I. ГОСПОДНАТА ТРАПЕЗА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Има много причини, които карат дявола да побеснява и да бъде съкрушен в нечестивите си помисли. Има много примери и свидетелства на Святата и чиста Божия Любов, които остават като кървящи язви върху сърцето на лукавия. В крайна сметка дяволът винаги ще бъде съкрушаван от Бога, защото Бог е, Който познава всичките му хитрости и коварства и знае как да ги пресече и унищожи. Словото казва за нашия Господ Исус:
“Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола…” (I Йоаново 3:8)
И ако Исус съсипваше делата на дявола някога, то Той ги съсипва и днес. Но колко от нас познават тази най-съвършена изява на нашия Господ? Колко от нас знаят, че ето такъв е триумфът на Божиите чеда над силите на мрака и лукавството?
Когато преди тринадесет години аз за първи път отворих страниците на Святата Библия и прочетох двадесет и третия Давидов псалом, то едни думи от него докараха сърцето ми до огромна радост и възторг. Защото Давид казваше на своя Небесен Пастир:
“Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми…” (Псалом 23:5)
Аз се опитвах да си представя това. Аз исках да разбера какво е преживявал Божият хвалител, когато там, сред присъствието на всичките му врагове, Господ му е поднасял трапеза. Сигурно е било прекрасно преживяване. Да знаеш, че те гледат нечестиви погледи, пълни с ярост и злоба против теб, а ти да си похапваш сладко от Божиите благости и никак да не ти пука от онези, които те мразят. Всъщност, ако има свидетелство, подпечатано от Божията Съвършена Благодат, то това е именно подобна трапеза.
В онези мои първи дни на общение с Божието Слово, аз закопнях за Божията трапеза. Не знаех каква е тя, нито как ще изглежда, но бях напълно убеден, че Бог е силен да действа по подобен начин. И ето, че в живота ми се явиха свидетелствата на много такива Божии трапези. Защото в дни на угнетение и гонение Бог започна да ми дава трапези. И колкото повече приемах трапезите Му, толкова повече се увеличаваха враговете ми. А когато от тъмния духовен ефир започнаха да ме наблюдават големците на тъмнината, тогава Божиите трапези се превърнаха в благодатно пиршество за сърцето ми и духа ми. Така дойде миг, когато, усетил Божията Сила в сърцето си, аз започнах да заповядвам против духовете на нечестието, като им казвах:
“Назад от мене, извратени и нечестиви! Да не сте посмели да се приближите към сърцето ми, защото моят Бог отново ще смачка сърцата ви и ще ви съкруши с трапезата, която ще ми даде…”
И понеже онези големци на тъмнината, лишени от разум, отново се приближаваха, за да ми се противят, то Небесният Отец отново и отново ги съкрушаваше, тъй че Небесното изобилие към мен ставаше все по-голямо и голямо. Ето това свидетелство на живота ми днес ми дава увереност, за да разкрия на всичките ми братя и сестри какво представляват Господните трапези, които Бог приготвя в присъствието на нашите неприятели. Затова нека да ти кажа какви бяха думите, с които Исус започна да говори на сърцето ми. Той ми каза следното:
“Сега искам да ти дам онези видения, с които всичките Ми братя и сестри в действителност ще бъдат блажени във вярата си. Защото Аз съм Същият, вчера, днес и завинаги. Каквото някога сторих на Давид, това сторих и спрямо теб. А каквото сторих спрямо теб, това ще сторя и с онези, които Ми вярват и Ме любят.
Но ти сега помисли и Ми кажи:
Какво ще рече трапеза в присъствието на неприятеля? Защото това не е Пасхата на Моя Завет и нека никой не я бърка с нея. Но в действителност такава трапеза е изява на Божиите благости и милости за Званите, Избраните и Верните. И как ти разбираш думите Ми относно тая трапеза?”
“Господи мой! Сърцето ми получи толкова много от Теб и то в мигове, когато неприятелите наистина окръжаваха сърцето ми. И аз, Исусе, вярвам, че тая трапеза, която Си давал на Давид, е свързана най-вече с Твоята вярност. Тя е свързана с думите, които Ти каза на всички ни, когато се обеща:
“Даде Ми се всяка власт на небето и земята. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в Името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. [Амин]…” (Матея 28:18-20)
И ако Ти, Господи, Си с нас, то кой може да бъде против нас? И ако на Теб се даде всяка власт на Небето и земята, то има ли власт, която да Ти попречи да бъдеш с нас? Аз не вярвам, че такава власт има. И Твоите трапези в присъствието на враговете ни, са най-прекрасното потвърждение на всичките Ти думи…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Точно така, момчето Ми! Защото наистина тези са думите, с които Вечният Пастир се обеща на всичките Си агънца. И било, че враговете ви заобикалят и заговорничат против вас, било че искат да ви съкрушат или върнат назад, пак те са обречени да гледат как Аз ви приготвям Моите трапези. Защото, кажи Ми, как да устоят сърцата по Пътя към Небето? Как да бъдат укрепени и освежени, освен чрез трапезите, които бих ви дал? И ако Господ твоят Бог беше силен да умножи рибите и хляба, та да нахрани хиляди, то не е ли у Мене Съвършената Сила да ви дам несравнимо повече от онова, което бихте очаквали или за което бихте се молили?
Но ето, Стефане, Аз сега говоря от дълбочините на Сърцето Си. И искам всеки от Моите да положи думите Ми като масло за вярата си, и като огън за любовта си. Защото всички вие трябва да разберете, че най-големите трапези от вашия Господ предстоят да ви бъдат дадени. Защото големината на трапезата отговаря на броя на вашите противници. И колкото повече са враговете ви, толкова по-изобилна ще е и трапезата ви.
Става ли ти тогава ясно, че от всичките поколения на Бога и Отца, вие сте най-блаженото? Защото сте се родили във времената на умноженото беззаконие, когато ще се умножат и Моите трапези. И за пълно убеждение и увереност, помисли върху това:
Колко бяха Божиите думи, давани на древните пророци?
И колко са Божиите думи, които днес получавате от Небето?
Не е ли Истина, че един пророк Авдий получи от Небето едва няколко изречения, а днес трапезите са много по-големи от тези на древните? И ако старозаветният мъж беше изявен по Дух на Святост и призвание, като Божий пророк, то какво да кажа за последните Ми слуги, между които си и ти? Не получи ли сърцето ти видения и Божии думи, повече от на мнозина в древността? Не разпечатах ли чрез тебе Небесни тайни и откровения, за да ги дам на Моите агънца? Как мислиш тогава? Защо Моите трапези за теб станаха толкова много и толкова изобилни?”
“Благодатни Исусе! Пастирю мой! В Твоите думи се открива и отговорът на Твоя въпрос. Защото днес е времето на умноженото беззаконие, когато към слугата Ти е дошла и умножена Благодат. За да се изпълни и писаното:
“А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът преумножи се благодатта…” (Римляни 5:20)
И аз сега разбирам, че Ти Си бил Верен именно на писаното. Защото и в това умножено беззаконие за Твоите трябва да има Изход и виделина. Това ме прави истински щастлив, тъй че радостта ми е пълна, за да Ти служа така, както Ти искаш…”
След тези мои думи Исус протегна ръка напред, сякаш, че искаше да ми покаже нещо. И затова ми каза:
“Сега ще дам на Моите братя и сестри пълното знание за трапезите, които Аз приготвям в присъствието на вашите неприятели. Защото има три трапези на Божията Благодат, за които вие трябва да знаете.
Първата от Моите трапези е Трапезата на Увещанието.
Втората от Моите трапези е Трапезата на Блаженството.
Третата от Моите трапези е Трапезата на Посвещението.
Тези са трапезите, с които ще устоите на всичката сила на врага. Тези са трапезите, които ще укрепят сърцата ви и ще ви направят да издържите докрай. Блажени всички, които Ме последват във виденията, които ще дам на пророка Си. Защото сега ще го заведа във височините и дълбочините на Моето Слово. За да ви приготвя онова Небесно угощение, за което сърцата ви всякога са се молили на Отца Ми…”
След тези думи Исус докосна сърцето ми, а пред мен се разкри първото от трите видения с Небесните трапези. Видението с Трапезата на Увещанието.