4. РАНАТА ОТ ТРЪНЕНИЯ ВЕНЕЦ

Братко мой! Искам да знаеш, че раната от трънения венец превъзхожда по болката си ефекта от всички останали възможни рани. Години наред аз не съм разбирал тази рана. Години наред аз съм се бунтувал, когато Господ в наложено изпитание я е поставял върху главата ми. Истината е, че съм бил сляп за Живота Му. Истината е, че много повече ме е вълнувал личният ми егоизъм и собствена праведност, отколкото да отговоря на Божието очакване по Божий начин.
Нека преди да ти разкрия видението, което имах от Исус, ти кажа още няколко думи в Духа на това слово. Ти сам знаеш, че от грехопадението и до днес човечеството носи пасивите на Адам и Ева. Някога те съгрешиха и пред тях Всевишният изрече едни думи, пълни с голяма съдба в себе си. Защото когато Бог изгони от Присъствието Си Адам, му каза и думите:
“Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда и ти ще ядеш полската трева…” (Битие 3:17-18)
Когато Отец изрича проклятие, то думите Му ще стоят. И те не само стояха от Адам до Христос, но стоят и от Христос, та до днес… Какво имам предвид и защо искам да внимаваш именно на Божието предупреждение?
Ами погледни, братко мой, че за три години и половина, през които изцеляваше всяка болест и немощ между човеците и им благовестяваше Царството Небесно, за тези три години и половина падналото човечество реши да се реваншира на Спасителя. И като дар от непокаяните си сърца и отровени души, като заплата за чистото и Свято Дело, което извърши, Божият Син бе възнаграден с един трънен венец, за който венец лично събраха тръните и ги сплетоха. Искам да обърнеш внимание именно върху това. Именно върху факта, че Исус получи трънен венец. Не ти ли напомнят нещо тези тръни? Не каза ли Бог на Адам, че земята ще му ражда тръни и бодили? И ако Исус бе наречен от Павел “Последния Адам”, то това не иде ли да ти даде откровението, че каквото се падна като дял на първия Адам, такова се падна като дял и на последния? Защото, братко мой, ако можех някак си да отида във времето на земния Христов Живот и Господ ми дадеше да зърна Лицето Му, аз бих Му сплел венец от най-прекрасните цветя. Бих потърсил с очите си рози, минзухари, полски кремове и теменуги. Бих потърсил онези прекрасни дарове на земята, които Отец облича в по-голяма слава от Соломон. И като бих коленичил пред Исус, поставил бих ги смирено на главата Му. Но ето, че онези, които бяха живите очевидци и свидетели на Делата Му, взеха та Му сплетоха венец от тръни…
Знаеш ли какъв е духът на думата “венец”? Духът е такъв, че “венец” ще рече и сетнина, и краен смисъл, и слава дори. Защото когато Апостол Павел получава от Господ известие, че скоро ще бъде прибран от Небето, той записва ето такива думи:
“Защото аз вече ставам принос, и времето на отиването ми настава. Аз се подвизавах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведния Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление…” (II Тимотей 4:6-8)
Виждаш ли каква беше радостта на Павел? Виждаш ли каква наслада има в надеждата му? Надежда за венец от Господа, който Сам Господ ще положи върху главата на праведния Си слуга.
А сега помисли… Не заслужаваше ли и Исус такъв венец в края на неуморното Си проповядване и служба пред Отца? Не беше ли Той най-достойният, на Чието Свято Дело подобаваше венец на слава и праведност? Защо тогава получи венец от тръни? Ето този е въпросът, който се изтръгна от сърцето ми, докато Господ ме подготвяше за дълбоките Си откровения. Тогава моят Спасител ми даде видение. Аз бях в Гетсиманската градина и по Волята на Отца стоях пред коленичилия Господ. И в самото видение чух Отец да казва на Сина:
“Не очаквай венец на Слава и благодарение от това нечестиво поколение. Защото Писанието трябва да се изпълни и към престъпници да бъдеш причислен…”
В този миг около Господ аз видях Небесна Светлина. Вътре в самата Светлина имаше прекрасен Небесен венец. Венецът излъчваше състояние на преклонение, благодарение, възторг и най-вече – на Истинска Любов. Така разбрах, че Господ Исус винаги беше искал да получи такъв венец от човешките чеда, които бе хранил, изцелявал и докосвал. Но ето, че Отец вдигаше този венец. И в мига, когато го вдигаше, аз видях как Лицето на Исус се сгърчи в ужасна мъка и скръб. А Той тихо каза:
“Отче, ако е възможно нека Ме отмине тази чаша. Не обаче както Аз искам, но както Ти искаш…”
Миг след това видях и самият Сатана, който носеше в ръката си друг венец, сплетен от тръни. Той застана над главата на Исус и натисна венецът върху главата Му. И в този миг Спасителят започна да се моли още по-усърдно, а самите бодли на венеца, сложен от дявола, направиха рани по челото Му и Кръвта Му започна да капе по земята. Бях изумен от това видение. Чак сега разбирах, че миг, преди човеците да Му сплетат трънен венец, Господ вече беше получил духовната тежест и рана от един друг мерзостен венец, изплетен от самия дявол. Видението беше страшно. То беше такова, че без Божията Сила човек не можеше да понесе мъката Господна. Тогава Господ направи всичко това да се прекрати, а после отново застана до мен, като ми казваше:
“Положи в духа си и проумей в сърцето си всичко от това видение. Защото раната от трънения венец е най-ужасната и може да бъде понесена само с Моята Сила и твърдост…”
“А как, Господи, да разбирам тази рана?” – попитах аз. Тогава Исус каза:
“Да носиш трънен венец на главата си, ще рече да заживееш с най-голямото противоречие. Противоречието да бъдеш осъден без вина и да бъдеш намразен без причина. Противоречието да сееш добро, а да жънеш зло. Противоречието, на което най-добре свидетелства псаломът, който казва:
“Недей мълча, Боже, хвало моя; защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, говориха против мене с лъжлив език; обиколиха ме тъй също с думи на омраза и воюват против мене без причина…” (Псалом 109:1-3)
Забелязваш ли писаното? Забелязваш ли, че противниците не просто се отварят против Божия слуга, но го “обикалят” с думи на омраза?”
“Да, Господи! Забелязвам това!”
“А не ще ли да рече това обикаляне, че дяволът ти е сплел трънен венец? Не обикаля ли венецът главата така, както злите думи обикалят осветеното сърце?”
“Да, Исусе! И тук наистина има “трънен венец”, но аз никога не съм чел този псалом с Твоите очи, за да го разбера…”
“Виж тогава как продължава той. Защото Давид, молейки се, казва още и това:
“За отплата на любовта ми те ми станаха противници, но аз все съм на молитва. И въздадоха ми зло за добро, и омраза за любовта ми…” (Псалом 109:4-5)
Когато ти дадох видението, ти не Ме ли видя на молитва? И не въздадоха ли на твоя Господ всичкото зло на сърцата си, заради всичкото добро, което Той им стори?”
“Да, Исусе! Всичко е точно така!”
Тогава Господ вдигна двете Си прободени ръце и ги постави над главата ми, сякаш да укрепи изцяло сърцето ми. А след това тихо каза:
“Сега вече разбра какъв беше тръненият венец на дявола върху главата Ми. Това бяха угнетяващите му мисли, които той се опитваше да Ми внуши! Това беше жестоката несправедливост, която Аз трябваше да изпия, като горчива чаша в Живота Си. И не я ли изпиха така и Моите свидетели и последователи? Нима можеш да забравиш как умря дяконът Ми Стефан? Не ще ли да рече Стефан “носещ венец”? И не го ли обкръжиха всички онези тръни, на които той говореше с плам и трепет, за да го убият с камъни? Но ето, твоят Господ ти казва и нека го знаят всичките Ми Верни:
Не се опитвайте да сваляте трънения Ми венец от главите си и не се молете да въздам на вашето време върху противниците на благовестието Ми. Защото така би изчезнала Кръвта Ми от челата ви и би се възвеличила вашата праведност, а не Моята. Нека всеки, който има трънен венец, да моли Господ за Сила и Аз ще му дам да издържи. Защото, ето, още много малко, и ще Ме видите. Защото Човешкият Син ще дойде в Славата Си. А там, на Моята сватбена вечеря, ще събера около Себе Си онези, които издържат в Моите изпитни и не се съблазняват поради злото, което иде. Колкото до останалите, те ще заридаят, защото ще се сбъдне писаното:
“Ето, иде с облаците, и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин!” (Откровение 1:7)
Колкото до раните върху ръцете Ми и нозете Ми, виж за това в следващото Ми посвещение към теб…”
Така Господ прекрати видението Си към мен. И аз, скъпи ми братко, усетих, че съм започнал да нося трънен венец още от началото на моето посвещение в Божия Пророчески Дух. Защото се сбъдна всичко, за което Господ ми говори тук. И за отплата на Любовта Божия, с която Исус ме зареди, мнозина ми станаха противници и побързаха да скъсат и изгорят всичкото слово, което Господ им даваше даром. Аз ще продължа да нося тръните на главата си и ако си повярвал на думите Господни, описани тук, започни да носиш такъв венец и ти. Защото в огъня на най-голямото страдание ще изживееш и най-голямото чудо в живота си. Понеже Словото винаги действа. И ако за Исус беше записано, че в мига на върховна скръб се яви ангел и Го укрепяваше, то помисли Кой ще се яви в скръбта на твоя живот, за да те укрепи…
Аз казвам “Амин” на Неговата вярност и Сила да ни опази от всяко зло!
Амин и Амин!