II. ЕЛЕЯТ НА БОЖИЕТО БЛАГОВОЛЕНИЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
През изминалите години на моето служение към Бога аз винаги съм изпитвал силен трепет и благоговение, когато стане дума за Божието помазание. Нещо повече – зная за себе си, че без Божието помазание аз просто бих бил една земна черепка, пръст и пепел, прах и суета. Но сега с Божията Благодат и благоволение съм онова, което съм.
Бяха времена и години, когато думите ми правеха много по-силно впечатление от Духа. И аз, запленен поради думите, с които някой се е нарекъл Божий “помазаник”, търчах от събрание на събрание и от конференция на конференция, за да се докосна до това тайнствено и Свято Божие проявление, наричано “помазание”. Но при все, че исках да получа и капчица от Божието помазание, най-често получавах човешко наказание. Защото трябваше да наказвам и принуждавам сърцето си да стои на места, където Бог Го няма. Защото трябваше да се залъгвам и заблуждавам, че ако този път помазанието го няма, то следващия път непременно ще е налице. Но нещата се повтаряха постоянно. И не просто се повтаряха, но се влошаваха. Защото наемници, окупирали амвона, говореха с часове за собствената си праведност, за екскурзиите си и придобивките си, за личните си планове и намерения, както и за всичките си човешки проекти. В крайна сметка аз побягнах от такива места, понеже не исках да тровя и наказвам душата си с човешката заблуда и лъжа. И като застанах на молитва пред Исус, изплаках пред Него опустошената си душа и празното си сърце. И в ония дни, когато сълзите ми не засъхваха от лицето ми, аз виках към Пастиря на сърцето си, като Му казвах:
“Милост имай за мене, Господи! Ти ме паси и Ти ме учи! Ти ми давай всичките думи на Вечния Живот, понеже никак не мога да ги открия сред онези, които наричат себе си “помазаници”. Как да ходя при тях, Господи? Как да прахосвам дните си в очакване, когато зная, че някъде има място, където Ти Си реален и жив? Моля Те, яви ми се! Дай ми Святия Си Дух и нека Той да стане Единствения ми учител и помощник! Нека Той отвори слепите ми очи! Нека Той помаже главата ми с онова Свято Миро, което все още не разбирам и не проумявам…”
В очите на някой, преминал през школовката на човешките доктрини, аз сигурно бях еретик. Как така ще напускам събранието на Господния “помазаник” и ще търся път към Исус без посредничеството на човеци?
Истината, братко мой, е такава, че аз просто избягах от Вавилон, а не от Църквата. И точно когато напуснах човешката църква, Господ ми даде да вляза в Неговата. А тогава наистина открих колко прекрасно е значението на думата “помазание”. Защото тя се превърна в Дух. И сърцето ми, гледащо на Единственият, Който може да бъде Помазаник, вкуси от Неговата Благост и Милост, както и от Съвършеното Му водителство.
И ето тук, в това отношение, против живота ми се отприщи човешката и демоничната ярост. Защото вече имах свидетелствата на една друга църква, която не е човешка, и на един друг Пастир, Който не е завършил теология и няма диплома в джоба си с договор за работа. Аз зная, че ще дойде миг от живота ми, когато Всемогъщият ще ми даде да видя как се повалят и препъват всичките ми неприятели. Защото всичкото изобилие от пророчески книги ще послужи за знамение и осъждение над църковната мафия. Тогава Сам Бог ще запокити в ямата всички религиозни играчи, които са залагали в казиното Вавилон на онази рулетка, наречена “теология” с онези пари, дошли от “просперитет”. Защото Отец ще осъди всичките човешки църкви, в които амвонът се е превърнал в личен бизнес и помазанието е станало търговия. А когато търговците с ужасени погледи извикат към Бога:
“Как е възможно да ни осъждаш, Отче? Та не виждат ли очите Ти, че на земята няма служение, което да не е търгувало с Твоето?”
…то тогава Господ ще посочи служението на пророка Си. И като им се яви страшен, ще ги унищожи с Дъха на устата Си. Защото са се присмивали, когато Божият служител е оставал беден поради даването си. Защото са мразили и анатемосвали докоснатите от Божия Пророчески Дух, когато е трябвало да анатемосат самите себе си и да плачат с горчиви сълзи, та дано Бог би им показал милост. Защото са стъпкали онова Свято и чисто Божие Миро, онзи благовонен Елей, който Отец всякога е искал да излива върху главите на слугите Си Давид. Аз не мога да стоя безразличен при подобни мисли, с които Исус запалва ревността ми. Аз не мога да не плача, когато виждам колко силен е ударът на дявола и колко е ужасна инерцията, която води към ада.
Защо още трупате, господа наемници? Защо още мислите за офиси и църковни палати, когато времето на тоя свят изтича? Защо бързате да грабите и пълните банковите си сметки, а никак не виждате, че така слагате на нозете си тежка верига, която ще ви остави долу? Защо сте толкова различни от онези, които пасете? И защо в ден, когато Бог трябваше да ви види, като най-бедните пред Него, дали живота си за мнозина и обогатили другите, вие изглеждате най-богатите? Защо само един от костюмите ви струва повече от месечните пенсии на една дузина бедни и съсухрени старици?
Нека ви кажа защо, (за което несъмнено ще си спечеля омразата ви и презрението ви):
Защото от Божии служители се превърнахте в сатанински грабители! Защото от пастири на Божието Стадо, което Исус поръси със Собствената Си Кръв, се превърнахте в тирани и деспоти. Защото от алчните ви сърца всякога е надничал и ще наднича духът на Саул. Духът на сребролюбеца и властелина, който презира по-долните от него и се закрепява с измамна гордост на трона си. Защото като сте лъгали мнозина във вашето богоизбиране, най-много сте излъгали себе си. Защото ви е избрал не Бог, а поклонът пред дявола. И самото помазание, с което толкова много се гордеете, стои в черните ви куфарчета. Като диплома от институт, за която овцете ви са платили хиляди долари. Но кой от вас има разум, та да проумее, че онова, което се запалва от кибритена клечка, е твърде преходно и измамно? Извадете тогава дипломите си и ги запалете пред събранията си. И ако тогава те не пламнат от кибритената клечка, аз ще сложа ръка на устата си. И като поръся главата си с пепел – ще изповядам, че Господ е Бог на помазанието ви. Но ако те пламнат, то и вие ще пламнете в Огъня на Божия гняв. Защото този гняв се трупа и е запазен за всичките наемници и грабители, осакатили и разпръснали овцете на Вечния Пастир. Но за онези, които искат да слушат Гласа Му, Исус е запазил Своите скрити помазаници. И ето за такива сега Той ще даде виденията Си с Елея на Божието благоволение.
Господ отново беше до мен. И като гледаше на всичката ревност, която пламтеше в сърцето ми, докосна ме с ръката Си, като ми казваше:
“Зная болката ти! И виждам колко чиста е скръбта ти за Моето Стадо. Но сега твоят Господ говори из дълбокото на Сърцето Си, като ти казва, че битката никак не е изгубена, но е в самия си разгар. Защото и самото Ми Слово казва на всички ви, че на небесата стана война. И като излязоха Архангел Михаил и войнствата му – воюваха срещу дявола и срещу всичките му демони. Така оная старовременна змия непременно ще бъде свалена. Но миг, преди да бъде свалена, змията ще замахне с опашката си. И колкото успее да събори, ще ги тръшне смъртоносно на земята. А колко от Моите разбират, че днес е тоя миг на замахване със змийската опашка? Колко от Моите проумяват, че това Зло, дошло към всичките църкви на последното време, не е обикновено зло, но е смъртният грях на Луцифер? Защото той, който беше херувим, помазан да засенява, иска да инжектира извратеното си помазание във всички, над които има власт. И ето, че неговото извратено помазание тръгна по всичките църкви. И самият смъртоносен елей накара мнозина да ахнат от възхищение. Защото Луциферовото помазание даде на едни да насилстват над стадото, а на други – да грабят. И едновременно с това същото помазание накара овцете да млъкнат, та да се съгласят с всичките мерзости и престъпления на неговите помазаници. Така дяволското миро успя в назначението си. И върху мнозина дойде мрачната сянка на едно бездушие, което гласи:
“Аз харесвам и приемам Злото, което ме убива, а мразя и отхвърлям Доброто, което ме спасява!”
Каква е сетнината на тия човеци? Няма ли те да отидат при оня, когото са харесвали и приемали? И ако вие не разберете за този последен замах на змийската опашка, то как ще устоите и ще оцелеете? Но ето затова Господ днес е толкова изобилен в Любовта Си към всичките агънца. Защото е изпратил слугата Си, та да ви покаже какво е Истинското и Свято Миро, което трябва да блести върху главите на всичките Му служители!…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми, а пред сърцето ми се разкри видение, което Той веднъж вече бе ми давал. Това беше видението с Божия град Ариил и със самото Божие Огнище, където стоеше слугата Му Давид. А така вълнението ми нарасна твърде много, тъй че казах на Исус:
“Господи мой! Сега вече разбирам и проумявам, че всичко в Твоя божествен план следва ненарушимата Воля на Отца. Защото в края на онази Свята пророческа книга за оцеляването над ледовете, Сам Отец казваше думите Си:
“Давиде! Вика те твоят Отец! И скоро ще помаже главата ти с Елей! И чашата ти ще прелива!”
Исус се усмихна на думите ми и погали главата ми. А след това побърза да ми каже:
“Отец Ми наистина вика Давид. И самият вик на Отца е изпълнил до краен предел сърцето ти. Защото ти свърши онова, което трябваше да свършиш пред Бога. И твърде дълго свири с пророческата тръба, за да станеш будилник за Моите пастири. Но оттук нататък Аз съм Оня, Който ще посочи и издири Божиите слуги в Духа и Силата на Давид. Защото нечестието на Саул няма да стои върху нито една от Моите овце. И Саул ще пасе само онези безпътни овце, които са били предадени в ръката на дявола, като са повярвали на лъжа. Всички останали ще се съберат в Мене чрез Святото Миро, което ще ги събере и призове. А ти сега гледай онова, което ще ти покажа. Понеже затова ти се дава и самото видение…”
След тези Свои думи Исус пристъпи към Давид. И като докосваше плувналите от масло кичури на косата му, започна да изцежда Святото Миро в шепите Си. А след това се приближи към мен, като ми каза:
“Подай Ми чашата си! Защото сега искам да я напълня с това Миро…”
Погледнах към самия себе си и така видях собственото си сърце, уподобено на чаша. И аз, като взех чашата, протегнах я към Исус, като Му казвах:
“Ето, Благодатни мой Спасителю! Ето чашата ми…”
В следващия миг Исус отвори шепата Си, а Мирото изтече в сърцето ми. И един прекрасен и невероятен аромат заплени цялото ми същество. Той беше толкова силен и завладяващ, щото в мен не останаха думи, нито мисли, с които да изразя благодарението си към Господ. А Исус отново каза:
“Това Миро, което сега излях в сърцето ти, е създадено по Съвършената Воля на Отца. И в неговото създаване има тайна, която всички вие трябва да разберете. Защото това е тайната, която определя Божия Избор и Божието благоволение върху човеците. А ти сега Ме последвай във видението. Защото трябва да ти покажа мястото, където Господ твоят Бог се явява като Мироварец…”
След тези думи Исус хвана ръката ми и тръгна в самото Божие Светилище. И като отвори една странична врата, въведе ме в стая, която беше преизпълнена от аромати и благоухания. Така аз видях, че вътре в самата стая имаше Огнище, върху което беше поставен огромен златен съд. А вътре в самия съд се вареше и Мирото, с което Господ помазваше главите и сърцата на служителите Си. Гледайки на самата стая, аз не просто почувствах всичкото й прекрасно благоухание. Тук имаше нещо повече. Един Дух на съкровеност и Божия интимност, Който сякаш шепнеше в сърцето ми, че самото място е твърде Лично и твърде Свято за Бога. И аз, като наведох глава, едва шептейки попитах Исус:
“Господи мой! Не е ли тази стая твърде Свята и съкровена за Моя Отец? Защото колкото е силно благоуханието тука, толкова по-голяма Святост и интимност обграждат сърцето ми, тъй че не смея да помръдна…”
В отговор на думите ми Исус също отговори тихо, като казваше:
“Има места, където Отец Ми рядко или никога не допуска човешките сърца. И ето такова е мястото, където сега ти се дава достъп. Това ще остане като паметен миг за целия ти живот. И отпосле, във вечността, ти всякога ще помниш как Отец те е допуснал до Своята съкровеност. Но ти сега виж и самите съставки на Святото Миро, което Аз варя в този златен съд…”
След тези думи Исус вече ми посочваше малки златни съдове, като ми казваше:
“Първата съставка на Святото Миро е смолата от Смирната. Втората съставка на Святото Миро е прахът от Канелата. Третата съставка на Святото Миро е сладкият сок от Тръстиката. Четвъртата съставка на Святото Миро е смолата от Касията. И последната, пета съставка на Святото Миро е маслото от Маслината. И ето тези пет съставки Аз варя в златния съд на Божието благоволение. За да се яви оня благовонен Елей, с който помазвам мъжете и жените по Сърцето на Бога и Отца…”
Думите на Исус бяха твърде чудни за мен, въпреки че в тях сърцето ми разпозна думите на Отец към Моисея в тридесетата глава на “Изход”. Но сега, когато Исус ми посочваше малките златни съдове и самите съставки, аз бях под огромно въздействие от думите Му. Те откриваха и едновременно с това криеха много повече от всяко човешко разбиране. Ето защо тихо Го попитах:
“Исусе! Как да разбирам тези съставки, които Ти ми показваш? Защото е ясно, че те не са като древните, понеже са Дух. Но какъв е Святият Дух на Твоето Миро, Господи? Какъв е Духът на тоя благовонен Елей, с който Ти искаш да помажеш главите на служителите Си?”
В отговор на въпросите ми Исус ме погледна с твърде остър поглед. А след това ми каза:
“Има растения, които Моят Небесен Отец е насадил на земята, за да Му бъдат Вечна Слава и благоухание. Има и други растения, които Той не е насадил, но са дошли от лукавия. Всяко растение, което има Божието благоухание, ще се утвърди. А всяко растение, което Моят Небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.
Как мислиш тогава? Не са ли тези пет съставки на Святото Миро от онези растения, върху които всякога е почивало най-голямото Божие благоволение? И ако някой би тръгнал да дири по земята самите растения, то не е ли по-добре да издири Святият Дух на Мировареца? Защото с Този Дух всеки от Моите ще разбере, че самите растения олицетворяват онези Божии хора, които всякога са били като благоухание пред Лицето на Отца Ми. И когато Отец Ми помазва главите на слугите Си Давид, Той иска да види в сърцата им същият аромат, върху който толкова много благоволи. А самото Свято Миро е Духът на Отеческото благоволение, Който слиза със Съвършена Сила от Отца на светлините, за да ръководи и изпълва устните на оня, който е бил помазан…”
Думите на Исус бяха твърде скъпи на сърцето ми, но аз все още не разбирах напълно самите съставки на Божието Свято Миро. Ето защо отново Го попитах:
“И все пак, Исусе! Как да разбирам самите съставки на Божието Свято Миро? Аз Те моля за Дух на Мъдрост и на откровение заради всичките ми братя и сестри! Защото те отдавна чакат Твоето Свято докосване…”
Господ явно беше чакал именно тези мои думи. Защото докато Му говорех, една усмивка на Благост разцъфтя върху Лицето Му. И Той, като докосваше с ръката Си самите златни съдове, ми отговори, казвайки:
“Можеш ли дори да си помислиш, че съм ти дал достъп до най-съкровеното на Отца, ако не ти изявя и растенията, върху които благоволи Сърцето Му? Та нали затова си тук? За да дадеш на Божиите чеда от Скритата Манна и от извечните тайни на Моя Отец. Разбира се, че Аз ще ти покажа и самите растения, послужили за Святото Миро. Защото в тях ще се огледат най-достойните, най-чистите, най-смирените и най-плодородните изсред чедата Ми. Затова виж сега дълбоките видения, които ще покажа на сърцето ти. Защото това са видения със самите Божии растения…”