I. “ГОСПОД Е ПАСТИР МОЙ!”

Братко мой! Верни ми приятелю!
При всичките свидетелства на моето ходене с Господ, аз искам да знаеш, че няма по-голямо свидетелство на твоята любов към Исус от това – да напълниш с живот думите “Господ е Пастир мой!”. Веднъж направил подобна изповед и пожелал да покориш на нея целия си живот ти непременно ще забележиш, че за мнозина човеци Господ Исус е твърде високо, за да им бъде Пастир. И те – земните – предпочитат да намерят някой, който е по-близо и буквално пред очите им, за да го нарекат “пастир”. А тази дума “пастир” е твърде съдбоносна. Понеже в нея се намира желанието и потребността на човека да бъде воден. И когато наречеш някого “пастир” – ти непременно заявяваш пред целия духовен свят, че той е твоят водач, сиреч, оня, когото следваш с вярата на сърцето си. В това отношение човеците наистина са разделени на две категории. Първите търсят водителството на Небесния Пастир, а вторите – на земните си пастири. Нещо повече – вторите отварят “Посланието на Апостол Павел към Ефесяните” и като сочат с пръст духовните стихове – бързат да ги тълкуват по плът, като казват:
“Ето, че е писано как нашият Господ е дал…
“…на едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенстват светиите; докле всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота…” (Ефесяни 4:11-13)…”
Но какво е това “да бъдеш”, братко мой? Звание или призвание? Защото ако Исус е дал на някого да бъде нещо, то му го е дал като призвание. А днешните наемници са направили така, че са се накичили със званието, а са намразили призванието. И ето затова е нужно твърде много да внимаваме в думите, които говорим и с които наричаме този или онзи. Защото ако Господ ти дава да бъдеш нещо – Сам Той в теб е причината да си това, което си.
Защо тогава просто не вършиш онова, което се изисква от теб с цел да се усъвършенстват светиите? Защо трябва да се наричаш с нещо, след като Господ ти го е дал, за да бъдеш в него, а не да се наричаш с него? Не донесе ли титулуването след себе си и собственото препоръчване? И не донесе ли препоръчването след себе си и човешкия кариеризъм?
Аз страдам и плача за това последно поколение от измамени човеци, което нарече себе си “Христово”, а с делата и думите си се отрече от Господ. Защото измамата и покварата стигнаха дотам, че една лъскава диплома в джоба дава основание на кариериста не просто да се нарече с някое от духовните призвания, но дори и да ги съчетае, като например:
“Пастир и Апостол Едикой си!”
А знае ли този “пастир”, че званията подобават само на Бога, докато призванието е за човеците? И понеже Бог е, на Когото подобава Слава, то и затова Христос бе наречен в Словото с думите:
“А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус, дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действа във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин…” (Евреи 13:20-21)
Знае ли този “апостол”, че Господ още на служителя Си в “Откровението” каза:
“Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи…” (Откровение 2:2)
Знае ли този “апостол”, че на стената на духовния Ерусалим има дванадесет основни камъка, за които е писано:
“И градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето…” (Откровение 21:14)
И ако Господ Исус има дванадесет апостоли, то не е ли време да сложи още камъни на градската стена, та да “актуализира” огромния брой от “апостоли”, които се появяват тук и там?
Моля те, братко мой! Бягай далеч от човешкото първенствуване и себепрепоръчване! Защото зад тях прозира измамата на едно поколение, което се има за праведно в собствените си очи, но няма никак да се размине с тъмнината, от която е родено.
Ето затова сега ще продължа с първото от прекрасните видения, които Исус даде на сърцето ми. Защото Той, като ме вдигна със силните Си ръце, направи ме да Го последвам във светлите селения на Святия Дух. Така сърцето ми попадна на едно място в Духа, което бе твърде прекрасно, за да мога да го опиша. Това място беше пълното тържество и красота на творението. Очите ми виждаха зелени поляни, реки и езера, а сред тях – стада от овце, които имаха дълга и пухкава вълна. Всред самите стада стояха овчари, държащи гегите си. А върху главите на овчарите бяха поставени сплетени венци, които светеха с Небесна Светлина. Всичко в това обиталище на Святия Дух беше твърде живо и чудесно, тъй че гърдите ми се изпълниха с възторг и благоговение. Гледайки на удивителната гледка, аз вече знаех, че на това място царува Божията Любов, преизпълнена с Божието изобилие. И докато гледах възхитителната гледка, Исус докосна с ръка гърба ми, като ми казваше:
“Това е Съвършеното обиталище в Святия Дух. Обиталище за всичките Ми овце, които Аз паса със Силата Господна. Но сега искам да видиш Вратата, която ще ти покажа. Защото до това обиталище достигат само онези, които успеят да преминат през Вратата…”
След тези Свои думи Господ ме въведе във видението. Така забелязах, че стоя на Хълм, от който се разкриваше цялата красота на Божието обиталище. А на самия Хълм бе поставена Врата, блестяща като слънцето в силата си. И докато гледах на Вратата, Господ отново ме докосна, като ми казваше:
“Ето, че сега си пред Вратата, Която дава достъп на Божиите чеда до това Съвършено място в Святия Дух. През тази Врата премина Давид. През тази Врата преминават и всички, които искат да бъдат мъже по Сърцето на Отца Ми. Затова тръгни към Вратата, за да преминеш и ти…”
Погледнах с дълбоко вълнение към светлата Врата и пристъпих, за да се приближа към Нея. А тогава моят Господ буквално изчезна и скри присъствието Си от мене. Така разбрах, че трябва сам да премина през Вратата. И ето, че когато нозете ми ме приближиха до самата Врата, аз забелязах как на нейния връх бяха изписани думи, които гласяха:
“Господ е Пастир мой!”
Едва прочел Небесните думи, аз пожелах отново да ги изговоря. Затова паднах на колене пред Вратата, като казвах :
“Господи! Ти Си моят Пастир!”
А тогава от самата Врата към сърцето ми дойде полъх на божествен вятър. И в самия вятър аз чувах думите на Исус, Който ми казваше:
“Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира…” (Йоан 10:9)
Влез през Мене, Стефане!”
Послушал думите на Исус, аз усетих дръзновение в сърцето си, тъй че се изправих на нозете си и пристъпих към Вратата, като понечих да вляза… Но тогава усетих невидима стена, която никак не ме пускаше да премина през Вратата. Това ме накара отново да падна на колене и да призова Господ, като Му казвах:
“Господи Исусе! Пастирю мой! Позволи ми да вляза през Тебе!”
А от Небесната Врата отново излезе божествен вятър и в полъха му чух думите на Исус, Който ми казваше:
“Тази Врата е за Божият Агнец. През Нея преминава само Агнето, на което Небесния Бог е Пастир. Ако искаш да преминеш през Мене, то трябва да Ми позволиш Аз сам да премина през Себе Си. Готов ли си на това? Ще Ми дадеш ли сърцето си, за да получиш Моето? Ще се посветиш ли, за да бъдеш воден, а не водещ?”
Слушах думите от Небесната Врата, а вътре в мен ставаше все по-светло и светло. Затова, като протегнах ръце към Вратата, извиках:
“Господи мой! Направи ме да бъда воден. Аз Ти давам сърцето си и искам Твоето Сърце. Аз преставам да бъда себе си, и искам да бъда Теб!”
След думите ми стана чудо. Защото пред самата Небесна Врата се появи Божият Агнец. И Той, като скочи върху духа ми, превъзмогна над всичко вътре в мен. И една смърт, като светлина, взимаше старото ми сърце и го убиваше. И в тая светла смърт умряха всичките ми желания и намерения. В нея не останаха нито надежди, нито стремежи, нито каквато и да е мисъл, че съм нещо в Бога. Самата ми воля, подобна на пълна чаша с вода, се разля пред Вратата, тъй че струите й се изгубваха мигновено. Тогава усетих Агнецът вътре в мен. Той беше по-реален, отколкото можех да си представя. Сърцето Му – обърнато към високите небеса на Отца – очакваше с удивителна кротост и смирение всичките благи думи, които Отец би Му изговорил или заповядал. Ето, че Агнецът в мен просто изправи нозете ми и пристъпи към Вратата, като премина през Нея. И цялото онова прекрасно обиталище на Духа оживя пред очите ми, тъй че Живот от Отца, желан и лелеян, изпълни всичките извори на духа ми. А Исус отново се появи до мен, в същата онази ленена дреха и овчарско наметало, с което бе ми се явявал в предишни видения. И като протегна ръката Си и докосна сърцето ми с показалеца Си, тихо каза:
“Сега Този, Който е вътре в теб, е готов да се покори и извърши Волята на Онзи, Който е над теб. И Аз, Който живея в теб, ще извърша Волята на Оня, Който живее в Мен. Разбираш ли това, момчето Ми? Разбираш ли, че да преминеш през Вратата ще рече Аз да вляза в теб и да ти дам Сърцето Си? Защото само тогава Господ Бог е твоят Пастир…”
Погледнах към очите на Исус с всичката любов, която ме изпълваше. И като Го прегърнах, казах Му:
“Исусе! Благодаря Ти, че Ти Си в мен! Благодаря Ти, че Агнецът превъзмогна над всичките ми помисли и плени всичкия ми разум. Защото сега, когато зная, че съм воден, аз ще се радвам, че Агнецът слуша Гласа на Отца и върши онова, което Му е угодно. Но как да разбера това чудо, Господи? Как в Тебе се съчетават Пастирят и Агнецът? И как да разбирам, че на онези зелени поляни в обиталището на Святия Дух има Твои пастири, които пасат Твоето Стадо?”
Исус се усмихна на въпросите ми. А след това, като вдигна ръката Си и посочи към зелените пасбища, каза ми:
“Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник. А който влиза през вратата, овчар е на овцете. Нему вратарят отваря; и овцете слушат Гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда. Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават Гласа му. А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите…” (Йоан 10:1-5)
Ако някой е влязъл през Вратата, Която съм Аз, Той е получил Сърцето на Агнеца и сам бива воден от Гласа Ми. А който е воден от Мене, той ще води в Правдата и Святостта всички останали. Защото ето това – Господ да е твоят Пастир – ще рече и ти да станеш като един от пастирите на Неговото Стадо. Оня, който е воден от Мен, ще съумее да води останалите! Но ако водиш без да си воден, то тогава непременно си прескочил отдругаде!
И ето – казвам на всичките Си овце:
Търсете водителството на оня, който е преминал през Вратата!
Търсете Агнеца във вашите пастири!
Ако намерите Агнеца – намерили сте и Оня, Който Го води! Но ако не намерите Агнеца – непременно сте намерили вълка, който идва да убие, да заколи и да погуби!
Отец Ми няма много пастири над Стадото Си! Отец Ми има Един Агнец и Един Пастир, Който идва да живее в сърцата на онези, които са готови да дадат живота си за Стадото! Защото ето това – да имаш Сърцето на Агнеца – ще рече да имаш Сърцето и на Истинския Пастир. Защото Истинският Пастир има Сърце на Агнец и Истинският Агнец има Сърце на Пастир!”
Слушах всичките думи на Вечен Живот, които излизаха от устата на Исус. И затова разбрах всичко. Защото очите ми видяха как в онова обиталище на Духа Бог беше събрал всичките Си верни, безкористни и чисти служители. Всички те бяха преминали през Вратата. Всички те бяха умрели за себе си, за да живеят за Него и Неговото Стадо. Всички те имаха вътре в себе си Сърцето на Божия Агнец и по тази причина можеха да обичат агнетата си с чистата и Свята Божия Любов. Всички те бяха покорили сърцата си, за да бъдат водени от Вечния Пастир. И водени от Него – да водят останалите в Пътя на Правдата и Вечния Живот.
А Исус, като гледаше с внимателни очи на размишленията ми, свали ръката Си, с която сочеше зелените пасбища, като ми каза:
“А сега се обърни отново към Вратата и виж онези, които се готвят да прескочат от другаде. Защото в това последно време най-голямата съблазън в Моя Храм е именно тази:
Църквата да се пълни с наемници, които прескачат от другаде, за да станат крадци и разбойници. Вълци грабители, облечени в овчи кожи…”
След тези думи на Исус аз отново погледнах към Небесната Врата. И ето, че очите ми забелязаха двама човеци, които се приближаваха към Вратата, като ръкомахаха оживено. И ето, че първият каза на спътника си:
“Алелуя, братко мой!
Не е ли чудесно, че само след миг ще бъдем помазани, за да бъдем пастири? Та ние толкова време учихме и се подготвяхме за това дело, че сега сърцето ми е прекомерно развълнувано…”
На тези думи на първия спътникът му отговори:
“Аз съм готов, за да бъда пастир. Зная всички доктрини и преминах успешно всички изпити. Затова нека сега да преминем през Вратата, защото Църквата на Исус има огромна нужда от нас…”
Думите на спътника се харесаха на първия и той отново реагира, като казваше:
“Амин! Така е, братко мой! Защото в този миг Господ гледа на разпръснатите и Сърцето Му се смилява, че си нямат пастири. И Той, като гледа на разпръснатите, отново казва думите Си:
“Жетвата е изобилна, а работниците малко. Затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си…”
Ето! Ние сме тези работници! Алелуя!”
След тези последни думи и двамата се приближиха пред Вратата, а първият вече се опитваше да премине, когато усети, че Небесната Врата никак не иска да го пусне. Това го накара да извика към спътника си, казвайки:
“Братко, ела да ми помогнеш. Ела двамата заедно да бутаме, че Вратата никак не се отваря…”
Така и двамата забутаха Вратата, но Тя никак не подаваше. И ето, че първият раздразнено каза:
“Това, което става тук, не е никак доктринално. Аз съм учил за пастир, а нещо ми шепне в сърцето, че трябва да стана овца…”
А другият, като пъшкаше и продължаваше да бута Вратата, добави:
“Ако сме завършили лидерско училище, ние трябва да бъдем лидери, а не овце. И тая Врата не се отваря поради съпротивата на дявола. Защото той е уплашен от нашето екипиране…”
Така двамата с ново настървение забутаха Вратата. Но колкото и да бутаха – Вратата никак не се отваряше. И ето, че първият с още по-голямо раздразнение каза на спътника си:
“А бе я да оставим тази Врата и да потърсим друго място, откъдето да влезем. Аз не за пръв път чувам, че и други са имали проблеми с Нея. Но ето, че всички те станаха пастири и водачи, а ние какво търсим тук?”
“Да, така е братко мой! Каквото не ни достига – ще го наваксаме отпосле. Но сега е важно да бъдем пастири, пастири!”
Така двамата се отказаха да бутат Вратата. И като заобиколиха отстрани – опитаха се да прескочат и да влязат в Святото обиталище на Духа. Но тогава се случи знамение. Защото, едва прескочили, изпод нозете на двамата се отвори дълбок и черен тунел, който буквално ги погълна и засмука навътре в себе си. Гледайки на всичко това, аз не издържах и попитах Господ:
“Какво става, Господи мой? Какъв е този тунел, който засмука тези двамата?”
А Исус, като ме гледаше с учуден поглед, каза:
“Нима си помисли, че някой може да влезе в обиталищата на Святия Дух без да премине през Вратата? Не, Стефане! Двадесет и трети псалом е твърде Свят, за да влизат в духовното му присъствие човеци, които нямат Агнеца в сърцата си. Така тези двамата просто са излъгали сърцата си. Те не са искали да бъдат водени. Те са искали да водят. И по тази причина, че искат непременно да водят, те прескочиха от другаде. Но в мига на прескачането те попаднаха в една друга духовна територия, която не е територията на Сион, но на Вавилон. Затова нека сега да ти покажа и самото място, където попаднаха тези двамата…”
След последните Си думи Господ вдигна духа ми, така щото двамата с Него преминахме през тъмния тунел, погълнал човеците. И ето, че в края на тунела пред очите ми се откри поразителна гледка. Това беше долина, пълна със стотици хиляди и милиони овце. А онези двамата, погълнати от тунела, вече заставаха пред две определени стада. И като размахаха пред тях дипломите си, казваха им:
“Ние сме вашите пастири! Ние специално сме учили, за да бъдем вашите лидери. Ние знаем пътя и ще ви пасем по Божията Воля…”
След тези заявления на човеците всред стадата настъпи едно общо и одобрително блеене, тъй че овцете се скупчваха около водачите си. И там първият отново каза на втория:
“Какво ти казвах аз? Сега разбра ли, че не може да си овца, защото такива има доволно?”
А вторият – с блясък на задоволство в очите си му отговори:
“Така е, братко мой! Ние сме пастири, а не овце! Затова нека сега да се хващаме за работа и като начало добре да издоим и острижем онези, които водим! О, алелуя!”
Така двамата вече придърпваха овцете си. И единият хващаше тлъстите вимета на овцете и ги доеше, а другият хващаше вълната им и ги стрижеше. А и двамата си казваха през смях един на друг:
“Искаш ли да видиш добро и да се наситиш с блага? Тогава просто паси стадата на Господа! Така млякото ти няма да свърши и вълната ти няма никак да липсва…”
Гледах всичкото нечестие, в което бяха попаднали овце и пастири. И сърцето ми се разплака, тъй че ридаейки попитах Исус:
“Господи мой! Няма ли никаква надежда за тези овце? И нима те не могат да разпознаят, че ги пасат наемници, готови всякога на гнусна печалба и корист?”
А Исус, като изтри с ръка сълзите ми, тихо каза:
“Моите овце познават Гласа Ми и подир чужд няма да отидат, но ще побягнат от него. Ако някой има в сърцето си Святия Дух, то такъв непременно ще разбере, че има голяма разлика от пастир до наемник. Защото истинският пастир дава живота си за овцете. Такъв би доил овцете, за да раздели благата всред самите тях. Такъв би стригал овцете, за да стопли и най-бедната, и най-презряната. Тъй че които овце имат, да не са в излишък. А онези, които нямат – да не им е оскъдно. Но такива ли са днес последните църкви по земята? Не се ли напълни Храмът Ми с извратени професионалисти, захранени от доктрини, които да осигуряват собственото им благоденствие и благополучие? И да бъдат ли Мои овце онези, които доброволно дават млякото и вълната си за гуляите и разкошеството на една шепа наемници и царе?
Не, Стефане! Това не са Моите овце! Защото всички Мои живеят далече по-горе и сърцата им са пълни с онази Любов на Отца, която е всячески проницателна, за да раздели пастира от наемника и пътя от безпътицата. Но Аз сега нека да те заведа, за да видиш и второто видение от Давидовия псалом. Видението със зелените пасбища на Пастиря…”
След тези последни думи на Исус видението от долината на Вавилон се прекрати, а Господ отново издигна духа ми в Святото обиталище на Духа.