ПАСТИР МОЙ III – I ГЛАВА_3

3. ТРАПЕЗАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
Нека сега да ти разкрия и последната от трапезите на Господ. Защото това е трапеза по Божието предузнание и в нея участват онези, които Бог е избрал според Собствената Си Воля и Личен Суверенитет. Зная, че е възможно да ме попиташ:
“Защо ще ми разказваш за Трапеза, която не е за всички? И какво ще ме ползва тя?”
Виждаш ли, братко мой! Още с пророка Си Исайя Отец заяви, като каза:
“Аз заповядах на посветените Си, повиках още и силните Си, за да извършат волята на гнева Ми, – да! ония, които се радват на Моето величие…” (13:3)
Но тук искам да проумееш, че Господ е, Който дава не само посвещение, но и поука на слугите Си, пророците. А мога ли аз да зная всичките Му мисли и намерения? Мога ли да съизволявам с Него или да Му кажа:
“Ти се изявяваш в тоя, а не в оня!”
Това би било твърде голяма глупост и високоумна гордост, която Всемогъщият непременно би наказал. Истината е, че Бог действа в когото Си поиска и когато Си поиска. Към едни Той закоравява, а на други показва Милост. И ако един пророк Илия някога бе решил, че с една шепа пророчески ученици ще затрогне Божието Сърце, пак Отец го изненада, понеже Си намери избраник според Волята Си. Всичко това ме кара никак да не задържам изворите Му в сърцето ми, но своевременно да ги изливам към всички, които любят Бога и са избрани от Него, за да следват по Пътя на Исус. Кой знае дали тая Трапеза на Посвещението няма да послужи за нечий Божий избраник? А в това отношение радостта ми ще бъде пълна. Защото отново и отново ще се обогатяват духовно всички мои братя и сестри в Исус.
Нека сега да ти кажа с какви думи Исус ми разкри Трапезата на Посвещението. Ето какво ми каза Той:
“Тази е Трапезата, от която съм давал най-много на духа и сърцето ти. И ти добре правиш, че се смиряваш, та да не паднеш във високоумие или гордост. Но Аз действително съм заповядал тая Трапеза в Словото Си. И днес я давам на всичките Ми братя и сестри, защото измежду тях има посочени и избрани за определени дела в определено време. Затова виж сега видението, което ти давам…”
След последните думи на Исус пред очите ми се разкри видение. Аз и Господ се намирахме на едно издигнато каменно място, което беше като врязано в скалите на висока планина. Всъщност – това беше пещера в самите скали, а ние стояхме пред самия й вход. И ето, че Исус посочи с ръка към пещерата, като ми казваше:
“Нека влезем вътре, момчето Ми. Защото тук очите ти ще видят неща, които не си виждал, ако и да си ги приемал с вяра в сърцето си…”
След тези думи Исус влезе в самата пещера, а аз Го последвах. Така Господ вървеше, докато стигна до място, където аз видях дървени съдове. А Той, като спря, обърна се към мен и ми казваше:
“Сега ти предстои да разбереш каква е самата Трапеза на Посвещението. Затова, като начало, погледни на съдовете и Ми кажи какво има в тях…”
Погледнах самите дървени съдове и забелязах, че в част от тях имаше мляко, а в другата част – гъст пчелен мед. Това вътрешно възхити сърцето ми, тъй че казах на Исус:
“Господи мой! Тази Твоя Трапеза наистина е най-прекрасната от всички. Защото в тези дървени съдове има мляко и мед. И какво друго да искам сега, освен да вкуся от млякото и меда?”
Господ се усмихна на думите ми, а след това каза:
“Не бързай толкова. Защото Трапезата на Посвещението не е от обикновените трапези, които биха си направили човеците. Тук има определени критерии и изисквания, които Отец Ми е заповядал, за да участват избраните Му в подобна трапеза. Затова виж какво е написала ръката Господна върху самите дървени съдове…”
Отново погледнах към дървените съдове. И така забелязах, че върху онези съдове, в които беше млякото, Божията ръка беше написала:
“Да ядеш млякото, което ти дава Господ твоят Бог! За да възрасти сърцето ти и да се укрепи десницата ти!”
А върху съдовете с меда имаше друг надпис, който гласеше:
“Да не ядеш мед на леност, но да се храниш с мед на усърдие. За да се услади на душата ти и радостта ти да бъде пълна…”
Самите Божии думи бяха заредени с твърде голяма мъдрост, за да ги проумея в първия момент. И затова аз се обърнах към Исус, като Го попитах:
“Какво идат да рекат тези думи на Отец, Господи? И как да ги разбирам? Защото, колкото до охотата за очите ми, аз съм готов веднага да седна, за да ям от млякото и меда. Но на самите съдове има думи, които ме спират…”
Слушайки реакцията ми, Исус отново каза:
“Ако тази Трапеза беше толкова лесна за ядене, то тук би гъмжало от мнозина. Но за свидетелство на всички ти сега иди при съдовете и се опитай да вземеш от млякото и меда…”
Господ ме изумяваше с думите Си. Но действително, че в самата пещера бяхме само аз и Той, както и вездесъщото присъствие на Святия Божий Дух. Ето затова аз побързах да се приближа до дървените съдове. И като прострях шепи към млякото, поисках да загреба и да пия. Но тогава, като живо, самото мляко се отдръпна от ръцете ми и никак не ми позволяваше дори да го докосна. Това вътрешно ме смути и аз се отказах да загребвам от млякото, като се приближих до съдовете с меда. Тук също прострях ръка към меда и поисках да си загреба от него. Но при все, че ръката ми влизаше в меда, аз не можех да извадя и капчица от него, понеже той никак не се задържаше в пръстите ми, но се хързулваше и оставаше в съда. Почувствах се твърде неприятно. Като изигран от самия себе си. Затова, обръщайки се към Исус, аз наведох главата си, като Му казах:
“Не става, Господи! Не мога да я ям тая Трапеза, понеже тя бяга от мен!”
Исус се разсмя на думите ми. А след това каза:
“Как можеш да твърдиш, че Трапезата бяга от тебе? Не, момчето Ми! Тая Трапеза не бяга от тебе, но ти бягаш от нея…”
“Как така бягам, Исусе? Ти сам видя, че прострях ръце, както към млякото, така и към меда…”
“А проумя ли ти що ще рече Божият надпис върху дървените съдове? И изпълни ли изискването на твоя Отец, та наистина да имаш достъп до Посвещението?”
Истината беше такава, щото аз нищо не бях проумял. И затова, като погледнах с умоление към Исус, запитах Го:
“А какво е трябвало да проумея, Пастирю мой? И какво е изискването, за да стана угоден на Отца и на Неговата Воля?”
След последните ми думи Исус се приближи до дървените съдове. И като посочи с пръст върху първия от надписите, каза ми:
“Виж сега онова, което Отец изисква спрямо млякото. Защото думите Му гласят:
“Да ядеш млякото, което ти дава Господ твоят Бог!”
Ти поиска ли да ядеш млякото?”
“Исусе! Аз поисках да го пия!”
“Да, но изискването не е да го пиеш, но да го ядеш! А кога едно мляко става за ядене, а не за пиене?”
“Господи! Това мляко трябва да се сгъсти. И едва тогава аз ще го ям, а няма да го пия…”
Очите на моя Спасител заблестяха радостно. И Той, като ме погледна с огромна любов, каза ми:
“Сега ти наистина разбра първата част от Трапезата на Посвещението. Защото тя се състои от сгъстено мляко. Но виж сега как стои въпросът с меда. Защото Отец Ми казва за тоя мед:
“Да не ядеш мед на леност, но да се храниш с мед на усърдие!”
Как разбираш думите Му?”
“Господи мой! Сега разбирам, че аз трябва да се потрудя за меда си. Защото за ленивия Словото беше записало:
“Ленивият потопява ръката си в паницата, а го мързи да я върне в устата си…” (Притчи 26:15)
Но кажи ми сега, Исусе! Какво да сторя, та да участвам в Трапезата на Посвещението?”
След тези мои думи Исус ме погледна с твърде дълбок поглед. И като мълчеше и сякаш ме изпитваше, продължаваше да пронизва цялото ми същество със светлите Си зеници. А накрая тихо ми каза:
“Ти трябва да изпълниш повелята на онази, която Ме е родила. Защото майка, която е родила детето си, най-добре знае как го храни, та да възрастява. Затова спомни си сега какви бяха думите на пророк Исайя за Мене. Защото така ще разбереш и коя е майка Ми…”
След думите на Исус пророческите стихове нахлуха със сила в сърцето ми, а аз Му казах:
“Господи мой! Пророк Исайя пророкува за Теб, като каза:
“Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил. Сгъстено мляко и мед ще яде, когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто…” (7:14-15)
И аз сега разбирам, Исусе, че Ти Си ме довел именно до тая Трапеза, която възрастява Тебе…”
“Иди тогава и кажи на всичките Ми братя и сестри, че Трапезата на Посвещението се нарича Емануил. И на нея Отец Ми кани мъжете и жените по Сърцето Си. Онези, които Сам Той облича с Небесна Светлина и Сила, за да Му бъдат звезди в мрака на тоя погиващ свят. Но ти сега помисли каква е повелята на тая, която Ме е родила. И коя е същинската девица в стиховете на пророка. Защото тая девица някога роди Мен, а днес отново ражда Мен. Тая девица ражда Господ в човешките сърца на всяко време и на всяко място…”
Думите на Небесния ми Пастир бяха като пълноводен поток за сърцето ми. И аз, преизпълнен от Неговото докосване, побързах да Му кажа:
“Скъпоценни мой Господи! Тая девица е Божията Благодат. Тя е същинската Ти майка! Някога тя Те зачена в утробата на Мария, а днес тя Те ражда и в нашите сърца. И Ти Си Младенецът, роден от нея вътре в нас!”
“А с какво вие бихте хранили Младенеца, за да порасне? Не казва ли Исайя, че Аз обичам да ям сгъстено мляко и мед? И ако вие наистина Ми давате това мляко и мед, то Аз ще преумножа Силата Си вътре във вас, тъй че противниците ви непременно ще отстъпят. Защото ето такава е Трапезата Емануил! Трапеза не за вас, но за Мен, Който се раждам и идвам да живея в сърцата ви…”
Едва ли някога бях слушал по-прекрасни и възвишени думи от устата на моя Господ. Те ме зареждаха с твърде силна и огнена вяра. Те ми даваха непоклатимото убеждение и съвършена надежда, че наистина мога да участвам на Трапезата Емануил. А Исус, като протегна ръка и ме погали по главата, продължи да ми говори, като казваше:
“Много пъти съм искал да кажа на всичките Си агънца за тая Трапеза. Много пъти съм оставал гладен и жаден в тях. И в дни, когато е трябвало да превъзмогна в живота им и да поместя планините и преградите им от противника, Аз съм оставал немощен поради това, че те са Ми отказвали сгъстеното мляко и меда. И ето затова Отец Ми те забеляза и посочи от високите Си небеса, като заповяда служението ти с тая цел: Да даваш на всичките Божии чеда сгъстеното мляко и меда! За да храниш Мен, Който живея в сърцата на всичките Си братя и сестри. Защото не ставам ли Аз съвършено силен, когато ям сгъстено мляко и мед?”
“О, Исусе! Та именно с това мляко и с този мед още на дванадесет години Ти беше в Ерусалимския Храм и учеше книжниците с такава мъдрост и помазание, щото те бяха сложили ръка на устата си и не знаеха отгде у едно невръстно момче подобно посвещение и богопознание…”
Исус се усмихна на думите ми и отново каза:
“Нека тогава сега да посветя твоето сърце и сърцата на всичките Си агънца относно тая най-свята и помазана Трапеза. Защото всички сте длъжни да разберете за Трапезата Емануил. И като извикате към Отца Ми – да поискате Силата, с която да участвате в нея…”
След тези Свои думи Исус посочи към дървените съдове, в които беше млякото, като ме питаше:
“Кажи Ми сега! Как може да се сгъсти това мляко? И какво трябва да сториш, за да го сгъстиш?”
“Исусе! Нужна е цедилка за млякото. Защото само така то ще се сгъсти…”
Едва отговорил на Господ аз забелязах как Той бръкна в мантията Си. И като извади чист и бял плат, блестящ от Небесна Светлина, казваше ми:
“Ето я цедилката! И двамата с теб нека сега да я закачим, за да излеем в нея и самото мляко…”
След тези думи Исус сгъна плата в четирите му краища. И като ги завърза на възел, постави го на специално приготвена кука. Така двамата с Него вече вдигахме дървените съдове с млякото, като го изливахме в самата цедилка. А когато свършихме това, Господ отново ми каза:
”От многото духовни опитности, които съм ти давал, тази е една от най-важните. Защото за духовния човек няма по-важно от това – да вкуси Моето Слово. Не просто да го пие, но да го вкуси… Как ти разбираш това?”
“Господи! Твоето Слово казва на всички ни:
“Вкусете и вижте, че Господ е благ; блажен оня човек, който уповава на Него… (Псалом 34:8)
А да вкусим Словото Ти ще рече преди това да го сгъстим. Защото онова, което е сгъстено, се яде, а онова, което е рядко, се пие. Ето така аз разбирам сгъстяването на Словото Ти…”
“Иди тогава и кажи на Моите, че Слово, което се пие, е за младенците и неутвърдените, а Слово, което се яде, е за порасналите и духовните. Понеже именно на това ви учеше и Апостолът Ми Павел, който казваше на всички ви:
“И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете…” (I Коринтяни 3:1-2)
и още:
“Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото…” (Евреи 5:12-14)
Колко от вас видяха в тези думи на Апостола Ми именно призив към Трапезата Емануил? Колко от вас видяха, че твърдата храна е именно сгъстеното мляко, за да се сбъдне и писаното от Исайя за Младенеца:
“Сгъстено мляко и мед ще яде, когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто…”(7:14-15)
И понеже Волята на Отец Ми за вас е именно тая – да отхвърлите Злото и да изберете Доброто, то вижте сега дълбокото, което ще дам на пророка Си…”
След тези Свои думи Исус се обърна към мен, като ми казваше:
“Иди, та допри ръцете си до самата цедилка. Защото така ще разбереш как Господ ти дава да сгъстяваш Словото Му…”
Послушах Исус и с развълнувано сърце се приближих до самата цедилка, от чийто долен край капеше суроватка. А след това допрях ръцете си до нея…
Братко мой! Това беше най-живото, най-деятелното и най-разтърсващо движение на Святия Дух в цялото ми същество. Той хвана ума ми. И като започна да го пронизва със Светлина, правеше така, щото едни мисли умираха, а други се раждаха като искри. Едни изтичаха от мен, а други се закрепяваха. И във всяка от мислите си аз започнах да виждам един Образ и да произнасям едно Име – Името Исус. Едно вълнение или по-скоро вътрешна революция пренареждаше и преоткриваше, издигаше и снишаваше, очистваше и изграждаше, дълбаеше и преобразяваше. Част по част от мен си отиваше и част по част от Него пристигаше. А аз не исках това да свършва. И бях готов и мотивиран да стоя с ръце до цедилката цяла вечност. Но ето, че Исус ме докосна, като ми казваше:
“Сега разбра ли какво ще рече тая цедилка…”
“Да, Исусе! Аз усетих с целия си дух, че тая цедилка се събира в две думи: Размишление и вдъхновение! С нея от мен изтече всяко плътско и повърхностно разбиране на Твоето Слово, а остана Духът. И Той, като сгъсти познанието ми за Тебе, направи ме да виждам Образа Ти и Името Ти на всяко място в Словото Ти…”
“Виж тогава как отдолу на цедилката се събира суроватката. И така знай, че онези, които не искат да платят цената, за да ядат от сгъстеното мляко отгоре, се навеждат под цедилката, за да ядат суроватката отдолу. Но кой от тях разбира, че Духът е останал отгоре, докато те са останали отдолу? Кой от тях разбира, че само онова, сгъстеното, е благословената храна от Отца за Сина Му? Затова сега, протегни ръка и вземи от сгъстеното мляко. И като го вкусиш, кажи Ми какво ще усетиш…”
Братко мой! Аз съм имал много мигове на щастие с Исус, но този последният е за мен най-благословеният миг в живота ми. Защото оная Свята цедилка наистина беше сгъстила и събрала най-чудесното от Бога за духа и сърцето ми. И аз, като протегнах ръце, с вълнение и трепет започнах да вкусвам от сгъстеното мляко…
Това беше най-изобилното от Небесното изобилие, най-благото от Божиите благости и най-вкусното от Небесната храна. И колкото повече се хранех със сгъстеното мляко, толкова по-силен ставаше копнежът ми да давам от това мляко на всичките си братя и сестри. Защото устата ми бяха не просто пълни, но готови да говорят и да не млъкват. Сякаш че с духа си задържах хиляди тонове от вода. И едни думи на Небесния Отец притискаха сърцето ми, а с тях Той ми казваше:
“Аз съм Господ твоят Бог, Който те възведох из Египетската земя; отвори широко устата си, и ще ги изпълня…” (Псалом 81:10)
А Исус, като ме наблюдаваше с внимание, ми каза:
“Сега, когато ясно и правдиво ти видя в това видение каква е Трапезата Емануил, запиши това на книга и дай думите Ми на всичките Ми агънца. Защото това сгъстено мляко непременно ще ви направи способни да говорите Словото Ми в неподозирани дълбочини. И Дух на Свято поучение и тълкувание ще изпълни устните ви. За да давате на Божиите всичките думи на Вечния Живот. Но ти сега виж и дървените съдове с меда. Защото ако сгъстеното мляко ти даде толкова много, то какво ли ще ти даде Божият мед…”
Послушал Исус, аз погледнах към дървените съдове с меда и казах на Господ:
“Исусе! Ти Си Този, Който всякога ми е давал да ям от този мед. И аз зная, че той въплъщава Божията Мъдрост. Но въпреки това не разбирам какво ще рекат Божиите думи, написани на дървения съд. Защото те гласят:
“Да не ядеш мед на леност, но да се храниш с мед на усърдие…”
“А какво е усърдието, което трябва да проявя, Господи?”
Исус се усмихна на въпроса ми. А след това, като хвана ръката ми, посочи напред, като каза:
“Нека излезем от тая Свята пещера на Посвещението. Защото искам да видиш нещо с очите си. Нещо, което Небесният Пастир иска да даде на цялото Си стадо…”
Така ние излязохме от пещерата, а Исус ме прегърна, тъй че двамата с Него полетяхме нагоре, към високите обиталища на Святия Дух. И ето, че очите ми отново виждаха зелените пасбища на Духа, които Господ ми беше показвал и в предишни видения. А там Исус ми каза:
“Погледни сега и виж, че на тия пасбища има несравнимо повече от онова, което би поискал и получил. Защото тук тревите са сладки и ухаят. Но колко по-сладки и ухайни са полските кремове и всички други цветя?”
В пълно съгласие с думите на Господ очите ми виждаха цветята, за които Той ми говореше. Затова Му казах:
“Исусе! Пастирю мой! Едно агънце не може просто така да изяде подобни цветя. То би се хранило с тревата. Но каква тогава е съдбата на тия цветя?”
“Виж това сам! Понеже затова те доведох тук…”
След думите на Исус аз се затичах към цветята. И ето, че очите ми видяха как над тях жужаха стотици пчели. И като кацаха над нежните им венчета, събираха с хоботчетата си нектара им. А след това отлитаха, за да намерят всички други цветя всред пасбищата, та да получат и техния нектар. Това ме накара да попитам Господ:
“Исусе! Без всякакво съмнение Ти искаш да ми покажеш, че чрез труда на тези пчелички иде изобилието от онзи мед в пещерата…”
“Точно така е! Именно това исках да ти покажа. И ти сега помисли и Ми кажи: Какво са тук пчелите? Защото те нямат друга длъжност пред Бога и Отца, освен да събират нектара от цветята и да го превръщат на мед…”
Погледнах с любов към прекрасните Божии създания, а отговорът просто блестеше в устните на Исус. Затова Му казах:
“Господи! Ако тези пчелички всякога пребъдват тук, горе, то те са нещо от самите нас, в което Отец най-много благоволи. Понеже надписът върху дървения съд идеше да покаже, че ние се храним с мед на усърдие. А какво по-голямо усърдие от това на тия пчели? И сега аз виждам и зная че това са нашите мисли по онова, което е горе. И самите пчели изпълняват апостолската заръка:
“Мислете за горното, а не за земното…” (Колосяни 3:2)
И ако ние сме ревностни, та да мислим за горното и мислите ни да пребъдват тука, то сам Отец ще се погрижи те да съберат божествения нектар от всичките Му цветя и полски кремове…”
Исус се усмихна с твърде голяма благост на думите ми. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“А какво друго да са цветята и полските кремове, освен пророците на Отца Ми? И ако за Небесния ви Пастир в “Песен на песните” беше записано, че пасе Стадото Си между кремовете, то и вие се научете, за да пребъдвате всред тези кремове. Защото тогава непременно мислите ви ще са като пчели, които събират всичките думи на Божията Премъдрост. А когато съберете твърде много, то тогава Святият Дух ще превърне нектара като мед в сърцата ви. За да ядете от всичката му сладост и да преизобилвате във всякакво знание и откровение.
И ето това е Моята пълна изява към теб на Трапезата Емануил!
И ако ти речеш, че не си опитал меда от видението, то пак знай, че самото водителство, което дадох на сърцето ти, беше сладка медена пита от твоя Господ и сгъстено мляко за Младенеца в сърцата ви.
Ето, призовавам всичките Си избрани, за да участват на Трапезата на Посвещението. И казвам на всичките Си Верни пастири:
Елате при Мен с вяра! И към вярата прибавете смирение! Защото Аз трябва да раста, а вие да се смалявате! А Младенецът наистина расте с Трапезата Емануил! Със сгъстеното мляко и мед, които днес ви явих чрез слугата Си…”
След тези последни думи на Исус видението се прекрати. А Господ, като докосваше сърцето ми, вече ми даваше да мисля за следващото от Давидовия Псалом – Святото Миро, с което Той помазва главите на слугите Си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s