ПАСТИР МОЙ III – III ГЛАВА

III. ПЕТТЕ РАСТЕНИЯ НА БОЖИЕТО СВЯТО МИРО

След тези думи Господ хвана ръката ми, тъй че двамата излязохме от стаята на Мировареца. И като преминахме покрай Огнището на Ариил и Божия слуга Давид, продължихме нататък, докато накрая спряхме. И ето, че Исус простря ръка, като докосваше главата ми. А тогава пред сърцето ми се появи видение. И аз виждах в него първото от петте Божии растения. И това беше Смирната. А тогава Господ ми каза:
“Виж сега първото от благоуханните растения на Отца Ми. Защото Той всякога е искал тая Смирна да расте сред всичките Му чеда…”
След тези думи Исус се приближи до самото дърво. И като извади изсред мантията Си Собствения Си Меч, простря го към самото дърво, като поряза кората му. И ето, че на мястото на порязването моментално бликна смола, която потече като сълза по самия ствол на дървото. А Исус, като протегна ръка и взе с показалеца Си от смолата, приближи се към мен, като ми казваше:
“Помириши тая смола! И кажи Ми какво ще почувстваш…”
Погледнах на Исусовия показалец, протегнат към лицето ми и в следващия миг помирисах самата смола. А тогава едно сладко и прекрасно благоухание навлезе през ноздрите ми. Нещо повече – то ме докосваше толкова дълбоко, щото очите ми се изпълниха със сълзи от умиление и любов. И аз, като не знаех как да обясня въздействието на смолата, попитах Исус:
“Какъв е тоя аромат, Господи? И защо Ти простря Меча Си, та поряза кората на дървото, та от него да излезе тая смола?”
А Исус ми отговори:
“Това е благоуханието на Смирната. То се проявява винаги, когато Господ пореже такова дърво с Меча Си. И ароматът на самата смола иде да ти покаже, че ето такова е Покаянието пред Лицето на твоя Небесен Отец. Това Покаяние е омайващо и силно, за да заплени с благоуханието си човешкия живот, тъй че от тоя миг и с тая смола всеки от вас да върви по Пътя на Правдата.
И ето, че сега Господ твоят Бог се обръща към всичките Си братя и сестри, като им казва:
Не се страхувайте да бъдете Смирна пред Лицето на Отца Ми! И никак да не се плашите, когато острият Ми Меч идва, за да ви пореже. Защото такава е Волята на Отец Ми – да види у вас благоуханието на Покаянието.
А на всичките Си верни пастири казвам:
Ако искате да бъдете от великите Божии помазаници, то проповядвайте Покаяние. И научете всичките Ми овце да желаят изобличението, за да стане и цялото Ми стадо благоуханно пред Лицето на Отца Ми…”
След тези думи Исус ме погледна и каза:
“А сега виж и Канелата…”
Миг след думите на Исус пред сърцето ми се появи ново видение. И ето, че аз виждах самото Божие дърво. Но когато очаквах Господ да стори нещо спрямо него, то Той просто стоеше неподвижен, сякаш, че очакваше нещо друго. А другото наистина не закъсня. Защото пред дървото се появиха мнозина врагове и противници. Първите от тях носеха ножове и триони, а вторите – камъни. И първите, като започнаха да режат кората на самото дърво, буквално го обелиха. А след това започнаха да нарязват кората на малки и тънки ивици, тъй че аз изтръпнах от онова, което вършеха противниците. А вторите, като не се задоволиха с нарязването на кората, започнаха да я стриват с камъните си, сякаш, че вътрешно желаеха да унищожат всякакъв помен от Божието дърво. Но какво беше учудването ми, когато невидима сила накара всичките да се разбягат и да оставят делото си… Аз все още не разбирах какво става и затова погледнах към Исус. А Той, като се усмихна, ми каза:
“Нека те приближа до самото дърво. За да видиш какво сториха враговете с кората му…”
Така двамата с Господ се приближихме до самото дърво. А Той, като ми сочеше нарязаните на ситно ивици на кората и самият прах, дошъл от стриването с камъните, побърза да ми каже:
“Наведи се! И като вземеш от праха на Канелата, опитай я, за да усетиш вкуса й…”
Послушал Исус, аз се наведох и самото благоухание на Канелата навлезе в ноздрите ми. А аз, като взех на дланта си от нейния прах, побързах да го вкуся. Това бе твърде специфичен вкус, който първоначално налютяваше, но след това самият му аромат ми въздействаше по твърде приятен начин. Затова, като се обърнах към Исус, Го попитах:
“Как да разбирам аромата на Канелата, Господи? Защото той е твърде силен и много специфичен…”
А Господ ми отговори, казвайки:
“Ти сам видя какво сториха противниците с Божието дърво. Те поискаха да го наранят и убият. И като свалиха кората му, нарязаха я на твърде ситно, като накрая дори я претриха с камъни. Но ето, че всички те се разбягаха, понеже не можеха да издържат на благоуханието на Канелата. И ако все още Моите не разбират какво е Канелата пред Божието Лице, то казвам на всички ви:
Канелата е благовонието на всяко страдание заради Мене!
И оня, който страда по Божията Воля, като преживява гонение без да се съблазнява, наистина има ароматът на Канелата. Когато вие издържите на Злото, идещо от враговете ви, то тогава Отец ще обърне страданието ви в победа и Слава за Неговото Име. А вашият пример ще стане твърде силен и специфичен, като самият вкус и аромат на Канелата. Защото за тая Канела Словото Ми говори, като казва:
“Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята…” (Евреи 11:36-38)
И ето, призовавам ви:
Подвизавайте се, за да се уподобите във Моите страдания. Защото ако сте Канела, послужила за Божието Свято Миро, то колко ли голяма ще е наградата ви горе при Мен? И ако онова сгъстено мляко, което показах на пророка Си, е твърде сладко и вкусно, то какъв ли би станал вкуса му, когато се поръси с Канелата на онези, които победиха дявола със словото на собственото си свидетелство? Истина ви казвам, че ако някой вкуси от Моята Канела, то ще носи вкуса й, докле се срещне с Мен в небесата…”
След тези думи Господ отново докосна главата ми, а очите ми вече виждаха следващото от Божиите растения. Това беше благоуханната и сладка Тръстика. Тя стоеше и се открояваше сред множество други тръстики, които видимо се различаваха от нея. И самото място на Тръстиката беше в блатно и кално тресавище. В първия момент това ме изненада и аз попитах Исус:
“Как да разбирам мястото на Твоята Тръстика, Господи? Защото тя стои всред много други тръстики, които са потъмнели за разлика от нейната светлост и свежест…”
А Исус, Който вече тръгваше към самото блато, ми отговори:
“Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние. И тази Моя сладка Тръстика сред блатата е от най-скъпите на Сърцето Ми. Затова виж какво ще стори тя и как ще отговори на Моя зов…”
След тези думи Исус протегна ръцете Си към Тръстиката. А след това й каза:
“Смазана тръстика няма да пречупя. И замъждял фитил няма да угася. Но ще поставя правосъдие според Истината! Докосни смазаните, Моя Тръстико! И запали светилата, които са замъждели!”
След думите на Господ самата Тръстика реагира. И като се надвеси над останалите потъмнели тръстики, докосваше ги със Светлина и вътрешен Огън, тъй че онези потъмнели тръстики в блатото мигновено променяха цвета си, като ставаха зелени и свежи, подобно на нея. А Исус с твърде голямо вълнение в Гласа Си ми каза:
“Нека отидем при любимото от растенията на Твоя Господ. За да видиш колко голяма е сладостта на Моята свидетелка…”
Така Господ навлезе в самото блато, а аз Го последвах. И Той, като галеше самите стръкове на Своята Тръстика, откъсна един от тях и ми го подаде, казвайки:
“Вкуси от тая сладост! За да разбереш защо благоуханната Тръстика е сред съставките на Божието Свято Миро…”
Взимайки зеления стрък от ръката на Исус, аз го поднесох към устните си и го вкусих. А тогава цялото ми същество се преизпълни от сладост, каквато не бях вкусвал. И като погледнах с благодарни очи към Господа, попитах Го:
“Каква е тая сладост, Исусе? Та моето сърце премаля от нея!”
А Исус ми отговори:
“Това е сладостта на Милосърдието. Това е сладостта за Отца от онези Негови служители, които протягат ръце към грешните и отпадналите, за да ги възвърнат към Живота. А в това последно време на развала и гнилота, когато смазаните тръстики са хиляди по хиляди, Аз най-много копнея и искам да видя човеци, готови да станат Мои Тръстики. Онези огнени и пламенни служители, които няма никак да се гнусят от греха и нечистотата, но ще протягат ръце, пълни с Милосърдие. Пълни с онази Любов на Отца, която е силна да възвръща блудните синове и да ги направи да заблестят от Славата Му. И ако някой още не е разбрал думите Ми от Моята проповед на планината, то такъв нека сега види, че Господ е говорил на Тръстиката Си:
“Също така нека свети и вашата виделина пред човеците. За да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата…”
Когато вие докосвате грешните с Моята изобилна и сладка Любов, то тогава не вие се омърсявате, но те се осветяват. И ето тази е Тръстиката, която Святият Мироварец е поставил в Елея Си…”
Гледах очите на моя Господ и забелязах, че са пълни със сълзи. И в оня миг на видението съвършено почувствах Сърцето Му. Почувствах ударите на това любящо и Свято Сърце, което милее и копнее да даде Любов и Светлина на всеки. И като гледах на Тръстиката, разбирах, че измежду Божиите растения тя наистина ще понесе най-големия товар. Товарът, който възвръща Сионовите пленници. Но ето, че Господ вече ми даваше и четвъртото от виденията с Божиите растения. Така аз видях самата Касия, която излъчваше твърде голямото си благородство и вътрешна сила, като привличаше отдалеч към себе си. А Исус я посочи, като ми казваше:
“Виж сега Моята царица всред растенията. Защото ароматът й всякога е твърде силен и прекрасен…”
Докато Исус ми говореше, до самата Касия се приближи човек, който отново беше от Божиите противници. И той, като извади брадвата си, замахна срещу стволът на Касията. А тогава от самата кора отново потече смола. Но видял смолата, противникът се озвери и вбеси. И това го накара още много пъти да удря по красивото дърво. Но с всеки удар смолата се увеличаваше все повече и повече. И едно прекрасно благоухание изпълни въздуха, тъй че човекът не можа да го издържи. И като прибра брадвата си, побърза да избяга. В този миг си мислех, като казвах:
“Господи мой! Защо всяко от прекрасните Ти дървета, даващо смола, трябва така да бъде наранявано? И защо едва след самото нараняване се проявява ароматът му…”
А Исус, Който внимателно наблюдаваше сърцето ми, ми отговори, казвайки:
“Силата на Божия човек не е отвън. Силата е отвътре. И когато тази Сила трябва да се изяви на света, то е нужен удар, който да стига до вътрешните дълбочини. Едва тогава Божият човек проявява своето благоухание и превъзходство над оня, който би го наранил или уязвил. Така и Моята Касия прояви своето благородство и сила. За да бъде смолата й онова благоухание, което изпълва стаята на Мировареца. Но ние сега нека се приближим, за да видиш каква е смолата на Касията…”
След тези Свои думи Исус се приближи до нараненото дърво. И като прокара ръка по бликналата от него смола, отново я поднесе към мен, като ми казваше:
“Помириши тая смола! Защото тя е от най-ценните съставки на Божият Елей…”
Едва усетил благоуханието на Касията, аз се почувствах твърде странно. Защото усетих как в сърцето ми влиза Съвършено превъзходство и мир. И въпреки, че очите ми виждаха раните върху кората на Касията, пак тя ми казваше с Духа на Отца:
“Аз съм наранена отвън, но непобедима отвътре. И оня, който ме има, ще претърпи на всяка рана и на всеки удар. Защото, като не приема навътре, ще излъчва навън!”
Това наистина бяха думи на царица. И аз, като не можех все още да разбера Небесния аромат, попитах Господ:
“Какво е това огромно превъзходство в Касията, Исусе?”
А Господ с огромно задоволство в Гласа Си ми каза:
“Това е превъзходството на Незлобието и Кротостта. Това е царуващата Божия Любов в сърцето, която търпи всичко и не държи сметка за зло. Тази Моя Касия не може никак да бъде уязвена и победена. Защото ако някой поиска да я уязви, тя уязвява него. И ако някой иска да я победи, тя побеждава него. Но ето тази Касия е царицата на Небесните благоухания. И на нея се дължи твърде силния аромат на Божието Свято Миро.
И Аз днес призовавам всичките Си братя и сестри!
Бъдете незлобиви и кротки! Защото така ще бъдете от Моите Касии. Защото в Незлобието и Кротостта ще намерите най-съвършената закрила на Бога. Бидейки охулвани хула не отвръщайте, но бъдете благоуханни. Бидейки наранявани, не наранявайте, но побеждавайте Злото чрез Любовта Ми. Защото против нея няма измислени оръжия. И ако някой ви нарани отвън – то е, защото Бог е допуснал такъв да почувства благоуханието ви отвътре…”
След тези последни думи Исус докосна главата ми, а пред сърцето ми се разкри последното от виденията с Божиите растения. Аз вече виждах една натежала от плод Маслина. А Исус, като я посочи с ръката Си, ми каза:
“Виждаш ли тая Маслина? И възхищаваш ли се на плодовете й?”
“О, Исусе! Това е прекрасна гледка за сърцето ми. Защото зная, че такова дърво е родено от Тебе, за да слави Твоето Име…”
“Виж тогава, че тук противникът не може да пристъпи, понеже го възпира Божията Святост. Понеже маслото на Маслината е основната съставка на Божието Свято Миро. И ако другите растения дават аромат на Мирото, то в Маслината е същинската Сила и Мощ на Божието помазание. Затова, като гледаш на тая Маслина, кажи Ми: Кои бяха Маслини в Моето Слово?”
“Исусе! Това, несъмнено, са най-святите и най-силните Ти служители. Маслина беше Давид, който заяви в псалома си:
“А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; уповавам на Божията милост от века и до века. Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; и пред Твоите светии ще призовавам името Ти, защото е благо…” (Псалом 52:8-9)
Маслини бяха и Моисей и Илия, за които “Откровението” казва:
“Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята…” (Откровение 11:4)
А от тлъстия корен на Маслината беше и Апостол Павел, който ясно заяви в посланието си:
“Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали между клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се…” (Римляни 11:17-20)
И този Твой апостол, Исусе, знаейки, че е помазан с Божието Свято Миро, наистина положи живота си, за да присади мнозина в тоя тлъст корен на Маслината, на който го беше поставил Отец. Така Павел наистина роди мнозина в благовестието…”
Исус слушаше думите ми с внимание. А след това ми каза:
“Всичко, което Ми каза, Аз очаквах да чуя от теб. Защото, за разлика от другите растения на Божието Свято Миро, на Маслината е отредено Плодородието. Затова виж сега думите от псалома, който е Давидова песен на възкачванията. Виж какви думи каза Отец на Сина Си…”
Докато Исус ми говореше, думите на тоя псалом вече бяха в сърцето ми. Затова Му казах:
“Господи! Не съм знаел колко пророчески са думите на тоя псалом. Но сега в него виждам именно Твоята Църква и Твоите чеда. Защото стиховете на тоя псалом гласят:
“Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти, чадата ти като маслинени младоци около трапезата ти. Ето, така ще се благослови човекът, който се бои от Господ. Господ да те благослови от Сион, и да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си…” (Псалом 128:3-5)
Но коя друга да е плодовита Лоза, освен Твоята вярна Невяста? И кои други да са маслинените младоци, освен чедата на Маслината? Но ето така Те моля, Исусе, да благословиш онези, които Ти се боят и зачитат слугите Ти, пророците. За да станат Твои Маслини и да видят доброто на Ерусалим!”
Миг след думите ми Гласът на Господ стана необикновено властен и могъщ. И Той каза:
“Аз все още говоря и призовавам чрез слугата Си. И днес, когато мнозина вече са били родени от друг Исус, друг дух и друго благовестие, Аз заповядвам на всички ви да положите живота си за Божието благовестие. Защото е останало само едно Божие благовестие и това е благовестието на Божия Пророчески Дух. Онова благовестие, с което слугите на Отца Ми ще излязат по кръстопътищата, за да поканят на сватба ония, които намерят. И ако вие досега не разбрахте що ще рече Маслина, която се зеленее в Божия дом, то вижте плодовете на пророка Ми! Защото всичкото слово, което положих и родих в сърцето му, е заредено с онова Свято Миро, на което Бог е свидетелствал с Духа Си. И Аз, като изсипвам Мирото в чашата на сърцето му, скоро ще му покажа мъжете и жените по Сърцето Си. Онези, които наистина ще пасат Господното Стадо и ще положат живота си за всяка от овцете Ми…”
След тези последни думи виденията от Исус се прекратиха. И Той, като погали главата ми, каза:
“Сега нека ти покажа последното от виденията върху Давидовия Псалом. Защото е видение за онази преливаща от помазание чаша, поради която Благостта и Милостта следват Божия помазаник през всичките дни на живота му…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s