ПАСТИР МОЙ II – I ГЛАВА_2

2. МРАЧНАТА СЯНКА НА СРЕБРОЛЮБИЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
За смъртоносната вреда от сребролюбието Господ е изливал в сърцето ми твърде много. Като се започне със словото против търговците от Храма и се премине през съдебния процес против духа на Мамон, та се стигне до виденията с бедния Лазар и богаташа. В крайна сметка тази е мрачната сянка, която категорично разделя Божиите от дяволските човеци. Не просто поради факта, че първите са бедни, а вторите богати. Но по-скоро по Небесния белег, че едните са богати в Небесните места, а другите – в земните. Ето защо вътре в сърцето си нямах никаква представа какво още иска да ми даде Исус по тази тема. Но след като Той Самият ме беше завел с виденията Си в онази долина на мрачна сянка, то аз приех в сърцето си, че ако зная нещо, то не съм познал както трябва. Затова, като се обърнах към Него, попитах Го:
“Исусе! Какво представлява мрачната сянка на сребролюбието? И как тя въздейства на живота на хората?”
А Господ ми отговори така:
“Мрачната сянка на сребролюбието е демон с лице на ангел, с ръце на къртица, с нозе на лисица и със сърце на вълк. Измежду началствата и властите на нечестието – на мрачната сянка на сребролюбието се пада водещата роля в покварата и мерзостта над човешкия род. Ето затова Аз трябва да посветя сърцата на Моите чеда, за да видят как тази сянка въздейства върху вярата и убива всичко чисто и свято в човешкото сърце. А ти, като начало, виж какво ще се случи в долината. Защото то веднъж се случи при изливането на златното теле, а днес е неговата кулминация…”
След последните думи на Исус аз отново бях във видението с долината на мрачната сянка. И ето, че очите ми виждаха хиляди човеци, събрани на едно място. Те оживено ръкомахаха и ликуваха поради онова, което предстоеше. И ето, че сред хилядите човеци мигом се открои един, който се възкачи над всички тях на своеобразна трибуна. А тогава Исус ми даде знак да внимавам, като ми казваше:
“Виж сега как ще въздейства мрачната сянка на сребролюбието над всички, събрани в долината. Защото оня, който се възкачи над тях, ще им говори с лице на ангел…”
И действително, че всичко стана според думите на Исус. Защото изправеният на трибуната имаше твърде щастливо и светещо лице. Той се усмихваше с такава преправена благост, щото за земните бе невъзможно да го разпознаят като пратеник на злото. И ето, че господинът започна речта си, като казваше:
“Братя и сестри! Божие паство! Ние сме събрани, за да свидетелстваме за Славата и величието на Бога. Тоя Бог, който днес ни е призовал да занесем благовестието по целия свят. Алелуя!”
Самото подгряване се хареса на тълпата. Затова мнозината закрещяха:
“Алелуя, алелуя!”
А тогава господинът продължи да говори, като казваше:
“Какво ни е нужно, за да занесем тази вест по целия свят? Не е ли това силата на Бога?”
“Амин, амин! – задюдюкаха отново хилядите. И господинът отново почна да говори, а в този миг лицето му заблестя още повече:
“Къде е силата на Бога? Не е ли тя в благословенията, с които Той дарява църквата си? Готови ли сте всички да повярвате в благословенията на Бога? Кажете “Амин” на това слово!”
Мрачната сянка на господина действаше твърде успешно, за да има каквато и да било опозиция. Ето затова множеството отново зашумя и хиляди гласове извикаха “Амин”. А това накара господинът още по-усърдно да проповядва, казвайки:
“Бог е същият, вчера, днес и завинаги. Каквото Той направи някога на Авраам, това ще направи и на вас. Защото вие сте последни Авраамови чеда. Затова нека всеки изповяда:
Господи, аз вярвам в Твоя просперитет!”
Тук отново всички единодушно направиха изповедта, дадена им от господина. А тогава Исус отново ми посочи към хилядите човеци, като каза:
“Иди при тях. И поне на един задай въпроса:
Коя вяра е истинска? Вярата в благословенията на Бога или вярата в Бога на благословенията?”
Послушал Исус аз влязох в самото видение и се приближих при хилядите, като спрях до един от тях, когото попитах:
“Господине! Исус ме праща всред всички вас, за да ви попитам:
“Коя вяра е истинска? Вярата в благословенията на Бога или вярата в Бога на благословенията?”
На тези мои думи човекът се учуди. А след това, като вдигна ръка и посочи към трибуната, каза:
“Слушай Божия проповедник! И каквото той каже от трибуната – това и ти повтаряй, като викаш “Амин”. Защото щом той казва да вярвам в благословенията на Бог, аз ще вярвам така. Как иначе да стана благословен, ако не вярвам в Божието благословение?”
Слушах думите на този човек и в този миг съжалих, че го попитах. Защото той беше лишен от способността да разсъждава. Но Божията ревност отвътре в мен, ме накара отново да го попитам:
“И все пак – помисли преди да ми отговориш. Благословението ли е достойно за вярата ти или Оня, Който би ти го дал? Къде трябва да е прицелът ти? В нещата на Бога или в Бога на нещата?”
На тези мои въпроси човекът ме изгледа с неприязън. А след това с хладен глас ми каза:
“А бе ти откъде се взе? И как мога да вярвам в Бога на нещата, когато нямам нещата на Бога, а? Ти не си ли чувал за Авраам? Не знаеш ли, че неговите потомци са благословението на земята, защото Бог е, Който ги Кблагославя…”
Думите на човека отново подпалиха ревността ми. И затова отново го попитах:
“Ако Бог благослови Изхода на Израил със златото на Египет, то отпосле под Синайската планина Израил в Бога ли вярваше или в златото, което Бог му даде? И какво стори Израил с благата от Бога, за да похули Бога на благата? Не си ли изля златно теле? И не казаха ли всички, че тия са боговете им, които ги изведоха от Египет? Гласа на пророк Моисей ли слушаха тогава човеците в сърцата си или гласа на фалшиви пророци? И не е ли това ваше събиране именно за такъв грях против Бога? Понеже се готвите да повярвате в благата, а не в Оня, Който ги дава…”
На тези мои думи човекът реагира твърде гневно. И като ме изгледа с презрение, каза ми:
“Който не вярва в благословенията, той вярва в проклетията. И сега виждам, че ти си един от проклетите. Махни се от мен!”
Обърнах главата си към Господ. А Той, като вдигна ръка, даде ми знак да се върна при Него. И когато вече стоях пред Лицето Му, ме попита:
“Сега разбра ли, че за една земна черепка няма по-приятно и по-удобно спасение от това, при което да вземеш дял и от двата свята? Защото тези тук наистина ще излеят златното си теле. И оня, който им говори от мрачната си сянка, съвсем скоро ще им покаже и ръцете си на къртица и нозете си на лисица…”
В пълно потвърждение с думите на Исус господинът пред хилядното множество беше изменил вида си. Всички вече му вярваха, за да се старае да преправя лицето си на светъл ангел. Затова той, като протегна ръцете си, уподобени на лапи на къртица и като заситни с нозете си, имащи подобие на нозете на лисица, извика към хилядите, казвайки:
“Ние трябва да сме богати в името на Исус. Затова нека се стараем да събираме повече и повече и повече. Още и още и още! Защото финансовият просперитет ще отпуши Божията слава на последното време. Нека никой не казва “Стига”, понеже Божията слава е неограничена. Нека никой не спира да трупа за Божията слава. Защото тази е вярата, с която да се покоряват нации и да се превземат територии. Напред, богата църкво! За да станеш още по-богата!”
Миг след думите човеците размахаха във въздуха пачките с парите си и мрачната сянка от проповедника им вече нападаше над тях и помрачаваше завинаги сърцата им. Тъй че едните, имащи ръце на къртици, вече ровеха в пръстта и търсеха благата на земята, а другите, които имаха нозе на лисици, бързаха да намерят дупките на всяка хитрост и лукавство, с които да оправдаят сребролюбието и алчността си. И никой изсред тях не искаше и да си спомни Святите думи на Спасителя:
“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:19-21)
Никой не искаше да вярва в Него, Който е Образ на невидимия Бог, но всички вярваха в парите и златото, които считаха за Негови. Забравили за молците и ръждата, забравили за крадците, които подкопават и крадат, човеците докрай се отдаваха на мрачната сянка на сребролюбието, приели в сърцата си измамата, че могат да служат на двама господари. А тогава оня господин на трибуната показа и четвъртата част от мрачната си сянка. Защото от сърцето му надничаше хищен вълк, готов да граби и разкъсва, без да се насища от заграбеното и разкъсаното. И в оня миг, докато сърцето ми се измъчваше да гледа ужаса на мерзостта и чуждият огън, пламтящ в сърцата на богоотстъпниците, Исус отново ми каза:
“Иди и кажи на всички Мои овце, че ако някой вярва в Бога на благословенията, той никога няма да остане в нужда. Защото тогава самата Божия Благодат ще се погрижи за живота му. Тъй че няма да си легне гладен, нито ще остане без завивка и дреха в студените дни. Но ако друг е повярвал в благословенията на Бога, то тогава тези благословения ще излъжат сърцето му, защото дяволът ще ги подмени с фалшиви, като накара човека да събира долу, а не горе. Така човекът няма да усети подмяната, защото прицелът на вярата му вече ще е отишъл встрани от Бога – търсещ не Бога на нещата, но нещата на Бога. Именно тази подмяна се случи в Израил, за да си излеят златното теле! Именно тази подмяна се случва и днес с всички църкви в долината, които тичат на корист и бързат на грабеж.
А какво ще правят те в сетнината на своето нечестие? Няма ли сърцата им да тежат твърде много от пари и земни блага, та да полетят нагоре? Няма ли костите им да са твърде тежки, като кости на къртица, та да търсят земното, а не Небесното? Не знаете ли, че костите на птиците са тънки и кухи и перата на крилете им – твърде леки, за да превъзмогнат над притеглянето от земята?
Но я напълнете тези кухи кости и тези леки пера със злато и сребро! Напълнете ги с всичките блага на земята и се опитайте да полетите! Горко на онова поколение, което не може да лети с Господ в небесните места! Горко на онова поколение, чиито сърца са натегнали по земното! Горко на ония, които са забравили, че сам Сатана се преправя на светъл ангел, за да може мрачната му сянка да поквари сърцата! Горко на ония, които са били научени да ровят в земята като къртици, тъй че очите и устата им са пълни с похотта на плътта! Горко на ония, които са били научени да вървят като лисици, та всякога да оправдават нечестието си със произволно тълкуване на Словото Ми! Горко на ония, които нарекоха пророка Ми вълк, като сами те станаха вълци, разкъсали вярата на хиляди по хиляди заради лекия живот на разкошеството и земните блага! Техните имена отдавна са заличени от Книгата на Живота и тяхното погубление няма да се забави! Аз, Исус, Единственият Пастир на Стадото Си, изрекох с устата Си това!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s