ПАСТИР МОЙ II – I ГЛАВА_1

1. МРАЧНАТА СЯНКА НА ГОРДОСТТА И ПЪРВЕНСТВУВАНЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
Искам да знаеш, че всичките ми години на израстване в Бога наистина се оказаха като едно проглеждане. Първоначално то беше навътре в мен и навън около мен, но впоследствие – навътре в Него и навън около Него. Докато аз гледах навътре в мен и навън около мен, то дотогава нещата наистина изглеждаха необясними и страшни. Аз не исках да приема, нито можех да обясня откъде у мнозина такава ярост, злоба и съпротива спрямо пророческото слово, което пиша и подарявам. Тогавашното ми обяснение беше детско и наивно – те са против мен и аз съм против тях. Но в последните две години, когато Исус ми даде да прогледна в Него и около Него, аз разбрах, че онези, които не приемат пророческото слово, не са против мен, нито пък аз съм против тях.
Не! Те са против Господ и Господ е против тях!
Те не можеха да понесат не мене, но Господ и думите Му в пророческите книги. Те не можеха да понесат не моето свидетелство, но Божието изобличение, което болезнено боде нечистите им съвести!
Ето затова ти казвам, че е нужно проглеждане в Него и около Него. Защото една овца познава Гласа на Пастиря едва тогава, когато е познала Сърцето на Пастиря. Но ако не е познала Сърцето Му – тя би тръгнала след всяка религиозна гега, която се размаха пред лицето й в “Името на Исус”. Но това, че се навъдиха пастири, които проповядват “в Името на Исус”, а не по Сърцето на Исус – ето това се явява най-голямата трагедия на последното поколение на земята. Защото мнозина овчари отказаха да влязат през Вратата и прескочиха от другаде. За да пасат лековерни овце, които са готови да разменят спасението на душите си за лъскав амвон с още по-лъскави проповеди.
Видението, което сега предстои да видиш, наистина е едно от най-страшните. Защото в него се подвизава мрачната сянка на гордостта и първенствуването. Сянка, която беше най-голямата преграда пред успеха на пророческите книги, дадени ми от Бога. Сянка, която днес Светлината на Божия Агнец ще изобличи и прониже. За да не остане под властта й нито едно от Божиите агънца. Господ отново беше до мен. И като ме докосна с ръката Си, каза ми:
“Това видение, което сега ще ти покажа, веднъж вече се е случило. То твърде много наскърби Сърцето Ми и затова остана в Словото Ми, като свидетелство против нечестивите. Свидетелство на онази мрачна сянка, която е сянката на гордостта и първенствуването. Защото тази е най-смъртоносната и страшна сянка на Сатана, понеже извира от дълбочините на дяволското сърце. Затова виж сега и самото видение, според както го видя Небесният ти Пастир…”
След последните думи на Исус пред сърцето ми се разкри видение. Аз виждах Божий момък, покрит с наметало, който вървеше из долината на мрачната сянка. Той държеше в ръцете си свитък, от чиито краища блестеше Господната Светлина. И ето, че стъпките на момъка твърде скоро го отведоха до къща, в която бяха събрани човеци. Така той се спря пред къщата и почука на вратата, като зачака търпеливо. А не след дълго вратата се отвори и там се показа друг човек, който побърза да попита момъка:
“Кой си ти? И защо хлопаш тука?”
А тогава момъкът отговори:
“Мир от Господ на този дом! Аз съм Димитрий, пратеник на Христовия слуга и Апостол Йоан. Нося послание от Апостола на Исус до Божията църква тук…”
На тези думи на момъка човекът зад вратата побърза да я затвори, като казваше:
“Не знам кой си и кой те праща, но не мога така да те пусна. Тук има един, който ни ръководи и това е Диотреф. Нека повикам него, защото само той е, който чува Божия Глас…”
След тези думи човекът изтича навътре в къщата, за да повика Диотреф, а момъкът все така търпеливо чакаше вратата да бъде отворена. И ето, че най-сетне вратата беше отворена и пред апостолския пратеник се появи Диотреф. Видът на самия църковен водач погнуси сърцето ми. Защото за разлика от първия човек, който отвори вратата, Диотреф носеше дрехи от най-скъпа коприна. И всичко в него подсказваше благосъстояние и заможност. Но не на това се дължеше погнусата ми от Диотреф. Нещо друго отблъскваше от него. Защото встрани от копринената му мантия стоеше твърде голяма и мрачна сянка, един демон, чиито размери бяха впечатляващи. Видял апостолския пратеник и Божия свитък в ръцете му, демонът потрепери, а неприязънта му мигом се предаде и на самия Диотреф. Така той побърза да попита момъка:
“Какъв си ти? И какъв е тоя свитък, който държиш в ръцете си?”
На тези въпроси момъкът отговори, като каза:
“Аз съм Димитрий, пратеник на Христовия слуга и Апостол Йоан. Нося послание от Апостола на Исус до Божията църква тук…”
На тези думи на момъка Диотреф отговори с важност в гласа си:
“Чували сме го ние тоя апостол и знаем добре амбициите му към Божиите църкви. Пише разни неща и ги праща тук и там. Но в моята църква той няма да бъде приет. Защото няма послание, което Бог да ми дава чрез други, когато говори лично с мен…”
На тези думи на Диотреф момъкът Димитрий реагира с наведен поглед и насълзени очи. И той, като протегна ръцете си напред и даваше Божия свитък на Диотреф, отново му казваше:
“И все пак, Диотрефе! Бог е по-голям от сърцата ни и Нему е угодно да изявява онези, които е потвърдил с Печата Си! А сам Той е говорил на Апостола Си Йоан, който е очевидец на Славата Му и свидетел на явлението Му. И дал му е да свидетелства за Неговата Любов, която свързва стадото с Пастиря Му. Ето, вземи този свитък и виж думите на Святия! Приеми свидетелството на оня, когото Исус ни препоръчва в Благодатта Си. И като смириш сърцето си – паси Неговото Стадо с Неговата Любов…”
На тези думи на момъка Диотреф реагира с презрение. И като протегна ръка и взе свитъка, побърза да го скъса на две, като казваше:
“Аз съм пастирят тука! Аз! Аз! Аз! Иди и кажи на Йоан, че такива като него не ме вълнуват. Колкото до онези, чиито глави е размътил, те отдавна са вън от лоното на Църквата. Аз лично съм ги отлъчил и ще имам грижата църквите наоколо да не приемат думите на тоя Йоан…”
След тези последни думи Диотреф хвърли скъсания свитък в нозете на Димитрий и се обърна, като побърза да затръшне вратата пред лицето му. А момъкът, като падна по лице, призова Господното Име, като казваше:
“Господи благи! Кошарите Ти се пълнят с вълци и Святите Ти места се тъпчат от наемници! Твоите свидетели не се слушат и гордост окръжава сърцата на мнозина. Защото, ето, тоя горд Диотреф първенствува над Стадото и от Твое го е направил свое. И сега – моля Те, Исусе! Утеши сърцето на слугата Си Йоан и дай му да превъзмогне над злите поборници на благовестието защото не зная как да му известя тази злина против Небесното послание …”
След тези думи на Димитрий Небето над него се отвори. И Сам Исус слезе, та погали главата му. И като се наведе, та взе скъсания свитък пред нозете му, прибра го в пазвата Си и му рече:
“Чедо Димитрие! Който не е приел тебе, той не е приел Йоан, а който не приема Йоан – той Мене не приема. Иди си по пътя с мир в сърцето и отърси прахта от нозете си. А въздаянието остави на Оня, Който е силен да изиска за всичкото зло над слугите Си и за всичките Си стъпкани кошари и разпръснати стада…”
След тези думи към Димитрий, все така във видението, Господ се обърна към сърцето ми, като каза:
“Наскърби ли се духът ти? И разбра ли що ще рече мрачна сянка от гордост и първенствуване?”
Можех ли да не кажа на Исус колко голяма беше погнусата ми от Диотреф? Можех ли да не Му кажа, че ето такива нахални, горди и първенствуващи пастири скъсаха или изгориха десетки и стотици пророчески книги, дошли като послания от Небето? Ето защо, слушащ думите на Исус, аз паднах в нозете Му. А после тихо Му казах:
“Исусе! Ако моето сърце е наскърбено, то какво ли става в Твоето? И колко е числото на тия, които с гордост и първенствуване са стъпкали Благостта Ти и са обърнали учението Ти в желание да печелят и да се превъзнасят? Колко е числото на потомците на Диотреф, Господи?”
На тези думи Исус ми отговори:
“Числото на тия вълци е толкова по-голямо, колкото е по-малко числото на ония, които дават живота си за Божието Стадо. Защото, ето, мрачната сянка на Диотреф днес е като водите на преляла река. Защото тоя Диотреф беше един от първите наемници, които не влизат през Вратата, но прескачат от другаде. И самото му име в духа на онова време беше “храненик на Юпитер”. Но ако Юпитер някога беше върховният римски бог на превъзнасянето и гордостта, то не стои ли зад него същинският дявол?
Ето, казвам на всички Мои, че тези са хранениците на дявола, които не приемат пророческите Ми видения и бързат да късат и хулят всичките думи на Вечен Живот, които бих им дал в Милостта Си. И ако Моят Свят Апостол Йоан, който лежа на Лоното Ми, бе отхвърлян от горди наемници, първенствуващи над човеците в долината, то какво да кажа за днешните наемници, които отхвърлят един от най-изобилните Ми извори на последното време?
Какво да кажа за онези, които плюят по пророка Ми и хвърлят укор срещу Хълма Мория? Знаят ли такива каква е сетнината на Диотреф? Дохожда ли им на ума каква е сетнината на оня, за когото в Моето Слово е записано:
“Писах няколко думи до църквата; но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема. Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като бръщолеви против нас лоши думи. И като не се задоволява с това, той не просто че сам не приема братята, но възпира и тия, които искат да ги приемат, и ги пъди от църквата…” (III Йоаново 9-10)
Но ето, вижте сега сетнината на Диотреф!
Защото наказанието върху днешните противници на слугите Ми, пророците, ще превъзхожда многократно гнева над Диотреф…”
След тези думи на Исус земята под нозете ми се разтвори, като разрязана с бръснач. А Господ, като ме прегърна със силните Си ръце, спусна се с мене в самите дълбини на ада. И там очите ми видяха Диотреф. Той самият беше прикован на остра скала с тежки вериги. Самите железни халки на веригите се нагряваха от огън, тъй че червенееха. И като се впиваха, цвърчейки, в ръцете и нозете на Диотреф, караха го да крещи със зверски глас. Но най-разтърсващото от наказанието на Диотреф се намираше в нозете му… Защото там – за вечни векове – щеше да стои скъсаният на две свитък на Апостол Йоан. Не можещ да се наведе и повдигне двете парчета пергамент, Диотреф гледаше с мъчителен поглед към тях, като викаше в ужас:
“Господи, съедини свитъка, който скъсах в безумието си! Дай ми свитъка, за да го прочета или го махни от очите ми!”
Но тогава, в отговор на думите му, край него се явяваше мрачната му сянка, сиреч, демонът, на който Диотреф бе покорявал сърцето си. И като му посочваше с острите си нокти скъсания свитък, казваше му през смях:
“Ха, ха, ха! Ти си пастирят тука! Ти! Ти! Ти! И такива като Йоан не те вълнуват…”
Извърнах очите си, за да не гледам повече на ужаса на Диотреф. А тогава Исус със строг Глас ми каза:
“Нека онези, които се препънаха в пророческото слово, да паднат на коленете си и да Ме молят за милост. Денем и нощем нека да плачат и да простират ръцете си към Бога на опрощението и възвръщането! Защото в Небето, където Аз ще прибера Църквата Си, няма апостоли и пророци, няма пастири, няма евангелизатори и учители. В Небето има Един, Който е във всички и всички са в Него! В Небето има Исус и в Него всички сте братя! И в Деня, когато Пастирят седне, за да раздели овце от кози, Той ще прибере при Себе Си онези, в които види Божия Агнец!
Не религиозната църковна титла или диплома, нито скъпите костюми и коли, нито мрачната сянка на гордостта и първенствуването. А в тези дълбини на ада ще дойдат за вечността всички, в чийто живот е действала разрушителната сила на мрачната сянка! Защото такива са били засенявани не от Святия Дух, но от духа на заблудата и мрака, който е духът на Антихрист!
Ще стоите ли тогава в събранията на човешката гордост? И ще викате ли “Амин” на Диотреф, когато разкъсва Небесни свитъци, които го призовават на покаяние и чиста любов към Стадото?
Ето, казвам ви:
Църквите на Диотреф са там, където има храненици, а не хранещи! И каквато е сетнината на храната им, такава ще е и сетнината на душите им! Храна, която въздига горе, ще въздигне и оня, който е хранил Стадото Ми с нея! Храна, която възлиза през захода долу, ще свали в ямата и оня, който е служил на стомаха си! За да бъде нечист пред Господа до вечни векове! Защото човек се превръща в онова, с което се храни!”
След тези последни думи на Исус видението от дълбините на ада се прекрати, а Исус ме въведе в следващото Си видение.
Видението с мрачната сянка на сребролюбието.

Вашият коментар