1. ПЪТЕКАТА НА ПРЕОБРАЖЕНИЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
Готов ли си да бъдеш преобразен? Готов ли си да оставиш всичко старо само миг преди грабването, само миг преди свършека? Готов ли си да обичаш Вечния Пастир повече от всичко друго? Ето, казвам ти с цялата искреност на сърцето си, че нищо друго вече няма смисъл, освен всеки от нас да се подготви за Вечността с Бога. Затова сега те моля да внимаваш на всичките Божии думи и на цялото видение, което Исус ще разкрие пред сърцето ти. Защото пътеката на Преображението е първата пътека в Святия Дух. И сам Господ тръгна по нея, като призова сърцето ми, за да Го последвам…
Аз все още не знаех какво ще видя на тази пътека, но колкото повече се изкачвах с Господ и наблюдавах Потока край пътеката, толкова повече вълнение и трепет изпълваха цялото ми същество. Така дойде миг, когато Исус ме беше вече издигнал твърде високо, а само на няколко крачки по-нагоре пътеката се изгубваше в Облака на Божията Слава. Там Господ се спря, като ми каза:
“Винаги съм искал да дойдеш с Мен по тази пътека. Защото някога водих по нея и Моите апостоли. Затова бъди готов да видиш онова, което ще ти се открие…”
След тези думи Исус отново тръгна нагоре, а силуетът Му вече се скриваше в Божия Облак. А аз, като гледах с вълнение на скриващия Го Облак, също пристъпих след Него. И ето, че там, в пълнотата на Божията Святост, Исус сложи качулката на главата Си и вдигна погледа Си към Небето. И в този миг от самите дрехи на Спасителя започна да извира Светлина. Тя тръгна от Сърцето на Исус. И като Го осветяваше твърде много, направи Го да заблести с ослепяваща Светлина, тъй че вече не можех да гледам на Него. И ето, че из самия Облак на Отца се явиха двамата Божии свидетели Моисей и Илия…
Чак сега бях разбрал, че по тази пътека Исус беше водил Яков, Петър и Йоан. Чак сега проумявах, че тези тримата бяха овцете на Небесния Пастир, а Сам Той изпълняваше в тях Давидовия псалом. И като гледах на Славата на моя Господ и Неговите свидетели, аз паднах на нозете си и закрих очите си, понеже що друго можех да сторя? И ето, че изсред самия Облак до мен дойде Гласът на Отец, Който ми казваше:
“Сине човешки! Сега си на първия от Святите Ми върхове. Върхът на Преображението. Иди и дай това Небесно видение на всичките овце на Небесния Пастир. И кажи им, че Волята Ми за вас е да следвате Моя Възлюбен Син и всякога да слушате Неговия Глас. Защото Той, като ви води и издига нагоре – скоро ще ви направи да заблестите с оня светъл и чист висон, който Святият Дух ще наметне върху сърцата ви. А това – да преживеете Преображението на Моя Син ще рече всякога да бъдете готови да се преобразявате в чреслата на вашите помисли, да обновявате ума си за Моите неща, за Моята Воля, за Моите обиталища, за Моята награда и за Моето възмездие. Защото ако вие изкачите докрай първата от правите пътеки на Святия Дух, непременно ще бъдете готови и за втората. Но ако някой не е бил преобразен, та да мисли всякога за Божиите неща и е останал в долините на света, то такъв нито пък ще има светлата дреха на Сина Ми. А колко по-малко – да познае изпратените Ми пророци в Духа и Силата на Моисея и Илия.
Ето – Аз съм безмълвен за делата на нечестивите и ще ги оставя да паднат в ямата, която сами си изкопаха. Но Аз никак няма да мълча за овцете на Сина Ми, нито пък ще престана да призовавам онези, които са поръсени с кръвта Му. Защото едни ще доведа с Благост, а други – със строгост, трети – с ревност, а четвърти – с чудеса. Тъй че всички, които съм дал на Сина Си, да бъдат опазени и извисени. Аз, Всемогъщият, изговорих с устата Си това!”
След последните думи на Отца Облакът на Божията Слава се въздигна нагоре, а Исус – все така блестящ като слънцето, се приближи към мен, като ми каза:
“Запомни думите на Моя Отец и дай ги на Църквата Ми. Защото твърде рядко Небето говори така изобилно и Отец снишава Духа Си, за да бъде чут и разбран. И ако все още не знаете защо Ранната Ми Църква победи света и възвеличи Господното Име – то сега е мигът да разберете, че Аз водих Моите апостоли по правите Си пътеки заради Името Си. И те, като Ми се покориха и Ме последваха – преобразиха се от Духа Господен, за да вървят от Слава в Слава.
Колко от Моите днес искат да вървят от Слава в Слава? Колко от Моите разбират, че Облакът на Божията Слава няма никога да падне в долините на светското подражателство и религиозна политика, но само и единствено на върховете, където водят правите Ми пътеки? Как тогава се наричате с Името Ми, след като не искахте да вървите по правите пътеки заради Името Ми? Как ослепяха очите ви, та не видяхте и оглушаха ушите ви, та не чухте, и затлъстяха сърцата ви, та не разбрахте всички знамения на Божия Пророчески Дух, Които ви явих чрез слугата Си, пророка? Как не видяхте правата пътека, по която доведох в Божията Слава Яков, Петър и Йоан? И докога още да ви говоря и да ви призовавам, та да оставите малодушието и страха от земните черепки и от наемниците, които тровят душите ви?
Кой е твоят Пастир, Църкво? И на чия воля се покоряваш?
Ето, Аз водя пророка Си от Слава в Слава. И към Славата на Преображението сега ще му дам да види и Славата на Пролома…”
След тези последни думи на Исус видението пред очите ми се прекрати, а Господ показа на сърцето ми и втората от правите Си пътеки. Пътеката до Пролома.