КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Преди да разкрия пред теб виденията на тази последна част от книгата “Пастир мой”, аз издигам ръцете си към моя прекрасен и Благодатен Спасител, за да Му благодаря за всички думи на Вечен Живот, с Които Той изпълни сърцето ми. Защото днес радостта ми е пълна. И аз зная от Него, че виденията от Давидовия псалом ще бъдат постоянен заслон и прибежище за всички, които искат водителството на Небесния Пастир, бягайки от насилието и първенствуването на земните наемници. Защото всяка вяра има своите свидетелства и извори. И всеки се оставя да бъде воден от някого. Така и аз се оставих да бъда воден от моя Пастир. А Той, като ме издигна във високите обиталища на Святия Дух, скоро ме направи да преизобилвам във всякакво познание и откровение за Него.
След написването на първото продължение от “Пастир мой” към сърцето ми дойде необикновено силен копнеж. Това бе ревност да видя едно поколение от чисти и святи Божии хора, които Сам Исус е помазал, за да бъдат водачи на Стадото Му. Това бе един Небесен Огън, който се разпалваше твърде силно в мен.
Един вик на Отец към слугите Му Давид. Един вик към онези, които ще имат съвършената съдба от Отца да съберат разпиляното и да го напътстват и водят с Жезъла и Тоягата на Пастиря.
Да, братко мой! Такъв бе викът на Отца в сърцето ми. Защото не е по силите на един служител да извърши Изхода на Църквата от властта на светския дух. Нито е по силите на едно служение, за да огрее навсякъде и да извика съживление на всяко място, където са дошли запустението и мерзостта. Моето лично служение към Исус в последните десет години от живота ми премина под знака на едно съвършено благоволение, свързано с посвещение и проникване. Аз трябваше да видя, да вкуся, да опитам, да разбера, да проумея и да дам целия си духовен опит на моите братя и сестри. Но оттам нататък нещата излизат вън от моя контрол, за да преминат изцяло под Божия. И това не е моето бягство от отговорност, защото аз ще отговарям пред Бога и Отца за всичко, което съм мислил, писал и вършил в живота си. Това просто е моментът, когато всички трябва да разберем колко голяма е нуждата от мъже и жени по Сърцето на Бога.
Защото Отец имаше Моисей и Илия и се радваше на тяхното покорство и смирение. Но Той имаше и Давид.
Отец имаше слуги, които сочат Пътя Му. Но Той имаше и служители, които да вървят с народа Му по този Път.
И днес всичките ми молитви и копнения пред Бога и Отца са свързани именно с това – пророческото слово да намери и издири посочените, които Бог ще облече с власт и Сила, тъй че пълни с Пророческия Дух на Отца, да изведат Божието Стадо във високите обиталища на Святия Дух. Аз зная, че това ще се случи в предстоящото време. Защото и в притчата Си Исус говореше за пет разумни и пет неразумни девици. И ако неразумните бяха водени от земни царе, то разумните наистина имаха за водачи пастири по Божието Сърце.
Аз обичам тези пастири по Божието Сърце!
И като протягам ръце към тях с всичката пламенна любов в сърцето си, казвам им думите, с които ме е напълнил Бог:
“Мои скъпи братя и сестри! Не зная къде сте, но Бог ви знае и познава! Не зная кои сте, но Той е записал имената ви в Книгата на Живота. Аз ви моля със сълзи на очи да чуете звука на пророческата тръба и да положите живота си за Божието Стадо. Не се подавайте на религиозната измама на наемниците и сребролюбците, които ще поискат да покажат, че са досущ като вас, та да ви обърнат против пророческото слово на Бога. Защото Бог никога не може да се раздели против Себе Си. И в Неговия Съвършен План има място както за Самуил, така и за Давид. А днес Отец е толкова верен, щото Неговият Пророчески Дух е слязъл над слугите Му. И те, подобно на Самуил, са напълнили роговете си с Миро. И като са произнесли Отеческата присъда и гняв над наемника Саул, скоро са потърсили и намерили мъжете и жените по Сърцето на Бога. За да излеят над главите им Святото Миро на Божия Избор и благоволение. И днес, когато тази Свята пророческа книга стига до вас, паднете на колене пред Господ вашия Бог. Защото Той ще ви помаже и издигне. Той ще ви укрепи и утвърди. Той ще ви даде Сърцето Си и вие ще Му дадете вашите сърца. За да се явят онези пет разумни девици, бедни за света, но богати в Духа, нямащи нищо, но обогатяващи мнозина. Защото те са Божието наследство и Божият остатък, избран по Благодат. И въпреки, че Саул ще продължи да ви преследва и ще иска да ви погълне, пак знайте дълбоката истина на последното време:
Бог отне Царството Си от ръцете на наемниците и сребролюбците, кариеристите и търговците. И тяхната власт няма да утрае, нито ще се продължи нечестието им. И въпреки всичкото им гонение и преследване, насилстване и първенствуване, Давид ще оцелее и ще се възвиси. За да води Божието Стадо с незлобието на сърцето си и с изкуството на ръцете си.
Такава е Божията повеля, братя мои! Тя не може да бъде осуетена, променена или низвергната. Защото стадо ще се събере с пастиря си и всичките овце ще отидат при оня, комуто са дали сърцата си. И ако днес Давид проглежда и се ражда за последните стъпки на Святия Божий Дух, пак знайте Божията Истина, че пастирите на Стадото се посочват и ръкополагат от пророците на Отца. Не в някоя дирекция или кабинет срещу договор с подпис, нито пък на шумна конференция с видеокамери и фотоапарати. Но там, горе, в Божието Светилище и пред самия Свят Олтар на Всемогъщия. И днес, когато Бог е напълнил рога на слугата Си със Свято Миро, то Той е, Който ще го излее върху главите ви. За да ви направи просветени и чисти, благочестиви и разумни, твърди и безкомпромисни в Пътя на Святостта и Правдата…”
Тези са думите от сърцето ми към скритите Божии пастири, които Исус ще открие на Църквата Си. И аз не искам да виждам в тях нищо друго, освен Давид. А колкото до всичките Сауловци, които покриха името ми и книгите ми с помия и позор, то аз плача за сетнината на нечестието им и зная в сърцето си, че те – колкото мразят мене – толкова мразят и Давид. Защото наемникът всякога ще мрази оня, който дава живота си за овцете. А Давид всякога ще обича Самуил, който изля рога с Мирото върху главата му. Давид всякога ще обича и Натан, който го изобличаваше във времената на греха му. И оня, който ходи по Пътя, всякога ще почита и люби слугата, който му посочва Пътя. Всички тези думи, мисли и вълнения стояха в сърцето ми и аз трябваше да ги излея в това начало на пророческите видения. Защото не друг, но Господ Исус стоеше над мен и подклаждаше ревността ми. И когато написах онова, от което сърцето ми пламтеше, Той ми каза:
“Сега дойдох при теб. За да дам на всичките Си агънца най-святото и най-прекрасното от Давидовия псалом. Онова увещание и познание, с което да разберете що ще рече трапеза в присъствието на неприятеля. Онова откровение и мъдрост, с които да проумеете как Господ помазва главата на слугата Си Давид, тъй че чашата му да прелива. Онази увереност и онова посвещение, с които да сте сигурни, че ви следват Благост и Милост, за да живеете завинаги в Дома Господен.
Ето, Аз дойдох при слугата Си. За да напълня рога му с Моето Свято Миро. Защото днес Отец Ми издава Гласа Си от Небето и заповядва на Давид да се яви пред Лицето Му. И ако някой би помислил, че Отец вика древния Давид, то такъв все още не е разбрал, че Отец Ми не може да вика оня, който стои в Съвета Му и пред Светилището Му. Но в действителност Отец Ми днес извиква слугите Си в Духа и Силата на Давид. Онези чисти и святи мъже и жени, които ще любят Моето Стадо с Моята Любов. Онези неподкупни служители, които ще станат последните жертвени юнци пред Святите олтари на Всемогъщия.
А има ли нещо, което Гласът Господен да извика в съществуване и то да не се роди? Има ли противник, който да отмести Ръката Господна, когато тя е простряна, за да издири и намери Божиите бисери, пръснати по земята?
Няма такъв противник и Аз не познавам такъв!
Ето затова казвам на всичките Си братя и сестри, че измежду тях Отец Ми вече е видял и посочил Своя Давид. И тази е книгата, и това е Словото, с което рогът на пророка Ми ще се излее върху главите на избраните. Тази е книгата и това е Словото, с което ще познаете какви са Съвършените Трапези, които приготвям за вас в присъствието на всичките ви гонители и ненавистници. Тази е книгата и това е Словото, с което ще пристъпя в дома на последния Есей. И като издиря Давид изсред всичките му високи и именити синове, ще му дам мантията на смирението и короната на незлобието, прашката на ревността и жезълът на дързостта…”
След тези Свои думи Господ протегна ръката Си и докосна главата ми, а пред сърцето ми се явиха всичките изобилни Небесни видения.
Видения за мъжете и жените по Сърцето на Бога.
Видения, с които днес Отец вика слугите Си.
За да Му бъдат жертвени юнци.
Негово украшение и Слава.
Негов блясък и великолепие.
Амин и Амин!