6. РАНАТА В РЕБРАТА ОТ КОПИЕТО НА РИМ

Скъпи ми читателю! Една от най-важните духовни опитности, която Господ ми даде да придобия през всички години на общението с Него, бе тази, че аз разбрах за съществуването на ненарушим духовен принцип. Принцип, който се състоеше в това, че колкото Господ става по-реален за човека, толкова вратата на Спасението става все по-тясна. Защото Спасението не е в нас, а в Него. И ако ние се изменяме, Той не се изменя. Трагичното и катастрофалното в мисленето и мотивацията на последните поколения християни бе това, че те изместиха прицелната точка на Вярата и решиха, че на земята има достатъчно ясни модели на богоугодност и не е нужно чак толкова да се взираме в Начинателя и Усъвършителя на Вярата, след като словомелачката на плътския ум създаде стотици и хиляди учебници по теология. Така се стигна до момент, (говоря по човешки), че на човек вече му стана абсолютно достатъчно да види една снимка на Еверест и да заживее със самочувствие, че е алпинист. Но било, че се смята за алпинист, Еверест ще си остане толкова високо, колкото е. Така е и с много християни. Те си вярват, че са познали Христос и Христос лично ги познава. Но било, че си вярват или не си вярват, изпитът от Отца ще стои в живота на всеки от тях. И истинските Божии чеда ще си проличат ясно едва когато приемат на себе си раните Господни. Колкото до останалите, които ще се поклонят на дявола, за да избегнат раните, то те ще приемат и дела си на времето си.
А сега искам много да внимаваш в тази тема, защото в нея има тайни, замълчани от хилядолетия. Аз ясно разбрах тези тайни, когато Господ ме направи участник на двете видения, които ми даде. Ето и първото видение.
Аз отново бях пред Голготския кръст и виждах как моят Господ вече беше предал Духа Си на Отца. Над самия Голготски кръст видях и дявола, заобиколен от много началници на Злото. Луцифер сияеше и казваше на всичките си подчинени:
“Той е мъртъв! Той вече е мъртъв и няма да ми пречи! Но за по-голямо успокоение на сърцето ми искам да Го прободете и в ребрата, защото там беше Силата Му от Йеова…”
Тогава един от римските войници се приближи към разпнатото Му Тяло и заби копието си в ребрата Му. А от прободеното място изтекоха вода и кръв. Самата вода и кръв в това видение светеха, така щото светлината им докосна сърцето на един от войниците. И войникът, гледащ пробитите ребра на Исус, тихо каза:
“Наистина, Този беше Божият Син…”
Така разбрах, че в самите ребра, от които изтекоха вода и кръв, имаше Сила от Бога. Сила, толкова голяма, щото докосна сърцето на езичника и той изповяда Сина на Бога. В следващия миг аз вече бях паднал на колене и молех Господ да ми разкрие тайната на това видение. Господ ме послуша и направи видението да се прекрати, като дойде до сърцето ми и ми казваше:
“Запомни и предай на всичките Ми братя и сестри онова, което видя във видението. Защото именно с пробождането на ребрата Ми дяволът извърши най-голямото зло против Мен. И както го направи някога, така го прави и днес…”
Слушах Исус и не Го разбрах. Затова отново Го попитах:
“Господи, защо дяволът каза на началниците си, че в ребрата Ти е била Силата на Бог Отец? Не мога да разбера това…”
В този момент Исус се усмихна и хвана ръката ми. А след това я приближи към Тялото Си, като ми каза същите думи, които беше казал на Тома:
“Дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ…”
Така аз сложих пръстите си в прободната рана на моя Господ, а с духа ми стана нещо чудно. Заля ме Светлина, каквато не бе ме заливала. Чувствах се съединен завинаги с Исус и все още не разбирах пълнотата на тайната, която ми се разкриваше. А Той се смили над немощта на ума ми и отново ми даде видение. Аз бях в Господната градина в Едем сред великолепието и съвършенството на Божиите творения, където погледът ми съзря Адам, който беше легнал всред гъста зелена трева и очите му бяха затворени, защото спеше. Така до него се приближи моят Господ. И като се наведе над Адам, докосна с ръката Си мястото до ребрата му. А ръката Господна буквално отдели едно от ребрата на Адам и го вдигна. След това Господ отново се наведе над спящия Адам и като докосна тялото му на мястото, откъдето беше взел реброто, запълни го с плът…
В този миг Този мой прекрасен Създател се обърна към мен и ми каза:
“Сега разбираш ли, че от реброто на първия Адам Аз направих Ева?”
“Да, Исусе! Разбирам това!” – отговорих аз. А Господ продължи, като казваше:
“Ако от реброто на първия Адам Господ направи първата Ева, то няма ли от реброто на Последния Адам Отец да направи Последната Ева?”
“Да, Исусе! Точно така е!” – отговорих отново аз. А Господ отново продължи да ми говори, като казваше:
“Виж сега първия Адам. Виж голотата му и помисли върху следното: Срамуваше ли се Адам, понеже беше гол?”
“Не, Исусе! Адам не се срамуваше. Понеже е писано, че:
“…и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха…” (Битие 2:25)
Тогава Исус продължи с въпрос, който беше като отваряне на ослепително светла врата:
“Кой от Моите слуги знаеше, че е роден от плътта и костите на последния Адам, за да заживее с вярата, че е Последната Ева? Кой не пожела да се облече с нищо от света и остана гол, но не се срамуваше? Кой заявяваше в посланията си, че и до този час се скита гол?”
Отговорих с вълнение:
“Господи, това беше Апостолът Ти Павел. Той знаеше, че е роден от Тебе. Той знаеше, че няма нищо от този свят и затова беше гол за света. И когато мнозина си мислеха, че се срамува, същият този, роден от костите Ти и от Плътта Ти Павел, заяви:
“Защото не се срамувам от благовестието Христово, понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва…” (Римляни 1:16)
Исус се усмихна и продължи, като казваше:
“Сега разбираш ли къде се насочва копието на Рим? Сега разбираш ли коя е най-страшната атака на дявола? Кажи на всичките Ми Верни да знаят, че:
Копието на Рим се насочва, за да се забие в благовестието Христово, на което свидетелстват ребрата Господни! Защото всеки, който е повярвал в Мене, е създаден от Моята плът и от Моите кости!
Затова Господ вашият Бог ви предупреждава с думите Си:
Днес и до свършека на света дяволът ще издига служители в духа на Рим, които няма да имат никаква друга цел, освен да пробождат и унищожават Силата на Моето благовестие.
Днес и до свършека на века дяволът ще накара мнозина да се срамуват от благовестието Ми, понеже то ги иска голи за света, но облечени с Мен за Небето.
Днес и до свършека на света копието на светския дух ще се забива в ребрата Господни, за да унищожи Силата на Бога, която създава Църквата. И само съвършено смирените Ми и напълно отдадени на Мен служители ще извършат Евангелските знамения на Моите кръстни рани. Защото когато копието на светския дух прободе ребрата на Моите, то Моите няма да отговорят на копието с копие, но от сърцата им ще изтече само Дух, Вода и Кръв.
“Защото три са, които свидетелстват: Духът, водата и кръвта; и тия три са съгласни…” (I Йоаново 5:8)
Затова вече не призовавам, но заповядвам:
Напуснете онези събрания, в които не проповядва Святият Дух, но духът на Рим. Защото събрания, в които се проповядва финансов просперитет и светска теология, имат за началници римски войници с копия, готови всякога да извършат очакването на лукавия.
Пребъдвайте в Моето благовестие, защото то ще ви даде Силата на Моите кости. И нека Духът на Истината, Водата на Покаянието и Кръвта на Спасението, бликват от сърцата ви всякога, когато дяволът се опитва да ви прободе с духа на света.
Само така ще пребъдете в Мене! Само така ще възвеличите в живота си раните на Господ вашият Бог! Само така ще отговорите на вика на Кръвта Ми!
Ето, ида скоро! И ще Ме видят онези, които Ме прободоха! И ще взема при Себе Си онези, в които позная Моите страдания! И ще положа венец на праведност върху главите на всички, които не се срамуват, че са голи за света, но със словото на собственото си свидетелство и чрез Кръвта Ми са победили княза на този свят! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”