III. ТИХИТЕ ВОДИ И ПРАВИТЕ ПЪТЕКИ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Сега ще продължа с онази част от виденията в тази книга, които са като своеобразен връх на всичкото ми ходене с Господ. Както сам виждаш от заглавието – то продължава естествения път на виденията, дадени ми от Исус върху двадесет и третия Давидов псалом. А стиховете на този псалом трябва истински да докоснат и развълнуват сърцето ти. Защото хвалителят Господен продължава да говори за Небесния Пастир, като казва за Него:
“…при тихи води ме завежда. Освежава душата ми; води ме през прави пътеки заради Името Си…” (Псалом 23:2-3)
Виждаш ли, братко мой – едно е да бъдеш воден по принцип, но съвсем друго – да бъдеш воден от Небесния Пастир по Неговите прави пътеки заради Славата на Неговото Свято Име. И тук, в това отношение, се откриват неподозирани дълбочини и височини. Затова нека и аз да премина към думите, които Исус ми каза, миг преди да ми даде виденията с тихите води и правите пътеки. Ето какво ми каза Той:
“Сега се приготви, за да получиш по Божията Воля най-дълбокото и най-святото от Давидовия псалом. Защото ето това – Господ да те заведе при тихите Си води и да те води по правите Си пътеки – ще рече, че наистина си бил утвърден да прославиш Името Му. А именно в такова утвърждаване Аз искам да посветя всичките Си братя и сестри…”
След тези Свои думи Исус докосна сърцето ми, а пред очите ми се разкри удивително Небесно видение. Аз и моят Господ стояхме в подножието на висока планина, чийто връх се врязваше в самите Божии небеса. Самата планина беше изпълнена от Божията Святост и присъствие, понеже Облакът на Божията Слава слизаше върху нея. В този миг си мислех, че това е Синайската планина, но само след миг щях да разбера нещо много повече от собствените си мисли. Затова погледнах към Исус и чаках да ми проговори. А Той, като вдигна ръката Си и посочи към бистрия планински поток, течащ в подножието на планината, тихо ми каза:
“Виж Този Поток. Защото водите Му са тихи и идат от Сърцето на Оня, Който те е възлюбил. Иди сега при Потока. И като коленичиш пред водите му – пий от сладостта на Отца Ми…”
Докато Исус ми говореше, аз вече тичах към самия Поток. И като паднах на колене пред водите Му – прострях шепите си и загребах от водите Му, за да пия…
Едва отпил глътка от най-живата и най-сладката вода в живота ми, аз почувствах в сърцето си твърде силен копнеж. Той беше като въже, което ме изискваше и теглеше нагоре, към самия връх на планината, покрит от Облака на Божията Слава. Затова, като се обърнах към Господ, Който се приближаваше към Потока, извиках към Него, казвайки:
“Исусе мой! Какво ми даде да пия? Та аз усещам, че душата ми ще хвръкне като птица. Защото вътре в мен напира нещо твърде силно и властно. Един вик към висините на Отца. Един зов от Него, за да отида в присъствието на Славата Му. И при все, че водите на Този Поток са тихи и кротки, пак Силата от тях е твърде голяма…”
Исус се усмихна на думите ми. А след това каза:
“Ако Вечният Пастир води овцете Си при тихи води, за да освежи душите им, то сам помисли:
За какво служи освежаването? Не е ли то прилив на Сила, за да продължиш по Пътя, който трябва да следваш? И ако Силата бълбука в духа ти – тя няма ли да потърси Оня, Който я е дал? Но ето такива са тихите води на Святия Дух. От тях някога пи пророк Илия в пещерата, за да чуе оня тих и тънък Глас, който го призова. От тях днес пиеш и ти. От тях ще пият и всички, които приемат пророка Ми в името на пророк. Защото, ето, Отец излива над всички вас водите на Духа Си, за да се освежите и станете. И като станете – да тръгнете по правите пътеки на Духа, та да отидете в Божията Слава. Затова погледни сега отново към Потока и виж, че Той е изпратен, за да свидетелства на нещо, което е край Него. А какво е то?”
Отново погледнах Потока и забелязах стеснена пътека, която вървеше успоредно до самия Поток. Затова, без всякакво съмнение, казах на Исус:
“Пастирю мой! Край тихите води на Потока има пътека, която води нагоре. И явно, че Отец ме е освежил с водите на Духа, за да тръгна по тази пътека и да отида при Него. А такива са и думите на Давидовия псалом. Защото в тях хвалителят казва за Тебе:
“Води ме през прави пътеки заради Името Си…”
“Точно така, момчето Ми. Именно тази е една от правите пътеки, през която искам да те водя заради Името Си. Но сега за свидетелство на Моята Църква запиши и предай, че има три прави пътеки, на които свидетелства Божият Поток.
Тази, първата, е пътеката на Преображението. Втората пътека, на която ще те заведа, е пътеката до Пролома. А третата пътека е пътеката до Вечния Живот. Цялата Моя Църква ще премине през тези три пътеки преди да дойде свършекът. И всеки, в когото живее Името Ми, ще бъде воден по тези прави пътеки заради Името Ми. Тръгни тогава след Мене! За да получиш в сърцето си Съвършения Плод на пророческото помазание, под което си бил поставен…”
След тези Свои думи Исус тръгна по първата пътека, а аз Го последвах с най-пламенното копнение, което някога бе горяло в сърцето ми.