ПАСТИР МОЙ III – IV ГЛАВА

IV. ПРЕЛИВАЩАТА ЧАША

Братко мой! Верни ми приятелю!
Всички по един или друг начин сме били залъгвани от вятъра на всякакви човешки учения. Всички по един или друг начин сме били пленници на човешката заблуда. И като сме стояли в събранието, гледали сме на дипломирания проповедник на амвона, който след половин час вече издиша и не знае какво да каже. И като гледа безпомощно – бърза да обяви, че е време за хваление или за свидетелства…
Такъв не просто е нямал Божието помазание! Не! Такъв никога не е разбирал, че ако Божията Сила и мощ са неограничени, то и самото Свято Миро в сърцето би свидетелствало на тая Сила и Мощ!
Но как да имат Божието Свято Миро онези човеци, които превърнаха Святият Дух в теология? Как да имат Божието Свято Миро онези човеци, които не са се отрекли от себе си, но проповядват от амвона заради гнусна заплата? Как да имат Божието Свято Миро книжници и фарисеи, от чиято гордост и надутост Бог се гнуси и ги предава на запустение? Как, най-сетне да имат Божието Свято Миро онези човеци, които не са разбрали, че Исус е Пастирят на Своето Стадо, а те трябва да са врати, през които Пастирят да влиза и храни овцете Си?
Аз зная в сърцето си, че Словото от тази пророческа книга няма да се върне празно, но ще извърши Волята на Оня, Който го е вдъхновил. И въпреки всичката ярост и злоба на моите гонители, Господ ще въздигне падналата Давидова скиния. Защото Той има Своите скрити помазаници. И ако ти все още не си ги видял, то е, защото никой от Исус Христовите не ламти за амвон или за заплата. Те са твърде скромни и тихи, но вътре в сърцата им има Огън, който Исус ще разгори, тъй че те ще заблестят на точното време.
Аз вярвам, че ти никога повече няма да забравиш за виденията, свързани с Божието Свято Миро. И като постоянстваш в молитва и в общение с Божиите чеда то непременно ще видиш у тях както Смирната и Канелата, така и Тръстиката, Касията и Маслината. Но твоето удивление от Исус няма да бъде пълно, ако не ти разкажа и за последното видение, което Той показа пред очите ми. Защото това беше видение с преливащата чаша от Господен Елей. Ето и думите, с които Исус ми изяви самото видение. Той ми каза:
“Сега ще покажа пред сърцето ти онова видение, което се явява като Съвършен копнеж от Божието Сърце. Защото Отец Ми милее за всичките Си чеда и очаква вашите молитви да задвижат Небесната Му ревност. За да се яви последният Давид на земята. Оня пастир по Божието Сърце, който ще дава живота си за Божието Стадо. Затова ти сега гледай на онова, което ти показвам…”
След тези думи на Исус пред сърцето ми се появи и самото видение. Аз виждах Давид, толкова реален, колкото бе и пред Божието Огнище в Ариил. Той стоеше пред Божието Стадо. И като държеше в ръце арфата си, тръгна напред по Божията пътека, за да изведе стадото на Господните хълмове. И ето, че в мига, когато Давид тръгна пред овцете, те го последваха. А тогава Давид прокара пръсти по самата арфа и запя песента на своя псалом:
“Господ е пастир мой; няма да остана в нужда. На зелени пасбища ме успокоява; при тихи води ме завежда. Освежава душата ми; води ме през прави пътеки заради името си…” (Псалом 23:1-3)
Песента се лееше от устните на Давид, а тогава се случи и нещо твърде прекрасно. Защото небесата над Давидовата глава се отвориха. И две Небесни ръце, държащи златен рог, пълен с миро, започнаха да изливат Божието Свято миро в Давидовото сърце. В тоя миг Божият хвалител усили песента си, а Сам Бог от небесата продължи да излива Мирото Си в сърцето му. И ето, че чашата на Давид преля, а Мирото започна да се стича и да пада в самите му нозе. Всяка стъпка, която Давид правеше по пътя към Господните хълмове, бе белязана от капките на преливащата му чаша. Така Божието стадо, видяло знамението над Давидовото сърце, побърза да тръгне по помазаните стъпки на водача си. И когато овцете стъпваха в стъпките на Давид, то и техните копита също се помазваха от Святото Миро на Отца. А чашата на Давид все така преливаше и преливаше. И капките от Мирото падаха в нозете му и белязваха стъпките му. В този миг, когато гледах на тази най-прекрасна изява на Божията Благодат, аз вече знаех в сърцето си, че този е Пастирят по Божието Сърце. И това е Стадото Господно, което слуша Гласа на Господ. И докато гледката ме запленяваше и изпълваше гърдите ми с радост и благоговение, до мене се приближи Исус, като ми казваше:
“Харесва ли ти това, което виждаш? Възрадва ли се сърцето ти на тая гледка?”
“О, Господи мой! Аз бих положил живота си, за да видя това чудо, като Дух и Живот над цялата Ти Църква. Защото, ето, чашата на Давид прелива. И капките на Божието Свято миро помазват самите стъпки на Давид, тъй че овцете знаят къде да стъпват. И като стъпват в помазаните стъпки, те самите стават помазани…”
“Виж тогава още по-прекрасното чудо в това видение. Защото Давид върви пред самото Стадо, но зад Стадото той има твърде верни помощници…”
Докато Исус ми говореше, аз наистина видях самото Небесно чудо. Защото ръцете на Отца, след като бяха излели рогът със Святото Миро в сърцето на Давид, бяха преминали отзад, зад самото Стадо. И едната ръка на Отец стоеше отдясно на Стадото, а другата – отляво. И колкото повече Давид вървеше напред, толкова повече Отец подбутваше Стадото със Святите Си ръце в самия му край. Това ме възрадва твърде много, тъй че с голямо вълнение попитах Исус:
“Господи мой! Какво върши Отец с ръцете Си? И какво се явяват тук самите Отечески ръце…”
А Исус ми отговори:
“Отец е верен да изпълни Давидовия Псалом. Защото тоя псалом, преди да бликне в гърдите на Давид, веднъж вече е бил роден в Сърцето на Отца. А не казва ли Давид в псалома си:
“Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; и аз ще живея завинаги в дома Господен…” (Псалом 23:6)
И ето, Стефане! Двете ръце на Отца са Благостта и Милостта! Те са изявата на Неговия Вечен и Свят Дух! Защото Този Дух следва зад Божието Стадо, за да го пази и закриля и за да му бъде вярна стража…”
“А как, Исусе, да разбирам това съвършено благоволение върху Давид? Как да разбирам това, че Сам Отец се е ангажирал да бди с ръцете си върху Стадото на Давид, че да го следват Благост и Милост?”
Исус ме погледна с твърде дълбок поглед. И в светлите Му зеници аз видях, че Той всякога е копнял да Му задам този въпрос. А Господ вече ми казваше:
“Тайната на Отеческото благоволение е именно в преливащата чаша. Защото там, където чашата прелива от Божието Свято Миро, Отец непременно идва с Благостта и Милостта на ръцете Си. Затова ти Ми кажи:
Кога една чаша прелива от Божието Свято Миро? Или кога Отец Ми не излива Духа Си с мяра?”
В устните на Исус блестеше ослепителна Светлина. И в лъчите на тая Светлина аз виждах отговора, който Господ чака да Му дам. Ето защо Му казах:
“Исусе! Някога Йоан Кръстител каза за Тебе:
“Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка. Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка…” (Йоан 3:34-35)
И сега, Господи, когато виждам как чашата на Давид прелива, то е, понеже Отец не му дава Духа с мярка. Но Давид ли е това или Си Ти? Защото зная, че Ти Си Единственият, на Когото чашата може да прелива…”
В следващият миг Исус ме прегърна твърде силно. И като ми посочи слугата Си Давид, каза ми:
“Иди при него и виж чашата му. Така ще разбереш Давид ли е това или съм Аз…”
Затичах се към Давид, който свиреше с арфата си. И колкото повече приближавах осанката му, толкова повече знаех отговора. А когато застанах пред Божия Помазаник и погледнах чашата му, аз просто паднах в нозете на Божия хвалител. Защото чашата на сърцето му беше станала Образ, а Образът на сърцето му беше Исус. Така Самият Образ ми проговори, като казваше:
“Иди и занеси това най-свято и чисто послание до всичките Ми агънца!
Иди и дай това Мое видение на Цялата Ми Църква! Защото от днес и до свършека ръката Господна ще издири слугите в Духа и Силата на Давид. И като намери онези, които са готови да дадат живота си за Моето Стадо, непременно ще ги възвиси и изяви на всичките Божии чеда.
Аз днес викам Давид! И като изливам в сърцето му от Святото Миро, което дадох на пророка Си, скоро ще го изявя и посоча.
За да води Стадото Ми с преливащата чаша на сърцето си!
И да бъде Господният Помазаник – отсега и довека!
За да живее завинаги в Дома Господен!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s