ПАСТИР МОЙ II – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Братко мой! Верни ми приятелю!
С огромно вълнение и трепет сядам, за да опиша следващите видения от Съвършеното водителство, което Господ ми показа в Благостта и Милостта Си. Виденията от двадесет и третия Давидов псалом, който е Дух и Живот за Божиите чеда.
Искам да знаеш, че думите на Небесния Пастир от първата част на книгата се забиха с такава сила в сърцето ми, щото със сигурност вече зная, че такава ще да е била и силата, с която Божието длето е изписало десетте заповеди върху каменните скрижали, дадени на пророк Моисей. Нека ти припомня и първата от тях:
“Да нямаш други богове освен Мене…” (Второзаконие 5:7)
Помниш ли тези Святи Божии думи, братко мой? И не звучи ли Гласът на Исус към сърцето ти със същата категоричност:
“Да нямаш други пастири, освен Мене!”
И ако някога в служението на пророк Моисей Бог потвърди скрижалите Си с необикновена Слава в пламналата Синайска планина, то няма ли днес Исус да потвърди най-съдбоносния псалом на цялата Си Църква? Защото, както казва Христовият апостол, ние днес не сме пристъпили до планина осезаема, сиреч, земна, но до една друга висока планина, водеща до един друг висок Хълм, за който е писано:
“…но пристъпихме до Хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата…” (Евреи 12:22-24)
Как мислиш тогава? Апостолите от земни човеци ли бяха водени, за да пристъпят до Божия Хълм? Дипломирани книжници и фарисеи ли бяха онези, чрез които Отец им даде достъп до Святия Си Хълм?
Аз наистина искам да проумееш и разбереш, че пророческото слово не е като никое друго слово. То не се допитва до конкорданси и речници, нито пък иска разрешение от човешки власти, за да бъде написано и публикувано.
Пророческото Слово е изява на Божието Сърце, Божиите устни и Божията десница!
И ако ти си имал привилегията да вкусиш от пълнотата на това Сърце и да пиеш от Благостта на Небесните устни, то тогава не те държат човешки ръце, но Святият Дух, Който е Благодатната Десница на Всемогъщия.
Ето затова се моля за теб!
Ето затова страдам по Божията Воля за всичките Божии чеда. Защото върху плочата на твоето сърце Исус непременно трябва да напише с огън съдбоносното Си послание. Посланието, че Той е Единственият ти Пастир, а двадесет и трети псалом е мястото, където твоето сърце се среща с Неговото и твоята вяра се слива с Неговата.
Няма никакво значение кой какво ще ти каже! Няма никакво значение колко религиозно съскане и вой ще срещнеш по пътя си към Небето. Има значение само това – че в дълбочините на сърцето ти е положена една капчица кръв, която никой не може да купи с всичките си пари, нито да отмести с цялата си човешка власт и влияние. И тази драгоценна капчица днес изисква да намериш с вярата на сърцето си Оня, Който се разпна за теб. За да се разпнеш и ти за Него!
Ето по тази причина аз ще продължа да Го следвам и да слушам Гласа Му. За да предам на овцете Му всичките думи на Вечен Живот. Защото, колкото до мен, аз зная в Кого съм повярвал и от Чий Извор черпя вдъхновението и помазанието си. И за разлика от онези, които бързат да приемат всяко човешко поучение, моята лична пътека до Бога е прокарана и утвърдена с цената на години от гонение, пребъдване и посвещение. Но как да стоя на върха на Кармил с Духа и Силата на Илия и да чакам мига на личното си щастие, когато моите братя и сестри умират от задушаване и глад в долината? Как да се радвам на Потока край Пътя, когато жаждата е станала толкова голяма, щото вече е нужен Дъжд, а не Поток? Ето затова, стоейки на върха на Кармил, аз паднах на нозете си и отново призовах моя Господ, като Му казвах:
“Пастирю мой! Благодатни Исусе! Яви се на сърцето ми и ми дай Съвършеното Си водителство! Ела отново при мен, за да бъда аз Твоята овца и Ти сам да ме водиш в Небесния Живот на Давидовия псалом. Защото, ето, в дните преди Твоето Рождество, когато целият свят се готви да празнува в долината, Твоите отново гледат с очи, вдигнати към Тебе. Те искат да бъдат извисени и укрепени! Те искат и жадуват за онази Свята връзка с Теб, с която сърцата им всякога ще Те следват и ще чуват Гласа Ти! Ела, Исусе! Ела, Пастирю мой!”
В оня миг на молението ми Исус отговори на зова ми. И като се сниши над сърцето ми и ме докосна с ръцете Си, тихо ми каза:
“Няма по-голямо блаженство от това да стоиш тук и тихо да очакваш Облака на Божията Слава. Но ти сам помисли колко по-голямо ще е блаженството, когато на този връх се събере цялата Ми Църква? Колко по-голямо ще е блаженството, когато видя всичките Мои, като Господна кошута, която се готви да скочи в облака на Вечния Живот?
Но ето затова Господ твоят Пастир трябва да изведе всичките Си агънца във високите обиталища на Духа. Защото това е двадесет и трети псалом – Съвършеното обиталище за Моите в Святия Дух. И за да бъдат изведени и издигнати до това обиталище – Моите трябва да напуснат долината. А ти знаеш ли колко е страшна тази долина? И можеш ли да Ми кажеш какво има в нея?”
“О, Исусе! Та нали всичките видения, свързани с мрака и Злото, са именно от тази долина? Нали там днес се намират шатрите на нечестието? Нали там се закрепяват поклонниците на просперитета, за да изливат идолите на сребролюбието си? Ти неведнъж Си ми показвал тази долина и аз зная в сърцето си, че тя е най-незавидното място за човешката душа…”
“Точно така е, момчето Ми. Но ти виж какво гласят стиховете на Давидовия псалом. Защото оня, на когото Аз дам призвание да събере разпръснатите Ми овце от долината, непременно ще вземе стиховете от Давидовия псалом за броня и щит на сърцето си. И ще извърши съвършено всичката Ми Воля. Виж стиховете, Стефане!”
Можех ли да не зная стиховете от Давидовия псалом? Разбира се, че не! Ето затова казах на Господ:
“Исусе! Давид също е ходил из тази долина. Но понеже Ти Си бил защита на сърцето му, то и затова той е записал думите си:
“Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти Си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават…” (Псалом 23:4)
Исус се усмихна на думите ми. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Ако Давид не се уплаши от злото, то нима Господният пророк би се уплашил? Не трябва ли една зеница Господна да гледа всичко, което би поискал Оня, Който я държи? Но ето затова сега Аз ще те заведа в долината на мрачната сянка. За да видиш не просто сянката, но оня, който я излъчва. Защото всичките Ми овце трябва да знаят що ще рече “мрачна сянка”, за да превъзмогнат над нея и да бъдат опазени. Блажени всичките Ми овце, които последват пророка Ми в Святото водителство, което ще му дам. Защото днес е ден, когато Пастирят събира разпръснатото Си Стадо и Сам го пасе в обиталищата на Святия Си Дух…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми, а пред сърцето ми се разкриха следващите видения от Давидовия псалом. Виденията с долината на мрачната сянка.

Вашият коментар