ПАСТИР МОЙ I – II ГЛАВА

II. ЗЕЛЕНИТЕ ПАСБИЩА НА ПАСТИРЯ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Едва ли има по-голямо блаженство за една душа от това – Господ да я води в Святите и благодатни обиталища на Святия Дух. Защото там, в изобилието и пълнотата на Божията Любов, човешката душа непременно ще бъде нахранена, укрепена и благословена.
В огромното изобилие от Небесни послания, които Господ даде на сърцето ми, аз неведнъж усещах как Той ме води именно на зелените Си пасбища. А там, свободен и блажен, вкусвах храна, която бе многократно по-вкусна, по-чиста и по-истинска. Така пред сърцето ми в пълна степен оживяха думите на моя Небесен Пастир. Думи, с които Той се обърна към всичките Си овце, като им каза:
“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко…” (Матея 11:28-30)
Дойде ли ти при Него, братко мой?
Именно при Него, Който е Истинския Пастир, а не при някой, който ти говори за Него! Защото, ето, думите Му и до днес стоят в Евангелието. А Той и до днес вижда как всичките Му овце са отрудени и обременени. Защото да живееш според Божията Истина в свят, който е потънал в лукавия, ти непременно ще бъдеш един от отрудените и обременените. И точно тук, в това отношение, Благата Вест към твоето сърце е духовен път до стиховете на Давидовия псалом. Стихове, които гласят:
“На зелени пасбища ме успокоява…” (Псалом 23:2)
А това – да намериш покой за душата си на “зелените пасбища” на Пастиря – е наистина най-голямата възможна Благост и Любов, която би получил от Исус. Затова нека сега да продължа и с непосредственото видение, което Исус разкри пред очите ми.
Видението със зелените пасбища на Вечния Пастир.
В мига, когато Господ отново издигна духа ми до Святото обиталище на Духа, аз бях обхванат от необикновено вълнение и радост. Защото знаех в сърцето си, че ще видя във видение мястото, където Исус бе хранил душата ми с Небесното Си изобилие. Затова, като държах ръката Му и гледах на светлото и прекрасно място, побързах да Го попитам:
“Пастирю мой, Исусе! Не са ли твърде малко онези щастливи овце, които Ти довеждаш на това място? И как сега да разбирам необикновеното благоволение, което Ти показваш на сърцето ми?”
А Исус, като слушаше думите ми, каза:
“Най-съвършения смисъл, който можеш да вложиш като разбиране на вярата в Мен, е да позволиш на Небесния Пастир да води сърцето ти според Собствената Си Воля. Защото това – да бъдеш нахранен и напоен – ще рече сам да храниш и напояваш онези, които са гладни и жадни. Не всички са устроени така, че да виждат ясно с очите си местата, където ги води Небесният Пастир. Не всички са посочени, за да изявяват дълбоките истини и намерения на Святия Дух. Но всички до един сте посочени, за да повярвате онова, което Господ ви дава чрез Духа Си. Защото Отец Ми някога каза чрез пророка Си, че ще Го познават всички – от най-малкия до най-големия. И в това отношение Божията Премъдрост направи така, че най-големите да бъдат най-малки, а най-малките да станат най-големи.
Кажи Ми тогава – какви ще да са онези, на които съм дал Духа Си, за да пасат агънцата Ми? Не е ли стадото по-ценно от пастиря? И не дава ли пастирят живота си за всяко от агънцата? И когато си готов да положиш живота си за едно от агънцата Ми, то не е ли тогава агънцето голямото, а ти – малкият? И ако Аз искам да доведа всичките Си овце в Съвършеното обиталище на Святия Ми Дух, то не трябва ли пастирите да положат живота си, та да издигнат Стадото Ми в небесните места?
Но ето, казвам ти, че от многото духовни изпити пред Моите служители, най-съдбоносен и най-труден е изпитът, свързан със зелените пасбища. И ето затова сега те доведох тук. За да свидетелстваш на цялата Ми Църква какво представляват тези зелени поляни и защо всичките Ми овце трябва да бъдат доведени тука…”
След тези Свои думи Исус пристъпи в самото видение и нозете Му вече стъпваха върху най-живата и благодатна зеленина, която някога бях виждал. Аз все още не знаех какъв е изпитът със зелените пасбища и затова с огромно благоговение чаках водителството на моя Господ. А Той, като посочи с ръката Си напред и вече ми показваше неколцина пастири със стадата им, заповяда ми, казвайки:
“Нека сега да отидем при тези Мои овчари. Защото там непременно ще видиш онова, което трябва да разбереш…”
Така Господ тръгна и вече се приближаваше към пастирите и стадата, а аз Го последвах. И ето, че когато бяхме пред едно от стадата и овчаря му, Господ отново каза:
“Наблюдавай тревата! И виж както пастиря, така и овцете му!”
Погледнах към тревата, а нейния вид буквално изуми очите ми. Тя беше толкова нежна и стръковете й – така фини и крехки, щото в следващия момент си помислих, че е безумие подобна трева да бъде смачкана от нечии нозе. Това ме накара да погледна към овцете, които хрупаха от стръковете на тревата. И ето, че нещо твърде много ме учуди. Защото, при все, че пасяха от тревата, овцете никак не я мачкаха с копитата си. Те сякаш пасяха от въздуха. А същото беше и с техния пастир. Той държеше гегата си и наблюдаваше овцете, като ходеше всред тях. Но и неговите нозе никак не докосваха тревата, а някак плавно се носеха над нея. В следващия миг погледнах на собствените си нозе и забелязах същото чудо. Аз също летях над тревата, тъй че нейните стръкове галеха нозете ми, но аз никак не можех да я стъпча или по какъвто и да е начин да накърня красотата й. Затова, като посочих с ръка към зелената трева, извиках с вълнение към Исус:
“Пастирю Исусе! Гледай какво чудо! Та никоя от овцете Ти или от Твоите служители никак не мачка тревата, но лети над нея. И с моите нозе е същото. А същото е и с Твоите нозе, Господи!”
Исус се усмихна на вълнението ми, а след това каза:
“Нали ти казах, че непременно ще разбереш онова, което ще видиш? Защото, за да казва Божият хвалител, че Господ е неговият Пастир и го е завел на зелени пасбища, то тези пасбища ще останат всякога зелени. А колкото до тревата, която никой никак не може да смачка, то това не ти ли напомня думите на Моя Отец? Думи на гнева Му, с които Той се обърна към неразумните пастири, като им каза:
“Малко ли ви е дето пасете доброто пасбище, та тъпчете с нозете си останалата част от пасбището си? И дето пиете бистра вода, та мътите с нозете си останалата? А овцете Ми пасат отъпканото от вашите нозе, и пият вода размътена с вашите нозе. Затова, така им казва Господ Йеова: Ето, Аз, сам Аз, ще съдя между угоена овца и мършава овца. Понеже тласкате със страната си и с рамената си, и бодете с рогата си всичките болни, догде ги разпръснете далеч, затова Аз ще избавя овцете Си, та не ще бъдат вече за корист; и ще съдя между овца и овца. И ще поставя над тях един пастир, слугата Си Давида, който ще ги пасе; той ще ги пасе, и той ще им бъде пастир. Аз Господ ще им бъда Бог, и слугата Ми Давид княз между тях; Аз Господ изговорих това…” (Езекиил 34:18-24)
И сега, като гледаш на това прекрасно място и на зелената трева, непокътната от човешки нозе, ще разбереш ли Кой е Пастирят на тези овце? Ще разбереш ли в кой псалом те е довел твоят Господ? Ще разбереш ли кой е Духът на Давид, за Който Отец Ми говори чрез пророка Си?”
Слушах моя Господ, а Светлината от устните Му нахлу навътре в мене. И аз Му отговорих, като казах:
“Исусе! Сега разбирам всичко! Защото в Давид се събират всички служители, които са мъже по Божието Сърце. И този двадесет и трети псалом на Давид е Духът, Святият Дух на чистата и пламенна Божия Любов към цялото Божие Стадо. Защото ето такива иска Отец да бъдат служителите Му – пастири, които не тъпчат с нозете си зелените пасбища на Святия Дух. Пастири – които в цялата си любов към Стадото са готови да го пасат в небесните места, далече по-горе от всяко човешко учение. Далече по-горе от всеки егоизъм и от всяка корист. Далече по-горе от всяка гнусна пресметливост. Защото ето това – да не тъпчеш с нозете си зелените пасбища на Пастиря – ще рече да оставиш Истинският Пастир да води овцете Си чрез теб. Истинският Пастир да им проповядва. Истинският Пастир да ги докосва и изцелява, да ги издирва и сплотява.
О, Господи мой! На това дело кой е способен? И кой ще се качи на зелените пасбища, та да пасе агънцата Ти?”
Исус ме погледна с твърде дълбок поглед, а в светлите Му зеници заблестяха сълзи. И Той, като се наведе и вдигна в ръцете Си едно малко агънце от Стадото Си, тихо ми каза:
“Нека всеки, който пасе Стадото Ми, да помни и знае, че пасе души, в които живее Божият Агнец. А да пасеш Божият Агнец и да Му даваш да яде стъпканото от нозете ти е грях, който като огън на изгорение ще свидетелства против нечестивия. Защото тази зелена и крехка трева е храната на Святия Дух, недокосната от човешки хитрости, измами и заблуди. Трева, която никога не е била тъпкана от човешки нозе. Трева, за която и Апостолът Ми Павел ви написа:
“Както ей сега казвахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет. Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга. Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа…” (Галатяни 1:9-12)
И сега устните на твоя Господ, Който е Вечният Пастир на Църквата Си и Пастиреначалник на слугите Си се отваря, за да каже на всички ви:
Ако някой ви храни с трева, която е стъпкана от нозете му, нека бъде проклет! Защото такъв, като е угаждал на човешки учения и хитрости, стъпкал е Божията Благодат и поради такъв Пътят на Истината е бил похулен. Такъв е дошъл в Църквата Ми, защото е бил посочен отдавна за нечестието си – да бъде плевел сред житата Ми и вълк сред Стадото Ми. Такъв е забравил, че Божието благовестие не е човешко и е решил в гнусотата на сърцето си, че Евангелието е средство за печалба и начин да унижиш и онеправдаеш овцете, които съм поръсил със Собствената Си кръв. За такъв би било по-добре да не беше се раждал и идвал в Храма Ми, отколкото да съблазни и погуби и една от овцете Ми!
Аз, Господ, ще въздам на грабителя и погубителя!
Аз, Господ, ще издигна слугите Си в Духа и Силата на Давид!
Аз, Господ, ще възстановя Стадото Си и ще издигна всички Мои при Себе Си, тъй че ще ги паса с ръката Си и ще ги защитя със Силата Си. А колкото до местата, пълни с проклинание и насилство, то виж сега що ще рекат шатри на нечестие и участ на безпътни стада…”
След тези огнени думи Господ погледна към мен, като ми каза:
“А сега нека те заведа, за да видиш как изглеждат местата, далече по-долу от Благодатта и Светлината на Святия Дух…”
След тези думи на Исус видението със зелените пасбища се прекрати, а само след миг очите ми виждаха тъмна долина, по която бяха разстлани множество шатри. Там Господ посочи с ръка към шатрите, като ми казваше:
“Нека да те приближа до тези шатри. Защото те са причината която накара някога хвалителят Господен да изповяда:
“Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляда други дни; предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на нечестието…” (Псалом 84:10)…”
След тези Свои думи Господ ме приближи до една от шатрите, тъй че аз вече чувах как отвътре се разнасяше блеене на овце. И като погледнах шатрата, попитах Исус:
“Господи мой! Как да разбирам тази шатра? Защо овцете са затворени вътре в нея?”
А Исус ми отговори, като заповяда:
“Протегни ръка и допри се до тази шатра. А после Ми кажи какво ще почувстваш от самия допир…”
Послушал Господ, аз протегнах ръка и се докоснах до шатрата. А тогава през цялото ми същество премина върховна погнуса, идеща именно от допира. Това бе моето докосване до нещо мазно и гадно, което никак не исках да приема. Затова, като отдръпнах ръката си назад, казах на Исус:
“О, Боже мой! Та тази шатра е покрита от завеса, която е гнусота. И самата мазна слуз по пръстите ми е такава, щото аз Те моля да ме очистиш от допира с това зло нещо…”
В следващия миг Исус протегна ръката Си към моята ръка. И от пръстите на Исусовата ръка се появиха струи от кристално чиста вода, с която Той очисти ръката ми. А след това ми каза:
“Тази мазна и гнусна завеса, с която е направен този шатър, е завесата на плътта. Именно с нея всички наемници и кариеристи създават онази мерзост, която наричат “служба”. А покривът на службата всякога е собственото им благополучие и благословение. Но ние сега нека влезем вътре в самия шатър. Защото там ще видиш истински отвратителното и покъртителното…”
След тези думи Исус дръпна завесата на шатъра и влезе вътре, а аз Го последвах. А очите ми видяха не просто мерзост, но едно убийствено и жестоко запустение. Защото вътре в самия шатър имаше стотина овце, които бяха самото олицетворение на глада и нищетата. В пълен контраст с овцете – водачът им беше олицетворение на охолството и разкоша. Той ходеше с безупречен костюм и вратовръзка всред овцете, а нозете му тъпчеха отдавна пожълтяла и изсъхнала трева. И той, като подбутваше с гегата си всяка от овцете, викаше със силен глас:
“Яж, паство мое! Яжте, Божии души! Пасете Божиите благости, които ви давам, за да принасяте плод. Който не принася плод, той не е достоен да се нарече Исус Христов…”
След тези думи наемникът се навеждаше над една или друга овца. И като прокарваше едната си ръка над оредялата им вълна, а другата – по изстисканите и празни вимета, отново викаше:
“Трябва да си щедро, паство мое! Много по-щедро и изобилно, отколкото си сега. И ако някоя овца от вас иска да покаже любов към Бога, нека я покаже на мен. Защото аз съм Господният помазаник. Хайде, хайде, хайде! Яжте, яжте! И като ядете – пийте. А сега кажете “Амин” на това слово…”
В отговор на призива му овцете навеждаха главите си. И като докосваха със сухите си бърни стъпканата трева, опитваха се да я ръфат. Но при все, че опитваха, сплъстената и смачкана трева, пълна с пръст и нечистота, никак не ги утоляваше и това караше наемникът още повече да ги гълчи и настоява за плода им. Но плод никак не можеше да се роди, защото липсваше Истинската и Свята Небесна храна. Въпреки, че усещаха ударите на пастирската гега и блееха жално, овцете бяха обречени да останат гладни и унизени. И гладът им беше толкова голям, щото някои изсред тях потърсиха с поглед входа на шатъра. И блеейки тръгваха да излизат. А пък наемникът с гневен поглед извика към излизащите:
“Нима ще напуснете Божията кошара? Нима сте забравили, че отвън дебнат вълци и грабители? Ето, предупреждавам ви, че който напусне тази кошара, той е от лукавия. И на такъв ще бъде анатема от Христа…”
Думите на наемника имаха ефект, тъй че излизащите се сепнаха и побързаха да се върнат. А от тази гледка моето сърце проплака и аз със сълзи на очи попитах моя Господ:
“О, Исусе! Какво е това жестоко нечестие? Каква е тази демонична измама? Та не виждат ли тези овце, че пасат пожълтяла трева, стъпкана от нозете на оня, когото наричат “пастир”, при все, че той не им е пастир, но е наемник? Не виждат ли, че целият им живот ще премине в това да хранят и обличат измамника? Не виждат ли, че вълкът и грабителят не е отвън, но е самият охранен и тлъст наемник, който е излъгал вярата им?”
В отговор на риданието ми Господ вдигна ръката Си и посочи отново завесата на самия шатър, като ми каза:
“Иди и предупреди всичките Ми чеда, че ако някой стои под завесата на плътта, то такъв никога няма да избяга от наемниците и техните шатри. Защото една от отговорностите на духовния човек е именно тази, за която предупреди и Апостолът Ми Павел, като писа на всички ви:
“Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва…” (I Коринтяни 2:15)
И ако много овце са останали в шатрите на човешкото нечестие, та да обогатяват с недоимъка си измамника на амвона, то такива не са ли останали плътски? И не каза ли именно на такива Апостолът Ми, че са пленници на човешката измама? Не заяви ли Павел в посланието си, казвайки:
“Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните; понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето…” (II Коринтяни 11:19-20)
И на такива овце какво да кажа Аз? И как да ги оправдая, като са станали роби на човеци и са забравили цената, с която са били купени? Как да оправдая човеци, чиято вяра стига само до стола в църковната сграда, тъй че такива заявяват, че “ходят на църква”? На църква ли трябва да ходят Моите или да бъдат Църквата, която ходи с Вечния Пастир? Служби ли трябва да търсите с вярата на сърцата си или слугуване в Моето Име? Но ето – казвам ви:
Начинът да разделите земните човешки шатри от зелените пасбища на Духа е именно този:
В едните на почит е службата, а в другите – слугуването.
Службата е за човеци, които искат да се напечелят с най-мерзостния бизнес – бизнесът с вярата на душите.
Слугуването е за човеци, които търсят нетленния венец и всякога помнят, че Стадото не е тяхно, но Божие.
Ако някой чува Гласа Ми, той ще намери и слугите Ми, но ако друг презира Гласа Ми – ще попадне на наемниците и службогонците. Тъй че всяка овца ще отиде при пастиря, който я е пасъл и ще намери сетнината, която заслужава…”
След тези последни думи на Исус видението с шатрите на нечестието се прекрати. А аз за кой ли път прекланях сърцето си пред Божията Милост и Благост, която днес издирва разпръснатите и наранените. За да им даде виделина и надежда. И да ги укрепи в дните на прелялото зло.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s