ПАСТИР МОЙ I – III ГЛАВА_2

2. ПЪТЕКАТА ДО ПРОЛОМА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако има причина, поради която всякога ще искам да прегръщам и целувам нозете на моя Небесен Пастир, то тази причина е в това, че Той ме научи да ходя в пътеките Му. И като онзи елен от Давидовия псалом, душата ми всякога ще пъхти и ще търси водните потоци на Духа. Защото гдето е Духът, там е и Вечният Пастир. А Той не ходи така, както биха си Го представили в някое лидерско училище. Защото оня Исус в училищата за наемници не е моят Исус. Оня бърза да се качи на някоя луксозна лимузина и да отпраши по широките магистрали на религиозния дух. Там, където крайпътните църковни мотели са на всеки километър, а църковните търговци и богаташи са добре дошли. Там, където никнат като гъби модерни тщеславни бензиностанции, готови да налеят едно “помазание”, от чиито отработени газове сърцата се задушават и умират.
О, не! Аз не желая такава съдба и няма никога да стъпя на онези широки пътища. Аз не желая лимузините им, ако и багажниците да са натъпкани с долари. Аз не желая високите им скорости, нито шумно подаваната им газ. И в този миг не искам нищо друго, освен едни кожени сандали и ръката на Разпнатия и Възкръсналия. Защото пътят на моя Пастир не е надолу, нито търси да се изравни с пътищата на света.
Пътят на моя Пастир е нагоре. И колкото по-нагоре се изкачвам с Него, толкова по-стеснен става пътят. За да се превърне в права пътека заради Неговото Име. Ето затова сега се моля на моя Бог в присъствието на Святия Му Дух, като Му казвам:
“Отче мой! Всемогъщи мой Боже! Направи светло лицето на слугата Си и дай ми да не се посрамя в нищо, докле свидетелствам за Тебе. Дай ми да превъзмогна над всичката омраза и над всичкия религиозен шум, който ще надигнат наемниците с ужилени съвести. Защото те никак няма да признаят греха си, но още по-усърдно ще се вкопчат в постовете и амвоните си. За да доят отдавна издоените и да стрижат отдавна остриганите. Защото в това е делът им. Но Ти, Господи мой! Ти, Святи Отче, от Когото е всичко и заради Когото е всичко – укрепи със Силната Си десница онези, които ще последват Гласа Ти. Направи ги смирени като Твоя Син! Направи ги кротки като Него! Направи ги да носят Игото Му върху себе си и да пожелаят Благото Му. За да разберат, че няма по-прекрасно Благо и Иго от това да ходят с Него и да бъдат гонени заради Истината…”
Сега зная, че Отец ще ме послуша от Святото Си Небе. Защото не съм задържал Хляба Му в дни на глад, нито съм лишил от водите Му наранените и презрените. А ти, братко мой, укрепен от Божията Сила, затаи дъх, за да разбереш къде ще те заведе втората от правите пътеки на Вечния Пастир. Защото това е пътеката, водеща до Пролома. Пътека, която Исус ми разкри във видение, тъй че отново бях с Него в Съвършената Благодат на Святия Дух. И ето, че Исус отново ми посочи пътека край Божия Поток. Тя също се издигаше нагоре в планината, а краят й се губеше в Облака на Божията Слава. Тогава Господ се обърна към мен, като ме попита:
“Готов ли си за тази пътека? И искаш ли да Ме последваш?”
Думите на Исус бяха заредени с твърде голяма сериозност на Гласа Му. И аз, като не знаех какво ме чака на втората пътека, трябваше на вяра да приема думите Му и да Го последвам. Затова Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Ако Твоите овце следват Гласа Ти – те всякога ще са готови да отидат там, където би отишъл Ти. И аз, като зная, че Ти Си Добрият Пастир, имам пълната увереност, че където и да ме заведеш, то Сам Ти ще ми дадеш Силата, за да устоя. Затова аз искам да Те последвам, Исусе!”
След тези мои думи Исус отново посочи към Потока, като ми каза:
“Иди тогава и пий от горчивата вода на Отца Ми. Защото първият път тя беше сладка, но сега твърде много ще ти горчи…”
Погледнах към Потока до пътеката и вътрешно се опитвах да скрия смущението си от Исусовите думи. А Той, като забеляза това, отново каза:
“Аз съм твоят Пастир, нали? Тогава просто извърши онова, което ти заповядвам…”
Без всякакво бавене аз се приближих до Потока. И като загребах с шепи от водите Му – побързах да пия от тях. В следващия миг към сърцето ми дойде твърде голяма горчивина. Горкото и страданието на много хора буквално смаза сърцето ми, тъй че заридах пред Господ. Виждах вътре в мен човешка мъка и нещастие, човешки грехове и падения, човешки сълзи и плачове, човешки болки и рани. И като не можех първом да се съвзема – събрах сили, та да попитам Исус:
“Господи мой! Защо ми даде да изпия толкова много горчивина? И защо сега нося в духа си толкова човешко страдание? Та нали трябва да се кача по правата пътека, заради Името Ти?”
А тогава Исус буквално пронизваше сърцето ми с острия Си поглед, като ми казваше:
“На тази пътека се върви с този товар. И само с този товар ти можеш да платиш цената, за да застанеш в Пролома. Затова сега тръгни с Мен и знай, че оттук преминават най-силните мъже и жени, призовани по Волята на Отца Ми…”
Така аз хванах ръката на моя Пастир, като тръгнах след Него. И колкото по-нагоре се изкачвах с Него, толкова по-голяма и страшна ставаше болката от горчивините в духа ми. Така в един миг вече мислех, че ще изпадна в несвяст, понеже болката вътре в мен ставаше убийствена. Но тогава Господ стисна ръката ми с още по-голяма сила, тъй че продължих да се качвам с Него по пътеката. Не зная колко вървях с Исус, но ето, че очите ми отново виждаха Облака на Божията Слава. И Той се спря, като ми каза:
“Само след миг Отец Ми ще извърши знамение спрямо тебе. Запомни го и го запиши за свидетелство на Моята Църква. Защото Аз сега ще те оставя в Облака и ще се въздигна, за да стана Проломът, в Който ти трябва да влезеш…”
След тези думи Исус ме въведе в Облака на Божията Слава, а Сам Той се отдели от мен. И ето, че една огнена ръка хвана Исус и Го въздигна нагоре, тъй че Исусовото Тяло стоеше между Небето и земята. И в тоя миг Небесна Светлина осия върху Исус и от Него излязоха лъчи, както към Небето, така и към земята. А Сам Господ вече се превръщаше в огромна светеща Канара, Чиито краища докосваха Небето и земята. Гледащ всичко това и останал без дъх, аз паднах по лицето си и го закрих с дланите си. И ето, че из самия Облак на Славата до сърцето ми достигна Гласът на Отца, Който ми казваше:
“Сине човешки! Яви се пред Мене! Защото Вечният Пастир те доведе до Пролома така, както някога доведе и Моисея…”
Слушах Гласа на Отца, но никак не можех да се изправя, защото Славата Му ме натискаше върху самата пътека. Затова тихо Му проговорих, казвайки:
“Отче мой! Аз съм недостоен, та да погледна на Славата Ти, понеже тя мигом би ме убила. Моля Те, Святи мой Татко! Имай Милост за онези, от чиято горчивина духът ми ридае. Вземи тези горчиви води, Боже! И като ги осветиш в Облака Си, излей на земята изцеление и мир, благоволение и утеха за онези, които плачат и въздишат. А над мен, Боже Святи, имай Милост, понеже без Вечния Пастир съм нищо…”
В отговор на думите ми аз усетих как огнената ръка на Всемогъщия навлиза в духа ми. И ето, че всичките горчиви води Отец вече взимаше в ръката Си, докато иззе всичко. А след това Той отново ми проговори, като казваше:
“Ти си един от ходатаите Ми! И Моят Син те доведе до Пролома. Ето, Аз сега ще те поставя на една от пукнатините на Канарата и ще побързам да докосна онези, чийто товар ти си носил до края на пътеката…”
В следващия миг Отец вдигна духа ми. И като го придвижи – съедини ме със Славата на Исус. Аз стоях в една от пукнатините на Канарата, а от нея капеше кръвта на Божия Агнец. И самата Канара проговори на сърцето ми, като казваше:
“Иди и предай на Моите, че докато в долината земните църкви изливат златни телета, тук при Мен, в Моята Слава и Сила ще дойдат Истинските Ми ходатаи. Те са, на които Отец Ми дава Дух на състрадание и милосърдие, Дух на смирение и застъпничество, както беше у слугата Му Моисей. И ако някой наистина иска да участва в Славата на Агнето и да бъде от великите в Небесното Царство, то такъв нека се приготви да изпие горчивите води на Святия Ми Дух. И като понесе в сърцето си всичката човешка болка и угнетение – да се уподоби в Мене, та да се явят и на него пукнатините на Канарата и викът на кръвта Ми. А колкото до онези, които никак не искат да пият горчивите води на Духа Ми, но се радват на идолите в долината, то Сам Отец Ми ще стрие златните им телета на прах. И като смеси праха с водите на нечестието – ще им даде да пият една друга горчива вода, която ще е горкото върху нечестивите…”
След тези последни думи видението от Исус се прекрати. А аз, разтърсен както никога в сърцето си, за първи път разбрах една Божия истина, която гласи:
Колкото по-сладко е битието ти, толкова по-горчива ще е сетнината ти! И колкото по-горчиво е битието ти – толкова по-сладка ще е сетнината ти!
Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s