ПАСТИР МОЙ II – I ГЛАВА

I. ДОЛИНАТА НА МРАЧНАТА СЯНКА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Преди тук да разкрия разтърсващите видения от долината на мрачната сянка, аз дължа на всичките Божии чеда няколко думи от сърцето си. Понеже ревността за Давидовия псалом ме изгаря твърде дълбоко и не мога да не изкажа онова, от което пламти духът ми.
Едно от впечатленията, които духът на света остави като покварено разбиране на този псалом, е в това, че думите на хвалителя Давид са като забит пирон в човешката традиция. Традиция, за която ти си слушал неведнъж или си ставал неин свидетел. Кулминацията на тази човешка традиция стана най-силна на Запад, където светът по принцип се приема за християнски. И в този “християнски”, но не Христов свят, е прието двадесет и трети псалом да бъде традиционният погребален псалом. Сиреч – умира човек и близките му се събират, за да го погребат. И там, пред изровения гроб и ковчега, покрит с цветя, свещеникът отваря библията си винаги на едно и също място. А след това опечалените слушат думите, които са слушали милиони преди тях:
“Господ е пастир мой, няма да остана в нужда…”
Но кой от онези опечалените знае или разбира, че Господ е Пастир на живите, а не на мъртвите? И разбира ли религиозното длъжностно лице, било то пастир, абат или поп, че самите му думи пред човешкия гроб са мерзост пред Господа? Защо мерзост ли? Именно затова, защото Давидовият псалом е псалом за живите, а не за мъртвите. Защото там, в гроба, няма нужди, нито прави пътеки, нито зелени пасбища, нито тихи води.
Там, в гроба, има червеи!
И оня, който е напълно удовлетворен, че Давидовият псалом е станал традиция при погребения, е самият Сатана. Защо ли? Именно защото, ако Господ не е бил твоят Пастир приживе, нито пък ще ти бъде Пастир отпосле. Всъщност – ето така изглеждат нещата в онази долина на мрачна сянка, където земните човеци търсят ръката на демонични пастири, а когато влязат в гроба – за успокоение на опечалените им роднини се чете “Пастир мой!”.
Но ти само помисли, братко мой! Ако Сатана е хвърлил пелена от покварено разбиране, та този псалом да се чете на гробища, то няма ли в Божия Дух това да е най-живият и най-благодатният псалом? Разбира се, че е така! Но подобно разбиране идва едва тогава, когато в живота ти се яви Истинският Пастир. И ето Този Пастир докосна главата ми, а пред сърцето ми се разкри видението с долината на мрачната сянка. Тогава Той ми каза:
“Всичко, което сега ще ти покажа, ти трябва да предадеш на братята и сестрите Ми. Защото е доволно дълго времето, когато Моите са се скитали в тази долина. Доволно дълго е времето, когато сте се плашили от Злото или сте навеждали главите си поради голямата сила и власт на нечестивите. Идва едно друго време, когато ще повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава. Защото тогава всички до един ще се възкачите по правите пътеки, за да познаете всичката Сила и Слава на Небесния ви Пастир. Но преди това трябва непременно да разпознаете всички, които живеят в долината на мрачната сянка. Защото тяхното време е “днес и сега”, за да изчезнат като лъх “утре и отпосле”…”
След тези думи Исус вдигна ръката Си и посочи напред, като ми даде знак да гледам. А тогава очите ми вече виждаха една изключително дълбока долина, която буквално приличаше на огромен и пространен ров, изкопан в земната кора. В дъното на самата долина имаше черна дупка или по-скоро пещера. И от самата пещера, подобно на пушеци, излизаха мрачни вълни, които тръгваха по цялото протежение на долината, оставяйки след себе си територии, белязани от тъмнина. Тези пушеци обикаляха непрестанно, като намираха всяко място в долината и го покоряваха в пълната сила на демоничната власт, в непрогледния мрак на сатанинското лукавство.
Гледайки всичко това, аз понечих да кажа думи, но Господ ми даде знак с ръката Си да мълча, а след това добави:
“Както сам забеляза, в дъното на тази долина има дълбока пещера, от която тръгват пушеците на мрака, за да покоряват живеещите в долината на личната воля на дявола. И Аз сега искам да ти покажа кои стоят пред самата пещера, защото отдавна съм заявил против тях в Словото Си и Моята Църква трябва да знае това…”
След тези думи Господ хвана ръката ми, тъй че двамата с Него се приближихме до самата пещера. Там очите ми забелязаха около стотина човеци, застанали на входа й. Те го бяха запълнили, тъй че никой не можеше да влезе в пещерата без да общува с тях. И аз, като не можех да разбера предназначението им, попитах Исус:
“Господи мой! Това ли са онези, против които Ти Си заявил в Словото Си?”
А Исус ми отговори:
“Точно това са човеците! И ти непременно ще разбереш какво съм заявил против тях. Защото сега пред входа на пещерата ще се случи знамение…”
Дори и не изчаках последните думи на Исус, когато знамението пред пещерата буквално разтърси сърцето ми. Защото от сърцата на всички онези човеци започна да бълва гъст и черен пушек, който аз видях и в началото на видението. Но този път Исус ми даваше да видя, че причината пушекът да излиза от пещерата бяха именно събраните около входа й човеци. Нещо повече – в самото видение аз вече виждах как всяко от сърцата придобиваше формата на порта. И именно през тази порта излизаше черният пушек, като тръгваше из цялата долина, за да покорява човеците на волята и поривите на Сатана. Това ми беше достатъчно, за да проумея всичките думи на моя Господ. И аз, гледайки все още на страшното знамение, успях да кажа във вълнението си на Исус:
“Господи мой! Та това са портите на ада, за които Ти някога предупреди Апостола Си Петър. Защото Ти му каза, че ще построиш Църквата Си на Канара, а портите на ада няма да Й надделеят…”
Исус ме погледна с острия Си поглед, а след това каза:
“Това, което стана тук, ти правилно проумя и забеляза. Но как тогава разбираш думите Ми? Какво ще рече, че Аз строя Моята Църква на Канара, тъй че портите на ада да не Й надделеят? Виждаш ли тук канари? И има ли в тази долина място, където Аз да построя Моята Църква?”
“О, Исусе! В тази долина няма канари, но дупки и твърде много пръст. Защото Твоята Канара не е в долината, но по върховете на Святия Ти Дух. И тези порти на ада могат да надделеят над ония, които са в долината, но не и над тези, които живеят във височините на Святия Дух. А колкото до тези порти на ада, то аз сега виждам и зная, че това са лъжепророците на Сатана. Защото от какви други сърца да излизат гъстите и черни пушеци на мрака, освен от сърцата на онези, които са слуги на дявола?”
Слушайки думите ми, Исус добави:
“Точно така е, момчето Ми. Това наистина са лъжепророците на дявола. И черните пушеци от сърцата им са лъжливите учения, които бързат, за да се настанят в сърцата на всичките човеци, живеещи в тази долина. Но Аз сега искам Моите да разберат в пълнота що ще рече “мрачна сянка”. Затова нека двамата с теб да тръгнем след самите пушеци, излизащи от портите на ада. За да видиш какво ще сторят те, когато покорят нечие човешко сърце…”
След тези думи на Господ ние тръгнахме след самите черни пушеци. Така, не след дълго аз вече виждах как един от пушеците нападна една група от около десетина човека. И самият пушек влезе в сърцата на човеците като ги помрачи. И ето, че встрани на всеки от човеците се появи духовна сянка, която сякаш, че беше неговата собствена. Както вървеше човекът, така вървеше и сянката му, сякаш бяха съединени завинаги. Сянката съвсем точно предаваше движенията на човека, а паралелът с физическите реалности беше пълен. Това ме смая и аз попитах Господ:
“Исусе! Какво стана? Аз видях, че след като черният пушек влезе в сърцата на човеците, то тогава всеки от тях придоби духовна сянка. И самата сянка стана като неразделна част от живота на всеки от човеците. Каква е тази сянка, Господи?”
А Исус с твърде сериозен Глас ми отговори:
“Това е мрачната сянка. И ето затова Давид е написал в псалома си, че има такава долина на мрачната сянка. Защото всеки, който бива огрян от онова, което счита за слънце на живота си, непременно получава и сянка. А тези в долината кого са счели за слънце на живота си? И чии лъчи са приели в сърцата си?”
“Исусе! Те са приели дявола за слънце на живота си. И сега аз разбирам, че именно сянката ще свидетелства връзката им с дявола…”
“А не свидетелства ли Сянка и за връзката на Моите с Отца и Сина? И ако някой приеме Мен за Слънце, няма ли Аз да се явя и като Сянка в живота му?”
Думите на Исус бяха заредени с такова помазание и пълнота, щото побързах да Му отговоря, казвайки:
“Господи мой! Ти Си Добрият Пастир, Който води сърцето ми от псалом на псалом. Защото, ето, псаломът на слугата Ти Давид казва:
“Който живее под Покрива на Всевишния, той ще пребъдва под Сянката на Всемогъщия…” (Псалом 91:1)
И ти, Пастирю мой, ми показа твърде голяма Милост и Благост, защото подари на сърцето ми цяла книга с видения, където сърцето ми видя Покрива на Всевишния и Сянката на Всемогъщия. Но ето, че сега сърцето ми вижда едни други сенки, дошли не от Твоето засеняване, но от засеняването на Луцифер…”
Исус протегна ръка и погали главата ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Ако твоят Отец създаде Луцифер като засеняващ херувим, то има ли защо още да се чудиш, че след падането му ще има мнозина, които да отразяват именно сянката от неговото засеняване? Но ето това е долината на мрачната сянка, момчето Ми:
Място, където живеят човеци, които приемат тъмнината да им бъде светлина и мракът да им бъде господар. А такива, които живеят в долината на мрачната сянка, Аз отдавна предупредих с думите Си:
“Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината?” (Матея 6:22-23)
И ако вие все още не сте отговорили на въпроса Ми, то вижте сега онова, което показвам на слугата Си. Защото колкото по-голяма е тъмнината, толкова по-голяма ще е и сянката.
А самата сянка не е просто сянка! Тя е дух, пратеник от Сатана, за да свидетелства на засеняването върху човека…”
След тези думи на Исус аз отново погледнах на човеците във видението. И ето, че наистина сенките им бяха нещо повече от сенки. Това бяха демони, прикрепени от дявола към живота на човеците. И с тези демони те щяха да увеличават властта на мрака, където и да отидат по тази долина. А това беше страшно. Толкова страшно, щото отново попитах Исус:
“Господи мой! Как тогава да разбирам думите на слугата Ти Давид? Как да разбирам, че той никак не се е плашил, даже и ако ходи в долината на мрачната сянка?”
Исус се усмихна на думите ми. А след това посочи с ръка напред, като ми каза:
“Иди при тези чеда на лукавия. Не прави нищо друго, освен да се приближиш при тях. Така ще разбереш отговора Ми…”
След тези думи Исус ме въведе в самото видение, тъй че нозете ми стъпиха в онази долина. И аз, като тръгнах към самите човеци, вече ги приближавах. Но едва бях успял да измина няколко метра, когато самите им сенки реагираха. И като скочиха обратно в сърцата на човеците, накараха ги да затичат напред, за да са по-далеч от мене. И колкото вървях към човеците, толкова те тичаха напред. А когато аз самият се затичах, те буквално се стрелнаха и изпокриха в самите дупки из долината… Все още не разбирах знамението и затова обърнах погледа си към Исус. А Той, като посочи с ръка към мене, каза ми:
“Сянката, Стефане! Виж Сянката си!”
Едва тогава погледнах край себе си. За да видя твърде реалното присъствие на Светлия Агнец, превъзмогнал над мене в едно от предишните видения. Този Агнец беше отворил устата Си, а от нея излизаше двуостър нож. Това ме накара да коленича пред Господ, а Той като се приближи до мен, каза ми:
“Сега разбираш ли защо Давид никак не се е плашил от зло, даже и да ходи в долината на мрачната сянка? Не се ли е изпълнявал тогава в живота му могъщият стих на Божието помазание, който гласи:
“Ще гоните неприятелите си, и те ще падат пред вас от нож. Петима от вас ще гонят стотина, а стотина от вас ще гонят десет хиляди; и неприятелите ви ще падат пред вас от нож. Аз ще погледна благоприятно към вас, ще ви направя да нарастете, ще ви размножа и ще утвърдя завета Си с вас…” (Левит 26:7-9)
Но ето, за да измъкнете всичките Ми овце от тази долина, вие наистина трябва да познавате кои са най-страшните сенки на мрака, които идват в живота на човеците. И Аз сега ще ти ги покажа във видения. За да родя със Словото на Божия Пророчески Дух онова Мое поколение от ревностни войни, което не се плаши да измъква лова от челюстите на звяра…”
След тези думи на Исус видението с долината на мрачната сянка се прекрати, а Господ изпълни сърцето ми с едно ново и прекрасно помазание. Помазанието, което строшава хомота на робството и освобождава пленниците на Сион.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s