II. ЖЕЗЪЛЪТ И ТОЯГАТА НА ПАСТИРЯ

Братко мой! Верни ми приятелю! Иска ми се никога да не забравяш за тези видения от долината на мрачната сянка. Защото тия трите – гордостта, сребролюбието и неблагодарността – помрачават смъртоносно човешкото сърце. Не че няма и други мрачни сенки или ужасни въздействия от силите на Злото. Защото бих могъл да прибавя тук и завистта, и чародейството, както и всички грехове на плътта. Но не в това е въпросът.
Въпросът е – имаме ли онази чиста и искрена вяра, с която да следваме Вечния Пастир на душите ни? И усещаме ли в сърцата си благодатното присъствие и водителство на Исус? И ако Той ни казва в Словото Си, че Неговите овце познават Гласа Му и подир чужд няма да отидат, то приеми, че тези пророчески видения служат само и единствено за това – да затвърдят вярата на сърцето ти и да те укрепят в избрания път. А в това отношение моето посвещение от Исус върху Давидовия псалом щеше да продължи с най-важното за вярата, а именно – какво представляват Жезълът и Тоягата на Пастиря. Давид говори за тях, като казва в псалома си:
“Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават…” (Псалом 23:4)
Да намериш утехата на Небесния Пастир – не е ли прекрасно това? А Той продължава да бъде Същият – вчера, днес и завинаги. И ако вчера Той е водил овцете преди нас с Жезъла и Тоягата Си, то ще го направи и днес. А ако го направи днес – ние ще се наречем завинаги Негови. Защото ни е опазил във времената на преливащото зло и на всичката дяволска измама. Имайки тези мисли в сърцето си, аз с трепет и вълнение очаквах новата си среща с Господ. И Той дойде към сърцето ми, като ми казваше:
“След виденията в онази страшна долина Аз отново идвам при теб. Защото сега ще заведа сърцето ти там, където най-много обичам да бъда. И няма по-голяма радост в Сърцето Ми от тая – да стоя всред всичките Си агънца и да ги паса с най-чистата и Свята храна, която Благодатният Ми Дух би им дал. Ето затова сега Ме последвай във високите обиталища на Духа, в оня Давидов Псалом, който е Дух и Живот за Моите чеда…”
След тези думи Исус простря ръката Си и докосна главата ми, а сърцето ми мигом се издигна нагоре с Небесния Пастир. А пред очите ми отново се явиха онези приказно зелени пасбища и бистри потоци, където пасяха стадата на Господ. И в мига, когато нозете ми плавно докосваха избуялата зеленина, Господ ми даде знак, за да Го погледна. Така аз се обърнах и погледнах на Исус. Така видях как Той държеше в ръцете Си Жезъл и Тояга. И докато Жезълът беше в лявата Му ръка, Тоягата Той бе хванал с дясната. Опитах се да разбера защо е толкова голяма разликата между Жезъла и Тоягата и затова Го попитах:
“Исусе! Как да разбирам това, което ми показваш? Защото, ето, сърцето ми вижда как в лявата Ти ръка има Жезъл, а в дясната – Тояга. И докато Жезълът Ти е от най-чисто злато и има съвършени форми и красота, то Тоягата Ти изглежда грубовата и по нея личат остри ръбове…”
Исус се усмихна на въпроса ми. А след това, като вдигна Жезъла и Тоягата нагоре към Небето, каза ми:
“Тия са пособията на твоя Небесен Пастир. Те са Му дадени от Отца на висините, за да извършат съвършено Неговата Воля. И в един случай твоят Господ употребява Жезъла Си, а в друг случай прибягва до Тоягата. Но и в двата случая овцата остава Господна и никога не напуска Божиите обиталища и Пътя към Вечния Живот. Затова нека сега да те заведа до едно от стадата Ми. За да видиш какво ще сторя с Жезъла. Защото повече от всичко Аз обичам да простирам Жезъла Си…”
Така Исус тръгна към едно от стадата Си, а аз Го последвах. И ето, че когато се приближихме до белите овце, Исус побърза да простре Жезъла Си към тях. А тогава изсред самия Жезъл започнаха да текат струи от Небесна Светлина, подобни на вълните на Река. Тези струи докосваха белите руна на овцете, като ги караха да блестят още повече. И самите овце, усетили Благостта на Небесния Си Пастир, мигом се събраха около Него, като лягаха в нозете Му и Го гледаха с такова щастие в очите си, каквото аз никога не бях виждал в които и да било очи. А Исус, като отпусна Жезъла на самата зелена трева, простря лявата Си ръка, като галеше с нежност пухкавата вълна на овцете Си…
В този миг аз не исках нищо друго, освен да изпитам досег с Жезъла на Исус. Защото знаех в сърцето си, че Той даряваше Стадото Си с нещо съвършено и Свято.
Нещо, толкова нужно на човешкото сърце!
В оня миг от сърцето ми избликна възторг, тъй че казах на Господ:
“Исусе! Докосни и мен с Жезъла Си! Виж и в мен едно от щастливите Си агънца! Виж, Пастирю мой, че това пророческо слово ще отиде при верните Ти! Тогава всеки от тях ще поревнува да го погалиш с Жезъла Си. Погали ме, Исусе! Дай ми да преживея онова, което сега даваш на Стадото Си…”
В отговор на думите ми Исус се изправи всред Стадото Си, а в очите Му аз видях огромна Любов и Светлина. Той повдигна Жезъла Си от зелената трева. И като го простираше към мен, каза ми:
“Нека сърцето ти се възрадва на онова, с което те докосвам! Нека и сърцата на всичките Ми братя и сестри сега получат от Мене същото, което давам на теб…”
След тези думи на Господ от самия Жезъл излязоха същите струи, подобни на вълните на Река. И те, като влязоха в сърцето ми, мигом ме покориха и изпълниха. Така сърцето ми заплува в Небесната пълнота от Исус, при все, че стоях на едно място.
Това беше Христовият Мир!
Това беше Небесното Лоно на една радост, притихнала под мощната ръка на Небесния Пастир. Това беше едновременно тържество и покой на всичките ми мисли! Едно докосване, което преминаваше в прегръдка, а прегръдката – в сливане на моите блянове с Неговите, на моята радост – с Неговата, на моята вяра – с Неговата! И едно Небесно чувство на пълна свобода, която те кара да притихнеш в нозете Му, докато Сам Той издига нагоре сърцето ти.
Това беше Христовият Мир!
И аз, благословен и изпълнен както никога, успях да кажа на Исус:
“Пастирю мой! Нима това е Жезълът Ти? Та аз нямам думи, с които да опиша колко е щастливо сърцето ми от допира с Твоя Мир…”
В отговор на думите ми Исус каза:
“Ако Аз царувам и живея до вечни векове, то и Моите ще царуват и ще живеят с Мене. Но ето, Стефане! Жезълът в ръката Ми е белег на царуване! И когато Аз докосна с него вашите сърца, то тогава радостта ви е пълна, защото сте от Стадото на Царя. Но ти сам си спомни какви думи ви завеща Апостолът Ми Павел. Защото и той, като едно от агънцата Ми, беше докосван от Жезъла Ми…”
Докато Господ ми говореше, от устните Му излизаше Небесна Светлина. И в искрите на тая Светлина аз вече виждах думите на Апостола Му, които гласяха:
“И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани и в едно тяло; и бъдете благодарни…” (Колосяни 3:15)
И тогава, проумял самата Небесна Благост, която Исус ми показа, аз успях да кажа:
“О, Господи мой! Аз съм щастлив, че съм от онова малко стадо, на което Отец даде Теб и Царството. И сега, когато Ти ме докосна с Жезъла Си, аз зная, че ме е докоснало цялото Ти Царство! Защото Ти Си Князът на Мира, изпратен от Отца на Вечността. Моля Те, Исусе! Докосвай всякога с тоя Жезъл агънцата Си! И изливай в сърцата им водите на Мира Си!”
След тези мои думи Исус се изправи. И като ми протегна ръка и ме изправи, отново каза:
“Аз всякога съм искал да докосвам сърцата на чедата Си с тоя Жезъл. Но твърде често Жезълът не стига до тях, понеже те не стигат до него. И всички вие забравяте, че трябва да следвате Небесния Си Пастир с онова постоянство и ревност, за които и Словото Ми казва:
“Желае ли човек живот, обича ли дългоденствие, за да види добрини? Пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене. Отклонявай се от злото и върши доброто, търси мира и стреми се към него…” (Псалом 34:12-14)
Стремите ли се всички към Моя Мир? И стигат ли овцете до Небесното присъствие на Пастиря? Не знаете ли, че можете да намерите Моя Мир само тогава, когато сте в Мене? Но действително ли всички сте в Мене? Нека сега ти дам видение и да ти покажа как много от овцете Ми не достигат до Пастиря Си. Защото това видение в пълна степен ще се окаже съдбоносно за много стада и мнозина пастири…”
След тези думи Господ хвана ръката ми и двамата с Него напуснахме високите обиталища на Духа. А пред очите ми се разкри ново видение. Аз виждах две овце, застанали на стръмен път, който води както нагоре, така и надолу. Самите овце се намираха по средата на пътя, тоест, те нито бяха долу, нито горе. Стоейки на пътя, овцете изглеждаха еднакво една спрямо друга. И Исус ги посочи, като ми каза:
“Виж сега какво ще се случи с тези овце. Защото те са тръгнали, без да са стигнали. И сега не са долу, нито са горе. Те просто са пътували и стигнали до мястото, откъдето започват да действат две сили. Силата на Божията инициатива и силата на дяволската съпротива. Затова послушай разговора между овцете и го запиши на книга. Понеже в тоя разговор ще се огледат мнозина…”
След думите на Исус аз започнах да наблюдавам овцете. И ето, че първата овца каза на втората:
“Не трябва да спираме, сестро! Точно сега трябва да продължим нагоре!”
А втората, блеейки жално, й отговори:
“Правилно си казала това, но аз съм твърде много уморена. Понеже пътят, по който ходим, е стръмен и тегли назад. И аз не зная дали ще устоя…”
На тези думи на втората, първата отново каза:
“Ако вярваме в Него, ще устоим. Защото Той е, Който ни пази…”
След тези думи на овцете стана неочаквано събитие на самия път. Защото двете видяха, как на стръмнината се появи и трета овца. Тя слизаше надолу от пътя, но всичко в нея подсказваше, че е доволна и щастлива. А това видимо изненада двете овце, тъй че те не можеха да не реагират. И ето, че първата попита слизащата надолу овца:
“Накъде отиваш, сестрице! Защо слизаш от тоя път, като Святата заръка на Пастиря е да се възкачим на Неговото пасбище…”
На тези думи на първата, слизащата отговори:
“Аз зная в кого съм повярвала. И имам пълен мир в сърцето си да ходя така, както съм убедена. Я виж само каква стана вълната ми, откакто намерих кой да ме пасе! И като видиш вълната ми, погледни и вимето ми!”
И действително, че вълната на слизащата бе твърде голяма, а вимето достатъчно тлъсто, за да накара другите две да се впечатлят твърде много. А тогава втората от двете овце никак не издържа и попита слизащата:
“Наистина ли имаш пълен мир, за да слизаш надолу? И не те ли е страх, че ще изгубиш присъствието на Пастиря?”
Дочула думите на втората, слизащата отново каза:
“Не е важно дали слизаш или се качваш. Важното е да те пасе добър пастир. А моят наистина е от най-добрите. И откакто ме е докоснал с гегата си, за да го следвам, все добри пасбища намирам. Затова, като ходя нагоре по пътя, връщам онези като вас, които са гладни и не намират какво да пасат…”
На тези думи на слизащата, първата реагира, като казваше на втората:
“Сестро, нека не слушаме тая овца! Тлъсти или не, с малко вълна или с много – ние сме длъжни да се качим при нашия Небесен Пастир. Понеже Той е, Който е поръсил Стадото с кръвта Си. И освен това е предупредил, като е казал:
“Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам…” (Матея 26:11)
Думите й сякаш, че успяха да въздействат на втората, понеже и двете подминаха слизащата, като продължиха нагоре. Но не бяха изминали и стотина метра, когато втората отново каза на първата:
“Онази слизаща овца постоянно стои пред очите ми. И аз никак не мога да я забравя. Като си спомня какво тлъсто виме имаше тя и колко голяма беше вълната й… А аз? Какво правя аз? Тръгнала съм към пасбище, което може и да не намеря, когато пастирите долу така добре пасат овцете си. Не, сестро моя! Аз ще се върна долу! За да ме пасат и мен така добре!”
На тези думи на разколебаната си спътница, първата овца отново каза:
“Ах, сестро! Недей така! Нима ще хвърлиш укор против Тоя, Който ни призова да Го намерим горе? Осланяй се на Него, защото Той не ни е оставил! Спомни си какво изповяда една от овцете Му:
“Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени…” (II Коринтяни 4:8-9)
Имай мир, сестрице моя, за да стигнеш с вярата си до края на Пътя!”
Но втората вече не искаше и да чуе думи от първата. И затова й каза троснато:
“Какъв мир да имам, когато Той обича овцете с различен аршин? Какъв мир да имам, когато съм станала кожа и кости? Не си ли ти безумната, та да търсиш невидим Пастир, когато видимите водят овцете на най-тлъстите пасбища по земята? Аз ще сляза подир сестра си! Понеже, кой знае дали не съм от заблудените по бърдата и чрез нея Господ да ме вика при благословените Си стада…”
След тези думи втората вече тръгваше надолу. И не просто вървеше, но препускаше, като подгонена от вятъра. А първата овца, като изблея жално пред Господа, издигна главата си към Небето, като Му казваше:
“Исусе благи! Пастирю мой! Моята спътница изгуби мира си и изостави Твоя Път. Тя никак не разбра думите Ти, с които Ти каза на учениците Си:
“Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои…” (Йоан 14:27)
И ето, Господи мой! Моята сестра се съблазни от слизащата, която бе получила от пастиря си онова, което дава светът. И как сега да устоя, ако Ти не ме опазиш в Твоя Мир? Понеже овце ще се разделят с овце, и едни други ще се предадат, и едни други ще се намразят и съблазнят. Но ако Ти Си с мене, то няма кой да ме отлъчи от Тебе! Опази ме, Исусе! Не давай да ме завлече вятърът на всяка светска съблазън! Не давай да ме погуби оня, който прави земните овце тлъсти със земното, но отдавна изгубили Гласа Ти! О, Исусе! Само Тебе чакам! И само Твоят Глас развеселява сърцето ми! И само Ти Си, Който можеш да ме утешиш…”
В отговор на всичките думи на овцата Си, Господ отвори Небето над нея и лъчите на Духа осияха в сърцето й. Тогава Небесният Пастир се сниши над самотната Си овца. И като протегна Жезъла Си, направи я да се възрадва и утеши. Така, докато докосваше вълната й и галеше главата й, Исус й каза:
“Ти издържа най-важният изпит на Моите – да слушаш Гласа Ми! И Аз сега ще те покрия с Благост и Милост. И като те водя нагоре – ще те срещна с всичките Си останали агънца. За да получиш всичките блага на Духа Ми и да живееш в Небесните Ми пасбища…”
След тези думи към овцата Си Господ се приближи към мене. И като посочи вярната Си, каза ми:
“Сега разбра ли видението? Сега разбраха ли Моите, че в това видение се сблъскаха два жезъла. Жезълът на Небесния Пастир, Който не дава така, както светът дава! И жезълът на земните пастири, които могат да дават само така, както светът дава! Мирът с Бога против мирът с дявола! Но ако Аз давам на Моите овце богатството на Духа, Вярата на Духа, Мирът на Духа, Любовта на Духа и Светлината на Духа, то какво ви дават онези, които са долу? Не е ли цялото им проповядване за един земен просперитет, който преминава като лъх? И ето тези съблазни, за които ви предупредих днес, дърпат сърцата на мнозина, за да изгубят Мира с Бога и да намерят мир с дявола. А когато някой намери мир със Сатана, той му се и покланя. За да получи от княза на света богатството на света и да похули Святият Дух във всичката си невъздържна похот с човеци и демони! И ако Аз виждам, че богатството натежава в сърцата на овцете, за да ги държи долу в долината, то да давам ли светски богатства на овцете Си, та досущ да заприличам на земен пастир? Какво искате, овце Мои? Да ви изгубя или да ви намеря? Да ви приютя или да ви разпръсна? Нима искате дял от тоя погиващ свят, та да изгубите дела на Небесния? Ето, Господ говори из дълбочините на Сърцето Си! И като ви излива Мир като река и простира Жезъла Си над вас – казва на всички ви:
Изберете Небесните блага и всичко останало ще ви се прибави! Не толкова, че да затлъстеете и да натегнат сърцата ви, но достатъчно – за да държите живота на Святостта и благочестието. Защото ако вие се наричате овце на Господ и търсите Небесното прибежище на Давид – то имайте в сърцата си неговия Мир от Бога. Мир, с който слугата на Отца каза на всички ви:
“Стъпките на човека се оправят от Господа; и Неговото благоволение е в пътя Му. Ако падне, не ще се повали, защото Господ подпира ръката му. Млад бях, ето, остарях, но не съм видял праведният оставен, нито потомството му да проси хляб. Всеки ден постъпва благо и дава назаем; и потомството му е в благословение. Отклонявай се от зло, и върши добро, и ще имаш вечно жилище. Защото Господ обича правосъдие, и не оставя светиите Си; до века те ще бъдат опазени; а потомството на нечестивите ще се изтреби…” (Псалом 37:23-28)
И сега, когато съм показал на всички ви какъв е Жезълът на Вечният Пастир в лявата Му ръка – постарайте се да дойдете при Мене. За да ви докосна и изпълня с Небесна радост и Мир. Защото – ето, за да държа този Жезъл в лявата Си ръка – то е, понеже всякога съм искал да посетя онова, което е отляво на гърдите ви. Което тупти за Мене и мисли за Мене. Което иска Моят Мир повече от всичките богатства на света…”
След тези Свои думи Господ ме погледна, като каза:
“А сега нека да те заведа на следващото видение. За да видиш каква е Тоягата в дясната Ми ръка. Защото в това последно време Господ повече употребява нея…”
Думите на Исус ми се сториха твърде познати и аз вече предусещах каква ще да е тази Тояга в ръката Му. И ето, че Той ме накара да гледам на Тоягата в дясната Му ръка. А след това ми каза:
“Какво би трябвало да стори Истинският Пастир на овцете, когато някоя от тях се заблуди и тръгне по бърдата? Не трябва ли да я върна при Мене? Не оставя ли Небесният Пастир деветдесет и деветте Си овце, за да намери оная, която толкова много люби?”
“О, Господи мой! Твоята Вярност и Милост са безпределни! Защото Ти Си неизменен в Любовта Си към нас, ако и ние да сме толкова изменчиви. И Аз сега Те моля, Исусе: Дай ми привилегията да Те последвам, за да видя как Ти употребяваш Тоягата Си…”
Исус се усмихна на думите ми. И като вдигна Тоягата и я разклати в Духа, каза ми:
“Сега ще дам на сърцето ти да види каква ще е сетнината на две заблудени овце. Всяка от тях е посочена за сетнината си и затова ти твърде много внимавай на всичко, което ще ти се открие. И сега Ме последвай, за да видиш Истината с очите си…”
След тези думи Господ тръгна, а аз Го последвах. И като вървеше по стръмнината на пътя, вдигна Тоягата с ръката Си, като ми посочи място, където имаше твърде много бодли и диви храсти. А там, всред бодлите и храстите, стояха овце, които блееха жално. Вълната на самите овце така се беше вплела в острите тръни и бодли, щото те никак не можеха да се измъкнат. Положението им изглеждаше смешно, но всъщност беше плачевно. И аз, като погледнах на Господ, посочих към овцете, като Му казах:
“Пастирю мой! Очите ми виждат двете овце, за които Ти ми говори. Те са се оплели в тръните и бодливите храсти на това бърдо и никак не могат да се измъкнат. И Ти сега как ще постъпиш?”
В отговор на думите ми Исус каза:
“Ще постъпя така, както постъпва Пастирят, Който дава Живота Си за Стадото! Защото тези две овце трябва да разберат колко много ги обича Пастирят…”
След тези думи Исус се приближи към самите тръни. И като простря Тоягата Си, опитваше се да закачи със заобления й край главата на първата от овцете. А тогава стана нещо необичайно. Защото, усетили присъствието на Тоягата, тръните мигновено се впиха още повече във вълната на овцете. И при все, че Господ беше закачил главата на едната от овцете, пак тя поради тръните се възпротиви на напъна на Господ и никак не искаше да помръдне. А тогава Исус реагира твърде странно за мен. Той отпусна главата на овцата и дръпна тоягата Си. А след това ми каза:
“Тази овца не иска да чуе Гласа Ми. И ето затова ти сега вземи Тоягата от твоя Господ. И като влезеш сред тръните на това бърдо – удари я, та да отскочи!”
Думите на Исус ме смутиха. И затова Го попитах:
“Какво искаш да кажеш, Исусе! Защо изпращаш мен, след като Ти Си Силният да възвърнеш овцата Си…”
Тук Исус реагира остро. И като ме гледаше с твърде ревнив поглед, каза ми:
“Ако тази овца не иска да Ме чуе в сърцето си, то да я оставя ли да се погуби? Не, Стефане! Няма да я оставя! Ето затова на Небесния Пастир се налага да използва слугите Си. Защото Господ твоят Бог е горе, а ти все още си долу с тялото си. Затова иди и удари тая овца с Тоягата, която ти давам…”
Огънят в очите на Исус бе толкова силен, че без всякакво бавене взех от Него Тоягата. Така усетих в ръцете си твърде голяма Сила, подклаждана от Божията ревност. И като влязох сред тръните – замахнах с Тоягата, като ударих с всички сили посочената от Исус овца. И ето, че острите ръбове на Тоягата се врязаха в тялото на овцата, а от самите тях излязоха мълнии, като нападнаха на тръните. Тогава тръните отпуснаха вълната на овцата. А тя, като ме погледна с насълзени очи, изскубна се от тръните и подскочи, за да иде при Исус. Но миг преди това тя се спря пред мен и цялото й същество ме накара да коленича до нея. Тогава овцата ми каза:
“Добре ми стана, че бях наскърбена. Ти ми стори добро, като ме удари, понеже така ме освети, за да видя тръните, в които бях се оплела. Нека Исус те благослови за доброто, което ми стори…”
Вълнението ми беше твърде силно, а сълзите на овцата се предадоха и на мен. И аз, като я прегърнах, казах й:
“Ето, сестрице моя! Господ гледа отстрани на Пътя и до завист ревнува за тебе. Иди при Него! И вече никога не напускай Стадото Му, но Го следвай с искреност и Истина…”
След тези мои думи овцата пъргаво скочи и вече отиваше към Исус. А Той, като я погали, посочи и другата овца, оплетена в тръните, като казваше:
“Удари с Тоягата и втората овца. И виж онова, което ще се случи…”
Възрадван от думите на моя Пастир аз отново пристъпих към бодливите храсти. И като погледнах на втората овца, която беше повече оплетена в тръните от първата, замахнах с Тоягата върху нея. И този път острите ръбове на Тоягата се врязаха в тялото на овцата, а мълниите нападнаха на тръните. Но ефектът от удара не беше същият, като първия. Защото, усетила удара, овцата още повече се заплете в тръните. А самите тръни, въпреки мълниите, се простряха над самата овца, като се затегнаха над нея във всевъзможни възли. Това твърде много ме огорчи и аз извърнах глава към Исус, като Му казвах:
“Исусе! Преживях пълен провал. Защото овцата още повече се оплете…”
Чул думите ми, Господ погали овцата до Себе Си и отново ми каза:
“Повтори удара! И като повториш, потрети…”
Отново се приближих до тръните, като замахнах към овцата. И при все, че я ударих твърде силно, тя отново реагира твърде извратено. А аз, като замахнах и ударих трети път, разбрах в сърцето си, че пречка са не просто тръните, но самата овца не желае да излезе. Затова казах на Исус:
“Господи мой! При последните два удара забелязах, че овцата своеволно се стреми към тръните и не иска да излезе от тях. Какво вече да сторя, сам не зная…”
В тоя миг Господ се приближи до мен. И като ми посочи оплетената в тръните овца, каза ми:
“Ако някоя овца не чува Гласа Ми, тя се е заблудила по бърдата и Аз ще тръгна да я търся, за да я намеря и спася. Но ако друга овца чува Гласа Ми чрез Тоягата, която се стоварва над нея, а никак не иска да се покори на тоя Глас, то тогава тя не е от Моите овце. И ако ти мислиш, че с тая Тояга нещата се изчерпват, то не си познал какъв е Гневът на Пастиря. Затова виж сега и Божият гняв над всички, които не се покоряват на Моята Тояга. Защото те са, които презират пророческото благовестие и хулят слугите Ми, пророците…”
След тези думи на Исус аз очаквах някакво ужасно знамение от Небето. Било то гръм или светкавица. Но нищо подобно не последва. Наместо това от долния край на пътя се появи самият дявол. Той също държеше в ръката си тояга, която беше черна и покрита със смола. И като се приближи до оплетената овца, накара всичките онези тръни да му се поклонят и да отпуснат възлите си над нея. Тогава дяволът простря тоягата си, като казваше на овцата:
“Ела, мое дете! Понеже беше мъртво, но оживя. Изгубено бе, но се намери…”
Така овцата пристъпи към дявола. А той, държейки главата й все така с тоягата, тръгна с нея надолу към долината, от която беше дошъл. Гледах на тоя ужас и никак не исках да го приема в сърцето си. А Господ, като ме погледна с твърде строг и страшен поглед, каза:
“Иди и предай на всички Мои, че днес на земята действат два жезъла и две тояги. За двата жезъла ти вече разбра, но сега виж какво говори Словото Ми. Защото с думите на пророка Си Захария Господ казва на всички ви:
“И тъй, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото. И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата Ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от Мене. После рекох: Няма да ви паса; което умира нека умира, и което загива нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си. И като взех тоягата Си Благост пресякох я, за да унищожа Завета, който бях направил с всичките племена. И в същия ден, когато биде пресечена, бедните от стадото, които внимаваха на мене, познаха наистина, че това бе Господното слово…” (Захария 11:7-11)
Ето, устата Господни се отварят!
За да изрекат Истината на онова, което не сте разбирали!
Аз паса всичките чеда и души на земята! И в Мене са както ключовете на Царството, така и ключовете на смъртта и ада! Защото на Сина Отец е дал да бъде Вечният Пастир!
Но нека всички сега да видят, разберат и проумеят, че в ръката Ми има не една, но две тояги:
Първата Тояга е Благостта Господна!
С тази Тояга Господ изобличава и наказва онези овце, които люби! И Той държи Тоягата в дясната Си ръка, защото отдясно на Бога е Силата, с която да ви възвърне при Себе Си! За да ви приеме в Дома Си без петно и бръчка. Със сърца, измити в сълзите на покаянието! Тази е Тоягата, която съм давал на всичките Си слуги пророци, а днес давам на слугата Си! За да удари с нея заблудените и да върне онези, които любя и които Ме любят!
Втората тояга е Гневът Господен!
Тази втора тояга се нарича Връзки. И Аз съм я предоставил в ръцете на оня дух, наречен дявол и Сатана, който е силен да пасе и задържа в долината на мрачната сянка всички онези, които мразят учението Ми и търсят дял от мрака и греха.
Ако някой мрази слугите Ми пророците, той ще намрази и Тоягата Ми Благост! А ако намрази Благостта, то такъв е намразил Святите стихове, които гласят:
“Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; и нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; главата ми нека се не откаже от него…” (Псалом 141:5)
Който мрази Святото Ми изобличение – той мрази Мен! А който мрази Мен, той мрази Отца Ми! И на такъв непременно идва дял от тоягата Връзки. А в този дял връзките му с дявола няма да се развържат, защото Сатана не пуска никой, който му е предаден от Бога! Който има ухо да слуша Моите думи на Вечен Живот – нека приеме това пророческо слово в сърцето си.
Било като Жезъл, носещ Мир и радост!
Било като Тояга, която ще го доведе до спасителна скръб по Бога!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”