ПАСТИР МОЙ III – I ГЛАВА_1

1. ТРАПЕЗАТА НА УВЕЩАНИЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
Искам твърде много да внимаваш на това видение и на всичко, което Господ ще ти открие чрез него. Защото в това последно време мнозина са изгубили именно Трапезата на Увещанието. Те са забравили как във всичките си послания Апостол Павел говореше за силата на Увещанието. Те дори не са проумели, че ако Христовият апостол взимаше до себе си съработника Варнава, за да ходят двамата на Божиите мисии, то е, понеже духът на името “Варнава” иде да рече “син на увещание”. Но днес на много места увещанието е подменено със “съвещание”. Днес предпочитат да се съвещават на “духовните” си съвети, вместо да се увещават. И никой не иска да разбере каква Сила и Благодат излива Бог, когато ни дава подобна трапеза.
Аз очаквах с огромно вълнение самото видение, когато Господ се приближи към мен и ми каза:
“Сега сърцето ти ще види видение от Моето Живо Евангелие. Видение, което трябва да предадеш на всичките Ми братя и сестри, понеже нуждата от него е твърде голяма. Затова гледай каква трапеза Аз ще приготвя на Моите. Гледай както на трапезата, така и на противниците, за да проумееш всичко, което искам да ти дам…”
След тези думи на Исус пред очите ми се появи и самото видение. Аз виждах стая, в която бяха събрани апостолите на Исус. Всички те имаха твърде съкрушен вид и не знаеха какво да си кажат един на друг. А отстрани на самата стая очите ми забелязваха тъмните сенки на демони, които все повече и повече се приближаваха в обръч около Христовите апостоли. Така демоните, размахвайки крилата си, вдигаха силен вятър, който вече нападаше над Божиите човеци. И ето, че апостолите започнаха да приказват помежду си, а аз долових в речта им от онова, което говореха. И някой изсред тях каза:
“Господ наистина е възкръснал и се явил на Симон…”
…а друг побърза да добави:
“Може да е така, а може и да не е…”
Трети пък въздъхна и рече в огорчението си:
“Синедрионът Го уби и всичко свърши. А Той казваше, че ще ни се яви…”
След тези последни думи сред апостолите настъпи тягостна тишина. А вятърът от крилата на демоните стана още по-силен, тъй че лицата на хората посърнаха още повече…
Гледайки всичко това аз вече започнах да си мисля какво ли ще стори Исус. А Той, като ме погледна с острия Си поглед, ме попита, казвайки:
“Какво виждаш тук?”
“Господи мой! Виждам Твоите апостоли, събрани в една стая, а около тях – твърде много противници и неприятели. И един вятър от крилата на демоните, който напада над Твоите със съмнение и колебание. Тъй че Твоите не смеят да потвърдят в сърцата си дали Си възкръснал или не Си…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това каза:
“Ами нека тогава да приготвя трапеза за Моите. Защото всички до един са в присъствието на неприятелите си. И силни духове на съмнение и колебание искат сърцата на Моите апостоли да отпаднат. Но ти сега виж онова, което ще сторя…”
След тези Свои думи Исус се отдели от мен и влезе в самото видение. И като премина през стената на стаята, въплъти се пред апостолите Си, при все, че те все още не Го виждаха. А Господ вдигна ръцете Си, като за прегръдка и им каза:
“Мир вам…”
След думите Му апостолите мигом се стреснаха, а духовете на съмнение и колебание изпищяха и разпуснаха демоничния обръч, като продължиха да гледат отдалеч. Но по-интересното ставаше всред Божиите хора. Защото те, гледайки на Исус, мислеха че виждат привидение и побързаха да потъркат очите си с дланите си, та да се уверят, че не виждат Оня, Когото виждат. Така едни от тях си помислиха:
“Дух е това! Призрак за очите ни…”
А други си рекоха:
“Види се, че от толкова страх вече губим разсъдък!”
Но било, че мислеха така или че потъркаха очите си и извръщаха главите си, Исус стоеше превъзходно реален пред тях. И като направи две крачки напред, а те отскочиха назад, каза им:
“Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам…” (Лука 24:38-39)
След тези думи Исус още повече се приближи към тях. И като хващаше ръцете на някои, слагаше ги върху Своите. И като прегръщаше други, даваше им да пипнат кървавата рана на ребрата Му. А очите на човеците показваха радост и изумление, примесени все още със страх и неразбиране. Това накара Господ да попита:
“Имате ли тук нещо за ядене?” (Лука 24:41)
И ето, че двама от апостолите скочиха, та отидоха до масата. И като се приближиха до Исус, дадоха Му част от печена риба и чаша с меден сок. А Той, като взе от ръцете им рибата и чашата със сока, приседна на земята всред тях, като започна да яде. И все така ядейки, Господ посочи към печената риба и чашата с медения сок, като каза:
“Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите…” (Лука 24:44)
Гледайки на печената риба и на медения сок, апостолите никак не разбираха. А гледайки на видението, аз също не разбирах Исусовите думи. И ето, че Господ се отдели от видението. И като застана пред мен, попита ме:
“И ти ли не разбираш каква Трапеза приготвих за Моите? И ти ли не разбираш какво са тук печената риба и меденият сок?”
Трябваше да призная пред Исус, че моето сърце беше не по-малко удивено и възхитено от Мъдростта Му. Но аз наистина все още не разбирах тая Трапеза на Увещанието. Затова Му казах:
“Господи мой! Помогни на немощния ми ум, та да излезе от неразбирането! Защото сега сърцето ми видя как Ти яде пред апостолите Си печена риба и пи меден сок. А след това посочи към храната и каза, че тия са думите, които Си им говорил. Но как да Те разбирам, Господи? Как да превърна в Дух и Живот печената риба и медения сок?”
Исус протегна ръка и погали главата ми. А после продължи да ми говори, като казваше:
“Ти непременно трябва да превърнеш печената риба и медения сок в Дух и Живот. Защото така ще разбереш дълбоката тайна на Господното Увещание. Кажи Ми тогава:
Какво разделя светските човеци от Божиите?”
“Исусе! В Божиите човеци има вяра, докато в светските такава вяра няма. Именно вярата е отличителният белег за Твоите…”
“Дотук добре отговори!” – ми каза Исус и продължи:
“Но сега искам да Ми кажеш какви бяха противниците на Моите апостоли…”
“Господи мой! Това бяха духове на съмнение и на колебание, които размахваха тъмните си крила, а вятърът нападаше на сърцата на Твоите …”
“А не са ли съмнението и колебанието присъщи на светските човеци? Не са ли те атака против вярата на Моите? Кажи Ми тогава:
Какво друго да е нужно на Моите, освен една Трапеза на Увещанието? Защото, ето, да увещаваш, ще рече да направиш Господ твърде реален. Толкова реален, колкото бях и Аз за Моите апостоли в това видение. Затова гледай отново на Моята Трапеза, та да разбереш какво са в нея печената риба и меденият сок…”
Отново гледах на видението където очите ми доловиха поразителни подробности. Защото от дрехите на апостолите се стичаха капчици вода, сякаш, че току що бяха излезли от морето. Но те не бяха в морето, а в една стая, където Господ беше станал реален за тях, тъй че да Го пипнат и видят, че е възкръснал. Това ме накара да кажа на Исус:
“Господи, виждам нещо в това видение, което не бях видял. Защото от дрехите на Твоите апостоли се стичат капчици вода, сякаш, че току-що са излезли от морето. Правилно ли мисля, Исусе?”
“Съвършено правилно мислиш!” – ми отговори Исус. И като се усмихна загадъчно, отново каза:
“Сега вече разбираш ли що ще рекат печената риба и меденият сок?”
В думите Си Исус натякна именно рибата. И в дълбочините на сърцето ми стана твърде светло, тъй че Му казах:
“Господи мой! Естественото място за всяка риба е в морето. Но когато Ти Си уловил тази риба в мрежата на благовестието и Си я запалил с Огъня на Святия Дух, то тогава тя е станала “печена риба”. И Аз сега разбирам, че Трапезата на Увещанието е свързана с Огъня на Святия Дух. С онази Любов, която е силна да издигне човека над властта на света, за да му даде Огъня на Духа. Защото, ето, от дрехите на Твоите апостоли течеха капчици вода, за да ми покажат, че Ти наистина Си ги въздигнал далече по-горе от всяко съмнение и колебание, присъщи на света. И така всеки от Твоите е станал като “печена риба”, сиреч, човек, извлечен от морето на тоя свят, за да пребъдва в Огъня на Отца. А на една такава “печена риба” и е нужен именно меден сок. Защото Твоят меден сок, Господи, е самата божествена Мъдрост. Тая Мъдрост, с която Ти отвори умовете на Твоите апостоли, за да разберат Писанието, според както е и записано в самите стихове:
“Тогава им отвори ума, за да разберат писанията…” (Лука 24:45)
Исус ме погледна с твърде благи и нежни очи. А после ми каза:
“Иди и кажи на всички Мои, че днес повече от всякога искам да ви давам Трапезата на Увещанието. Защото мнозина от вас все още са във властта на морето. Като риби, които не са влезли в мрежата на благовестието, за да намерят Огъня на Святия Дух. И ето тази Трапеза на Увещанието беше причината един от ранните символи на Моята Църква да бъде рибата. Не всяка риба, Стефане! Но онази риба, която с Божието Увещание е влязла в Огъня на Святия Дух, за да изгуби всичко от света и да намери всичко в Бога. За да бъде достойна за Господната Трапеза. А ти, за повече потвърждение на тази първа Моя Трапеза, виж как ще продължи и самото видение…”
След тези думи на Исус видението наистина се промени. А аз вече виждах самия морски бряг и Господ, Който ходеше по него. И ето, че Исус се наведе над пясъка, като ми казваше:
“Гледай Ме! Защото сега ще нагостя апостолите Си с Моите рибки. И ще ги направя да пламнат от Огъня на Духа Ми…”
След тези думи Исус протегна ръцете Си, а изсред пръстите Му пламна Огън. Така на самото място Господ разпали Огнището Си. И като бръкна в мантията Си и извади оттам рибки, набучи ги на пръчица и ги сложи на самия Огън, за да се изпекат. Това искрено ме учуди, тъй че Го попитах:
“Исусе! Какви са тези рибки, които Ти извади от мантията Си?”
А Исус ми отговори:
“Това е Господното Увещание, което съм приготвил за всичките Ми апостоли. И най-вече – за един от тях….”
След тези думи Исус посочи с ръка към ладията на Своите апостоли, като ми каза:
“Един от Моите апостоли отново е в присъствието на неприятеля. И дух на силно съмнение и колебание е сграбчил сърцето му, тъй че той вече не вярва, че може да спечели Божието благоволение. Знаеш ли кой е този Мой апостол?”
“Господи! Без всякакво съмнение това е Петър. Той още не може да забрави мига, когато петелът пропя за трети път, а Ти се обърна и го погледна. Даже мисля, че именно от вътрешно отчаяние Петър рече на всичките:
“Отивам да ловя риба…” (Йоан 21:3)
А останалите просто го последваха в отчаянието му. Той, Господи, отново отиде да лови риба, сякаш беше забравил думите Ти, с които му казваше:
“Не бой се; отсега човеци ще ловиш…” (Лука 5:10)
Исус се усмихна на думите ми, а след това каза:
“Гледай тогава на онова, което сега ще се случи. Защото на Петър наистина му е необходима Господната Трапеза на Увещанието…”
Така Господ се изправи от Огнището, което беше стъкмил. И като погледна към приближаващата се до брега ладия, извика:
“Момчета, имате ли нещо за ядене?” (Йоан 21:5)
А те Му отговориха:
“Нямаме…” (Йоан 21:5)
А тогава Исус отново каза:
“Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите…” (Йоан 21:6)
И ето, че един от Исусовите апостоли се обърна към Петър в ладията. И като посочи към Исус на брега, казваше му:
“Господ е…” (Йоан 21:7)
А Петър, понеже беше гол, препаса връхната си дреха и се хвърли в езерото… Точно в този миг Исус ме погледна, като ме попита:
“Забеляза ли, че Моят апостол беше гол? Забеляза ли, че морето отново имаше власт над него и той се хвърли във водите му?”
“Да, Исусе! Забелязвам това и сърцето ми се сви от тази гледка…”
А тогава Исус отново каза:
“Гледай тогава онова, което ще сторя на Петър. Защото твърде много го обичам, за да го оставя във властта на неприятеля…”
След тези думи на Исус апостолите вече се приближаваха с ладията към брега, а Петър излизаше от самата вода с наведена глава и с мокра от водите дреха, като не смееше да погледне към Исус. А Господ, като го погледна с любов, каза на него и на всички останали:
“Донесете от рибите, които сега уловихте…” (Йоан 21:10)
А след това, сочейки към Огнището, което беше разпалил с Огъня на Духа, отново каза:
“Дойдете да закусите…” (Йоан 21:12)
Така апостолите се приближиха около Огнището и Петър седна досами Него. А Исус, като взимаше от Хляба, разчупваше го и им даваше. После стори същото и с печената риба. И ето, че с подтик от Святия Дух аз вече гледах на Петър. Дрехата му мигом беше изсъхнала от Огъня и той взимаше от Хляба и рибата, като ги ядеше. Така в сърцето на апостола пламна твърде много Любов. И Огънят, който Исус беше разпалил на пясъка, вече гореше с пълна сила в сърцето му. Това накара Исус да се усмихне. И Той, като погали апостола Си по главата, попита го:
“Симоне Йонов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия?” (Йоан 21:15)
А Петър, съвършено изсъхнал от водите на морето, Го погледна с огнен поглед, като Му каза:
“Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам…” (Йоан 21:15)
Тогава Исус тихо каза:
“Паси агънцата Ми…” (Йоан 21:15)
Но ето, че за втори път Исус погледна на Петър. И отново го попита:
“Симоне Йонов, любиш ли Ме?” (Йоан 21:16)
И този път Петър Му отговори по същият начин, а Исус отново тихо му каза:
“Паси овцете Ми…” (Йоан 21:16)
Така дойде миг, в който Исус за трети път попита:
“Симоне Йонов, обичаш ли Ме?” (Йоан 21:17)
След въпроса на Господ сърцето на Петър пламна толкова силно, щото той целият гореше в Любовта на Отца. И с твърде голяма ревност в гласа си апостолът отговори:
“Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам…” (Йоан 21:17)
Думите му накараха Исус силно да го прегърне и отново да му каже:
“Паси овцете Ми…” (Йоан 21:17)
А след това Господ се изправи и се приближи към мен, като ме попита:
“Забеляза ли, че три пъти попитах Петър с едни и същи думи?”
“Да, Исусе! Ти го попита дали Те обича…”
“А когато той Ми отговаряше, че Ме обича, то какъв беше Моят отговор?”
“Господи, ти и трите пъти му каза да пасе агънцата Ти!”
“А кой би казал на Петър да пасе агънцата Му, ако не Оня, Който е Истинският Пастир? Разбират ли тогава всички Мои, че там на морския бряг Аз изпълнявах в живота на апостолите Си именно Давидовия псалом? Защото им приготвих трапеза в присъствието на неприятеля. И като ги изпълних с Огъня на Святия Дух, направих ги непоколебими и ревностни. И така, както някога увещавах Петър, Аз днес искам да увещавам и всеки от Моите пастири. Защото той седна при Мен до Огъня с толкова по-голяма ревност, колкото по-голям бе и страхът му до чуждия огън в двора на първосвещеника.
Но ето, иди и кажи на братята и сестрите Ми, че днес Аз отново съм на брега. И като разпалвам Огнището Си, приготвям Трапеза на Увещание за всеки от вас. Защото мнозина все още сте риби, които не са преминали през Огъня. А риба, която не иска да премине през Огъня, не е достойна за Мене, нито пък Аз съм достоен за нея.
Иди и кажи на Моите, че вие живеете в последните най-страшни времена. Времена, когато светът залива църквите и мнозина прогизват от водите му. Времена, когато само малцина искат да намерят Огнището Ми и да влязат в Огъня на Любовта Ми. Времена, когато на Моето увещаване Сатана е противопоставил демонично развращаване. Но Аз сега заповядвам на всички Мои да помнят и знаят думите на Вечния Си Пастир:
Някога в Египет Отец Ми докара тъмнина, която може да се пипа, а днес от Сион към вас идва Светлина, Която може да се пипа.
Аз съм вашата Светлина! Аз съм Тоя, Който идва да ви даде Трапезата на Увещанието и да стана превъзходно реален за сърцата ви. Но готови ли сте вие да влезете в Огъня Ми? Готови ли сте да увещавате с онази жар и с оная пламенна Любов, която преизпълваше сърцата на първите Ми служители?
Истина ви казвам, тогава непременно ще намерите Трапезата на Увещанието. За да бъдете от “печените рибки” на вашия Господ. И на най-пламенните и най-огнените изсред вас, които Ме любят повече от другите, Сам Аз ще река:
“Пасете агънцата Ми!”
Но ако някой е решил да стои в света и да харесва всичко, що е в света, то такъв няма да намери Огъня Ми и няма да пасе агънцата Ми. Защото Огън има там, където я няма морската вода, и морска вода има там, където го няма Огънят. Намерите ли Огъня, намерили сте Любовта Ми. А намерите ли Любовта Ми, то самата Божия Мъдрост ще отвори умовете ви, за да познаете Писанието…”
След тези думи на Исус видението с Трапезата на Увещанието се прекрати, а Исус ме въведе във второто от виденията с Господната Трапеза.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s