеда от блудницата Вавилон. И аз, като гледах от Пролома на това негово сплашване и мобилизиране, побързах да простра ръцете си към Бога и Отца, като извиках с всичката скръб и ревност на сърцето си:
“Милост, Отче мой! Милост за Твоите пленени чеда, които дяволът не иска да пусне от властта на блудницата. Милост за малките, неуверените, неутвърдените! Милост за наранените и слабите! Милост за човеците, които дяволът е измамил и оковал с всичката сила на измамата и лукавството си…”
В тоя миг, докато виках в Пролома, аз не бях сам. Защото сърцето ми виждаше образите на молещи се Божии ходатаи и праведници, въздигнали се в Пролома от всичките кътчета на земята. Нещо повече – от самата земя полетяха викове и плачове, въздишки и ридания. И всички те – като една пълноводна река – се устремиха към обиталището на Всемогъщия.
Никога не бях виждал толкова силен вик за освобождение. Никога не бях виждал толкова силен плач и толкова много скръб по Бога. Защото погнусата от делата на блудницата по земята беше достигнала своя връх. И ето, че Отец наистина реагира. Защото Проломът просветля, както когато Слънцето изгрява над хоризонта. А тогава очите ми видяха моя Господ Исус Христос, Който слезе всред всичките Си ходатаи и слуги. И като ги докосваше с ръката Си, придаваше им Сила и ревност, за да продължат да стоят в Пролома. Така Той се приближи и до мен. И като ме докосна и запали с Неговия Огън, започна да ми говори, като казваше:
“Нима си мислил, че излизането от блудницата ще стане в един миг и без никакво усилие?”
“О, Господи мой!” – отговорих аз – “Та нали Ти ми даваше пророчески видения против тази блудница през последните седем години? И при все, че трябваше всички църкви да се просветят и утвърдят чрез думите Ти, пак само малцина напуснаха властта на Вавилон. И ето, че сега очите ми виждат как лъжепророкът на земята, който е духът на Антихрист, се амбицира и мобилизира всичките си демони и бесове, за да не изтърве никой от контрола на запустението си. Тъй, че онази огнена пещ под Господния Хълм стана твърде нажежена и страшна…”
“Точно така е, момчето Ми!” – отговори Исус и продължи:
“Но именно затова Аз ти показах във видение що ще рече угнетителен съд против Моите свидетели и последователи. Как мислиш тогава? Защо много от Моите не издържат на огъня в тази пещ? Защо не искат да превъзмогнат и да се закрепят в онази вяра, при която Единият Пастир води едно Стадо и Единият Младоженец има една Невяста?”
“О, Господи мой! Никак не разбирам отговора на въпроса Ти. Защото Словото Ти не призова страхливи и колебливи човеци, които се блъскат и завличат от всяка дяволска измама. Но за едни други човеци Апостол Йоан написа в Откровението, като каза:
“…също и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни…” (Откровение 17:14)
А не сме ли ние Твоите Звани, Избрани и Верни, Исусе? Не сме ли ние тези, които ще се нарекат победители над Вавилон?”
Господ се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Укрепи сърцето си! Защото има още пророчески думи и видения, които да дадеш на Божият Верен остатък на земята. И сега ти казвам, че Аз наистина имам Моите Звани, Избрани и Верни. Те са човеците, които Отец Ми е прибавил още преди създанието на света. Те са, които Отец Ми е записал да се явят в скончанието на времената и да бъдат последното силно и славно поколение на Сион. А ти непременно трябва да Ме последваш. Защото сега ще те заведа в Божието Светилище. За да открия на сърцето ти тайни, замълчани от векове. Тайни, които ще направя явни, за да отговоря на всичките викове, въздишки и ридания по земята. И тази огнена пещ, която духът на Антихрист разпалва под Хълма, ще се превърне в място на собственото му унижение и поражение. Защото ще прекарам през нея невредими и неповредени всичките Си Звани, Избрани и Верни. А сега Ме последвай. За да говоря на сърцето ти в Дух на Съвършена Мъдрост и откровение…”
След тези Свои думи Господ ме прегърна със силните Си ръце, като ме въздигна от Пролома. Така, само след миг, пред очите ми се разкри Небесният Ерусалим. И ето, че Исус ме заведе при вратите на Божието Светилище, като ми казваше:
“Отец Ми те посочи да извикаш думите Му против блудницата – “Излезте от нея, люде Мои!”. И пак Той заповяда да се явиш пред Лицето Му. Защото там, където има излизане от блудницата, има и страшен сблъсък на Вяра с вяра, на Слово със слово, на Пример с пример. И най-вече – на Огън с огън.
Как мислиш тогава? Не трябва ли Божиите Звани, Избрани и Верни да бъдат готови за този сблъсък? Не трябва ли Мечът на Духа да е излъскан, а щитът на Вярата – многократно укрепен? И най-вече – не трябва ли всичките Божии чеда да носят в сърцата си едно Лично докосване и утвърждаване от Отца Ми?”
“О, Господи мой! Какво мога да Ти кажа аз, освен да изповядам, че цялото ми сърце копнее за това Лично докосване от моя Бог и Отец?
Моля Те – отвори вратите на Божието Светилище и нека Отец говори на слугата Си. Защото не искам онази огнена пещ под Хълма да бъде страшилище за Божиите чеда…”
Исус се усмихна на последните ми думи, а след това отвори вратите на Божието Светилище, като каза:
“Както между Сионовите пленници има подвизаване, за да влязат през стеснената порта, така и между Божиите пророци има подвизаване, за да явят от Пролома всичката Святост и Слово на Божието Сърце. Влез, Стефане! Защото Отец Ми те намери за достоен да прогласиш тайните на Неговите извечни намерения…”
Едва пристъпил пред вратите на Божието Светилище, аз паднах на коленете си, защото пред очите ми се яви Облакът на Божията Слава. И този Облак, като разпръскваше огнени светкавици по протежението си, погълна духа и сърцето ми, а аз чух твърде ясно думите на моя Бог и Отец, Който ми казваше:
“Сине човешки! Днес към Престола Ми тече река от земята. Река от човешки сълзи и въздишки, река от ридания и плачове, река от болка и непоносимо угнетение. Защото сърцата, които съм познал и родил с Духа Си, не искат да останат дори за миг всред мерзостта и запустението на Вавилон. Аз извиках чрез сърцето ти към Моите люде, за да излязат от блудницата! Аз им посочих греховете и нечестието на високопоставените! И пак Аз ще им разтворя съкровищницата на Святия Си Дух. За да дам на сърцата, които Ме любят, побеждаващия Пример, Слово и Огън. И да направя всеки от Моите като смутител на дявола, и като победител над царството му.
Върви след Сина Ми, сине човешки! И запиши на книга всичко, което Той ще разкрие пред сърцето ти. Защото днес, когато си застанал пред Лицето Ми, мишцата ти вече владее над халдеите и ти имаш Моята Сила да съкрушиш и погубиш силата на лъжепророка…”
След тези последни и съкровени за сърцето ми думи, Облакът на Божията Слава се вдигна от духа ми. А тогава Исус пристъпи към мене, като ми казваше:
“Нека сега да те заведа в Божията съкровищница. За да ти дам Божието Всеоръжие против огнената пещ на лъжепророка…”
След тези Свои думи Исус ме възправи на нозете ми. И като тръгна напред в Божието Светилище, приближи се до врата от нежен планински кристал. А след това я отвори, тъй че пред очите ми заблестяха светлините на изобилие от скъпоценни камъни, украшения и свещени предмети. И докато аз не можех да си взема дъх от безпределното възхищение, което се разкриваше пред очите ми, Исус влезе напред в съкровищницата. Така Той се спря на едно място и повдигна златна Менора, на която горяха седем пламъка. А след това ми даде знак да се приближа до Него, като ми казваше:
“Виждаш ли тази Менора и запалените й пламъци? Ето, казвам ти, че измежду многото скъпоценности и богатства в Отеческата съкровищница, тя е една от най-скъпоценните. Защото тази Менора пази споменът за трима чудесни Божии мъже.
Мъже на Истинската Вяра!
Мъже на Истинската Святост!
Мъже на Божията Пламенна Любов!
Именно техният Пример от тяхното време Отец Ми иска да предадеш като пророческо видение и Слово за цялата Ми Църква на земята. Защото Примерът им не е обикновен пример. И Любовта и Вярата им не са обикновени вяра и любов. Защото тези тримата са Божият Отговор срещу угнетителния съд на Вавилон в последното време на земята. Тези тримата са Отеческото благовестие и Отеческият Печат за всичките Звани, Избрани и Верни на земята. И чрез този Печат Отец Ми, Всемогъщият, прави възможно изпълнението на пророческите думи в Откровението:
“…също и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни…” (Откровение 17:14)
Ето, Аз за сетен път призовавам всички, които вярват в Мене, като им казвам:
Люде Мои! Укрепете сърцата си, понеже сте най-славното поколение на Сион, което живее в най-тежкото време на земята. Хилядолетия преди вас във Вавилон живяха трима Божии човеци – Седрах, Мисах и Авденаго. И във време, когато дяволът поиска поклонение пред златния му образ от всичките племена, народи и езици, тези трима Божии човеци се покланяха на Божията Свята Менора и държаха прозорците на стаите си, обърнати към Небесния Ерусалим. Тяхната Вяра, техният Пример и тяхната Любов Отец Ми запечата като Свое Отеческо благовестие и Небесен Печат за всички, които искат да се нарекат Звани, Избрани и Верни. Звани като Седрах, Избрани като Мисах и Верни като Авденаго! И днес, когато дяволът е издигнал заплахата на огнената си пещ под Хълма Господен, вие трябва да преминете през пламъците на тази пещ с Вярата, Примера и Любовта на Седрах, Мисах и Авденаго! За да видите Мене, Който съм Четвъртият в огнените пламъци! Защото Аз ще обгърна сърцата ви с Огъня на Божията Любов, който е по-силен от пламъците на дяволската ярост и омраза…”
След тези Свои думи Исус посочи с ръка към светилата на Менората, като ми казваше:
“Сега двамата с теб ще преминем през светилата на тази Менора. За да те направи Отец Ми свидетел не на древната, но на последната огнена пещ и на последния златен образ, с който дяволът засенява целия свят и иска да покори всичките човеци…”