2. ТРАПЕЗАТА НА БЛАЖЕНСТВОТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
За кой ли път в живота си аз трябваше да призная в сърцето си, че съм сляп за истините на Живото Евангелие. За кой ли път трябваше да проглеждам като слепеца Вартимей, за да видя, че наистина на брега на Тивериадското езеро Исус бе дал Небесна Трапеза на Своите апостоли.
Трапеза на Огнено Увещание!
И аз днес питам всички с оная ревност, която Исус разпали в гърдите ми:
“Намерихте ли верните на Господ? Намерихте ли истинските Му пастири? Намерихте ли онези, които, излезли от водите на света, са коленичили пред Огнището Му, за да вземат Огъня?”
Огънят, братя мои! Онзи Огън, който беше причината Господ да погледне на пламналия Си апостол и да му каже:
“Паси агънцата Ми!”
Но ако някой няма Огъня и не иска да стане от “печените риби” на Исус, такъв нито пък ще има Небесната привилегия да пасе Небесното Стадо. Той може да се нарича “пастир”и да има необходимата бройка от църковни членове за религиозното си самочувствие. Но той няма да има свидетелството на онова общение край Огнището на брега, с което Исус да го посочи за мъж по Сърцето Си. Ето затова умолявам всички да внимават твърде много на дълбоките духовни тайни, които Исус ще разкрие в тази книга. Защото без Господните трапези сърцата ни бързо биха отпаднали от Благодатта на Бога. А сега нека да продължа към следващото видение, което Исус разкри пред сърцето ми. Защото това беше видението с Трапезата на Блаженството. В мига, когато Господ докосваше главата ми, за да издигне духа ми в Своето Живо Евангелие, Той ми каза:
“Сега ще ти покажа Трапезата на Блаженството. И като простра ръцете Си към всичките Си агънца, ще ги призова с най-пламенните думи на устата Си. Защото от всичките трапези, които бих ви дал, Трапезата на Блаженството е тая, която укрепява сърцата, за да издържат до самия край. Понеже самите Небесни блаженства не идват приживе, но са запазени за мига след края.
Разбираш ли това?”
“Исусе! Аз разбирам думите Ти, защото те са твърде сладки за сърцето ми. И сега, като погледна на вярата, която Ти Си положил в духа ми, зная, че Ти Си Канарата на Вечното Спасение. И ако някой би вървял като алпинист нагоре по пътя с Твоя копнеж в сърцето си, той би хвърлил въжето на своето упование толкова нагоре, тъй че да се закачи на Самата Канара. Не на нещата край пътя, но на самия връх, където Си Ти. Защото Ти ме научи и ме просвети, за да видя, че устоява само онази вяра, чийто прицел е Блаженият, Който дава блаженствата…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Нека тогава да ти покажа как Блаженият дава Трапезата на Блаженството за всичките Си агънца…”
След последните думи на Исус пред сърцето ми се появи видение. Аз виждах моя Господ, стоящ на върха на Свят Хълм. Самият Хълм бе пленяващо красив, понеже бе съвършено осветен от Небесните лъчи на Святия Дух. И ето, че Исус, все така стоящ на Хълма, протегна ръце към хилядите овце, които бяха налягали по поляните под самия Хълм, за да Го слушат. Тогава устата на Господ се отвориха, тъй че Той казваше:
“Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство. Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас…” (Матея 5:3-12)
Докато Спасителят говореше с пламенна ревност думите Си, се случи Небесно чудо. Защото над главата на Исус небесата се отвориха, и две Небесни ръце, пълни с Хляб, се снишиха, като даваха Хляб на всяка от овцете Му. Така всичките овце се наситиха и вдигнаха очи, пълни с благодарение към Оня, Който ги хранеше. А тогава настъпи ново знамение. Защото онези светли ръце простряха пръстите Си към белите облаци над Хълма. И само след миг над цялото Господно Стадо заваля дъжд, а капките му се усилваха и падаха на земята всред овцете. Така, поради дъжда, изсред самата земя започнаха да растат треви, които буквално я покриха, тъй че цялото пространство под Хълма позеленя. А Исус ме погледна от самия Хълм, като ми даде знак, за да се приближа до Него. Така тръгнах сред самите овце, ходейки по зелените треви, като все още не разбирах знамението. А когато се приближих до Него, Исус ме попита:
“Видя ли онова, което стори Отец Ми за всичките Ми агънца?”
“Исусе! Видях, че Ти прогласи от Хълма Небесните блаженства, а в едно с Твоите думи от Небето се протегнаха ръцете на Отца, Който даваше Хляба Ти на всяка от овцете Ти. Но миг след това настъпи ново знамение, което не успях да разбера. Защото облаците над Хълма изляха дъждовете си над цялото Ти Стадо. И от самия дъжд израстнаха треви които избуяха навсякъде. Какви са тези треви, Господи? Защото виждам, че веднъж Отец храни Твоите с Небесния Хляб, а миг след това се явиха и тревите…”
Господ ме погледна с твърде дълбок и изпитващ поглед. А след това ми каза:
“Непременно ще разбереш какво са тревите, за да свидетелстваш за тях на Моите. Но сега искам да видиш едно друго знамение, което ще се случи под самия Хълм. Гледай го, Стефане!”
Обърнах глава от Господ, за да погледна под самия Хълм, където стояха Господните овце. И ето, че очите ми видяха как по-долу от тях започнаха да се появяват множества от кози, които имаха твърде страшен и ужасен вид. Те бяха обладани и обсебени от дявола, тъй че самото нечестие на мрака ги караше да се събират около Божиите овце. И затова козите, навеждайки главите си и риейки с крака в пръстта, побързаха да нападнат над Господното Стадо, тъй че овцете на Господ Исус почувстваха ужасните бодежи от рогата им…
Аз никак не исках да приема тази гледка и затова вдигнах глава към Исус. А Той, като посочи с ръка напред, вече ми казваше:
“Нека идем с теб до самите кози. Защото тези са неприятелите, поради които Господ ви дава Трапезата на Блаженството. И ти бъди сега като една от овцете Ми. За да разбереш онова, което ти показвам…”
Миг след думите на Исус аз наистина бях овца, като всичките Му овце. И като слязох с Господ сред останалите си братя и сестри, вече виждах злото, което козите бързаха да сторят на Божиите овце. А това зло забеляза и мен. Понеже една от козите вече ме приближаваше. И като насочи острите си рогове към самото ми сърце, забиваше ги в мен…
Една твърде ужасна и нетърпима болка се разнесе по цялото ми същество. Защото аз вече чувах в сърцето си едно диво и демонично кикотене. Едно непрестанно подиграване и присмехулство, заредено с остри и жестоки думи. Сякаш със самите си рогове козата ми казваше:
“Колко си жалък и беден! Колко си отритнат и нещастен! Ти нямаш бъдеще в тоя свят и Тоя, в Когото си повярвал, не може да те спаси. Той не може да ти даде онова, което имаме ние. Той не може да те направи щастлив, както сме ние. И ти самият си пленник на едно изкривено разбиране за Бога, понеже вярата ти не струва и пукнат грош. Как изобщо си могъл да си представиш Бог по този начин? Ха, ха, ха!”
Опитах се да погледна Исус, но собствените ми сълзи премрежиха погледа ми, тъй че не Го виждах. Самите рогове на козата се опитваха да прекършат вярата ми и да ме накарат да се чувствам ужасно. Да се чувствам беден и изоставен от Оня, Който дава Живота Си за мен. Затова отново извиках към Господ с всичката си сила. И ето, че блеенето ми стигна до Него и аз усетих как Тоягата Му ме докосва. А през самата Тояга до мен дойде Гласът Му, който ми казваше:
“Виж Трапезата, която ти давам! И не позволявай на роговете да пронижат вярата ти!”
Погледнах пред себе си и видях бяла кърпа, върху която имаше Небесен Хляб. Така, превъзмогвайки над болката, аз започнах да ям от Хляба, тъй че всичките онези Христови думи за Блаженството изпълниха духа ми. Но това никак не ми беше достатъчно. Защото козата с ново настървение отново започна да ме боде с рогата си, а аз нямах сили, та да й противостоя. Затова отново извиках към Исус:
“Господи, Твоята Трапеза не ми е достатъчна и аз се почувствах още по-зле. Дай ми още Хляб!”
В следващия миг Тоягата на Пастиря отново ме докосна. А Исус вече ми казваше:
“Ти не видя цялата Трапеза! Ти яде само от Хляба. Но виж сега и проумей, че една овца яде предимно и най-много трева. Виж онази трева, която произрасти и избуя след дъждовете на Духа Ми. И както яде от Хляба Ми, така яж и от нея. Така ще разбереш каква е пълната Трапеза на Блаженството…”
След думите на Исус погледнах към избуялата трева пред мен. И като наведох главата си, започнах да я ям…
Братко мой! Това беше най-горчивата трева, която някога бях ял в живота си. Един вкус, подобен на хинин, но многократно по-остър и горчив. Така горчивината се разля навсякъде в мен, а сърцето ми започна да повтаря онези думи на Исус, че ще бъдем мразени, гонени, преследвани и убивани заради Него. Както е и писано:
“Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, считани сме като овце за клане…” (Псалом 44:22)
Но какво бе вътрешното ми учудване, когато из дълбочините на сърцето ми дойде още много глад за тая горчива трева. Този глад ме накара да продължа да паса пред мен, тъй че с всяка следваща тревичка, която дъвчех, аз усещах себе си все по-силен и силен. Даже дойде миг, когато роговете на козата вече не ми правеха впечатление и аз ги считах не просто за нормални, но дори желателни. Ето такова нещо ставаше в духа ми с горчивата трева. Защото самата горчивина вътрешно ме подготвяше за много по-страшно и ужасно зло от онова, което преживявах. И всяко следващо убождане от рогата бе за мен не страдание, но привилегия. Всичко това ме накара отново да потърся с поглед моя Небесен Пастир. А Той, като простря ръка към мен, каза ми:
“Все още ли не разбираш Трапезата на Блаженството? Все още ли не проумяваш, че онова, което беше за теб като загуба, стана като придобивка? И онова, което беше като придобивка, се превърна в загуба?
Виж тогава и проумей, че ето такава е Трапезата, която утвърждава сърцата на Моите. Защото днес, когато Аз извеждам Стадото Си от властта на света, всеки трябва да си спомни за Трапезата на Моя Отец, Който извеждаше Израиля от Египет. Не заповяда ли тогава Всемогъщият Пасхата за всеки от Своите? И не каза ли за оная нощ на Изхода:
“През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат…”
И ако днес всеки от вас преминава през огнените изпитания на Агнеца, та да участвате в страданията Му и да наследите Славата Му, то колко от вас ядат безквасния Хляб и горчивите треви? Не разбирате ли, че ето това – да ядете безквасен Хляб, ще рече да имате общение в Моето Слово, което няма от кваса на тоя свят? Защото нищо от Трапезата на Блаженството не касае тоя свят, нито го ползва. А когато към безквасния Хляб притурите и горчивите треви, тогава несъмнено сте стигнали до онази вяра, с която сте готови да преминете през всякакво страдание за Мене, като намирате в горчивината и скръбта неземната радост на вътрешния човек, създаден по Образа на Бога и за Славата на Бога.
Ето, Господ вашият Бог казва на всичките Си овце:
Днес и до свършека на света мнозина ще бъдат опитани от Отца Ми доколко обичат Небесното Блаженство. И онези, които смирено приемат безквасния Хляб и горчивите треви, ще бъдат утвърдени до века. Колкото до другите, които се съблазняват и отпадат поради рогата на многото подиграватели и изкусители, то на такива Господ не им е Пастир и те няма да участват в Изхода на Моята Църква, нито ще намерят обещаното Небе. Защото в това Небе се влиза през много скърби и на тия скърби свидетелстват безквасният Хляб и горчивите треви…”
Братко мой, верни ми приятелю! Аз те моля да притихнеш под мощната ръка на Небесния Пастир. И като полудееш за света, да станеш разумен за Небето. Защото всеки от тоя пресметлив свят на лукавия би ти казал, че е лудост да плащаш цената за нещо, което няма да получиш приживе. Но аз искам да запомниш няколко простички истини, които гласят:
Евтините неща струват евтино, но излизат скъпо, а скъпите неща – струват скъпо, но излизат без пари!
За евтиния живот на дявола нещата идват евтино, като на турски битпазар. Малко блясък, повечко лъскав станиол, един поклон, повечко компромиси… и ти самият ставаш жигосан от дявола с етикета “евтин”, като евтиния живот, който си получил. А това излиза твърде скъпо…
За скъпите блаженства в Небето нещата идват скъпо. Те се плащат през целия живот. Но заедно с това излизат без пари, защото Исус е платил за теб със скъпоценната Си кръв.
Аз не искам да бъдеш евтин за дявола! Покажи му, че си твърде скъп за Господ! Покажи му, че за теб е платена цена, която той не може да плати! Защото не е възможно да заплащаш Блаженството с цената на целия си живот и самият ти да не се превърнеш в Божия скъпоценност. Нека тук ти дойдат наум думите от “Книгата на пророк Исайя”, защото те са взети именно от Трапезата на Блаженството:
“Ще направя човек да е по-скъп от златото, да, хората да са по-скъпи от офирското злато…” (13:12)