3. ПЪТЕКАТА ДО ВЕЧНИЯ ЖИВОТ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Сърцето ми е преизпълнено от Божията Любов, която имам към теб и към всичките искрени Божии чеда. Аз имах щастието да преживея онова общение с Исус, каквото Бог е давал на малцина. Но сега, когато погледна назад и видя онова, което Божиите хора получиха от Пророческия Дух, аз разбирам, че всички ние трябва да бъдем щастливи, защото Исус ни е познал като Негови овце. И като ни е посочил с ръката Си, казал е за нас:
“Моите овце слушат Гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. Аз и Отец едно сме…” (Йоан 10:27-30)
Виждаш ли колко точни са думите на Вечния Пастир? Виждаш ли как Той се обеща, че никой не може да грабне Неговите от ръката Му? Защото освен ръката на Исус – държи ги и ръката на Отец! А Исус и Отец едно са! Какъв ни е тогава проблемът? Не казва ли Словото, че Бог ни е дал всичко, потребно за живота и благочестието? Не ни ли насърчи Апостол Петър, че Силата на Исус ще ни направи участници на божественото естество? Знай тогава, че такива няма кой да ги грабне от ръцете на Отца и Сина, но твърде скоро Отец и Син ще грабнат Своите Си, за да бъдат всякога едно. И тук, в това отношение, Господ даде на сърцето ми видението с третата пътека, която е пътеката към Вечния Живот. Да, братко мой! Наистина има една пътека, която води до Вечния Живот и един свидетел, на когото със стопроцентова сигурност можеш да вярваш. Но преди да стигна до него нека ти кажа с какви думи Исус ми даде видението с третата пътека. Ето какво ми каза Той:
“Няма по-голяма радост за един овчар от тази: След като цял ден е пасъл овцете си най накрая да ги прибере в кошарата си. И като ги преброи – да се зарадва, че не липсва нито една. Така и Аз вече две хилядолетия паса Моето Стадо. И много от овцете Ми вече са при Мен. Но вие, като последно Мое поколение, сте най-скъпите Ми овце, понеже живеете в най-жестокото и усилно време. Време, когато Любовта е охладняла поради умноженото беззаконие. Как мислиш тогава? Какво ще стори Вечният Пастир, за да съхрани Стадото Си? Може ли да гледам как вълците разпръсват и погубват Стадото Ми и да не реагирам?”
Слушах Исус. И с категорична увереност в гласа си Му отговорих:
“О, Исусе! Вечни мой Пастирю! Ти няма да оставиш Стадото Си по никакъв начин. Защото ревнуваш за всяко Твое агънце с божествена ревност. И като оставяш деветдесетте и девет – скоро отиваш по бърдата, за да възвърнеш заблуденото и изгубеното…”
Исус се усмихна с твърде благ поглед на думите ми. А след това погали главата ми, като ми казваше:
“Точно така, момчето Ми! Аз ревнувам за Стадото Си! И Моята ревност е тази, с която сега ще ти дам да извървиш и последната трета пътека. Пътеката до Вечния Живот. Затова виж сега видението, което показвам пред очите ти…”
След думите на Исус пред очите ми се появи видение. И аз отново виждах Божият Поток и самата пътека на Пастиря, встрани от Него. А тогава Исус, като протегна ръка към Потока, ми заповяда, казвайки:
“Иди сега при Потока на Отца Ми, та пий от огнените Му води. Защото с тях Господ твоят Пастир ще те направи да вървиш по пътеката Му…”
Мъдростта на Исус изумяваше сърцето ми. Защото първият път водите бяха сладки, вторият път – горчиви, а сега те бяха огнени. Затова се затичах към Потока. И като протегнах шепи към огнените води, побързах да ги изпия. И ето, че сърцето ми се запали, тъй че всичко в мен се разгоря. А Исус, като се приближи и ме докосна с ръка, посочи пътеката, като казваше:
“Нека тръгнем нагоре. Защото този е най-важният изпит, който някога съм давал на сърцето ти. И това е изпитът на ревността. Изпит, с който всяка от овцете Ми ще наследи Вечния Живот…”
Отново погледнах към високата планина, но този път не видях никакъв Облак от Божия Слава, а това ме изненада. Затова побързах да попитам Исус:
“Господи мой! какво става? Защо този път не виждам на върха Облакът на Божията Слава…”
В отговор на думите ми Исус ме погледна със загадъчен и неразбираем поглед. А след това само добави:
“Нали ти казах, че това е най-важният изпит, който някога съм давал на сърцето ти? Ти върви и Ме следвай! Защото Волята на Отец Ми е да разбереш всичко…”
Така аз отново тръгнах след Господ, като запомних последните Му думи. Но колкото и да се изкачвах нагоре, сякаш нищо не се случваше. И ето, че в един момент Исус се спря. И като ме погледна с поглед, в който личеше раздяла, тихо каза:
“Има миг от живота на Моите, когато те биват оставяни, за да се изпита вярата им и ревността им за Мене. Има миг, когато вие трябва да дадете всичко от себе си, за да покажете, че Вечният Пастир ви е по-скъп от преходните пастири. И ето, сега Аз те оставям и отивам, за да приготвя посрещането на Моята Невяста. А ти, като имаш от водите на Потока и вече си на самия връх, очаквай завръщането Ми…”
Думите на Исус ме удариха. Как така ще Си тръгва? И какво трябва да правя аз? Протегнах ръка към Господ и отново Го попитах:
“И все пак, Исусе? Какво да правя, докато се върнеш? И какъв ще е белегът на Твоето завръщане?”
А Исус, като се усмихна, тихо каза:
“И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава. А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава…” (Лука 21:27-28)
Облакът, Стефане! Помни Облака!”
След тези думи Исус се отдели от мен и се възнесе в самите Господни небеса. А аз, като паднах на коленете си пред водите на Святия Дух, призовах Го в сърцето си, казвайки:
“Благодатни Святи Душе! Ето, че моят Пастир ме изведе на върха на пътеката, като ме остави с Теб! Какво да правя, Господи?”
В отговор на думите ми Духът подбуди сърцето ми, за да пия още от огнените Му води. А Гласът Му дойде към мен, като ми казваше:
“Тази е пътеката до Вечния Живот. И ти непременно трябва да си спомниш кой се възкачи някога на този връх. Защото и Той, воден от Вечния Пастир, също помнеше Облака…”
“О, Господи мой! Можел ли съм да зная, че тази пътека ме е възкачила на върха на Кармил? Можел ли съм да зная, че водите в духа ми са били ревността на пророк Илия? Но ето, че сега падам на коленете си и Ти се покланям, Господи! Но сега какво да сторя? И как да чакам Исус?”
На тези мои въпроси Духът отново проговори в сърцето ми, като ми казваше:
“Илия не стоеше и не чакаше! Илия призоваваше Облака така, както и ти трябва да го призовеш. Защото преселението на Божиите в Сион ще стане именно от връх Кармил. И Отец ще изпрати Облака Си, когато види от Небето призив на облак…”
Думите на Святия Дух накараха цялото ми същество да се разгори от Огъня. И ето, че тогава видях как от сърцето ми се издигат пари от заврелите води в духа ми. И аз, като подлагах шепи и пиех все повече и повече от водите на Потока, молех се на Исус и виках към Него. А колкото повече Духът ми даваше да се моля, толкова повече се издигаха парите от молението ми. И ето, че в един миг над главата ми се яви малко облаче, което бяха всичките ми молитви в Духа. А издалеч очите ми видяха и един друг, могъщ Облак, който се приближаваше с огромна сила към малкото облаче. А там, в могъщия Облак, очите ми отново виждаха Исус, идещ със Сила и голяма Слава. И в мига, когато малкото облаче буквално се вля в големия Облак, Исус протегна ръцете Си към мен. И като ме вдигна в Облака, каза ми:
“Иди и кажи на всички Мои да запомнят това видение. Защото ще има време, когато всички ще чуете продължително свирене на Божия тръба. И тогава с Божията ревност ще се възкачите на върха на Кармил. За да извикате към Мене с глас на Съвършено моление. А над Кармил непременно ще се въздигне облакът на молещото се Стадо, който ще извика при себе си Облака на Човешкия Син. Защото тези живи води в духа ви трябва да пламнат от ревността на Илия. От Духа и Силата на Божия свидетел, който бе грабнат в Небето и не видя тление. А когато водите в духа ви пламнат, то тогава облак ще се събере с Облак, огън ще се събере с Огън, и Стадото ще намери Вечността със своя Пастир.
И ето, призовавам ви:
Във време, когато чародейните молитви усилват облака на Вавилон, нека вашите молитви усилват облака над Кармил. Защото Аз ще събера на този връх всичките Си овце. И на тях ще се явя в Облак, и ще дойда със Сила и Голяма Слава. Който има ухо нека слуша що говори Пастирят на Стадото Си!
Аз водя Моите по прави пътеки заради Името Си.
На първата вие ще преживеете Моето Преображение вътре във вас! На втората вие ще преживеете Моето състрадание и ходатайство за пленените и изгубените! На третата вие ще преживеете Моята ревност, с която ще усилите молитвите си, за да извикате мигът на Вечността! Такава е Волята на Отца Ми и Сам Той изпраща слугата Си да свидетелства това на църквите!
Блажени човеците, които имат Духа и Силата на Моисей и Илия! Защото ще се нарекат вечнозелени маслини в Святите дворове на Всевишния! Блажени човеците, които имат покорството на Яков, Петър и Йоан! Защото такива ще видят Пастиря Си в Славата Му и сами ще се облекат, като прославени от Него!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”
Братко мой! След тези последни думи на моя Господ, които бяха най-съвършените в живота ми, аз спирам на върха и оставам там с тази първа част от виденията, свързани с Давидовия псалом. Останалите видения предстоят да бъдат написани във втората част на тази книга, която ще изпратя с любов на всяко от Божиите агънца! Нека Вечният Пастир пази сърцата ви скрити в Него! Амин и Амин!