3. МРАЧНАТА СЯНКА НА НЕБЛАГОДАРНОСТТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Това е последната от мрачните сенки, които Господ Исус ми показа в долината. И ако трябва пред теб да призная чистосърдечно, то бих ти казал, че това е сянката, която е донесла твърде много болка на сърцето ми. Когато погледна назад в годините и видя всичките премеждия, от които Господ ме е избавял, аз не мога да не забележа, че към сърцето ми летяха твърде много стрели от човешка неблагодарност. Имайки погледа на Святия Дух и знаейки в сърцето си колко благо, чисто, Свято и прекрасно е Словото, давано ми от Исус, аз никак не исках и все още не искам да приема, че човеците са готови да стъпчат с нозете си подобна Божия Благост и Милост.
Но те наистина го направиха! И то с такъв размах, щото на моменти вече ми се струваше, че адът е излязъл на самата земя и мнозина отдавна живеят в него.
Нека следващото свидетелство от живота ми те убеди, че това е така.
Едва ли е останал някой, който да общува с нашето служение и да не знае, че Бог ни е научил и ни е заповядал да даваме даром. Това наше стъпване в божествените принципи за даване е едно от най-големите чудеса, които Божията Благодат сътвори в сърцата ни. Мнозина и до днес не вярват, че подобно нещо е възможно, но то наистина е възможно и действа със Съвършената Божия Сила. Нещо повече – това е единствено библейското отношение към Бог и Божието помазание и Слово. Но когато стотици и хиляди църкви са превърнали бизнеса и търговията в основа на своята дейност, то кой ти забелязва кое е Божие и кое на дявола? Та именно с това отношение на даване преди десетина години започна нашето служение. Ние печатахме първите си написани книги, а след това ги подарявахме на братята и сестрите. Не след дълго Бог започна да работи мощно в сърцата на посетените от пророческото слово, тъй че те станаха плодоносни и щедри. Но както работеше Бог, така работеше и дяволът. И аз никога няма да забравя как една амбицирана жена искаше да получи абсолютно всички книги на нашето служение. И след като беше получила половината от книгите на онова време и беше писала писмо за да иска още, ние трябваше да й напишем писмо и да й обясним, че печатането на книгите е свързано с иждивяване и жертва. Според както е писано:
“Донесете всичките десятъци във влагалището Ми, за да има храна в Дома Ми!”
Искахме тази жена да разбере, че тя самата получава книги, благодарение на това, че друг е бил плодоносен и щедър. Това беше един начин да я призовем, за да бъде плодоносна. Както някога правеше това и Апостол Павел, който писа:
“А и вие, филипяни, знаете, че когато излязох от Македония и почнах делото на благовестието, ни една църква, освен едни вие, не влезе във връзка с мене за даване и вземане; защото и в Солун един два пъти ми пращаха за нуждата ми. Не че искам подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша сметка…” (Филипяни 4:15-17)
Защото ние печатаме и разпространяваме книги изключително на основата на Божието даване и на всичко, което Бог би благоволил да ни подари, а ние да го върнем на чедата Му. Получила писмото ни, жената реагира. А отговорът й, лично за мен, е уникален и неповторим. Защото той е като скалпелен разрез на цялата Вавилонска мерзост и поквара, дошла към много от църквите на последното време.
Нека цитирам това писмо пред тебе, братко мой! Защото сърцето има да научи твърде много от този отговор. (Цитирам по памет):
“Братко Стефане! Пише ти сестрата от…. Много се радвам, че ми изпрати книжки, макар, че не искаш да ми пратиш всичките. Аз трябва да ти кажа нещо за себе си, понеже сигурно Бог не ти е казал. Аз съм много бедна жена. Вдовица съм, на една много малка пенсия. Едвам издържам да платя тока си и всяка вечер съм на коричка хлебец и водичка. Бог знае колко голяма е мизерията, в която съм потънала. Аз разбирам, че на вашето служение трябват средства, но как да отделя с тази малка пенсия? Ето затова не може и да става дума да посея някакви средства или да давам десятък. Но ако ти сложиш цена на книгите си – веднага ще ги купя…”
И до ден днешен аз помня това писмо, въпреки че са минали много години оттогава. От една страна – тази жена заявяваше, че е бедна. В това няма грях, защото бедността не е порок. Нещо повече – всички, които са богати с Божията вяра, са предимно сиромаси, избрани от Бога.
Но как да си обясниш последното изречение от това писмо? Как да си обясниш, че тази жена е бедна, за да дава, но достатъчно богата – за да купува? Не прозира ли тук една от най-жестоките мрачни сенки, дошли в църквите? Кой е оня, който не иска да дава, но е готов да купува? Ако си беден, бъди бедняк докрай! Щом не можеш да даваш, колко по-малко ще купуваш! Но ако си беден за Божиите принципи, а богат – за сатанинските, то тогава наистина имаш жесток проблем. Една мрачна сянка, която е легнала като пелена върху сърцето ти, за да те отнесе при оня, комуто си служил с думите и делата си. Аз никога няма да забравя как в ония дни след онова писмо ревността на Исус запали сърцето ми и сам Той дойде при мен, за да ми даде виденията, с които написах книгата за “Тихото благодарение и шумната неблагодарност”. А тогава, след разпращането на тази книга, от общението с нас се отказаха стотици хора. И един огромен процент от човеците, които получаваха пророческото слово, ни намразиха и презираха. А някои заявиха против мен и заръчаха да ми бъде предадено:
“Идете и кажете на оня Главчев, че тая книга за тихото благодарение е най-голямата грешка в живота му и ние никога няма да му простим, че ни нарече безплодни…”
А дали някога ще простите на Исус?
И вие ли трябва да прощавате на Господ или Той да ви прости и да ви изцели от покварата, в която сте затънали?
И ако книгата за благодарението беше моята най-голяма грешка, то как след нея дойдоха още твърде много “грешки” към “грешния” слуга на Бога?
Грешки като “Светлините на Сион” или “Мъдростта, която е отгоре”? “Грешки”, като “Гласът на Възлюбения”, “Полетът на Гълъбицата” и “Изящното дело на Бога”? “Грешки”, като “Пътят до Лоното на Авраам” или “Шестият печат”?
Аз наистина падам на коленете си и благославям Исус за всички “грешки”, които Той ми даде за грешните. А колкото за неблагодарните, то сега книгата ще продължи с последното от страшните видения от долината на мрачната сянка. Защото тая сянка на неблагодарността е една от най-ужасните. И последиците от нея са твърде горчиви и поучителни.
Ето думите, които Господ изговори на сърцето ми, миг преди да ме въведе в самото видение от долината. Той ми каза:
“Укрепи сърцето си, за да преживееш последното от виденията в долината на мрачната сянка. Защото тук ще видиш най-голямото зло, което Сатана издигна против служението ти за Мене. И по степен на поквара и разрушение – мрачната сянка на неблагодарността е най-коварната и най-неуловимата. С тази сянка човек може да върви през целия си живот и никога да не разбере, че е станал пленник на сатанинска заблуда. И едва тогава, когато дойде краят на човека – той с ужас разбира, че е бил на погрешния път с погрешната вяра в заблуда и измама. Затова виж сега и самото видение…”
След тези думи на Исус пред очите ми се разкри долината на мрачната сянка. И аз отново виждах онези черни пушеци, тръгващи от пещерата на Сатана. А тогава Исус ми посочи неколцина човеци, като ми каза:
“Гледай на тези и виж какво ще сторят пушеците на мрака в сърцата им…”
Погледнах към човеците и забелязах как твърде черен пушек нападна на сърцата им. И като ги погълна, направи така, щото мигом край човеците се явиха и собствените им мрачни сенки. А самите сенки, които бяха демони, започнаха да нашепват на човеците, като им казваха:
“Не бъдете длъжни никому! Когато взимате от някого Божието Слово – купувайте го, за да не му оставате длъжници! Само така ще успеете по пътя си…”
И ето, че човеците побързаха да намерят търговци из долината. И като изваждаха пари от кесиите си – бързаха да купуват всичко, което бе наречено Божие. Така дисагите на самите човеци се напълниха с книги и поучения. И колкото повече те купуваха, толкова по-доволни бяха от личните си колекции. Но ето, че над самата долина се простря Божията Светла Ръка. И изсред Божиите пръсти излязоха лъчи, а по самите лъчи слязоха Небесни пратеници. Това бяха слуги на Отца, които Всемогъщият изпращаше поради Милостта Си именно в долината.
И ето, че слугите тръгнаха из самата долина, носейки торбите си, пълни с Божията Светлина. А един от слугите се спря до човеците в самото видение. И като извади от торбата си Небесен Хляб и стомна с Вода – даде ги на човеците, като казваше:
“Братя мои! Яжте тоя Хляб и пийте от Водата на тая стомна! Защото при вас ме е изпратил моят Баща, Който е и ваш. Той милее за вас и днес ви посещава…”
Чули думите на Небесния пратеник, човеците по навик бръкнаха в кесиите си, като казваха на Божия слуга:
“Казвай колко ти струват Хляба и Водата!”
А слугата, като ги изгледа с недоумение и почуда, им отговори:
“Как можете да ми предлагате пари за онова, което Небесният Баща ви дава даром? Той не желае парите ви, но сърцата ви! Вземете даром тоя Хляб и тая стомна с Вода! И като заситите глада си и утолите жаждата си – покажете плода си!”
След тези думи на Небесния пратеник човеците побързаха да вземат Хляба и стомната с Вода. А след това се спогледаха един друг, като си казваха:
“…”Плод” ли каза той? Не разбираме какво иска да каже! И на всичкото отгоре изглежда твърде странен, дори луд. Понеже никак не знае интереса си. Но ние нека отново му предложим пари, за да купим Хляба и Водата му. Защото си дадохме обет да не сме длъжни никому…”
След това съвещание човеците отново се обърнаха към Небесния пратеник, като му казваха:
“Ние настояваме да купим от тебе тоя Хляб и тая Вода. За да не сме ти длъжни…”
А тогава Божият слуга отговори:
“Не сте ми с нищо длъжни. Каквото направите – направете го за Бога. И каквото не направите – не го правете за Бога. Аз няма да взема парите ви, понеже Господарят ме е пратил да събирам плод, а не пари. Тъй че Хлябът и Водата остават у вас, а вие сторете с тях каквото ви се вижда чисто и право…”
Човеците отново се спогледаха учудени. И като гледаха на Хляба и Водата – никак не забелязаха, че от тях струи Небесна Светлина, за разлика от всичко друго, което бяха купували из долината. И те, като прибраха Хляба и Водата в дисагите си, оставиха Божия слуга и тръгнаха по пътя си. Но ето, че самото присъствие на Небесния Хляб и стомната с Вода в дисагите им раздразни твърде много мрачните им сенки. И затова демоните отново зашепнаха в сърцата им, като казваха:
“Никак да не го помните тоя вестител. И като ходите из долината – намерете места, където да купувате още от Божието…”
Така човеците продължаваха да ходят из долината, като намираха нови и нови сергии на търговци, където продължаваха да купуват. Но ето, че дойде миг, когато човеците почувстваха сърцата си твърде гладни и изсъхнали. И при все, че имаха в дисагите си стотици и хиляди книги, пак гладът и жаждата ги накараха да посегнат към Хляба и стомната с Вода, които бяха получили от Небесния пратеник. И като се наситиха и напоиха, казаха си един на друг:
“Оня наистина беше странен и луд, но пък Хлябът му ни се услади и Водата му е сладка. Я пак да го намерим, та да ни даде още…”
Така човеците отново намериха Божия пратеник. И като простряха ръцете си към него, казваха му:
“Давай ни още от оня Хляб и от оная Вода…”
А пратеникът, като отвори торбата си, извади нов топъл Хляб и нова стомна със студена Вода, като им казваше:
“Яжте и пийте даром онова, което ви дава Небесният Баща. И като ядете и пиете – покажете плода си…”
Видели Хляба и стомната с Вода – човеците простряха ръце и ги взеха, а след това му казаха:
“Каквото даваш – давай ни! Но плод от нас не искай, понеже ние никому не сме длъжни. А и какво ще да е това даване, което иска плод? То вече не е никакво даване…”
Така, за втори път човеците взеха от Небесния Хляб и от стомната с Вода. А след това си казаха един на друг:
“Няма никакво съмнение, че сме Божиите чеда, щом ядем такъв вкусен Хляб и пием такава бистра Вода…”
Но тези думи на човеците никак не се харесаха на мрачните им сенки. И самите демони, като виждаха Небесния Хляб и Водата, вкупом изкрещяха:
“Да пробием сърцата им! Та колкото и Хляб да изядат – да не се задържа в тях, и колкото и Вода да пият – да се разпилява. Само тъй ще успеем да опазим онова, което Сатана ни е подарил. В противен случай – току виж, че някой от тях родил плода си…”
След тази реакция демоните скочиха в сърцата на човеците. И като ги пробождаха с железни остриета – направиха от тях да изтече всичката Божия Благост, която ги призоваваше на покаяние и плод. И ето, че в мига, когато Хлябът падаше на земята в оная долина и Водата се изсипваше по нея, ставаше така, че на самото място мигом израстваха тръни и бодили. А човеците, подмамени от мрачните си сенки, вдигаха тръните и бодилите. И като пълнеха устата си с тях, казваха си един на друг:
“Хлябът стана още по-вкусен! Затуй да идем и да вземем от оня служител всичкия му Хляб и всичката му Вода! Колкото можем да носим – толкова нека вземем, понеже от кой друг да спестим толкова пари, а? А той, като дава даром и не си знае интереса – за негова сметка да си остане…”
След това съвещаване човеците отново намериха Божия пратеник. И като простряха ръце към него – казваха му:
“Каквото имаш да ни даваш – дай ни го всичкото! Искаме още, още, още! Само така ще докажеш, че те е пратил Бог!”
На тези думи на човеците Господният пратеник погледна към сърцата им. И като видя, че бяха пробити от демоните, а тръните и бодилите стърчаха от тях, вдигна ръка към Божиите небеса, като казваше на Всемогъщия:
“Милостиви Отче! Ти ме изпрати, за да събера Плода, с Който се прославя Името Ти! Но онези, които вкусиха Хляба Ти и пиха водата Ти – не поискаха да дадат плода си. Те не искаха да бъдат длъжни никому – дори на Теб и Твоята Милост! И сега, Отче мой, отдели тези човеци от пътя ми, понеже сърцата им родиха тръни и бодли! Отдели тези неблагодарни люде, които Те познаха като Бог, но не Те прославиха като Бог, нито Ти благодариха, но несмислените им сърца се помрачиха. Те търсеха из долината онова, което се купува, а презряха онова, което се дава даром. Те бяха богати, за да купуват, но бедни – за да дадат плода си…”
В отговор на слугата Си, Отец простря от самите Небеса огнени мечове против неблагодарните. А след това извика с твърде силен Глас:
“Нечестивото и неблагодарно поколение от долината няма да има дял с Мене. И в тая земя няма да благоволи Духът Ми. Защото се е напоявала често от Дъжда и Земеделецът е чакал Плода Си. Но вместо Плод поникнаха тръни. И вместо благодарение се явиха бодили! Сетнината на тая земя е от Мене! И Аз ще я прокълна и изгоря с огън! Защото, като похулиха Сърцето на Бащата и не искаха да Му бъдат длъжни с Плода – всякак показаха, че са родени от мрак и отиват в мрак.
Ето, в Името Си се заклех, че Небесният Хляб няма да ги ползва и Небесната Вода няма да ги очисти. Понеже са чеда на търговци и престъпници! Родени от мрак, пълзящи в мрак и отиващи в мрак! Те няма да покажат Плод до века и сетнината им е да бъдат като смоковницата, която Моят Син прокле да не даде плода си довека! Те ще продължат да купуват и продават, докле умрат в греховете си и се разложат в нечестието си. А тръните и бодлите им всякога ще напомнят, че са от чедата на стария Адам, в когото не благоволи Душата Ми!”
След тези думи на Отца огнените мечове се забиха в сърцата на неблагодарните, а Божият слуга изчезна отпред пътя им, тъй че човеците си казаха един на друг:
“Я да тръгнем отново по утвърдените църковни пътища. И да си намерим сергиите и търговците. Там поне няма никак да се унижаваме, та да искаме, но ще си плащаме и ще си получаваме…”
Братко мой! Верни ми приятелю!
Сърцето ми се тресеше от скръб и Божията болка влизаше на вълни в духа ми. Защото очите ми за пореден път виждаха сетнината на едно безпътно поколение, което никога не е имало благ Баща, та да взима даром и да дава даром! Поколение, което всякога е имало жесток господар над сърцето си. За да купува и продава. И като ражда тръни и бодили – да влезе през пещерата и да остане в челюстите и ноктите на змея. В оня миг на всичката ми болка Исус докосна сърцето ми, като ми казваше:
“Иди и предупреди овцете Ми! Иди и им предай Волята на Небесния им Пастир, за да бъдат благодарни и плодоносни. Защото няма Господна овца, която да не дава мляко и вълна на оня, който я пасе в чистите обиталища на Духа!
Няма Господна овца, която да плаща на Пастиря за чистите води и зелените пасбища! Но има едно поколение от кози, чиито остри рогове се впиват до смърт в сърцата на Моите пратеници!
Има едно поколение, което никога не е познавало Сърцето на Бащата, та да следва Сърцето на Сина! Има едно поколение, което ще яде пророческо слово, но няма да се насити и ще пие пророчески води, но няма да утоли жаждата си. Защото сърцата на козите са пробити от демони и нищо чисто и Свято не се задържа в тях, но се разпилява – похулено и омърсено, стъпкано и намразено.
Ето, предупреждавам ви! Ако не сте благодарни и не покажете към слугите Ми Съвършения Плод на щедростта и жертвата – то Аз не съм вашият Пастир и вие не сте Моите овце! Защото тогава вие сте продължили да се скитате в долината на мрачната сянка. Неблагодарни, неблагонадеждни, свидливи и странни на Живота на Бога. Богати – за да купувате, но твърде бедни – за да се роди в сърцата ви Плодът на Божието благоухание! А на такива Божият гняв е справедлив и отплатата им от Мене няма никак да закъснее…”
След тези думи на Исус видението от долината на мрачната сянка се прекрати, а Господ ме заведе към следващите Святи стихове от Давидовия псалом.