КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
По Волята на Господ Исус Христос, Комуто служа с духа си, сега към твоето сърце идва едно Небесно послание. Послание, което винаги съм искал да напиша и подаря на всичките си братя и сестри.
През изминалите години на моя живот и служение към Бога аз многократно поглеждах към най-помазания и прекрасен псалом на Божия слуга Давид, като молех Исус да ми даде Небесното Си благоволение, за да отключа дълбоките духовни тайни, скрити в думите на хвалителя. Но тогава не разбирах, че Господ твърде много ревнува върху този псалом и че докато аз не бъда готов, Той няма да ми даде водителството Си. Така годините минаваха, а ревността ми към Давидовия псалом продължаваше да расте. И колкото повече го четях, толкова повече разбирах, че истинското благословение за духовния човек е именно това – Господ да бъде неговият Пастир. И въпреки, че Исус ме водеше в много други духовни теми, но не и в двадесет и трети псалом, аз ясно започнах да усещам в сърцето си, че Бог отдавна ми дава да живея в псалома на слугата Му Давид. Защото през всичките години на служението ми за Небето аз бях ходил в духовните опитности на Давид. И онези зелени пасбища и тихи води бяха станали най-желателното място за моето общение и пребъдване с Небесния Пастир.
В същото това време мнозина човеци край мен бяха избрали водителството на много други пастири. Те се взираха в живота ми и недоумяваха как е възможно да напиша толкова книги, като не ходя на църква и си нямам човешки пастир. И именно този факт ги настройваше против цялото ми служение. Те не искаха да повярват и приемат в сърцата си, че въпреки многото земни пастири – има Един Небесен Пастир и че въпреки многото земни църкви – има една Небесна Църква.
В служба към Този Небесен Пастир и в любов към тази Небесна Църква преминаха последните десетина години от живота ми. И въпреки, че отстояването на връзката с Небесния Пастир и Небесната Църква ми костваха твърде много страдание и гонение – днес аз се чувствам по-щастлив от всякога.
Щастлив, че ходих с Исус в Небесните обиталища на Святия Дух!
Щастлив, че пих водите на Божиите извори и дадох от тези води на всичките искрени Божии чеда!
Щастлив, че Господ направи вярата ми да устои и да превъзмогне над всичките фалшиви, земни и преходни учения!
Щастлив, че по Съвършената Си Воля Господ днес ме призова във видения, с които да ми даде най-святия и помазан път към Сърцето на Отца!
Пътят на слугата Му Давид!
Пътят на оня молител и хвалител, който обичаше Израил с Любовта на Отца. Пътят на онова сърце, което – колкото бе нежно и крехко, толкова бе твърдо и постоянно в пътя към Святостта и Вечния Живот.
Ето затова, скъпи ми братко, днес към теб идва една различна книга. Книга, с която Исус ще говори на сърцето ти и ще ти потвърди, че няма други пастири, освен Него. Книга, с която Той ще докосне и укрепи всичките Си верни овце, които чуват Гласа Му. Защото ето това – да чуваш Господния Глас и да вършиш онова, което е угодно на Божието Сърце – ще рече да отидеш в двадесет и трети псалом и с всичката си вяра да живееш там до самия свършек. А този псалом има да ти даде много повече, отколкото си вярвал или искал. Защото когато Исус докосна сърцето ми и отвори очите ми, аз видях, че по изобилие на духовни откровения и тайни това е най-богатият и свят псалом в цялата Библия. Защото всяко от посланията му е път към Сърцето на Отца.
А какво повече да искаш от това?
Нека сега да ти разкрия как Исус докосна сърцето ми, за да ми покаже Своето водителство и изрична Воля за написването на тази книга.
Аз все още стоях под въздействието от шестия печат на Божията Книга, когато към сърцето ми дойде необикновено силно докосване от Святия Дух. И с думи, подобни на вълните на река, Господ дойде към сърцето ми, като ми казваше:
“Падни на коленете си пред Мене и вдигни ръце на благодарение и поклонение към Отец Ми, Който те е възлюбил. Защото въпреки вятъра на човешката злоба и отрицание, на които сега си подложен, Аз няма да спра да те посещавам, нито ще зачета и изпълня молитвите на онези земни черепки, които те мразят. Защото, ето, момчето Ми! Чрез пророческите книги, които Небето ти даде, Аз отново станах Пастир на много сърца.
И онези, които не бяха чували Гласа Ми – чуха Го и Ми се покориха. И онези, които не бях пасъл и водил във високите места на Духа Ми – дойдоха при Мене и поискаха да бъдат водени. Те пожелаха от Мене да бъдат водени така, както съм водил и водя теб. Те поискаха в сърцата си Същият Дух и Сила, за да станат наистина последното поколение на Сион. Защото, като паднаха на колене и заплакаха в сърцата си пред Мене, казаха Ми:
“Господи наш! Бъди ни Пастир и води ни! Защото сме се скитали гладни и жадни, докато Ти Си преизпълвал сърцето на слугата Си. Защото сме били в нужда за живите води и Хляба, Който слиза от Небето. И когато ние сме ходили гладни – слугата Ти е бил сит. Когато ние сме ходили жадни – той е бил утолен. И ето, Господи, молим Те! Нека никога повече не оставаме в нужда! Нека имаме същата Сила и Същият Дух на благоволение и мъдрост, с която Си посещавал пророка Си…”
Кажи Ми, Стефане! Как да отговоря на такива думи? И какво да кажа на овцете, които за първи път съзират силуета на Вечния си Пастир? Не трябва ли да им отговоря? Не трябва ли да бъда Пастир на сърцата им, както съм Пастир и на твоето сърце?”
Паднал на колене слушах думите на моя Бог и Спасител. Така разбрах в сърцето си, че наистина е дошло онова прекрасно време, когато Божият остатък, отделен от духа на света, трябва да слуша Гласа на Небесния Пастир и да ходи във високите места на Святият Му Дух. Затова отговорих на Исус, казвайки:
“Господи мой! Какво да Ти кажа аз, когато всичките ми извори са от Тебе? Та Ти даде такова изобилие на сърцето ми, каквото малцина са получавали в живота си. И ето, че сега разбирам как Твоите овце наистина са поревнували за същото водителство и за същата Свята и чиста връзка с Тебе. И Ти, Исусе, без всякакво съмнение, ще простреш ръце към овцете Си, за да станеш Истинският и реален Пастир в живота им. Защото, като слушам от думите Ти с каква молитва те са се молили на Теб, разбирам, че Твоето Стадо се е събрало именно в Давидовия двадесет и трети псалом. То не иска повече да бъде в нужда, когато Ти Си Отговорът на всяка нужда. То не иска повече да бъде водено от човеци, които са лъх, но искрено желае Твоят Дух и Твоите думи…”
Слушайки отговора ми, Исус протегна ръка и погали главата ми. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Някога Човешкият Син се роди на света и дойде при Своите Си. Но Своите Му не Го познаха. А колкото успяха да Го познаят – не Го познаха по съвършен начин. И за тях трябваше да минат години на израстване и изпълване с Благодатния Дух, за да чуе Сърцето Ми онова, което най-много жадува да чуе.
Кажи Ми тогава: Колко от Моите в Евангелието Ме нарекоха “Пастир”? Не бях ли Аз за тях всичко друго, но не и Пастир…”
“Исусе! Твоите най-често Ти казваха “Учителю” или “Господи”. Те ходеха с Теб, за да бъдат научени. Но аз не намирам в Евангелието място, където Твоите да са Те нарекли “Пастир”. Това стана отпосле в посланията на Апостолите Ти. И пръв Петър записа за всички ни думите:
“Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви…” (I Петрово 2:25)
“А колко от вас са приели в сърцата си думите на Апостола Ми? Колко от вас разбират, че трябва да престанат с блуждаенето и наистина да Ме познаят като Пастир в живота си?
Именно като Пастир! Не като Учител или Наставник, но като Пастир! Защото Господ твоят Бог има Своето Стадо. И Стадото има своя Господ. Но връзката между Пастиря и Стадото е била прекъсната по причина на това, че мнозина са Ме търсили за всичко друго, но не и за да бъдат водени от Мене. И сега, когато Аз раздразних до ревнуване мнозина с водителството, което ти давам, то това ревнуване ги накара да Ме потърсят като Пастир и да си спомнят думите Ми към Църквата:
“Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете. Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха. Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира. Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете. Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете. Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават…” (Йоан 10:7-14)
Но ето, по причина на това, че Храмът Ми се напълни с наемници, които докараха със себе си и вълците, то и затова мнозина бяха ограбени и разпръснати. И никой не предвиди, нито проумя, че Небесният Пастир непременно ще се върне за онези, които познават и чуват Гласа Му. И това Аз правя именно чрез изпратените към кошарите Мои пророци.
И днес, когато Моите вече са чули Гласа Ми в сърцата си и искат да им бъда Вечен Пастир, Аз им казвам:
Има един псалом, който е Небесен Живот в обиталищата на Святия Ми Дух. Има един псалом, където Добрият Пастир ще събере всичките Си овце. И като започне Сам да ги пасе, ще простре жезъла на гнева Си против всичките зли наемници, които ограбваха и разпръсваха Стадото Му. Затова днес говоря и който има ухо да Ме чуе – нека Ме последва. Аз ще заведа слугата Си в живия двадесет и трети псалом на Давид. И като го издигна високо – ще му дам да ви разкрие онези Святи и дълбоки истини, които ще ви направят да пристъпите с вяра към Мене и да бъдете малкото Стадо, на което Отец Ми ще даде Царството. Колкото до злите, които искат да бъдат водени от човеци, а не от Мене, то такива непременно ще останат зли и ще продължат да бъдат водени от човеци. За да се съберат сърце със сърце и дух с дух. И пътищата им да ги заведат до самите си краища…”
След тези последни думи Исус докосна сърцето ми и само след миг бях изпълнен от безпределната Благост и Светлина на Духа. За да ида с Исус в онова Свято обиталище, където да свидетелствам за Него, Който е Вечният и Живият Пастир. Амин и Амин!